Решение по дело №405/2020 на Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

 

№ ________

 

Варна, ______________

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:		ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:		ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА  ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря	Галина Владимирова		и с участието
на прокурора	Силвиян Иванов		изслуша докладваното
от съдията	Искрена Димитрова
адм. дело № 405/2020г.

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Б. А.А., действащ като ЕТ „Б. А. – КОЛОРАДО“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул. Г.С.Раковски № 11, против Решение № 117/03.12.2019г. на Районен съд – Провадия, ІV-ти състав, постановено по НАХД № 138/2019г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 33-0000031/27.03.2019г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ /ОО „АА“ в ГД „АИ“/ Пазарджик, с което за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ и на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП, на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв.

Касаторът твърди, че решението е постановено от некомпетентен да се произнесе по спора съд. В тази връзка сочи, че седалището на търговеца е в гр.Пазарджик и доколкото изпълнителното деяние на вмененото нарушение се изразява в „допустителство“, то мястото на извършване на нарушението е мястото, където са седалището и адресът на управление на търговеца, и именно на това основание началникът на ОО „АА“-Варна е изпратил документите по установяване на нарушението на н-ка на ОО „АА“-Пазарджик. Отделно твърди, че решението е неправилно, т.к. е постановено при неправилни фактически и правни изводи. В тази връзка сочи, че на 05.02.2019г. не е извършвана проверка на „документацията на въззивното дружество“, нито на превозвача-едноличен търговец, а е установено нарушение, извършено от самия водач. Неправилно РС-Провадия е приел и че липсва процесуален порок при издаване на НП, т.к. макар в мотивите многократно да е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП, същата не е посочена в наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.А., който поддържа касационната жалба. Иска отмяна на обжалваното решение и на наказателното постановление. Претендира присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.

Ответникът – ОО „АА“ в ГД „АА“-Пазарджик, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, от фактическа страна
РС-Провадия е установил, че на 05.02.2019г., около 14,50 часа, служители на ОО „АА“ – Варна, в обл.Варна, АМ „Хемус“, на 1 км. след пътен възел „Провадия – Ветрино“, в посока гр.Варна, спрели за проверка товарен автомобил кат. N 3, марка „Скания“ с
рег.№ РА 6359 ВМ, с прикачено ремарке рег.№ РА 0586 ЕМ и с водач Д.А. А. Извършена била проверка на транспортната документация, при която било установено, че на 05.02.2019г. търговецът, като превозвач, е допуснал извършването на превоз за собствена сметка от водача Д.А.А, който не отговаря на изискванията на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП – не притежава валидно удостоверение за психологическа годност, издадено по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП. За нарушението бил съставен АУАН № 244180/11.03.2019г., а въз основа на него – НП № 33-0000031/27.03.2019г., с което за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП и на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП, на търговеца била наложена имуществена санкция в размер на 3000лв.

За да потвърди наказателното постановление РС-Провадия е приел, че АУАН и НП са съставени от компетентни длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, в т.ч. всички факти и обстоятелства, които в достатъчна степен описват вмененото нарушение от обективна страна – посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и нарушената законова норма, като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. За неоснователно е прието оплакването за допуснати нарушения на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, т.к. описаните в акта и постановлението факти, напълно съответстват на юридическото обвинение. По същество е изведен извод за доказаност на нарушението и на неговия извършител. В тази връзка е съобразено, че от обективна страна съставът на нарушението изисква деецът да допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени в ЗАвП и с подзаконовите актове по неговото прилагане, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. В случая на въззивника е повдигнато обвинение за това, че като превозвач е допуснал конкретно определен водач да управлява МПС и извършва превоз за собствена сметка, без да отговаря на изискванията на чл.7а, ал.2 от ЗАвП – не притежава удостоверение за психологическа годност. Прието е, че по делото няма спор, че въззивникът притежава качеството на превозвач, бил е работодател на упоменатия в НП водач и последният е извършил превоз за собствена на въззивника сметка, без да е притежавал валидно УПГ. АНО е дал правилна квалификация на нарушението и законосъобразно е наложил имуществена санкция във фиксирания размер.

Така постановеното решение е неправилно.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че обжалваното решение е постановено от [местно] некомпетентен да разгледа спора съд.

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗАНН местно компетентен да разгледа жалбата против наказателно постановление е районният съд по местоизвършване на нарушението. ЗАНН не предвижда определяне на местна подсъдност по издател на АУАН/НП или друг признак. Местоизвършването на нарушението се обективира в наказателното постановление. Аналогична е и разпоредбата на чл.36, ал.1 от НПК. Подсъдността в наказателните процедури, както всеки техен институт, подлежи единствено на стеснително тълкуване, и аналогии са недопустими. В НПК и ЗАНН липсва предвиден ред за промяна на определената от закона местна подсъдност, освен в изчерпателно уредените хипотези по чл.43 от НПК, вр.чл.84 от ЗАНН, като в случая нито една от тях не е налице.

Съгласно чл.42, ал.1 от НПК, съдът се произнася по въпроса за подсъдността, като изхожда от обстоятелствената част на обвинението. Видно от АУАН № 244180/11.03.2019г. и НП № 33-0000031/27.03.2019г., мястото на извършване на нарушението е определено като „…обл.Варна, АМ „Хемус“, на 1 км. след пътен възел „Провадия – Ветрино“, в посока гр.Варна“. При така посоченото място на извършване на нарушението и в изпълнение на чл.42, ал.1 от НПК, вр.чл.84 ЗАНН, с определение по АНД № 862/2019г. РС-Пазарджик е приел, че компетентен да разгледа делото е Районен съд-Провадия. Дали посоченото в обвинението и НП място на извършване на нарушението кореспондира с фактите по делото и е правилно определено, е въпрос, който трябва да бъде изследван при проверката за законосъобразност на наказателното постановление в контекста на изискванията на чл.57 от ЗАНН, а не при проверката за местна подсъдност на спора, поради което и не са били налице основания за иницииране на процедурата по чл.44 от НПК – за повдигане и разрешаване на спор за подсъдност.

Неправилно обаче РС-Провадия е приел, че административнонаказателното производство е проведено без нарушения на процесуалните правила.

Видно от събраните писмени доказателства – тахографски лист за 05.02.2019г., Заповед (без номер и дата) на Б.А. КОЛОРАДО [мебелна фабрика] и стокова разписка
№ 01004017470/04.02.2019г., по делото е безспорно установено, че на 05.02.2019г. ЕТ „Б. А. – КОЛОРАДО“ е извършил превоз за собствена сметка по смисъла на §1, т.4, буква „а“ от ДР на ЗАвП, с водач Д.А.А. По арг. от чл.7а, ал.2 от ЗАвП, водачът е следвало да отговаря на изискванията за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б, ал.1 от ЗАвП и чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП. Видно от изготвената на 05.02.2019г. справка за водача в регистъра на психологическите изследвания на водачите, последното издадено на Д.А. УПГ с № 338213(О) е било със срок на валидност до 14.01.2019г., т.е. към датата на извършване на проверката – 05.02.2019г., водачът не е имал валидно УПГ.

Според дадената в наказателното постановление правна квалификация на нарушението, санкцията е наложена в хипотезата на допустителство по чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП. Нарушението по чл.96г, ал.1 от ЗАвП, в двете форми на изпълнително деяние, може да бъде извършено само по седалището на предприятието, извършващо превоза за собствена сметка, откъдето то ръководи търговската си дейност, вкл.допуска или изрично разпорежда извършването на конкретни превози със съответни водачи. В този смисъл началният и крайният пункт на превоза, в т.ч. конкретното място на извършване на проверката на водача, са без значение за определяне на мястото на нарушението по чл.96г, ал.1, вр.чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП. Доколкото в случая липсва спор, че седалището и адресът на управление на ЕТ „Б. А. - КОЛОРАДО“ са в гр.Пазарджик, формално е спазена разпоредбата на чл.48, ал.1 от ЗАНН и наказателното постановление е издадено от компетентен орган.

Видно обаче от АУАН и НП, описаното в обстоятелствената им част деяние не кореспондира със състава на нарушението по чл.96г, ал.1, вр.чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП.

В противоречие със събраните доказателства РС-Провадия е приел в мотивите си, че описаните в АУАН и НП факти съответстват на юридическото обвинение и че на превозвача е повдигнато обвинение за това, че е допуснал превоз за собствена сметка да бъде извършен от водач, който не отговаря на изискванията на чл.7а, ал.2 от ЗАвП.

Според АУАН и НП, изпълнителното деяние се изразява в следното: „Превозвачът извършва превоз за собствена сметка с водач Д.А. А,…който не отговаря на изискванията за психологическа годност…“. Така формулираното обвинение е непрецизно и създава неяснота както по отношение на субекта на нарушението, така и по отношение на приетото за противоправно негово поведение. Доколкото не се спори, че случаят се отнася до извършване на превоз за „собствена сметка“ по смисъла на §1, т.4, буква а) от ДР на ЗАвП, неправилно ЕТ „Б. А. – КОЛОРАДО“ е идентифициран като „превозвач“ (вж. дефиницията по §1, т.5 от ДР на ЗАвП). Търговецът е лице [предприятие] по смисъла на чл.12б, ал.1 от ЗАвП и като такъв, в контекста на установените факти и приложената санкционна разпоредба (съдържаща и състав на административно нарушение), може да бъде санкциониран само за това, че е „назначил на работа“ или „допуснал водач“, който не отговаря на някое от изискванията, определени със ЗАвП и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Ето защо описаното в АУАН и НП деяние – „извършва превоз“, не кореспондира с нито една от хипотезите на чл.96г, ал.1 от ЗАвП. Същото от обективна страна покрива състава на нарушението по чл.178в, ал.5 от ЗДвП, субект на което обаче може да бъде само водача, а не предприятието по чл.12б, ал.1 от ЗАвП, като видно от АУАН № 259744/05.02.2019г., съставен от инспектор при ОО „АА“ – Варна, именно такова обвинение е повдигнато на водача Д.А..

Повдигането на обвинение и санкционирането на деяние, което е несъставомерно в контекста на приложената санкционна норма, е съществено нарушение, което влече незаконосъобразност на наказателното постановление. В случая същото води до невъзможност да се извърши коректна преценка за това в какво конкретно е обвинен търговеца в качеството му на лице по чл.12б, ал.1 от ЗАвП, кое точно е мястото на извършване на нарушението, и кой е компетентният да го санкционира АНО, т.к извън хипотезите на „назначаване на работа“ и „допустителство“ по чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП, началникът на ОО „АА“ в ГД „АИ“ – гр.Пазарджик, не би бил компетентен административнонаказващ орган.

Като е стигнал до други правни изводи РС-Провадия е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.

Предвид изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр.чл.228 от АПК, вр.143, ал.1 от АПК, в полза на касатора следва да се присъдят сторените във въззивното производство разноски, а именно 440,00лв. за адвокатско възнаграждение, което видно от договор за правна защита и съдействие № 331217/20.05.2019г. е изплатено изцяло в брой.

Водим от горното, Варненският административен съд, І-ви касационен състав, на основание чл.222, ал.1 от АПК

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 117/03.12.2019г. на Районен съд-Провадия, ІV-ти състав, постановено по НАХД № 138/2019г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 33-0000031/27.03.2019г. на началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“, гр.Пазарджик, с което за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 и на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози, на ЕТ „Б. А.-КОЛОРАДО“, ЕИК *********, гр.Пазарджик, ул.Г.С.Раковски № 11, е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв.

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на ЕТ „Б. А.-КОЛОРАДО“, ЕИК *********, гр.Пазарджик, ул.Г.С.Раковски № 11 разноски за производството в размер на 440,00 (четиристотин и четиридесет) лева.

 

Решението е окончателно.

Председател:                                              

 

Членове:       1.                               

 

2.