МОТИВИ: След съвкупна преценка на събрания и
проверен в съдебно заседание доказателствен материал по делото, съдът установи
следното:
Подсъдимият редник трети клас К.К.К. е постъпил на
служба в БА на 30.04.2004 година, като от 2008 година до 08.05.2009 година е
бил в разпореждане по щат № А-916 на Министъра на отбраната. След изтичане на
отправеното му шест месечно предизвестие, Договорът за кадрова военна служба е
бил прекратен и К. е бил освободен от длъжност. През 2018 година, подсъдимият отново кандидатствал за назначаване
като кадрови войник във в.ф. 26 030 - Безмер, бил приет на кадрова военна
служба, считано от 01.11.2018 година и назначен на длъжност „младши
радиомеханик в Радиопредавателен пункт на Група „Радиокомуникации, обективен
контрол и комуникационно, и информационно осигуряване на полетите“, в системата
„Комуникационно и информационно осигуряване“, на ескадрила „Комуникационно,
информационно и навигационно осигуряване“ във в.ф. 26 030 – Безмер, която
длъжност заема и към настоящия момент. Показвал познания и изпълнявал
функционалните си задължения в необходимия обем, като спазвал изискванията на регламентиращите документи.
Проявявал се като дисциплиниран и изпълнителен военнослужещ. По време на
военната си служба не е бил награждаван и няма налагани дисциплинарни
наказания.
С Решение № 25/10.06.2005 г., по НОХД № 25/2005 година
на Военен съд – Сливен е бил освободен от наказателна отговорност и му е било
наложено административно наказание за престъпление по чл.325, ал.1 от НК
(л.109-120, т.1 ДП). С Решение № 11/21.12.2020 г., по АНД № 96/2020 година на
Военен съд – Сливен е бил освободен от наказателна отговорност и му е било
наложено административно наказание „Глоба“ за престъпление по чл.296, ал.1, алт.2 от НК.
Подсъдимият бил в граждански брак от 2013 г. със
свидетелката Л.В.К., като от брака си имат две деца – Камелия родена на *** г.
и Симона родена на *** г. Отношенията между съпрузите били влошени и често водели
до семейни скандали.
Подсъдимият К. притежавал свидетелство за управление
на МПС от 2003 година. До 06.06.2020 г. е бил наказван, като водач с четири
фиша и три наказателни постановления.
На 06.06.2020 г., в 10.00 ч., подс. К. се прибрал в
дома си след дежурство във в.ф. 26 030 - Безмер. По време на дежурството си,
подсъдимият разбрал, че съпругата му през нощта е напуснала жилището, оставяйки
двете деца сами и посетила игрална зала, като по този повод между двамата
възникнал пореден семеен скандал. Към 10.30 часа свидетелката С. – първа
братовчедка на св. К., преминавайки пред жилищния блок, в който на третия етаж
живеел подсъдимият и семейството му, чула виковете им и решила да провери,
какво се случва. С. позвънила на входната врата на апартамента, като почти
веднага ѝ отворил К., а съпругата му била до него. Тримата влезли в дневната
стая на жилището и провели разговор, относно причините за скандала и
поведението на К.. Малко по-късно, подсъдимият излязъл от жилището заедно със
св. С., като вземал всички ключове и телефони от жилището и заключил в него
съпругата си и двете деца.
Около обяд св. К. излязла на терасата на апартамента,
за да потърси съдействие от свои познати, преминаващи в близост. Тя видяла
дъщерята на своята позната – св. Г.А. и я помолила да повика майка си. Св. А.
отишла под терасата на сем. Костови и видяла св. К. на терасата. К. разказала
на А. за скандала със съпруга си, уточнявайки, че той злоупотребява с алкохол и
наркотици, в резултат, на което става агресивен. Казала ѝ, че ако види
съпруга си да се прибира, ще скочи от терасата. Това мотивирало А. да се обади
от мобилния си телефон на тел.112 в 13.05 часа и съобщила на оператора за
случващото се на адреса в гр.Ямбол, ж.к.„Възраждане“, бл.24, вх.Г, ет.3. По
повод на сигнала на място бил изпратен дежурен полицейски патрул от РУ МВР –
Ямбол, в състав свидетелите мл. инспектор П.А. и полицай А.Г.. Те провели
разговор с К., която все още се намирала на терасата на апартамента, тъй като
нямала ключове, както за апартамента, така и за вратата на входа. Около десет
минути след тях на адреса пристигнал с автомобила си „Опел Мовано“ и
подсъдимият К., който отключил вратата на входа и заедно със служителите на МВР
се качили до жилището. К. отключил и вратата на апартамента, след което К. и
двете деца излезли от жилището. Пред входа на блока двамата съпрузи в
присъствието на децата и двамата служители на МВР продължили да се карат,
поради което в 14.15 часа свидетелят А. съставил и на двамата протоколи за
предупреждение да не предизвикват скандали, сбивания и да не отправят обидни
думи един спрямо друг (л.103-104, т.1 ДП). След подписване на протоколите свидетелката К. ***, подсъдимият потеглил
с автомобила си, а полицейските служители продължили дежурството си.
Няколко минути по-късно
подс. К. настигнал с автомобила съпругата си, спрял до нея, излязъл от
автомобила и отново започнал скандал между двамата в присъствието на децата им.
К. я хванал с ръце и я блъснал във вратата на намиращ се в близост гараж. Случващото
се било забелязано от свидетел Ж.Г., който познавал визуално съпрузите. Г.,
който бил служител на МВР се намесил, казал на Костови да преустановят
действията си и се обадил по телефона на дежурния полицейски патрул. К. се
качил на автомобила си и се отдалечил. На място пристигнал същият дежурен екип
в състав свидетелите мл. инспектор П.А. и полицай А.Г.. Докато дежурните полицейски
служители разговаряли с К. и Г., в 15.00 часа на мястото се завърнал и подс. К.,
управлявайки личния си товарен автомобил марка „Опел“, модел „Мовано“ с рег. №
У 5618 АТ. Подсъдимият паркирал автомобила до патрулния полицейски автомобил и
се приближил към мястото на проверката, като в присъствието на служителите на
МВР, подновил скандала, използвайки обидни думи към съпругата си. Това
мотивирало св. А. в 14.55 часа да състави втори за деня протокол за
предупреждение на подс. К., който протокол предупреденият отказал да подпише
(л.88, т.1 ДП). Цялостното поведение и външен вид на К., дало основание на
дежурните полицейски служители да потърсят съдействие от сектор пътна полиция,
за да се провери дали обвиняемият се намира под въздействие на алкохол или упойващи
вещества. На място бил изпратен екип от пътна полиция в състав свидетелите мл. инспектор
С.М. и мл. автоконтрольор К.А. ***, които изпробвали с технически средства
обвиняемия за употреба на алкохол и наркотични вещества. Пробата за алкохол
дала отрицателен резултат, след което К. бил изпробван и с техническото
средство „Дрегер Drugtest 5000“, който в 15.22 часа отчел положителна проба за
метамфетамин (л.90, т.1 и плик с веществени доказателства от ДП). На подсъдимия
бил съставен талон за изследване, в който той отразил, че не приема показанията
на техническото средство, въпреки редовното сертифициране на уреда (л.92, т.1
ДП). Веднага е бил съпроводен от полицаите до ЦСМП – Ямбол, където отказал да
даде кръвна проба за изследване. Съставен му бил АУАН серия GA
187427/06.06.2020 г.
Описаната фактическа
обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от цялостния доказателствен
материал по делото. Употребата на наркотични вещества и последващо управление
на МПС - товарен автомобил марка „Опел“, модел „Мовано“ с рег. № У 5618 АТ от
страна на подсъдимия К. се установява от показанията на свидетелите: мл. инспектор
П.А., полицай А.Г., Ж.Г., св. К., мл. инспектор С.М. и мл. автоконтрольор К.А.;
от обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание; от протокола за
извършена проверка с техническо средство (л.89, т.1 ДП); от разпечатката на
резултата от изследването с техническото средство (л.90, т.1 ДП); от протокола
за сервизна проверка на техническото средство (л.92, т.1 ДП); от талона за
изследване № 001234 (л.85, т.1 ДП); от докладни записки рег. № 813р-3410/08.06.20
г. и рег. № 1679-р-12821/08.06.2020 г. (л.86-87, т.1 ДП); от веществените
доказателства - проба от тестова касета и полеви тест.
Свидетелите мл. инспектор П.А.,
полицай А.Г., Ж.Г., св. К. заявиха, че към 15.00 часа на 06.06.2020 година в
гр. Ямбол по ул. “Д-р
Кръстев“, лично са видели подсъдимия К. да управлява моторно превозно средство
– товарен автомобил марка „Опел“, модел „Мовано“ с рег. № У 5618 АТ.
Свидетелите мл. инспектор С.М. и мл.
автоконтрольор К.А. са извършили проверката с техническо средство, като мл. инспектор
П.А. и полицай А.Г. са присъствали на тази проверка, като потвърдиха
извършването ѝ и резултата от нея. Подсъдимият К. също не оспорва
обстоятелството, че на инкриминираната дата, час и място е управлявал
автомобила, че е бил изпробван с техническо средство и положителния резултат за
употреба на наркотични вещества от проверката. Самата проверка за употреба на наркотични вещества е била извършена съобразно изискванията на
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози с
годно за това техническо средство, а резултатите са материализирани чрез
посочените документи и веществени доказателства. Въпреки, че при извършване на
проверката К. не е приел резултата, в съдебно заседание той заяви, че не
оспорва положителната проба, но твърди, че не е приел съзнателно наркотичното
вещество, а същото му е било поставено в кафето от неговата съпруга без знанието
му.
С оглед на изложеното,
единственият спорен момент е дали К. е приел наркотичното вещество съзнателно
или то е било поставено в чашата с кафе и той не е знаел или предполагал, че приема
такова вещество, т.е. субективната страна на деянието. В тази насока съдът
прецени обстойно наличния доказателствен материал и стигна до извода, че
версията според която св. К. е поставила наркотичното вещество в кафето на
съпруга си без негово знание не е подкрепена от доказателствения материал и
съдът не я приема. Аргументите за това са следните:
Спорната версия се поддържа
единствено от К. и съпругата му и няма нито едно друго пряко или косвено
доказателство в нейна подкрепа. Напротив, наличния доказателствен материал
оборва категорично тази теза. Подсъдимият заяви, че не е видял лично съпругата
си да му да поставя наркотичното вещество в чашата с кафе, но е научил това
обстоятелство от нея около десет дни по-късно, т.е. около датата на първия
разпит на К., като свидетел на 17.06.2020 г. Единствено св. К. пред съда
потвърди, че тя е поставила наркотичното вещество в чашата с кафе на съпруга
си, без негово знание. От това следва, че спорната версия с приема на
наркотичното вещество без знанието на подсъдимия, се изгражда единствено на
показанията на св. К.. Тези показания обаче са непоследователни, взаимно
изключващи се и с противоречия, които самата К. не можа да обясни пред съда. В
съдебно заседание свидетелката заяви, че тя е придобила наркотичното вещество
през нощта на 05 срещу 06.06.2020 г. от непознато за нея лице в игралната зала,
в която тя е прекарала нощта. Целта ѝ е била да постави веществото в
кафето на съпруга си, защото когато вземал наркотични вещества, той ставал
агресивен (стр.12 от протокола от с.з.). Това е в пълно противоречие със
заявеното от свидетелката малко по-късно и записано на стр. 13 от протокола, че
съпругът ѝ не употребява наркотични вещества, т.е. тя не би могла да знае
дали съпругът ѝ става агресивен при прием на наркотични вещества, ако преди
това не е приемал такива. Свидетелката според показанията ѝ е искала да
отмъсти на съпруга си, защото той бил прекалено спокоен, а тя по-изнервена и се
стремяла да предизвика агресия у него, което постигнала. По въпроса, кога е
поставила наркотичното вещество, К. заяви, че е сложила наркотика още преди св.
С. да отиде в дома им, тъй като още при пристигането на съпруга ѝ след
дежурство, тя започнала да приготвя кафетата. При разпита си пред съдия на
досъдебното производство от 28.08.2020 г., огласен в тази част (стр.14-15 от
протокола от с.з.), К. е заявила, че е закупила наркотичното вещество, без да
посочва с каква цел го е закупила. В последствие според тези нейни показания е
сложила веществото в кафето на съпруга си, за да му отмъсти за обидните думи и
удара, който ѝ нанесъл сутринта, след като се върнал от дежурство. В
същия разпит твърди, че е сложила наркотичното вещество в кафето, когато
съпругът ѝ отишъл да отваря вратата на св. С. и изхвърлила празното
пакетче в тоалетната. Заявила е също, че не е сигурна дали съпругът ѝ е
отпил от кафето, но е взел чашата с кафе и излязъл от жилището заедно със св. С..
Заявеното от свидетелката пред съда, че е закупила наркотичното вещество с
намерение да го даде незабелязано на съпруга си, не кореспондира със заявеното
при разпита пред съдия, че го е сложила, за да си отмъсти за действия, случили
се след закупуването на наркотика, т.е. свидетелката не би могла да знае, че
съпругът ѝ ще я обижда и удари, за да закупи наркотика и да му го сложи в
кафето, за да си отмъсти за тези негови още неосъществени действия. Заявеното
от нея при разпита пред съдия, че е сложила веществото, когато съпругът ѝ
отишъл да отвори вратата при позвъняването на св. С., не съответства със
заявеното пред съда, че го е поставила преди идването на св. С., както и със
заявеното от св. С., че когато позвънила, вратата отворил подсъдимия, а св. К.
била в коридора до него (стр.17 от протокола от с.з), респ. не би могла в това
време да поставя веществото в чашата с кафе и да изхвърля опаковката в
тоалетната. Освен отбелязаните до тук
противоречия в показанията на свидетелката К., дадени в съдебно заседание и при
разпита си пред съдия на досъдебното производство на 28.08.2020 г., заявеното и
при двата разпита е в противоречие със заявеното от нея при първия ѝ
разпит на досъдебното производство на 17.06.2020 г., приобщен към
доказателствения материал (стр.14-15 от протокола от с.з.). При този разпит тя категорично
заявява, че не е слагала наркотично вещество в кафето на подсъдимия, че изобщо
на този ден сутринта не му е правила кафе и той не е носил чаша с кафе при
излизането си от апартамента, което кореспондира със заявеното от св. С. и е в
противоречие с показанията по този въпрос на К. в следващите два разпита, в
които пък се съдържа противоречие помежду им по този въпрос. Прави впечатление
и обстоятелството, че единствено св. К. твърди, че е сложила наркотик в кафето
на съпруга си и това се подкрепя само от обясненията на подсъдимия. Последният
обаче твърди, че не е видял това действие, но около десет дни след деянието
т.е. около 16.06.2020 г., съпругата му е признала това пред него. След като
само двамата са знаели за това обстоятелство, привлича внимание факта, че
именно св. К. при разпита си на 17.06.2020 г. е заявила, че не е слагала
наркотик в кафето на съпруга си. По делото няма данни за постъпила такава
информация и изведнъж при разпита си свидетелката започва да опровергава една
теза, която до момента не е материализирана по делото. От това следва извода,
че е вярно заявеното от нея при разпита на 17.06.2020 г., че подсъдимият е
измислил версията за поставен наркотик в кафето му и настояването му, К. да
заяви това пред разследващите органи. При този разпит обаче свидетелката
категорично отрича тази теза, макар, че според обясненията на подсъдимия, точно
около 16.06.2020 година, съпругата му си е признала пред него за поставено от
нея наркотично вещество (стр.33 от протокола от с.з.). Едва на 28.08.2020 г.,
два месеца и половина по-късно, при разпит пред съдия, К. за първи път лансира
версията, че е поставила наркотик в кафето на съпруга си. За изясняване на това
основно по делото противоречие, имащо значение към субективната страна на
деянието, съдът съобрази и показанията на другите двама свидетели по делото –
св. Б. и Т.. Свидетелят Т. заяви пред съда, че на 30.06.2020 година в гр.
Ямбол, св. К. пред него е заявила, че е поставила наркотично вещество в кафето
на съпруга си. След като Т. повикал разследващия военен полицай, за да чуе
лично тази нова информация по делото което води, К. отново пред двамата заявила,
че тя е дала наркотичното вещество на съпруга си. След като са ѝ били
разяснени последиците от даването на противоречиви свидетелски показания, К. е
заявила, че не е слагала нищо в кафето, но се притеснява, че съпругът ѝ
ще загуби работата си и той многократно ѝ се обаждал да я моли да
подкрепи тази версия (стр.25-26 от протокола от с.з.). При проведената очна
ставка между двамата свидетели, св. К. заяви, че всичко казано от св. Т. е
вярно, но не е вярно, да му е казвала, че подс. К. многократно ѝ се
обаждал, за да прекратят делото. Малко след това свидетелката оспори и други
обстоятелства, посочени от св. Т., като заяви, че при първия си разпит е
излъгала, а при втория разпит и при разпита пред съда казва истина (стр.27-28
от протокола от с.з.). За да прецени достоверността на твърденията на двамата
свидетели, които фактически те подкрепиха при очната ставка, съдът съобрази
последователната позиция на св. Т. и колебливата такава на св. К., която първо
оспори само последните две-три изречения от заявеното от св. Т., а после
промени позицията си и заяви, че при втория и третия разпит е казала истината.
Същевременно, както беше отбелязано и по-горе, между показанията ѝ при
втория разпит пред съдия и при третия разпит пред съда, са налице много
съществени противоречия, касаещи този въпрос, поради което не е възможно
заявеното от свидетелката и в двата разпита да е вярно, защото по основни
пунктове, изяснени по-горе те са противоречиви. Заявеното от св. Т. се подкрепя
и от показанията на св. Б. (стр.21 от протокола от с.з.), който заяви, че на
датата, на която се е провел разпита на св. К. пред съдия в гр. Сливен са
пътували заедно. Пред свидетеля, К. е заявила, че отива да свидетелства, че е
сложила наркотични вещества в кафето на съпруга си, макар това да не е вярно и
ще го направи, за да не го уволнят от работа. При предупреждението от страна на
свидетеля, че може да понесе отговорност, ако заяви неверни неща, К. е изявила
готовност да понесе наказанието си. Тъй като при разпита си като свидетел, К.
беше заявила, че не е провеждала разговор с военни полицаи за поставяне на
наркотик в кафето, съдът проведе очна ставка между нея и св. Б.. При очната
ставка св. Б. потвърди, че К. му е казала за решението си при разпита си да
каже, че е сложила наркотично вещество в кафето, макар това да не е вярно. По
повод на това К. заяви, че не си спомня, но щом свидетелят го казва, значи е
така. Заявеното от нея пред св. Б., К. отново обясни с желанието си да
провокира, но без да уточни кого и защо. При завръщането си от гр. Сливен, К. е
пожелала Б. да спре и тя да слезе от автомобила на конкретно място, защото
имала среща с подсъдимия, което подкрепя заявеното от нея пред свидетелите, че излага
тази версия по искане на съпруга си и той я чака, за да научи резултата от
разпита.
Съобразявайки всичко
изложено, съдът стигна до извода, че подс. К. съзнателно е приел наркотично
вещество. Версията на св. К. е неубедителна, опровергава се от показанията на
свидетелите С., А., Б. и Т., от противоречията в трите протокола за разпит на
св. К., от поведението на подсъдимия, който е лансирал версията си, че
съпругата му е поставила наркотик в кафето, включително и пред св. С.
(стр.16-18 от протокола от с.з.). Лансирането на тази версия, поддържана първоначално
само от подсъдимия, е довело до необходимостта К. да я отрича при първия разпит
на 17.06.2020 г. Преди този разпит на 17.06.2020 г. не е имало каквито и да
било данни в тази насока и на практика К. по своя инициатива е започнала да
отрича неща, за които никой не споменавал, че изобщо са извършвани и това е
довело до необходимостта да се проверява и такава версия.
За да стигне до извода, че К.
съзнателно е приел наркотични вещества, съдът взе предвид заявеното от
съпругата му пред свидетели по делото, посочени по-горе, че съпругът ѝ
употребява наркотици. Самата тя в показанията си и пред съда заяви, че съпругът
ѝ след употреба на наркотични вещества става агресивен (стр.12 долу от
протокола от с.з.), макар в последствие да отрече, че е употребявал наркотици,
което е едно от многобройните противоречия в показанията ѝ, обсъдени
по-горе. Налице са и документални данни, подкрепени от показанията на св. Б. и
обясненията на К., че и след инкриминираната дата, подсъдимият поне два пъти е
употребявал наркотични вещества. Такива данни се съдържат в резултатите от проби
взети на 30.06.2020 г. и 21.08.2020 г., като двата приема са самостоятелни, без
връзка помежду си и без връзка със случая на 06.06.2020 г. (л.46-73, т.1 ДП),
съгласно експертното заключение, което съдът възприема изцяло. В контекста на
това, съдът не приема за достоверно твърдението на подсъдимия, че не е приемал
съзнателно наркотични вещества преди да управлява автомобила си, тъй като знаел
отговорността за това. Същият съзнателно два пъти е приел такива вещества, след
като вече му е било образувано досъдебно производство и е знаел последиците.
Това обаче не му е попречило по време на носене на службата в БА два пъти да
приеме наркотични вещества, което прави заявеното от него голословно.
Въз основа на всичко
изложено по-горе, съдът приема описаната фактическа обстановка по делото и не
кредитира показанията на св. К., че тя е сложила наркотично вещество в кафето
на съпруга си. Съдът приема, че тя заявява тази версия под въздействие на
подсъдимия К. и след осъзнаване на обстоятелството, че при евентуална
осъдителна присъда той може да бъде освободен от работа и да загуби основния
източник на доходи за семейството, както и обезщетението при освобождаване от
служба. Самата свидетелка е безработна, но се установи, че прекарва една част
от времето си в игрални зали и изразходва средства за наркотични вещества.
Доходите на семейството са от заплатата на подс. К., от помощите за деца и парични
суми, изпращани от родителите на К.. Съществуващият риск да бъде загубен
основния източник на доходи, е мотивирал К. да промени не еднократно първоначалните
си показания, че не е давала наркотично вещество на съпруга си без негово
знание, като адаптира последващите си показания, съобразно показанията на
останалите свидетели и доказателствата поделото. Преди разпита си пред съдия,
тя сама е инициирала разговори със свидетелите Б. и Т., като без конкретен
повод им е казала, че има намерение да промени показанията си, макар че и
двамата свидетели не са имали касателство към това досъдебно производство. По
този начин тя е търсила информация, какъв би бил резултатът от промяната на
показанията. Именно след разпита на св. С., тя променя своите показания, дадени
в съдебно заседание относно това, кога е поставила наркотика и съпругът ѝ
излязъл ли е с чаша кафе в ръка, адаптирайки ги към заявеното от свидетелката.
С деянието си от обективна
и субективна страна подс. К. е осъществил престъпния състав на чл.343б, ал.3 от НК, тъй като на
06.06.2020 г., в 15.00 ч. в гр. Ямбол, по ул. „Д-р Кръстев“, управлявал
собствения си товарен автомобил „Опел Мовано“ с рег. № У 5618 АТ, след употреба
на наркотично вещество – метамфетамин. Употребата е установена по надлежния ред
с техническо средство „Dreger Drug Test 5000“ е инв. № ARJM-0045 и при отказ на подсъдимия да даде кръвна проба. Макар, че по
същество К. не отрича употребата на наркотично вещество и резултатите от
пробата с техническо средство, съдът счита за необходимо да обсъди заявеното от
него, че не е дал кръвна проба, защото за това му била поискана сумата от 36.00
лв., а нямало пред кого и къде да напише това обстоятелство като отказ да му
бъде направена кръвна проба. Съдът приема това твърдение за абсолютно
голословно. Същото е заявено от подсъдимия едва при разпита му в съдебно
заседание, след разпита на свидетелите и вещите лица (стр.32 от протокола от
с.з.), като подсъдимият посочи, че е очаквал полицейските служители да посочат
това обстоятелство, но те не го направили. Не е ясно защо той или защитата му
не поставиха въпроси на свидетелите по този въпрос, тъй като това твърдение до
разпита на К. не беше станало достояние на съда, за да постави конкретен въпрос.
Това обстоятелство обаче беше изяснено, тъй като същите свидетели, които са
отвели К. за вземане на кръв бяха запитани дали той е дал обяснения за отказа
си и те посочиха, че не е обяснил отказа си. Подсъдимият е имал възможност да
посочи, че са му поискани пари, ако това е вярно, още на място и с това да
обясни отказа си. По време на цялото досъдебно производство не е посочил това
обстоятелство, а при провеждане на съдебното следствие не прояви активност за
изясняване на обстоятелството, твърдяно само от него. Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози съдържа само една хипотеза,
при която изследването се прави за сметка на изследвания и това е повторен
анализ по негово искане – чл.27, ал.3 от Наредбата. По тези съображения, съдът
не кредитира това твърдение на подс. К..
Причини и условия за извършеното деяние са ниска
правна култура и съзнание за стриктно спазване правилата за движение,
подценяване възможните последици от допуснатото нарушение, данните за предходни
и последващи случаи на употреба на наркотични вещества.
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът съобрази като отегчаващи вината обстоятелства допускани
преди това от К. като водач нарушения, двукратното му освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административни наказания, данните за
многократна употреба на наркотични вещества. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът прецени липсата на осъждания, добрите му характеристични
данни по местослужене, усложнените семейни отношения, които биха могли да бъдат
причина за употребата на наркотици. Вземайки предвид всичко това, съдът
прецени, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. Дори наличието на данни за липсата на достатъчна отговорност от
страна на съпругата му към децата, оставяйки ги сами цяла нощ, за да посети
игрална зала, не е основание подсъдимият да управлява МПС след употреба на
наркотици, което поставя в опасност живота и здравето на трети лица, нямащи
отношение към семейните проблеми на подсъдимия. Въз основа на това, съдът
наложи наказание при условията на чл.54 НК и при изключителен превес на
смекчаващите вината обстоятелства в размер на една година „Лишаване от свобода“
и „Глоба“ в размер на 500,00 (петстотин) лв. На основание чл.343г НК, съдът лиши
подсъдимия от „Право да управлява МПС“ за срок от една година, считано датата
на отнемане на свидетелството му за управление.
Тъй като К. не е осъждан, а
наложеното наказание „Лишаване от свобода“ е в размер на една година, са налице
формалните предпоставки на чл.66 НК. Съдът счита, че за поправянето и
превъзпитанието на подс. К., както и за постигане целите на генералната
превенция, не е необходимо той да изтърпи ефективно това наказание, поради
което и на основание чл.66, ал.1 НК, отложи изпълнението на наложеното
наказание „Лишаване от свобода“ с изпитателен срок от три години. По време на
изпитателния срок, възложи възпитателната работа на районния полицейски
инспектор по адресна регистрация на подсъдимия.
Предвид
осъдителната присъда, подсъдимият
следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на
Сливенски военен съд сумата 39.30 (тридесет и девет лева и тридесет стотинки) лв.
деловодни разноски, направени в съдебната фаза на процеса, а по сметката на РС
„Военна полиция“ – град Сливен направените деловодни разноски на досъдебното
производство в размер на 170.19 ( сто и седемдесет лева и деветнадесет
стотинки) лв.
След влизане
на присъдата в сила, приложените към делото като веществени доказателства проба
от тестова касета на К.К.К.; полеви тест и оптичен носител компакт диск с №
105840-390 от 16.09.2020 г. следва да бъдат унищожени, поради липса на стойност
и необходимост от съхраняването им.
Воден от
тези мотиви, съдът постанови присъдата.
Мотивите се написаха на 25 май 2021
година.
ВОЕНЕН СЪДИЯ: полк.