№ 9613
гр. София, 27.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В.Р.Д.
при участието на секретаря В.Г.Н.
като разгледа докладваното от В.Р.Д. Гражданско дело .211110161279 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Настоящото производство е образувано по искова молба, подадена от ищеца ЦВ. ИГН.
Д. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.С., срещу ответника „Ч.С.Е.У.Б.“ ООД, с която
са предявени осъдителни искове за сумата от 10 419.10 лв., представляваща незаплатено
парично обезщетение, съизмеряващо се с брутното трудово възнаграждение на служителя за
шест месеца, за придобит трудов стаж повече от 10 години при същия работодател през
последните двадесет години по чл. 222, ал. 3 КТ, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 27.10.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, както и
за сумата от 492.42 лв., представляваща незаплатено обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ за 2021 г. за 22 работни дни, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 27.10.2021 г., до окончателното изплащане на
сумата, или общо за сумата от 10 911.52 лв.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор ./26.08.2008 г., считано от 01.09.2008 г.
е назначена на длъжност „начален учител“ и „класен“ в „Частно средно общообразователно
училище Д.“ с работодател „Д. ., ЕИК .. Сочи, че е изпълнявала длъжността „начален
учител“ и „класен“ до 01.09.2017г., като от тази дата била преназначена съгласно Заповед
№./28.08.2017г. и трудов договор ./28.08.2017 г. в „Ч.с.е.у. Д.“ на длъжност „учител начален
етап на основно образование“ с работодател „Ч.с.е.у. Д.“ ЕООД, ЕИК .. На 30.08.2019 г. по
силата на договор за покупко-продажба на дружествени дялове едноличният собственик на
капитала на „Ч.с.е.у. Д.“ ЕООД, ЕИК . – Д.А.Б.-Д. продала дяловете си на купувачите
„Ч.д.г.з. на Г.“ ООД, ЕИК . и „Р.С.“ ООД, ЕИК .. Съгласно дружествен договор от 2019 г.
„Ч.с.е.у. Д.“ ЕООД, ЕИК ., се преобразувало в дружество с ограничена отговорност –
„Ч.С.Е.У.Б.“ ООД. Посочва, че на 01.07.2021 г. трудов договор ./2017 г. бил прекратен по
взаимно съгласие с „Ч.С.Е.У.Б.“ ООД. Твърди, че след прекратяването на договора
обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ било неправилно начислено върху непълния размер на
среднодневното брутно трудово възнаграждение, при несъобразяване на чл. 177 от Кодекса
на труда и в нарушение на чл. 17 от Наредбата за структурата и организацията на работната
1
заплата, като не били взети предвид всички допълнителни възнаграждения с постоянен
характер.
При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят определил
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 1974.36 лв., като то било само на база
основната заплата и допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит, без да е калкулиран размерът на допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер – за класен ръководител и лекторски часове. С
начисляването на тези две възнаграждения с постоянен характер към обезщетението за
неплатен отпуск сумата, ищецът счита, че му се следва обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в
размер на 2466,78 лв. Т.е. след приспадането на изплатената сума в размер на 1974,36 лв.,
ответникът му дължал сумата 492.42 лв., която претендира в настоящото производство.
Твърди, че неправилно е изчислено и обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, тъй като то
следвало да бъде определено в размер на брутното трудово възнаграждение за шест месеца
(а не за два месеца, както бил сторил работодателят) – 14 800.68 лв., като предвид факта, че
на основание Заповед №./30.06.2021 г. е изплатена сума в размер на 4381.58 лв.,
ответникът ѝ дължал разликата в размер на 10 419.10 лв.
Ето защо, моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Ответникът твърди, че претендираните добавки за
класен ръководител и лекторски часове са с непостоянен характер, поради което не следвало
да се вземат предвид при определяне на размера на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ.
Относно иска по чл. 222, ал. 3 КТ ответникът твърди, че дружествата „Д. ., „Ч.с.е.у. Д.“
ЕООД и „Ч.С.Е.У.Б.“ ООД не съставляват група предприятия по смисъла на пар.1, т. 2а ДР
на КТ вр. пар. 1, т. 5 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Твърди,
че с прекратяването на трудовите отношения с „Д. 94“ ЕООД на 28.08.2017 г. и
подписвайки впоследствие трудов договор с „Ч.с.е.у. Д.“ ЕООД, Ц.Д. е встъпила в ново
трудово правоотношение по смисъла на КТ. Твърди, че няма никаква връзка между двете
дружества „Д. . и „Ч.С.Е.У.Б.“ ООД. Ето защо, моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
Софийският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
224, ал. 1 КТ и с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ.
По иска с правна квалификация чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже
сключването на трудов договор с ответника със съответното съдържание, прекратяването на
правоотношението на посоченото основание, размера на последното получено брутно
трудово възнаграждение, както и размера на неползвания платен годишен отпуск за
процесния период, вкл. твърдението си, че допълнителните възнаграждения за класен
ръководител и лекторски часове имат постоянен характер и като такива следва да се
включат като елемент на брутното трудово възнаграждение, което служи за база при
определяне на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ.
По иска с правна квалификация чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищеца е да докаже:
прекратяване на трудовото правоотношение с ответника; към този момент да е придобито от
работника или служителя право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; служителят да е
придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж
през последните 20 години към момента на прекратяване на трудовото правоотношение,
както и размера на обезщетението, вкл. твърдението си, че допълнителните възнаграждения
за класен ръководител и лекторски часове имат постоянен характер и като такива следва да
се включат като елемент на брутното трудово възнаграждение, което служи за база при
определяне на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си чрез плащане, както
2
и наведените от него в отговора на исковата молба възражения.
На основание чл. 153 ГПК безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са
следните факти: че между страните е било налице трудово правоотношение, по силата на
което ищцата е заемала длъжността „учител, начален етап на основно образование“,
прекратено по взаимно съгласие на 01.07.2021 г.; че към момента на прекратяването на
трудовото правоотношение на 01.07.2021 г. ищцата е била придобила право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст; че на ищцата са заплатени съгласно заповед № ./30.06.2021 г.
сумата в размер на 1974.36 лв., представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, както и
сумата в размер на 4381.58 лв. – обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ.
Преюдициален за правилното решаване на така повдигнатия правен спор между
страните се явява въпросът дали допълнителните трудови възнаграждения за класен
ръководител и за лекторски часове се явяват допълнителни трудови възнаграждения с
постоянен характер, доколкото от това зависи какъв е размерът на брутното трудово
възнаграждение на ищцата за последния пълен отработен месец – база за определяне на
размера на посочените обезщетения.
Съгласно чл. 15, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/ за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат, освен тези за
придобит трудов стаж и професионален опит /“клас“/ и за образователна и научна степен,
допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за
съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното
време.
Според чл. 17, ал. 1 от Наредбата, в брутното трудово възнаграждение в случаите на
чл. 228 от Кодекса на труда (обхващащи и обезщетенията по по чл. 224 и чл. 222, ал. 3 КТ)
се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната заплата,
определено според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с
колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на работодателя,
доколкото друго не е предвидено в КТ и други изрично изброени възнаграждения (така
Решение № 847 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1558/2009 г., IV г. о., ГК ). С оглед
цитираните разпоредби в брутното трудово възнаграждение като основа на обезщетението
по чл. 222 КТ/чл. 224 КТ се включват основното трудово възнаграждение и допълнителните
трудови възнаграждения с постоянен характер – предвидими и сигурни, определени в
колективния трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в
предприятието и в индивидуалния трудов договор.
Ищецът твърди, че допълнителните възнаграждения за отработени лекторски часове и
за класен ръководител са именно допълнителни трудови възнаграждения с постоянен
характер. Лекторските часове представляват всички часове, които учителят отработва над
утвърдения норматив или замества друг преподавател. Същите безспорно се заплащат
съгласно уговореното в индивидуалния трудов договор/ вътрешните правила за работна
заплата/ колективен трудов договор като допълнително трудово възнаграждение, но нямат
постоянен характер. Видно от приетото и неоспорено заключение на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/ на ищцата не са изплащани лекторски часове
всеки месец, липсват отработени лекторски часове за месеци: юни, юли, август, декември
2020 г., като следва да се подчертае, че месеците юни и декември са учебни, а месеците юли
и август – неучебни. Следователно не е задължително всеки месец даден педагог да полага
часове над норматива или да замества свой колега, поради което няма как това
възнаграждение да се определи като такова с постоянен характер, респективно не следва да
се взема като основа за изчисляване на брутното възнаграждение /чл. 17 НСОРЗ/ - то не е
такова, което зависи единствено от отработеното време. Впрочем, по такъв начин е
определено заплащането на това възнаграждение във Вътрешните правила за работната
заплата на „ЧСЕУ Б.“ ООД, което макар да не е водещо при определяне характера на едно
допълнително трудово възнаграждение като такова с постоянен или непостоянен характер,
все пак кореспондира на същността на допълнителното възнаграждение за лекторски часове.
3
Не така стои обаче въпросът с допълнителното трудово възнаграждение за класен
ръководител. Видно от представената по делото допълнителна длъжностна характеристика
за класен ръководител, може да се направи извод, че длъжността „класен ръководител“ е
административна функция, която се добавя към характерните за „начален учител“ трудови
функции в „ЧСЕУ Б.“ ООД. Част от задълженията на класния ръководител са: да подпомага
работата на специалистите, които преподават на класа му; да следи за спазване на
училищната дисциплина; да организира ежеседмичен съвет на класа; да провежда
родителски срещи; да следи и отчита присъствието на учениците от класа /отразява
отсъствията/; да води дневника на класа, годишна книга и др. Всички тези задължения
ищцата е изпълнявала през всеки работен ден и през цялата учебна година, паралелно с
всички трудови задължения, вменени и като начален учител, поради което съдът достига до
̀
извод, че заплащането на това възнаграждение е в зависимост от отработеното време
/съгласно изискванията на чл. 15, ал. 2 НСОРЗ/. Видно от заключението на вещото лице,
допълнително трудово възнаграждение за класен ръководител на ищцата е заплащано за
всеки календарен месец освен за юли и август 2020 г., които месеци са изцяло неучебни и
през които учителят ползва платен годишен отпуск от 48 работни дни, какъвто е уговорен и
в т. 5 от индивидуалния трудов договор на ищцата. Последното се налага и от спецификата
на работното време в учителския бранш и от това, че учителите не могат да упражняват
същинските си трудови функции през обявените за неучебни месеци – юли и август.
Не се разколебава изводът на съда, че допълнителното трудово възнаграждение за
класен ръководител има постоянен характер от обстоятелството, че във Вътрешните правила
за работната заплата на „ЧСЕУ Б.“ ООД това възнаграждение е определено като такова с
непостояенен характер. И това е така, тъй като водещо е не как работодателят ще го назове,
а какъв е характерът, каква е същността на същото. Освен това прави впечатление, че
работодателят е предвидил един и същи механизъм за заплащане на възнаграждението за
прослужено време (което е дефинирано като такова с постоянен характер) и
възнаграждението за класен ръководител – а именно – „заплащането на допълнителните
възнаграждения за класно ръководство и прослужено време в „ЧСЕУ Б.“ ООД се определя с
коефициент К от минималната работна заплата за страната.“ – чл. 14, ал. 3, което е
безспорен аргумент в покрепа извода на съда, че допълнителното трудово възнаграждение
за класен ръководител в действителност има постоянен характер.
С оглед изложеното, допълнителното трудово възнаграждение за класен ръководител
отговоря на изискванията за такова с постоянен характер съгласно чл. 15, ал. 2 от НСОРЗ и
следва да се отчита при формирането на брутното трудово възнаграждение като основа за
определяне на обезщетенията по чл. 224 КТ и чл. 222, ал. 3 КТ, докато допълнителното
възнаграждение за лекторски часове не е от категорията на тези с постоянен характер и не
участва при формирането на брутното възнаграждение.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
Между страните не е спорно наличието на трудово правоотношение и неговото
съдържание, няма спор, че то е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от
01.07.2021г., не се спори, че размерът на неизползвания платен годишен отпуск на ищцата за
2021 г. е в размер на 22 работни дни, доколкото съответният размер е посочен в Заповед
№./30.06.2021г., няма твърдения в обратен смисъл в исковата молба и отговора, а и
работодателят-ответник е направил плашане в този смисъл в размер от 1974.36 лв., което е
прието от ищеца. Същото се потвърждава и от заключението на вещо лице по ССчЕ.
Спорен е действителният размер на обезщетението за неизползван платен годишен
отпуск, който зависи от размера на брутното трудово възнаграждение. Вещото лице е
предложило два варианта за изчисляване на процесните обезщетения. Първият включва
брутно трудово възнаграждение /БТВ/, определено само въз основа на основното трудово
възнаграждение и допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит. Вторият вариант включва горепосочените възнаграждения и допълнителните
възнаграждения за класен ръководител и лекторски часове. Съобразно изложените по-горе
мотиви на съда допълнителното възнаграждение за класен ръководител следва да участва в
4
образуването на БТВ, но не трябва да се взема предвид възнаграждението за лекторски
часове, поради което съдът следва да извади последното в размер от 36.00 лв. от
изчисленото от вещото лице БТВ на ишцата. Така, размерът на брутното трудово
възнаграждение за последния отработен месец /м. юни 2021 г./ възлиза на 2430.78 лв.
/1576.10 лв. + 614.68 лв. + 240 лв./. Съответно обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ за 22 дни
неизползван платен годишен отпуск, изчислено на база среднодневно възнаграждение за
последен отработен месец юни 2021 г. е 2430.78 лв., брутна сума. От тази сума следва да се
приспадне платената от ответника сума в размер на 1974.36 лв. и така дължимата
незаплатена сума възлиза на 456.42 лв., до който размер искът следва да се уважи, а за
разликата до пълния предявен размер от 492.42 лв. – да се отхвърли.
Като законна последица от уважаване на иска, следва да се присъди законната лихва от
датата на подаване на исковата молба /27.10.2021 г./ до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ:
Нормата на чл. 222, ал. 3 КТ установява, че при прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право
на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от
2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10
години трудов стаж през последните 20 години – има право на обезщетение в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
Страните спорят относно действителния размер на обезщетението при прекратяване на
трудовото правоотношение, след като служителят е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Ищецът поддържа, че обезщетението трябва да е в размер на
брутното трудово възнаграждение за шест месеца, доколкото счита, че има придобит трудов
стаж повече от 10 години при същия работодател или „група предприятия“, който трудов
стаж е придобил през последните 20 години. Излага в исковата молба и твърдения, че
„Ч.с.е.у. Д.“ и „Д.-. представляват „група предприятия“ по смисъла на чл. 222, ал. 3 КТ вр.
пар.1, т.2а от ДР на КТ вр. пар.1, т.5 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност. Ответникът поддържа, че ищецът не е придобил 10 години трудов стаж при един
и същ работодател, защото „Ч.С.Е.У.Б.“ ООД е изцяло нов работодател, който не е свързан с
предишните търговски дружества, не смята, че е налице и хипотезата на „група
предприятия“ по смисъла на чл. 222, ал. 3 КТ, вр. пар. 1, т. 2а от ДР на КТ вр. пар. 1, т. 5 от
ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
В доктрината е прието, че паричната сума, която получават работниците и
служителите, отговарящи на конкретните законови изисквания при прекратяване на
правоотношението, не представлява същинско обезщетение, тъй като не възстановява на
работника или служителя вреди от работодателя. Обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е едно
правно задължение за работодателя, респ. субективно право на работника или служителя, то
не предпоставя вреда и се дължи при наличието на предвидените в закона предпоставки.
Вредата не е между тези предпоставки и съответното плащане не представлява форма на
обезвреда и по същината си не представлява обезщетение. То е от категорията на
плащанията, наречени „гратификационни”, т. е. изразяващи благодарността на
работодателя спрямо работника или служителя за това „че е приключил живота си в труда
по трудово правоотношение, придобил е право на пенсия и отива в пенсия“. А при наличие
на работа повече от 10 години при един и същи работодател това плащане е и в по-голям
размер, защото изразява и признателността на работодателя към излизащия в пенсия за
неговата лоялност, която му е засвидетелствал с продължителната си работа и принос в
дейността на предприятието. Гратификацията по чл. 222, ал. 3 КТ е превърната в
задължителна за изплащане от работодателя, когато всички законови изисквания са налице,
т. е. не зависи от неговата субективна преценка и е въздигната в субективно право на
работника или служителя, което на общо основание може да се защитава и по съдебен ред.
Това благодарствено плащане, отчитайки неговото социално предназначение, е замислено и
уредено като еднократно плащане при прекратяване на трудовия договор, съответно на
5
служебно правоотношение в изпълнение на публична дейност в изпълнителната власт или в
изпълнение на публична дейност в съдебната власт. В този смисъл е Решение №17/2018г. по
к.д. №9/2018г. на Конституционния съд на РБ..
Разпоредбата на чл. 123 КТ въвежда императивни правила кога трудовото
правоотношение на работника/служителя се запазва ex lege при промяна на работодателя.
Сред изброените хипотези са именно смяна на собственика на предприятието или на
обособена част от него, както и различните форми на преобразуване на търговските
дружества /сливане, вливане, отделяне и разделяне, вкл. промяната в
правноорганизационната форма/. Ответникът счита, че с прекратяването на трудовия
договор между ищцата и „Д. . от 28.08.2017 г. и сключването на новия трудов договор с
„Ч.с.е.у. Д.“ ЕООД ищцата е встъпила в ново трудово правоотношение с различен
работодател. Ответникът прави и възражение, че за да се дължи шесткратният размер на
БТВ за обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, е необходимо всички дружества, с които ищцата
е имала трудово правоотношение през изискуемите 10 години, да са били „група
предприятия“ по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудова мобилност. Това
възражение по същество е неоснователно. Чл. 222, ал.3 от КТ сочи: „…а ако е придобил при
същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните
20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6
месеца“. Кодексът на труда въвежда алтернативност, десетте години трудов стаж могат да са
направени при същия работел или в същата група предприятия, не е задължително да се
касае за хипотезата на „група предприятия“. Видно от приложените по делото учредителни
актове /учредителни актове за еднолични дружества с ограничена отговорност и
дружествения договор на ответника/, както и следв справка в Търговския регистър,
едноличен собственик на капитала и до момента на дружеството „Д.-. (а също и негов
управител) е Д.А.Б.-Д. а на „Ч.с.е.у. Д.“ ЕООД (преди промяната на правната форма от
ЕООД на ООД, т.е. до 09.09.2019 г.) отново е Д.А.Б.-Д. (която е била и негов управител).
След 09.09.2019 г. е сменено наименованието на „Ч.с.е.у. Д.“ на „Ч.С.Е.У.Б.“ и е променена
правноорганизационната му форма – от ЕООД е станало ООД. Следователно се
удовлетворява изискването на пар. 1, т. 5 от ДР на Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност, а именно: „едното предприятие по отношение на другото предприятие
пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал“. Следва да се
отбележи, че терминът „предприятие“ в трудовото законодателство систематически и
исторически се отъждествява с „работодател“, а не с юридическо лице, каквото най-често е
житейското значение на „предприятие“. Ищецът излага принципно верни доводи, че не
трябва да се прилага стеснително тълкуване и да се прилага нормата единствено за
юридически лица, доколкото последното би противоречало на практиките в търговския
оборот, където много често еднолични собственици на капитала на еднолични капиталови
дружества са именно физически лица. В случая Д.Б.-Д. е притежавала целия капитал и в „Д.-
., и в „Ч.с.е.у. Д.“ ЕООД. Видно от представените по делото трудова книжка, два броя
трудови договори и допълнителни споразумения към тях, ищцата е натрупала трудов стаж
при „Д.-., равняващ се на 8 години, единадесет месеца и двадесет и осем дни. При „Ч.с.е.у.
Д.“ ЕООД /а след промяната на правноорганизационната форма – „Ч.С.Е.У.Б.“ ООД/ ищцата
има трудов стаж, равняващ се на три години и шест месеца. Вследствие на договор за
покупко-продажба на дружествени дялове от 30.08.2019 г. едноличният собственик на
капитала на „Ч.с.е.у. Д.“ ЕООД продава дяловете си на „Ч.д.г.з. на Г.“ ООД с ЕИК: . и „Р.С.“
ООД с ЕИК: ., като и двете дружества се представляват от управителите Д.К.Я.-Л. и Л.М.Л..
Следователно ищцата е натрупала трудов стаж при „група предприятия“ по смисъла на чл.
222, ал. 3 КТ вр. пар. 1, т. 2а от ДР на КТ вр. пар. 1, т. 5 от ДР на Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност /„Д.-. и „Ч.с.е.у. Д.“ ЕООД/, който към 01.07.2021 г.
надхвърля изискуемите 10 години. Следователно на ищцата и се полага обезщетение по чл.
̀
222, ал. 3 КТ в шесткратен размер на брутното трудово възнаграждение.
По същество между страните няма спор, че трудовото правоотношение е прекратено по
взаимно съгласие /чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ/, считано от 01.07.2021 г. Не се спори, че към датата
на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е придобила право на пенсия за
6
осигурителен стаж и възраст, което се потвърждава и от влязлото в сила и неоспорено по
делото разпореждане № ********** при НОИ, ТП-София град. Установи се и необходимият
10-годишен трудов стаж при „група предприятия“ по смисъла на чл. 222, ал. 3 КТ вр. пар. 1,
т. 2а от ДР на КТ вр. пар. 1, т. 5 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност. Съгласно гореизложените мотиви размерът на брутното трудово
възнаграждение за м.юни 2021 г. се равнява на 2 430.78 лв. Следователно размерът на
обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ за срок от шест месеца възлиза на общо 14 584.68 лв., от
които ответникът е заплатил 4 381.58 лв. – обстоятелство, отделено за безспорно, което се
установява и от представения на л. 38 от делото фиш (в заключението на вещото лице по
ССчЕ най-вероятно е допусната техническа грешка при посочване на сумата 4381.56 лв.).
Така незаплатеният остатък възлиза на сумата от 10 203.10 лв., до който размер искът
следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер от 10 911.52 лв. – да се
отхвърли като неоснователен.
Като законна последица от уважаване на иска, следва да се присъди законната лихва от
датата на подаване на исковата молба /27.10.2021 г./ до окончателното плащане.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора разноски се дължат и на двете страни съобразно уважената,
съответно отхвърлената част от исковете.
И двете страни са представили договори за правна защита и съдействие, доказателства
за реално плашане на разноски за адвокатско възнаграждение /извлечения от банкови
сметки за направени банкови преводи и разписки/, както и са представили своевременно
списъци за разноските по чл. 80 ГПК. Ищцата претендира единствено разноски в размер на
1600 лв. – адвокатско възнаграждение, като ответната страна е релевирала възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за основателно и същото следва да
бъде намалено до размера от 1200 лв., който съответства на вида и характера на
извършената от процесуалния представител на ищеца дейност по настоящото дело, броя
искове, броя проведени съдебни заседания и немалкия събран доказателствен материал.
Този размер на адвокатското възнаграждение кореспондира и с уговорения и заплатен от
ответника такъв, поради което съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да
бъде намалено именно до размера от 1200 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има
право да получи сумата от 1172.29 лв. – разноски за платено адвокатско възнаграждение,
съответстващо на уважената част от исковете.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има право на сумата от 32.07 лв. – разноски
за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част на исковете. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно, доколкото
уговореният между страните хонорар е съобразен с размерите, посочени в чл. 7 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметката на Софийски районен съд сумата 719.45 лв. съразмерно с уважената част от
исковете – разноски за държавна такса /436.46 лв./ и депозит за ССчЕ /300 лв./.
Водим от гореизложеното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ч.С.Е.У.Б.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.С. на
основание чл. 224, ал. 1 КТ да заплати на ЦВ. ИГН. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес
в гр. С., сумата от 456.42 лв. – остатък от обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 22 работни дни, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 27.10.2021 г., до окончателното плащане, както и на основание чл. 222, ал.
3 КТ – сумата от 10 203.10 лв. – остатък от парично обезщетение, съизмеряващо се с
брутното трудово възнаграждение на служителя за шест месеца, ведно със законната лихва
7
от датата на подаване на исковата молба – 27.10.2021 г., до окончателното плащане, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 1172.29 лв., разноски по делото по съразмерност,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 224, ал. 1 КТ за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 492.42 лв., както и иска по чл. 222, ал. 3 КТ за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 10 419.10 лв.
ОСЪЖДА ЦВ. ИГН. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.С. на основание чл.
78, ал. 3 ГПК да заплати на „Ч.С.Е.У.Б.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в
гр. С., сумата от 32.07 лв. – разноски по делото по съразмерност.
ОСЪЖДА „Ч.С.Е.У.Б.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.С., на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметката на Софийски районен съд сумата от
719.45 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8