Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на двадесет и осми септември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 2349
по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 422 ГПК.
Ищецът „Б.П.Б.” АД твърди, че с
договор за кредит № 025/2006 от 09.02.2006 г. е отпуснал на „П.“ ЕООД кредит в
размер на 200 000 евро, като с анекс от 05.02.2007 г. размерът на
предоставения кредит е увеличен с 200 000 евро – до 400 000 евро.
Крайният срок за погасяване на кредита е
30.05.2011 г., към който срок задълженията по договора не са погасени, нито от
кредитополучателя, нито от поръчителя по договор за поръчителство от 09.02.2006
г. С.Т.П.. Поради настъпила
изискуемост на дължимата сума по договора за кредит и анексите към него, е
подал заявление по реда на чл. 417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу кредитополучателя и поръчителя до районен съд- гр.
София. Въз
основа на заявлението е образувано ч. гр. д. № 50686/2011 г. по описа на СРС, ГО, 59 с-в, по което съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК от 08.09.2016
г. и изпълнителен лист от същата дата. Твърди, че срещу издадената
заповед за незабавно изпълнение е направено възражение от длъжника С.Т.П., поради което за „Б.П.Б.” АД е налице правен интерес за предявяване на
установителен иск. Оспорва твърденията на
ответника, че анекс № А8 не е породил действие и че към момента на подаване на
заявлението е изтекъл срока по чл. 147, ал. 1 от ГПК. Моли да бъде
установено по отношение на ответника
С.Т.П., че същият дължи на „Б.П.Б.” АД следните суми: 400 000 евро - дължима и неизплатена главница по Договор
за банков кредит за № 025/2006 от 09.02.2006 г.
и сключените към договора анекси, ведно със законната лихва върху
главницата от 23.11.2011 г. до окончателното изплащане на сумата; 9789.33 евро,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 31.01.2011 г. до 30.04.2011
г.; 341.67 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода от 28.05.2011
г. до 30.05.2011 г.; 5850 евро,
представляваща наказателна лихва за периода от 02.05.2011 г. до 28.05.2011 г.;
39600 евро, представляваща наказателна лихва за периода от 31.05.2011 г. до
22.04.2011 г. и 25.03 евро, представляваща имуществена застраховка за периода
от 25.03.2011 г. до 22.11.2011 г. Ищецът претендира и направените в настоящето
производство разноски, както и
разпределение на отговорността на направените разноски по заповедното
производство.
Ответникът С.Т.П. подава отговор на исковата молба, с
който оспорва твърдението, че изискуемостта на договора настъпва на 30.05.2011
г., като поддържа че изискуемостта
настъпва на 30.04.2011 г., съгласно анекс 07-025/2011 г. Сочи, че подписаният
анекс А8-25/2011 г. не е породил правно действие между страните, тъй като към
момента на подписването му вземането по договора вече е било изискуемо.
Поддържа, че към датата на подаване на заявлението спрямо него е бил изтекъл
установения в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД преклузивен срок.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
За установяване на вземанията си ищецът
представя договор за кредит № 025 от 09.02.2006
г. , с който предоставя на „П.“ ЕООД кредит в размер на 200000 евро за оборотни
средства и издаване на гаранции, със срок за погасяване до 12 месеца от датата на първото отпускане на кредита или до датата,
на която отпада ангажимента на банката по издадени гаранции, която от двете
дати настъпи последна 31.05.2011 г. С договора са
определени и дължимите от кредитополучателя договорни и наказателни лихви,
комисиони за ангажимент и издаване на гаранции, както и административни такси. С
договора е предвидено и задължение за кредитополучателя да сключи имуществена
застраховка на ипотекираното като обезпечение на банката по договора имущество,
чрез посредничеството на банката. В договора за кредит е обективиран и договор
за поръчителство, сключен между банката и ответника П., с който поръчителят
поема задължение да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията му по договора
за кредит. С анекс № 1 към договора за кредит, подписан на 05.02.2007 г.,
страните постигат съгласие размерът на кредита да се увеличи с 200 000
евро до общо 400 000 евро, като срокът за погасяване на кредита се
удължава до 30.01.2008 г. или до датата, на която отпада ангажимента на банката
по издадените гаранции, която от двете дати настъпи последна. След този анекс
са подписани още 7 анекса, с които се променят част от условията по договора за
кредит, в това число и срокът за неговото погасяване и дължимите такси и лихви.
