Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр.
Варна ..................2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, в публично заседание на десети декември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Кремена
Данаилова
Мария
Даскалова
при
секретаря Пенка Михайлова и с участието на прокурора Тони Томов като
разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. №2420/2020
г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Е.Г.М.
против Решение №260099/11.09.2020 г. постановено по НАХД №3014/2020 г. по описа
на Районен съд – гр. Варна, с което е потвърден Електронен фиш серия К №3586480/03.03.2020
г. издаден от ОД на МВР Варна, с който за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство е наложена на
основание чл.189, ал.4, във вр.
с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 300 лева.
Жалбоподателят
сочи, че решението е постановено при нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Твърди, че не са били изяснени всички факти и
обстоятелства. Посочва, че е налице разминаване между посоченото място на
снимката и предоставените GPS координати
от АТС, с което не е спазен чл.752, т.7 от Наредбата за скоростомери. Позовава
се на информация от сайта на МВР във връзка с обществена поръчка, според която
техническата спецификация на „SITRAFFIC ERS
400” температурният диапазон на работа е от -25 °C до +65 °C, с което се
нарушава наредбата за скоростомери – чл.747, т.1. Твърди, че според промяна в ЗДвП, която е в сила от 21.01.2020 г. санкциите за превишена скорост са
променяни два пъти и са различни от наказанието, което е описано в електронния
фиш. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и електронния фиш.
Ответник
– ОД на МВР Варна, не е изразил становище по спора.
Представителят
на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила
оспореното решение.
След
като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по
делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна
намира следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което
производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Районният
съд е приел за установено следното: на 03.03.2020 г. в 09.33 часа,
в обл. Варна, общ. Аврен, по път първи клас №9 /извън населено място/, в
посока от гр. Варна към гр. Бургас, преди кръстовището за к. к. “Камчия“, при
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/ч е
извършено нарушение за скорост с автомобил „Ситроен Берлинго" с peг.
№***, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
№ 003059047ВАА, като при разрешена скорост 60 км/ч е установена скорост 96
км/ч - нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Собственик на
превозното средство към 03.03.2020 г. е Е.М.. Поради това бил издаден
електронния фиш, с който на същия, като собственик на автомобила,
била наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.21, ал.2 вр.
чл.21 ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
В
хода на въззивното производство е била приобщена справка от Областно
пътно управление-Варна, от която е видно, че към 03.03.2020 г. по път първи
клас -9, в района на кръстовището за к. к. “Камчия“ /при км 135+640/ е въведена
организация на движението на МПС с пътен знак В26 - 60 км/ч. Пътният знак бил
поставен при км 135+370, посока гр. Бургас. Пътен знак А13 не бил поставен в
участъка.
Съдът е приел от правна страна, че
производството е проведено в сроковете по чл.34 от ЗАНН, спазени са
изискванията на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДвП, като не са допуснати
нарушения на процесуалните правила. Приел е, че е ирелевантно за
законосъобразността на електронния фиш факта дали е изписано в какъв срок и
пред кой орган може да се обжалва, предвид това, че жалбата е приета за
допустима, като подадена в срок. Нарушението и неговото авторство е безспорно
установено и заснето с АТСС, чиято изправност се установява от представения протокол
от 25.07.2019 г. за проверка на БИМ и удостоверение за одобрен тип средство за
измерване. Районният съд е приел, че лъчът на заснемане на камерата не е
задължителен реквизит на електронния фиш, поради което не е необходимо неговото
отразяване в електронния фиш или снимката. Административнонаказващия орган е
приспаднал допустимия толеранс от установената скорост на движение. Посочил е,
че е ирелевантно за конкретното нарушение, че не са били представени
схема/скица на конкретния пътен участък, тъй като такова изискване не е налично
в ЗДвП или Наредба от 12.05.2015 г., регламентираща реда за заснемане на пътни
нарушения с АТСС. Районният съд е установил от представените доказателства, че
нарушението е заснето на мястото посочено в електронния фиш, поради което е
приел, че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин. Предвид отмяната
на чл.7, ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015
г. и чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП е прието,
че към датата на извършване на нарушението, контролните органи не са имали
задължение предварително да обозначават и да оповестяват местата за контрол на
скоростта. Санкционната разпоредба на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП не предвижда
възможност за отнемане на СУМПС или контролни точки. Прието е, че не са налице
предпоставки за приложението начл.28 от ЗАНН, предвид факта, че превишението на
скоростта е с 36 км/ч, както и при наличие на други нарушения на ЗДвП – 9, поради
което обществената опасност на това нарушение се отличава с достатъчен
интензитет.
Оспореното
решение е законосъобразно. Същото е валидно, допустимо и в съответствие с
приложимия материален закон.
Твърдението на
касатора, че има разминаване между посоченото място на снимката и
предоставените GPS координати от АТС не е потвърдено с доказателства,
също така не е посочено по какъв начин стига до този извод. Няма основание да
се приеме, че мястото на извършване и описание на нарушението са неверни и
неясни. Изрично се посочва на кой участък, по кой път се е движело МПС,
собственост на касатора и каква е била посоката му на движение, както и
обстоятелството, че въведеното ограничение на скоростта касае движение по пътя
извън населено място. За място на извършване на нарушението е посочен път първи
клас №9, в посока от гр. Варна към гр. Бургас, преди кръстовището за к.к. „Камчия“,
а в приложения снимков материал са отразени конкретните координати на мястото,
където е извършено нарушението, поради което съдът намира, че изчерпателно е
описано местоизвършването на нарушението и не е нарушено правото на защита на
санкционираното лице.
Твърдението в
касационната жалба, че е нарушена разпоредбата на чл.747, т.1 изменена с
Постановление № 61 от 19 март 2015 г. за изменение и допълнение на Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, е
неоснователно. С разпоредбата на чл.747, ал.1 от Постановление № 61 от 19 март
2015 г. за изменение и допълнение на Наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол е предвидено в неработещо състояние
скоростомерът трябва да издържа без повреда температури от минус 25 °С до + 70
°С. Касаторът се позовава и на спецификация на „SITRAFFIC ERS 400” публикувана в сайта на МВР във връзка с обществена
поръчка, според което изискване следва температурният диапазон на работа на
скоростомера да е от – 25 °C до + 70 °C. В нарушение
на цитираните изисквания, според касатора видно от Приложение към удостоверение
за одобрен тип №09.10.4823 стационарната
видео-радарна система, с която е установено превишение на скоростта, е
посочено, че работната температура на околната среда е от -25 °C до +65 °C.
Наличието
на разминаване в характеристиките на стационарна видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения, спрямо техническата спецификация
за възлагане на обществена поръчка не е предмет на разглеждане в това
производство. Разминаването в температурния диапазон на работа на стационарната
видео-радарна система не влияе в конкретния случай по никакъв начин на
установяване на нарушението, защото температурата на въздуха по време на
установяване на нарушението в никакъв случай не е била на двете крайности от -25 °C
до +65 °C или +70 °C. Температурния минимум и максимум не са характерни
за географските ширини на територията на Република България, поради което е
безспорно, че при установяване на нарушението температурата на въздуха не е
била в интервал близък до минимума или максимума. Поради тази причина не е
оказала влияние температурата на атмосферния въздух върху измерване на точната
скорост на автомобила на касатора.
Одобрения
тип средство – радарно устройство, с което е измерена скоростта е било със срок
на валидност до 30.09.2029 г., което се установява от регистър на Български
институт по метрология относно Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване номер от регистъра Р – 4823.1/30.09.2019 г.
Касаторът
твърди, че съгласно изменение на ЗДвП от 21.01.2020 г. санкциите за превишена
скорост са променяни два пъти, като според измененията, размерът на глобата е
различен от този в електронния фиш. Размерът на наложената на касатора глоба е
съобразно чл.182, ал.2, т.4 (изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., бр. 101
от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) от
ЗДвП, към момента на извършване на нарушението. Предвид изложеното
неоснователно е твърдението, че неправилно административнонакзаващия орган е
определил размера на глобата за извършеното административно нарушение.
Съкратеното
производство за административнонаказателна отговорност, чрез издаване на
електронен фиш, въведено в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН,
поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП. Въззивния
съд е възприел представените му доказателства и на база на тях, след като е
извършил цялостен преглед за законосъобразност на обжалваният ЕФ, правилно е
достигнал до извода, че същият е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Предвид
изложеното, съдът намира, че наведените в жалбата касационни основания не са
налице, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а решението
на районния съд като правилно и законосъобразно трябва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН,
Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 260099/11.09.2020 г., постановено по
НАХД № 3014/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Варна.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.