РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 21.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на седми
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА И. ЙОСИФОВ |
|
|
|
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието
на
прокурора ДИАНА НЕЕВА като разгледа
докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА
КАН дело № 310
по описа за 2020 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от И.И.Б.
***, чрез пълномощник адв.Г.С. ***, против Решение № 525 от 06.07.2020 г.,
постановено по АНД № 737/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено
Наказателно постановление (НП) № 20-1085-000015 от 21.01.2020 г. на Началник Сектор
към ОДМВР – Русе, С-р „Пътна полиция“, с което на И.И.Б. ***, за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП са наложени
комулативно следните наказания - „глоба”
в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради
нарушение на материалния закон. Основният аргумент е за неправилно приложение
на съответната санкционна норма. Иска се да се отмени решението и да се
постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление като се
приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Претендират се и разноски за адвокатско
възнаграждение за двете инстанции.
Ответната страна в производството не
депозира становище.
Представителят на РОП счита жалбата за
неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно.
Съдът, като съобрази
изложените в жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба,
като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща
на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
За да постанови
оспореното в настоящото производство решение, Русенският районен съд е приел,
че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна
на наказателното постановление. По съществото на спора въззивният съд е счел,
че административното нарушение е правилно установено и доказано, а наложеното
наказание е правилно индивидуализирано. Изложени са подробни мотиви по
наведените от жалбоподателя възражения за неправилно приложение на съответната
санкционна разпоредба, както и за липса на умисъл, като е прието, че незнанието
на закона не оправдава незнаещия го.
Решението е правилно.
Административният съд напълно споделя
изводите на районния съд като намира въззивното съдебно решение за постановено
при правилно прилагане на материалния закон и при липса на съществени
процесуални нарушения. Наведените касационни оплаквания са същите, каквито са
посочени и във възиввната жалба и на които районният съд е дал подробен и
аргументиран отговор в мотивите си, поради което следва да се препрати към тях
на основание чл. 221 ал. 2 АПК.
В допълнение касационният състав
намира за необходимо да добави и
следното:
Административнонаказателната
отговорност на касационния жалбоподател е ангажирана за това, че на 16.10.2020
г., около 16.25 ч., в гр. Русе е управлявал лек автомобил Рено Меган Сценик с
рег. № Р 9154 АТ, негова собственост, за който административнонаказващият орган
е установил, че е моторно превозно средство със служебно прекратена регистрация
от 09.09.2019 г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, т. е. е МПС, чиито регистрационно
табели са невалидни и което не е регистрирано по надлежния ред. Установено е,
че касаторът е закупил МПС на 09.07.2019 г., когато в системата на ответника е
регистриран договор за продажба на посоченото МПС с нов собственик - ответника. При тези данни, които
фактически не се оспорват и от двете страни, административнонаказващият орган е
счел, че водачът е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП и по този
начин осъществил състава на административно нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от същия закон. Съгласно последната разпоредба се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6
до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано,
но е без табели с регистрационен номер. Видно от изложеното в санкционната
норма на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП са предвидени санкции за две отделни
нарушения - или за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред,
или МПС-то е регистрирано, но е без табели с регистрационните номера. Т. е.
налице са две алтернативни хипотези. В случая АНО е наложил на жалбоподателя
административни наказания на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - за управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред, поради твърдения, че същото е със служебно
прекратена регистрация.
Неоснователни са възраженията на
касатора, развити и в настоящото производство относно неправилното приложение
на санкционната разпоредба. Текстът на посочената в жалбата норма на чл. 177
ал. 6 ЗДвП предвижда налагане на глоба или имуществена санкция в размер 200 лв.
на лице, което не изпълни задължение по чл. 144, ал. 3 или по чл. 145, ал. 2 ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, приобретателят на регистрирано
пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото
превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по
постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното
превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. Нормата на чл. 3 ал. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000
г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства (накратко Наредба№ I-45 от 24.03.2000 г.)
уточнява, че всяка промяна в данните за регистрирано превозно средство и
собственика се заявява за регистрация пред съответните звена "Пътна
полиция" в срок до един месец от настъпването й.
Съответно, според правилото
на чл. 140, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. Нарушаването на това правило е обявено за наказуемо с
административно наказание по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, според който текст, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца
и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред.
Очевидно е, че
изпълнителните деяния на двете нарушения са съвършено различни. За да се
осъществи състав на нарушение по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, задълженото лице трябва в срок до
един месец да не предприеме действие по регистриране на придобито превозно
средство в съответната служба за регистрация на ППС. Т. е. материалното правило
за поведение е за определено действие, а нарушаването му се осъществява, чрез
бездействие. Съответно, за да се наруши забраната за допускане по пътищата,
отворени за обществено ползване, само на моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани по надлежния ред, възведена в чл. 140, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, задълженото лице трябва да
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
В този случай изпълнителното деяние се осъществява с действие, при дължимо по
закон бездействие.
В настоящия казус касаторът
е наказан именно за осъществено от него нарушение чрез действие – управлявал е
МПС със служебно прекратена регистрация при изрична законова забрана за това, а
не за бездействието си -като не е регистрирал процесното МПС след закупуването
му в едномесечен срок. При това положение правилно и законосъобразно АНО е
приложил именно санкционната разпоредба на чл. 175 ал. 3 ЗДвП.
Неоснователно е и
възражението на касационния жалбоподател относно приложението на разпоредбата
на чл. 28 ЗААН. Настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките
за квалифицирането на процесното нарушение като „маловажен случай“. Съгласно
нормата на чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. ЗАНН не съдържа
легално определение на понятието "маловажен случай", затова на
основание чл. 11 от ЗАНН субсидиарно следва да се приложи НК.
Според чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.
Касационният съд приема, че
"маловажен случай" ще е налице, ако съвкупната преценка на посочените
по-горе обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от съответния вид. Фактическите установявания,
свързани с конкретния казус, не указват на маловажност по смисъла на закона. Обстоятелството,
че още на следващия ден след установяване на нарушението, касаторът е
регистрирал автомобила, не може само по себе си да обуслови маловажност на
случая. Възражението, че в момента, в който бил спрян за проверка, всъщност е
отивал да регистрира автомобила е неоснователно – по делото липсват
доказателства в тази насока. Освен това нарушителят е бил спрян от полицейските
органи в 16.25 ч., в края на работния ден, поради което трудно може да се
приеме, че е отивал именно да регистрира автомобила. Не е без значение и
обстоятелството, че процесното МПС е управлявано повече от два месеца, след
изтичане на срока, съгласно който И.Б. е бил длъжен да регистрира автомобила
съгласно разпоредбата на чл.145 ал. 2 ЗДвП и повече от месец след служебно
прекратената му регистрация съгласно чл. 143 ал. 15 ЗДвП, което ясно говори за
трайно незачитане на законовите разпоредби от касатора. В заключение следва да се отбележи, че
настоящия съдебен състав счита, че посочените от жалбоподателя факти не са от
категорията обстоятелства, които да отличават случая с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновени нарушения от същия вид,
респективно - които да обуславят извод за маловажност на случая и за приложение
на чл. 28 от ЗАНН.
Поради гореизложеното касационният
съд счита, че Районен съд - Русе е постановил правилно съдебно решение, което
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
525 от 06.07.2020 г., постановено по АНД № 737/2020 г. по описа на Районен съд
- Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 20-1085-000015 от
21.01.2020 г. на Началник Сектор към ОДМВР – Русе, С-р „Пътна полиция“
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.