С последния анекс № 8/28.05.2011 г. страните постигат съгласие, че към датата
на анекса кредитополучателят е в просрочие на задълженията си към банката по договора
за кредит, като общият размер на задълженията му е 415664.36 евро, в това число
просрочена главница, просрочена лихва, просрочена такса и наказателна лихва.
Прието е, че просрочената главница се трансформира в редовна главница, а всички
задължения по договора за банков кредит се считат дължими на 30.05.2011 г.
Всички 8 анекса са подписани от ответника в качеството му на поръчител.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, прието като неоспорено от страните, което Съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че общият размер на
усвоените от кредитополучателя по договора
суми са в размер на 400 000 евро. Размерът на дължимата по договора
главница възлиза на 400 000 евро, като е отчетено че от датата на сключване
на договора до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.
417 от ГПК не са извършвани плащания за погасяване на главницата. Непогасената по договора за кредит възнаградителна лихва,
начислена за периода от 31.01.2011 г. до 30.05.2011 г. е в размер на 10131
евро, като е отчетено направено пращане в размер на 460.67 евро на част от
начислената за този период лихва. Непогасената по договора за кредит наказателна лихва, начислена за периода от 02.05.2011 г.
до 28.05.2011 г. е в размер на 5850 евро, а тази начислена за периода от
31.05.2011 г. до 22.11.2011 г. е в размер на 39600 евро. Вещото лице не е
установило плащания в погасяване на начислената наказателна лихва. като е
отчетено направено пращане на част от начислената за този период лихва в размер
на 460.67 евро. лихви за периода от
20.05.2015 г. до 28.03.2016 г. възлизат на 5751.95 лева, в това число
възнаградителна лихва от 428.73 лева; лихва за просрочие 3753.23 лева и
наказателна лихва от 1570 лева. Вещото лице е констатирало и направено от банката
плащане по имуществената застраховка по договора в размер на 25.03 евро.
От служебно изискания препис на ч.гр.д. №
50686/2011 г. по описа на СРС, 59 състав, се установява, че на 23.11.2011 г.
ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК въз
основа на извлечение от счетоводните книги срещу „П.“ ЕООД и С.Т.П. за сумите: 400000
евро главница, представляваща главница по договор за кредит № 025/09.02.2006 г.,
ведно със законната лихва от 23.11.2011 г. до окончателното плащане; 9789.33 евро възнаградителна лихва по чл. 5, ал. 1 от договора за периода
от 31.01.2011г. до 30.04.2011 г.; 341.67 евро възнаградителна лихва по чл. 5, ал. 1 от договора за периода
от 28.05.2011 г. до 30.05.2011 г.; 5850 евро наказателна лихва за забава по чл.
7, ал. 1 от договора за периода от 02.05.2011г.
до 28.05.2011 г.; 39600 евро наказателна лихва за забава по чл. 7, ал. 1 от
договора за периода от 31.05.2011г. до
22.11.2011 г. и 25.03 евро имуществена застраховка по чл. 12, ал. 2 от договора
за периода от 25.03.2011 г. до 22.11.2011 г. Заявителят претендира и
направените в производството разноски. По заявлението е образувано ч. гр. д. № 50686/2011г.
по описа на СРС, 59 състав, по което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от
08.09.2016 г., с които длъжниците са осъдени солидарно да платят на банката
следните суми: 400000 евро главница;
9789.33 евро възнаградителна
лихва за периода от 31.01.2011 г. до 30.04.2011 г.; 341.67 евро
възнаградителна лихва за периода от
28.05.2011 г. до 30.05.2011 г.; 5850 евро наказателна лихва за забава за периода от 02.05.2011г. до 28.05.2011 г.;
39600 евро наказателна лихва за забава за периода от 31.05.2011г. до 22.11.2011
г.; 25.03 евро имуществена застраховка за периода от 25.03.2011 г. до
22.11.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.11.2011 г. до
окончателното изплащане, както и разноски по делото, в това число 17821.76 лева
държавна такса и 1000 лева юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения двуседмичен срок от
връчване на заповедта длъжникът С.Т.П. възразява срещу издадената заповед и
съдът дава указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземанията
си по заповедта, във връзка с които указания в рамките на срока по чл. 415, ал.
