№ 3338
гр. Варна, 29.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20233100501628 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена на 23.01.2023 г. от
„ЕКО ЛАЙФ ХАУС“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. Г. и адв. Е., срещу
Решение № 4126/23.12.2022 г., поправено с Решение №1800/22.05.2023 г.,
постановени по гр.д. № 9406/2021 г. по описа на РС - Варна, в частта, с която
е отхвърлил предявените от жалбоподателя искове с правно осн. чл. 108 и
109 ЗС за приемане за установено, че жалбоподателят е собственик и за
осъждане на Г. К. Ш., ЕГН **********, да предаде владението върху реална
част от имот с идентификатор № 10135.5506.393, с площ от 22 кв.м.,
заключена между точки 2, 6 и 7 на представената по делото комбинирана
скица на вещото лице /л. 255/ и посочена приблизително от ищеца с червен
цвят на скицата на л. 88 от делото, при граници на реалната част: имоти с
идентификатори №№ 10135.5506.393, 10135.5506.394 и ул. „Вилите“, както и
за осъждане на Г. К. Ш., ЕГН **********, Т. Н. Л., ЕГН **********, Ж. Н. Л.,
ЕГН **********, Х. Н. Р., ЕГН **********, и Ж. Т. Л., ЕГН **********, да
премахнат ограда, разположена в имота на „ЕКО ЛАЙФ ХАУС“ ЕООД,
отразена с точки 2, 7, 9 и 10 в представена по делото комбинирана скица на
вещото лице /л. 255/, която е с дължина около 20 метра и изградена от
метална мрежа, закрепена на бетонови колони и метални колове,
разположени на около два метра един от друг.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и
необоснованост на решението в обжалваната му част. Жалбоподателят „ЕКО
ЛАЙФ ХАУС“ ЕООД поддържа, че в нарушение на процесуалните правила
съдът е основал изводите си по отношение на Г. Ш. върху споразумение от
1
14.01.2005 г., представено от друг ответник - Х. Р., след срока по чл. 131 ГПК
и прието като доказателство за установяване на несвоевременно заявено от
нея твърдение за постигнато взаимно съгласие между Паско Гигов, Ж. Т. Л. и
Ненчо Т. Л. досежно пътека между имотите им. Посочва, че щом реалната
част, попадаща в имота на ответника Ш., не отговаря на изискванията на чл.
19 ЗУТ, защото е с площ от 22 кв.м., и през 2007 г. е бил одобрен ПУП-ПРЗ за
имота му, то не може реалната част да бъде присъединена към съседния имот
по давност от 2007 г. насетне. Поддържа, че не е предявен иск с правно
основание чл. 109 ЗС срещу Ш.. Сочи, че отхвърлянето на иска с правно
основание чл. 108 ЗС срещу Ш. не е основание за отхвърляне на иска с правно
основание чл. 109 ЗС срещу останалите ответници. Твърди, че владението на
Ш. не е било необезпокоявано, доколкото са представени доказателства за
предявени през 2013 г. претенции за промяна на границите между процесните
имоти, отразени в КККР на гр. Варна. По изложените съображения отправя
искане за отмяна на първоинстанционното решение в горепосочената му част
и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени. Претендира
разноски. Не релевира доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия Х. Н. Р.,
с който жалбата се оспорва като неоснователна. Навежда доводи, с които
обосновава правилност и законосъобразност на решението в обжалваната му
част, и отправя искане за потвърждаването му. Претендира разноски. Не
релевира доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия Г. К.
Ш., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Навежда доводи, с които
обосновава правилност и законосъобразност на решението в обжалваната му
част, и отправя искане за потвърждаването му. Претендира разноски. Не
релевира доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори от въззиваемите
Т. Н. Л., Ж. Н. Л. и Ж. Т. Л..
На осн. чл. 267, ал. 1 ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно
легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалване на
решението, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на съществените
изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Страните не са отправили доказателствени искания.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. №1628/2023 г. по описа на ОС
– Варна за разглеждане в открито заседание на 10.10.2023 г. от 09:00 ч., за
която дата и час да се призоват страните по делото.
2
НАПЪТВА на осн. чл. 273, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК страните към
медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на
спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе
до бързото и ефективно уреждане на спора помежду им и ще благоприятства
процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения помежду им.
При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 9 ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото определение на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3