Решение по дело №329/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1291
Дата: 27 май 2019 г. (в сила от 15 юни 2019 г.)
Съдия: Стоян Пеев Мутафчиев
Дело: 20192120100329
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1291                                                    27.05.2019 г.                                            гр. Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На петнадесети май                                                        две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ

Секретар: Милена Манолова,

като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 329 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба от Гаранционен фонд, с адрес гр. София, ул. Граф Игнатиев, № 2, против М.Р.П.. Ищецът иска да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 4106,25 лева, представляваща изплатено обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 25.12.2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

С определение № 1760/27.02.2019 г. съдът е назначил особен представител на ответника, който в лицето на адвокат Т.И. депозира отговор на исковата молба.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа иска и моли съда да го уважи, като присъди на страната сторените по делото разноски.

В съдебно заседание особеният представител на ответника моли съда да постанови решение съобразно събраните доказателства.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На основание чл.300 от ГПК съдът е обвързан от приетото в решение № ***/16.07.2014 г. по НАХД № ***/2014 г. по описа на БРС, потвърдено с решение № ***/08.09.2014 г. по ВНАХД № ***/2014 г. по описа на БОС, в сила от същата дата, че ответникът на 25.12.2013 г. в гр. …., при управление на МПС л.а. марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, като неправоспособен водач, нарушил правилата за движение по чл.21, ал.1 и чл.150 от ЗДвП, като при движение със скорост от 87 км/ч допуснал ПТП с паркиран лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, собственост на Д. Д. К.. Видно от мотивите на решението на наказателния съд лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, е бил паркиран в съответствие с правилата за движение.

Към датата на настъпване на ПТП по отношение на л.а. марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

С доклада по делото съдът указа на ответника, че в негова тежест е да докаже твърдението за наличие на съпричиняване – неправилно паркиране на МПС от страна на собственика на лек автомобил марка „***“, и че не сочи доказателства за това свое твърдение. Въпреки това такива доказателства не бяха ангажирани по делото.

Между страните не е спорен размерът на претенцията. Видно от доказателствата по делото обезщетението за нанесените имуществени вреди на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № *** възлиза на 6496,75 лева, което надвишава 80 % от действителната стойност на автомобила, която е 5475 лева. Затова по щета № ***/23.01.2014 г. е определено за изплащане обезщетение в размер на 75 % от действителната стойност на автомобила или 4106,25 лева, която сума е преведена от ищеца по банков път на собственика му Д. Д. К. на 28.11.2014 г. Впоследствие на 16.01.2015 г. Гаранционен фонд изпраща по пощата регресна покана до ответника в едномесечен срок от получаването й да му заплати сумата от 4123,25 лева, включваща изплатено обезщетение и разходи по ликвидация. Поканата е получена лично от ответника на 22.01.2015 г. (известието за доставяне е оформено надлежно от пощенския служител), но плащане не е осъществено.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ (отм.). Според разпоредбата на чл.228, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ (отм.) фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. Установи се, че към момента на ПТП, настъпило в България, по отношение на управлявания от ответника автомобил няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и това превозно средство обичайно се намира на територията на България.

Според чл.288, ал.12 от КЗ (отм.) след изплащане на обезщетението фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите.

По възражението на особения представител за погасяване на иска по давност:

Плащането на обезщетението е начален момент, от който започва да тече петгодишният давностен срок за упражняване на регресното право – в този смисъл решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. на ВКС, решение № 173/30.10.2009 г. по т. д. № 455/2009 г. на ВКС, решение № 53/16.07.2009 г. по т. д. № 356/2008 г. на ВКС, както и Определение № 86 от 9.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 1259/2014 г., I т. о. Установи се, че обезщетението е изплатено на 28.11.2014 г., а искът е предявен на 16.01.2019 г., поради което не е погасен по давност. Същият е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

            С оглед изхода на делото само ищецът има право на разноски, които са в размер на 764,25 лева, от които 164,25 лева държавна такса, 500 лева депозит за възнаграждение на особения представител на ответника и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК в минимален размер от 100 лева, съобразно разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, тъй като исковата молба е изготвена и подадена от юрисконсулт, независимо че впоследствие в съдебно заседание се явява адвокат (адвокатско възнаграждение обаче не се претендира). Ответникът няма право на разноски.

Мотивиран от горното Бургаският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА М.Р.П., ЕГН – **********, да заплати на Гаранционен фонд, с адрес гр. София, ул. Граф Игнатиев, № 2, следните суми: 4106,25 лева (четири хиляди сто и шест лева и двадесет и пет стотинки), представляваща изплатено обезщетение по щета № ***/23.01.2014 г. по описа на Гаранционен фонд заради причинено от ответника на 25.12.2013 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 16.01.2019 г. до окончателното й изплащане; 764,25 лева (седемстотин шестдесет и четири лева и двадесет и пет стотинки), представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на съобщението.                 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)

            Вярно с оригинала!

            ММ