1 от ГПК е образувано настоящето производство.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване по
отношение на обстоятелството, че има валиден договор за кредит, сключен между
него и кредитополучателя „П.“ ЕООД, по който е предоставен кредит в размер на
претендираната като главница сума и в който договор е постигнато съгласие за дължимост
на останалите претендирани суми за възнаградителна и наказателна лихви, както и имуществена
застраховка. Ищецът следва да установи и
наличието на сключен договор за поръчителство с ответника С.Т.П., във връзка с
който ответникът е поел задължение да отговаря за изпълнението на поетите от
кредитополучателя задължения по договора за кредит.
Съдът приема,
че от събраните по делото писмени доказателства –договор за кредит от 09.02.2006
г. и сключените 8 анекса към него се установява, че между ищеца и
кредитополучателя „П.“ ЕООД е възникнало валидно правоотношение по договор за
банков кредит, съгласно което ищецът се
е задължил да предостави кредит, като е постигнато съгласие усвояването
кредитополучателят да усвои и върне кредита
до 30.05.2011 г. /съгласно уговорения в анекс № 8 срок/. Ищецът ангажира доказателства за наличието на валидно правоотношение с
ответника С.Т.П. по договор за
поръчителство от 09.02.2006 г., в изискуемата по чл. 138, ал. 1 от ЗЗД писмена
форма за действителност. С този договор ответникът П. се е задължил да отговаря спрямо кредитора ищец за изпълнението на
поетите от кредитополучателя по процесния договор за кредит задължения, което е
основание за възникване на солидарна отговорност между кредитополучателя и
ответника П. за задълженията към
банката – арг. от чл. 141, ал. 1 от ЗЗД. Ответникът
П. е подписал и анексите към договора за кредит в качеството си на поръчител на
кредитополучателя, съответно се установява наличието на дадено съгласие на
поръчителя да отговаря за задълженията на кредитополучателя, при условията и
сроковете, уговорени в подписаните между банката и кредитополучателя
анекси. В този смисъл следва да се
приеме, че ответникът поръчител е поел задължение да отговаря солидарно с
главния длъжник спрямо банката до уговорения в анекс № 8 срок, а именно
30.05.2011 г. Съгласно постановеното по
реда на чл. 290 от ГПК решение № 225 от 03.08.2016 г. на ВКС, І ТО, по т. д. №
3696/2014 г., промяната на срока на договора, по споразумение между кредитора и
длъжника, освобождава поръчителя от отговорност изобщо, когато задължението е с
еднократно изпълнение, респ. с единствен падеж и същият с новото споразумение е
договорен като по-късен от първоначалния. При договор с продължавано
изпълнение, поръчителят се освобождава от отговорност единствено за
задълженията с падеж, следващ първоначално уговорения краен срок за изпълнение,
не и за тези, чийто падеж попада в рамките на първоначално определения такъв. В
случая ищецът обосновава дължимостта на главницата с настъпването на уговорения
от страните падеж, в рамките на който
срок поръчителят е поел задължение спрямо банката да отговаря солидарно с
кредитополучателя. Уговореният от банката и кредитополучателя нов краен срок с
анекс № 8 е противопоставим на поръчителя, доколкото анексът е подписан от П. в
качеството му на поръчител – арг. от чл. 147, ал. 2 от ЗЗД. Това предоговаряне
на срока, рефлектиращо в „продължаване“ на първоначалния обвързва поръчителя, тъй като същият е дал изричното си
съгласие да поръчителства и в новия срок, наличието на каквото съгласие се
установява от факта на подписване на анекса. В този смисъл възражението на
ответника, че уговореният с анекс № 8 срок за погасяване на кредита не го
обвързва е неоснователно. От предвиденият в анекс № 8 срок - 30.05.2011 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед по чл. 417 от ГПК – 23.11.2011 г. не е изтекъл установения в чл. 147,
ал. 1 от ЗЗД 6-месечен срок за ангажиране отговорността на поръчителя, поради
направеното от ответника възражение в този смисъл също е неоснователно.
Задълженията на ответника към банката по
процесния договор за кредит, които са предмет на настоящето производство са
били изискуеми към датата 30.05.2011 г. Затова и към датата на подаване на
заявлението вземането на банката е било изискуемо, като такова с настъпил падеж
и не е било необходимо обявяването на вземанията, дължими по договора за
кредит, за предсрочно изискуеми. Затова е без значение в случая дали
кредитополучателят, съответно ответникът поръчител са били известени за
пристъпването към принудително изпълнение на задълженията по чл. 417 от ГПК,
доколкото към датата на подаване на заявлението вземанията по договора са били
изискуеми изцяло.
От заключението на изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява факта за усвояване на сумата по
кредита от кредитополучателя. Установява се и дължимостта на главницата,
лихвите и имуществената застраховка в размерите, за които е издадена заповедта
за изпълнение. Ответникът, чиято е доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК,
не ангажира доказателства процесните вземания да са платени към датата на
заявлението. Правилата за разпределение на доказателствената тежест задължават
съда да приеме, че фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от
страната, носеща тежестта на доказване, не са осъществени. Така Съдът е длъжен да приеме, че сумите, останали
дължими по договора за кредит от 09.02.2006 г., за които е издадена заповедта
на изпълнение по чл. 417 от ГПК, не са платени на банката от длъжниците по
договора.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените срещу П. установителни искове са
основателни и доказани по размер, поради което следва да бъдат уважени.
При този изход на производството,
ответникът следва да бъде осъден да репарира направените от ищеца в настоящето
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, които възлизат на 29062.86 лева, в това
число 17869.80 лева – дължима за довнасяне държавна такса по предявените
искове; 500 лева хонорар за вещо лице и 10693.06 лева заплатено адвокатско
възнаграждение. На ищеца не се следват поисканите със списъка на разноските по
чл. 80 от ГПК пощенски разходи в размер на 1.90 лева, доколкото същите нямат
характер на съдебни разноски, които подлежат на възстановяване от ответника по
смисъла на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съгласно разясненията, дадени в т. 12 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, по тълк. дело №
4/2013 г., съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато
не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Принудителното
събиране на разноските се извършва въз основа на издаден, след влизане в сила
на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл. 404, т. 1 ГПК от
съда в исковото производство. По същия ред се издава изпълнителен лист и за
присъдените с решението или с определението за прекратяване на производството
по делото разноски за исковия процес. Затова ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца и присъдените със заповедта по чл. 417 от ГПК разноски в
размер на 17821.76 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000 лева.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Б.П.Б.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***,
срещу С.Т.П., ЕГН **********,***, партер, положителни установителни искове по чл. 124 от ГПК вр. чл. 415, ал.1 от ГПК вр. 422 от ГПК, че С.Т.П. дължи на „Б.П.Б.” АД сумите: 400000
евро главница, представляваща главница по договор за кредит № 025/09.02.2006
г., ведно със законната лихва от 23.11.2011 г. до окончателното плащане; 9789.33 евро възнаградителна лихва по чл. 5, ал. 1 от договора за периода
от 31.01.2011 г. до 30.04.2011 г.; 341.67 евро възнаградителна лихва по чл. 5, ал. 1 от договора за периода
от 28.05.2011 г. до 30.05.2011 г.; 5850 евро наказателна лихва за забава по чл.
7, ал. 1 от договора за периода от
02.05.2011г. до 28.05.2011 г.; 39600 евро наказателна лихва за забава по чл. 7,
ал. 1 от договора за периода от
31.05.2011 г. до 22.11.2011 г. и 25.03 евро имуществена застраховка по чл. 12,
ал. 2 от договора за периода от 25.03.2011 г. до 22.11.2011 г., за които суми срещу
С.Т.П., в качеството на поръчител по договора за кредит, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК от 08.09.2016 г., по ч. гр.дело № 50686/2011 г. по
описа на Софийски районен съд, 59 състав.
ОСЪЖДА С.Т.П., ЕГН **********,***, партер да заплати на „Б.П.Б.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
разноски по настоящето производство в размер на 29062.86 лева /двадесет и девет
хиляди шестдесет и два лева и 86 ст./.
ОСЪЖДА С.Т.П., ЕГН **********,***, партер да заплати на „Б.П.Б.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
разноски и юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство - ч.
гр.дело № 50686/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 59 състав, в размер
на 18821.76 лева /осемнадесет хиляди осемстотин двадесет и един лева и 76 ст./.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
След влизане в сила на решението, да се
изпрати заверен препис на Софийски районен съд, 59 състав, по ч. гр.дело № 50686/2011
г.
Съдия: