Р Е Ш Е Н И Е
№ 279
10.03.2011г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХVІ –ти граждански състав
на шестнадесети февруари две хиляди и единадесета година
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ
ПЕТРОВА
при секретар З.М.,
като разгледа докладваното от съдия Петрова
гражданско дело № 6599 по описа за 2010 година,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл. 49 от Семейния кодекс, образувано по искова молба от Н.С.Й., ЕГН **********
***, к-с „Възраждане”, бл. 43, вх. 3, ет.2, ап. 48 против Е.Н.Й., ЕГН **********,***,
к-с „Възраждане”, бл. 43, вх. 3, ет.2, ап. 48, с искане да бъде прекратен
сключения между тях граждански брак на 20.07.1996г., като дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на ответника. Моли съдът да предостави упражняването на
родителските права по отношение на роденото от брака дете М.Е.Й. на ищцата, да
определи местоживеенето на последното при майката, като постанови режим на
лични отношения на детето с бащата и
като осъди ответника да заплаща месечна издръжка за детето в размер на
200 лева, считано от влизане в сила на решението. Прави се искане за
възстановяване на предбрачното фамилно име – Богданова. Претендират се разноски. Искът се основава на
твърдения за упражняван психически и физически тормоз върху съпругата,
злоупотреба с алкохол, неполагане на адекватни грижи за семейството и за
издръжка, както и за фактическа раздяла на страните от 23.08.2010г.
Не
е депозиран отговор от страна на ответника.
БРС е сезиран с иск за развод с правно
основание чл. 49 от СК, като едновременно с него са предявени обективно
кумулативно съединени небрачни искове по реда на чл. 322, ал. 2 от ГПК.
В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищцата поддържа иска за
развод и моли съда да прекрати гражданския брак като дълбоко и непоправимо
разстроен.
В съдебно заседание, ответникът моли
съда да постанови решение, с което да прекрати брака като дълбоко и непоправимо
разстроен. Счита, че е в интерес на детето
упражняването на родителските права да бъде предоставено на него.
Дирекция „Социално подпомагане” – Бургас
не изпраща представител. Представен е социален доклад, в който са изследвани
характеристичните данни на двамата родители, както и отразени впечатления,
придобити при контактите с детето. Дирекцията не изразява конкретно становище
за предоставянето на родителските права.
След като обсъди събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните са съпрузи, сключили гражданският брак на 20.07.1996г. в гр.
Бургас, за което е съставен акт за граждански брак № ІV-0092/20.07.1996 година,
видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак. Настоящият
брак е първи и за двамата съпрузи, което обстоятелство се установява от
приложената статистическа карта. От брака си страните имат родено едно дете – М.Е.Й..
По делото е представено удостоверение за раждане от ***г***, от което се
установява, че от брака на страните е родено детето М.Е.Й., ЕГН **********,
роден на ***г., което понастоящем е малолетно.
По делото в качеството на свидетел е разпитана Гинка Янева, първа
братовчедка на ищцата. Свидетелката заявява, че работи в болницата и срещите й
с ищцата са изключително редки и са свързани обикновено със здравословни
проблеми на Н.. Споделя за два конкретни фрапиращи случая, които са й направили
впечатление. Една зимна сутрин преди
около година и половина, Н. й се обадила и я посетила в дома й с пукната глава.
Свидетелката Янева обработила раната, но имало нужда и от шевове. Ищцата
обяснила, че съпругът й хвърлил пепелник по нея, след семеен скандал. Помолила
за дискретност, но впоследствие близките й разбрали. През лятото на 2010г. Н.
се обадила отново. Разказала, че при семеен скандал е ударена в областта на
бъбреците. Свидетелката я посъветвала да взема болкоуспокояващи и да не ходи
при съдебен лекар. Показанията на свидетелката, отличаващи се с достоверност
към момента на депозирането им и последователни следва да се отчетат при
формиране на изводите от съда.
Пред БРС е разпитан свидетелят Гино Богданов – брат на ищцата, от
показанията на който става ясно, че влошените отношения между съпрузите датират
отдавна. Свидетелят е ставал очевидец на упражнявано от страна на ответника по
отношение на Н. насилие и предотвратявал такова. По думите на свидетеля,
ответникът злоупотребявал с алкохола и в това състояние обичайно е посягал на
съпругата си, предизвиквал скандали и влизъл в конфликти. Е. бил агресивен и
без да е употребявал алкохол. Известен му е случая, когато Е. е замерил Н. с
пепелник по главата. Непосредствените му впечатления са, че ищцата не е
издържала на тормоза и заплахите за саморазправа и по тази причина през месец
август 2010г., заедно с детето е напуснала семейното жилище и се е върнала при
родителите си. Последвали са отново скандали, заплахи, на които свид. Богданов
е присъствал. По време на съвместния им живот ответникът не се грижил за
обезпечаване на семейството и в продължение на две години нямал постоянна
работа. По мнение на свидетеля детето М. се чувствало добре в новия си дом,
бързо се адаптирало и намерило приятели. След контакти с бащата, обаче всичко
се променило. Детето било запознато от бащата и въведено в детайли относно
водените между страните дела. Положителната нагласа към майката била променена.
Изложеното от свидетелката Марийка Богданова, майка на ищцата
съответства на останалия събран по делото доказателствен материал. Същата
акцентира на упражняваното спрямо дъщеря й психическо и физическо насилие.
Съдът кредитира показанията на тези свидетели, независимо от близките им
родствени връзки с една от страните по делото, като последователни, логични и
изходящи от преки очевидци на отношенията между страните.
Пред БРС е изслушано по реда на чл.15, ал.4 от ЗЗД, детето М.. При изслушването си детето разказва, че от три месеца живее при
баща си, където чувства сигурност, обич и подкрепа. Заявява желание да остане
да живее заедно с баща си, като поддържа връзка с майка си.
В представения социален доклад е отразено, че при осъществения контакт с детето е установено, че между него и бащата има изградени топли и добри взаимоотношения. В хода на проучването е констатирано, че детето е силно привързано към баща си и баба си по бащина линия – г-жа Й.. Последната се включвала активно в обгрижването на детето. Пред социалния работник М. е потвърдил, че за период от десет дни е живял с майка си в жилището на нейните родители, след което се е завърнал в дома на баща си, тъй като се чувствал неразбран и неподкрепян. Изразеното становище в доклада се подкрепя от казаното от детето.
От събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин,
че брачната връзка на съпрузите съществува само формално, същата е изпразнена
от съдържание и безсмислена. Доказа се, че отношенията между съпрузите са
нетърпими, лишени от всякаква проява на обич, внимание и привързаност, поради
което е налице дълбокото и непоправимо разстройство по смисъла на закона. Ето
защо е налице основанието за разтрогване на брачната връзка и следва да се
постанови решение, с което да се допусне исканият развод.
За настоящия съдебен състав убедително се налага извод, че вина за
провала на брачната връзка има ответникът Е.Н.Й.. Налице са достатъчно по обем
доказателства в тази насока, както гласни, така и писмени –протокол по чл.56 от ЗМВР, с който ответникът е бил предупреден да не се саморазправя със съпругата
си, да не упражнява физически и психически тормоз, както и да използва законен
ред за разрешаване на спорните въпроси. От анализа на всички приети по делото
доказателства се налага изводът, че ответникът се отличава с едно изключително
агресивно поведение към съпругата си. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите, като ясни, логични и непротиворечиви, като изцяло подкрепят
изложените от ищцата твърдения в исковата молба. От показанията на свидетелите
се установява, че преимуществено ищцата се е грижила за семейството, като
основно тя е осигурявала средства за издръжката му. Отглеждането на детето и
домакинството също е било нейна грижа. Напълно явно е, че ответникът от години
системно нарушава брачните си задължения по чл. 14 от СК, според която
разпоредба отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно
уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Безспорно се установи
противобрачното поведение на съпруга, изразяващо се в нанасяне на побои над
съпругата. С тези си действия съпругът е демонстрирал незачитане на
основополагащите ценности за семейството – взаимно уважение и разбирателство,
общи грижи за семейството – чл.чл.14 и 17 от СК. Със своето поведение, той е
спомогнал за прекъсването на всякаква
духовна и физическа връзка между
съпрузите. Въз основа на събраните
доказателства съдът намира, че вината на ответника за разстройството на брака е
доказана по убедителен начин.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира, че бракът между
страните е дълбоко и непоправимо разстроен и в тази му част искът е
основателен, като вина за това носи съпругът.
Предвид гореизложеното съдът намира, че бракът между страните съществува
само формално, без да осъществява социалното си предназначение и, като дълбоко
и непоправимо разстроен, следва да бъде прекратен.
Искане за възлагане
упражняването на родителските права върху роденото от брака малолетно дете се
прави от ищцата. В съдебно заседание ответникът също заявява такова.
По делото е допусната и назначена
съдебно-психологическа експертиза, заключението по която настоящият състав, кредитира като обективно и безпристрастно изготвено.
Според вещото лице към настоящия момент детето М. емоционално е леко лабилен,
тревожен. Специфичните особености на тази възраст, в която е М. – отделяне от
детството и преминаване в юношеството и всички промени в психо-емоционалното
съзряване – стремеж към автономност, независимост от родителите, особена
чувствителност към несправедливост, към лъжа, принципност, спад на интереса към
родителите, както и чести конфликти и отправени обвинения към тях, че не го
разбират и не са достатъчно толерантни, корелират и с кризата в семейните
отношения в случая. Амбивалентните чувства, които изпитва към майка си „омраза”
и едновременно с това желание да бъдат заедно като семейство, акцентират върху
факта, че чувството, което изпитва към нея, в случая омраза е неосъзнато. В
безсъзнателната му психика страха от изоставяне и едновременно с това типичното
за възрастта му чувство за чест и справедливост обуславят агресивното му
отношение към нея. Несъзнателното му желание е да я накаже, използвайки
инфантилни, незрели подходи – обиди, нежелание за контакт с нея, съюзяване с
бащата. Вещото лице е на мнение, че друг мощен фактор за желанието му да остане
да живее при баща си е страха от неизвестното, от промяната в жизнения стил, от
несигурността в собствения потенциал за справяне, както с вътрешните си
конфликти, така и с външните. Инстинктивно е насочен към познатото, сигурното,
което смъква тревожността му и създава усещане за стабилност. Следва да бъде
отчетен и факта, че в тази възраст децата се идентифицират с родителите от
същия пол, без да отчитат дефицити и родителски потенциал. Бащата в случая
създава чувство за сигурност, подкрепа, защита. За момчето, майката се
преживява не толкова като обект осигуряващ обич и топлото, а по-скоро като
морален сътрудник. Според експертизата, степента на емоционална привързаност на
детето с двамата родители е в достатъчна степен, като не е констатирано
отчуждение към когото и да е. Амбивалентните чувства към майката са в резултат
на обида, наранени чувства, страх от промяната, от бъдещето.
Съдът съобрази изложеното
в депозирания социален доклад и заключението на съдебно-психологичната
експертиза, на базата на което приема, че бащата притежава нужния родителски
потенциал, за да осигури една спокойна среда за отглеждане и възпитание на
детето. С оглед експертното мнение, съдът приема, че на този етап с цел
предотвратяване на сериозни емоционални кризи в интерес на детето е да живее там, където се чувства сигурно,
удовлетворени са неговите потребности, в случая дома на баща му. Ето защо,
преценявайки висшия интерес на роденото от брака дете, съдът намира, че
упражняването на родителските права върху детето М.Е.Й. следва да се предостави
на бащата.
Предявеното от ищцата искане за
предоставяне на нея на родителските права не следва да се уважава, по
изложените по-горе съображения.
Независимо от изложеното, съдът счита, че бащата допуска поведение
незащитаващо авторитета на другия родител пред детето, не му демонстрира
правилния модел на общуване и не насърчава детето да взема правилни решения.
Като особено съществено съдът преценява обстоятелството, че бащата на детето,
обсъжда отношения и поведения между родителите. Въпреки привидно изразеното
съгласие на бащата да осигури съществуването на добри взаимоотношения между
неговия син и другия родител, сигналите, които той отправя към детето,
посредством неодобрителното си отношение и поведение спрямо майката, объркват
неукрепналата детска психика и водят до вътрешен конфликт у детето, подхранван
и от силно изразеното му усещане за собствена значимост. Настоящият състав
намира, че поведението на бащата следва да се квалифицира като особено укоримо.
Родителят освен права има и особени специфични задължения да не злепоставя
другия родител пред детето, да не го настройва против него и да не препятства
поддържането на връзката родител – дете. Това е така, тъй като родителите имат
равни права върху децата си. Обстоятелството, че упражняването на тези лични
права ще бъде предоставено след развода на единия родител, не лишава другия от
титулярството на тези права, от правото му да участва в живота на детето под
различна форма. Възможността за детето да поддържа редовен контакт със своите
родители се гарантира от действащите в тази насока вътрешни и
международно-правни норми – Конвенция за правата на детето – чл.9, ал.3.
Поддържането на лични отношения с родителя, комуто не е предоставено
упражняването на родителски права, е важно за правилното изграждане на детската
личност, като дава възможност на детето стабилно да се ориентира в семейните и
социални връзки, намирайки своето място в обществото. Естествената потребност
за децата да общуват със своите родители, която се стимулира с въвеждането на
режим на лични отношения, предотвратява отчуждаването на детето от родителя и
имитира близка до семейната среда – в която и двамата родители, чрез лични
грижи и внимание, могат да засвидетелстват обичта си към детето, да му окажат
своята подкрепа в процеса на израстването. Конфликтите, враждебното отношение и
проявяваната неотстъпчивост между страните не е в полза на детето и следва да
бъдат преодоляни.
С оглед изложеното и да не се
загуби връзката между детето и родителя, който не упражнява родителските права
спрямо него, настоящият състав счита, че режимът на лични отношения следва да
бъде организиран така, че детето да остава с преспиване в дома на майка си.
Следва да се постанови следния режим на лични отношения: всеки втори и четвърти
петък, събота и неделя от месеца от 18.00 часа в петък до 19.00 часа в неделния
ден – с преспиване петък вечерта и събота вечерта, втория ден от Коледните
и Великденските празници, пет дни от
зимната и пролетната ваканция, както и един месец през лятото, когато бащата не
ползва платения си годишен отпуск.
Предвид обстоятелството, че фактическото упражняване на родителските
права се предоставя на бащата, както и поради това, че родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, майката следва да бъде осъдена
да заплаща месечна издръжка на малолетното дете. Ищцата следва да бъде осъдена
да заплаща издръжка на детето М. в размер на 80 лева, считано от влизане на
решението в сила, при съобразяване възрастта, нуждите на детето и възможностите
на дължащия издръжка, съгласно изложеното в социалния доклад.
Ползването на семейното
жилище, относно което в производството се установи, че представлява апартамент,
състоящ се от три стаи и кухня, находящ се в гр. Бургас, к-с „Възраждане”, бл.
43, вх. 3, ет.2, ап. 48, следва да се предостави на ответника, като съдът взе
предвид установеното фактическо положение, предостяване на упражняването на
родителските права на бащата и обстоятелството, че ищцата не е направила искане
за това.
На основание чл. 53 от СК съдът
постановява, след прекратяването на брака ищцата да възстанови предбрачното си
име Богданова.
При образуване на делото е
внесена държавна такса в размер на 25 лв., поради което и на основание чл.329,
ал.1 от ГПК и Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК следва да се заплати допълнителна такава в размер на 50 лева за допускане
на развода, платима от ответника. Съгласно Тарифата се дължи и държавна такса в
размер на 115.20 лева, върху определената издръжка.
Ответникът следва да бъде
осъден да заплати и направените от ищцата разноски в размер на 85 лева, от
които 25 лв. – платената държавна такса и 60 лв. – депозит за експертиза.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.49, ал.1 СК, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И :
ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА като дълбоко и непоправимо
разстроен, сключения с акт № ІV-0092/20.07.1996 година на Община Бургас,
граждански брак между Н.С.Й., ЕГН ********** ***, к-с „Възраждане”, бл. 43, вх.
3, ет.2, ап. 48 и Е.Н.Й., ЕГН **********,***, к-с „Възраждане”, бл. 43, вх. 3,
ет.2, ап. 48.
ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брака носи съпругът.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете М.Е.Й., ЕГН **********,
роден на ***г., на бащата Е.Н.Й., ЕГН **********,***, к-с „Възраждане”, бл. 43,
вх. 3, ет.2, ап. 48, като ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на детето да бъде при бащата.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на
лични контакти на майката Н.С.Й., ЕГН ********** ***, к-с „Възраждане”, бл. 43,
вх. 3, ет.2, ап. 48 с детето М.Е.Й., ЕГН **********, роден на ***г. – всеки
втори и четвърти петък, събота и неделя от месеца от 18.00 часа в петък до
19.00 часа в неделния ден – с преспиване петък вечерта и събота вечерта, втория
ден от Коледните и Великденските
празници, пет дни от зимната и пет дни от пролетната ваканция, както и един
месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Н.С.Й., ЕГН ********** ***, к-с „Възраждане”, бл. 43,
вх. 3, ет.2, ап. 48, да заплаща на малолетното си дете М.Е.Й., ЕГН **********,
роден на ***г., чрез неговия баща и законен представител Е.Н.Й., ЕГН **********,***,
к-с „Възраждане”, бл. 43, вх. 3, ет.2, ап. 48, месечна издръжка в размер на 80
лева (осемдесет лева), платима до 5-то число на текущия месец, считано от
влизане на решението в сила, до настъпване на законни основания за изменяването
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, до окончателното й изплащане.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на
семейното жилище, представляващо апартамент, състоящ се от три стаи и кухня,
находящ се в гр. Бургас, к-с „Възраждане”, бл. 43, вх. 3, ет.2, ап. 48, на
съпруга Е.Н.Й., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след
прекратяването на брака ищцата Н.С.Й., ЕГН ********** да носи предбрачното си
фамилно име – Богданова.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.С.Й., ЕГН ********** ***, к-с
„Възраждане”, бл. 43, вх. 3, ет.2, ап. 48, против Е.Н.Й., ЕГН **********,***,
к-с „Възраждане”, бл. 43, вх. 3, ет.2, ап. 48, иск за предоставяне упражняването
на родителските права по отношение на малолетното дете М.Е.Й. на съпругата.
ОСЪЖДА Е.Н.Й., ЕГН **********,***,
к-с „Възраждане”, бл. 43, вх. 3, ет.2, ап. 48, да заплати в полза на държавата по сметка на БРС сумата от 165.20 лева (сто шестдесет и
пет лева и двадесет стотинки), от
които 50 лв. (петдесет лева), представляваща държавна такса за допускане на
развода и 115.20 лева (сто и петнадесет лева и двадесет стотинки),
представляваща държавна такса върху размера на присъдената издръжка на
малолетното дете.
ОСЪЖДА Е.Н.Й., ЕГН **********,***, к-с „Възраждане”, бл. 43,
вх. 3, ет.2, ап. 48, да заплати на Н.С.Й., ЕГН ********** ***, к-с
„Възраждане”, бл. 43, вх. 3, ет.2, ап. 48, сумата от 85 лева /осемдесет и пет
лева/ – съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: