Р
Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 15.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 17868 описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.415 от ГПК, вр. чл. 405 от КЗ от А.Т.Р. с ЕГН **********, с адрес *** срещу
З.*****АД, ЕИК ***** с адрес
гр. *****, представлявано от А.П.Л.и Р.К.Д. изпълнителни директори, да бъде
прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за
изпълнение от 24.04.2019г., постановена по ч.гр. дело №
17594/2019г. на СРС, 156 състав, сумата от
108 лв. (сто и осем лева), представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение по застрахователна преписка
– щета 0020-090-1876/2017г. по
застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица 0020090201700204,
със срок на застрахователно покритие от 21.02.2017г. до 20.02.2018г. за настъпило застрахователно събитие на
19.10.2017 г. на главен път Силистра – Добрич, при което на лек автомобил марка
Фолксваген, модел Тигуан с ДК № *****били причинени вреди, ведно със законната
лихва от 27.03.2019г. до изплащане на вземането.
Претендират се и разноски.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът
твърди, че за лек автомобил марка Фолксваген, модел Тигуан с ДК № *****е
сключена застраховка „Каско на МПС" с застрахователна полица
№0020090201700204 със срок на валидност от 21.02.2017г. до 20.02.2018г.,
валидна към датата на застрахователното събитие.
По
силата на този договор ответника се задължава да заплати на собственика на
застрахованото МПС, всяка загуба или повреда, настъпила по време на срока на
действие на застраховката до размера на застрахователната сума.
На
19.10.2017 г. А.Т.Р. управлявал личния си лек автомобил Фолксваген, модел
Тигуан с ДК № *****, на главен път Силистра - Добрич. По време управление на
автомобила, внезапно в предното стъкло се удря птица, в следствие на което се
уврежда челното стъкло и чистачките на автомобила.
Веднага
след настъпилото застрахователно събитие доверителя ми А.Т.Р. е уведомил
застрахователя З.*****АД, като е попълнил бланка на застрахователя за
уведомение за претенция по застраховка „Каско", вследствие на което се
образувана щета № №0020-090-1876/2017г. Направен е опис, в който са посочени
всички увредените детайли по МПС-то.
В
резултат на процесното застрахователно събитие на лек автомобил марка
Фолксваген, модел Тигуан с ДК № *****са причинени вреди, които следва да бъдат
възстановени в пълен обем. Видно от приложената фактура от 31.10.2017 г.,
стойността на ремонта на увредените детайли е размер на 366 лв..
По образуваната щета
застрахователя изплаща частично стойността на уредените детайли, само сумата от
258 лв., остатъка до пълния размер от 108 лв. отказва да заплати
застрахователно обезщетение.
По делото е постъпил отговор от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК.
В същия се оспорва иска по
основание и размер.
Твърди се, че с изплащане на
застрахователното обезщетение от 258 лв., което се явява безспорен по делото
факт, ответникът е обезщетил всички вреди, съобразно действителната им
стойност. Заплащане на по-висок размер на обезщетението би довело до
неоснователно обогатяване.
Съгласно разпоредбите на чл. 386,
ал. 2 от Кодекса за застраховането „Обезщетението трябва да бъде равно на
размера на вредата към датата на настъпване на събитието". Във връзка с
горното сочат, че процесното МПС е било на 9 години от момента на първата
регистрация. На база на общите условия, е било определено и изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 258,00 лева.
Твърдят още, че към момента на
сключване на застрахователната полица по „Каско" ищецът е попълнил
предложение - въпросник, в което е заявил, че като начин на определяне на
застрахователното обезщетение предпочита автомобилът да бъде отремонтиран в
доверен сервиз на Застрахователя. В тази връзка, експерти на З. „О." АД са
извършли оглед на увредения автомобил и са изготвили опис на констатираните
увреждания. След това, е издадено възлгателно писмо за извършване на ремонта на
процесния автомобил в автосервиз „А.***" БГ. Ищецът обаче е отказал да
получи възлагателното писмо. Поради това експертите на З. „О."
АД са изчислили размера на дължимото обезщетение и същото е било надлежно
изплатено.
Твърдят, че ищецът е предпочел да
отремонтира автомобила за своя сметка, като стойността на вложените авточасти е
по-висока от средно пазарната. Поради това ответникът не носи отговорност за
заплащане на стойността на ремонта, надвишаваща пазарната стойност. Считат още,
че начисленото във фактурата ДДС не следва да се дължи от ответника.
Предвид неоснователността на
главния иск, считат искането за заплащане на лихва също за неоснователно.
В съдебно заседание ищецът,
чрез процесуалния си представител с писмена молба поддържа иска и моли за
уважаването му, а процесуалния представител на ответника моли за отхвърляне на
иска, а в условията на евентуалност за уважаването до размер на сумата от
65.70лв.
Съдът, като прецени становищата на страните и въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и
по правилата на ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК, като по
същество ищецът претендира установяване
дължимостта на сума,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка Каско.
Предявеният иск намира правната си квалификация в
разпоредбата на чл. 405, ал.1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 405
ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може
да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал.
1 – 3 или 5 /т.е. 15 дни от представянето на всички документи/.
За да бъде уважен иска по чл. 405
ал. 1 от КЗ, ищецът следва да докаже, че е сключен валиден договор за
застраховка „Каско“, че е настъпило застрахователно събитие, уговорено в
договора, че от него са причинени вреди по вид и размер, съгласно твърдяното. В
тежест на ответника е да докаже, че е
изплатил дължимото застрахователно обезщетение или други твърдени
правопогасяващи или право прекратяващи факти.
По делото не се спори, че за
процесния лек автомобил е сключен валиден договор за застраховка „Каско на
МПС" с застрахователна полица №0020090201700204 със срок на валидност от
21.02.2017г. до 20.02.2018г., валидна към датата на застрахователното събитие.
Не се спори и че е настъпило застрахователно събитие – увреждане на лекия
автомобил поради сблъсък с птица.
Оспорва се размера на вредите и
начина на остойностяването им.
Видно от сключения
застрахователен договор със застрахователна полица №0020090201700204 със срок
на валидност от 21.02.2017г. до 20.02.2018г., страните по договора са уговорили
начин на обезщетяване – „експертна оценка“ и „доверен сервиз“.
От уведомлението за щета на МПС от
19.10.2017г. се установява, че ищецът е заявил пред застрахователя щети по
автомобила – „челно стъкло“, както и е поискал от застрахователя възстановяването
на автомобила да се извърши в доверен сервиз /Софсервиз/.
Изготвено е възлагателно писмо от
25.10.2017г. по щетата на ищеца до автосервиза А.*** БГ.
Представена е по делото фактура
№1062/31.10.2017г., издадена от Ц.***ЕООД, с получател ищеца, за извършване на
ремонт на челно стъкло с датчик и уплътнител и смяна на стъкло и чистачки с
рамена 2 бр. на обща стойност 366лв. с ДДС.
Съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 405
ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Съгласно чл. 406 от КЗ, При настъпване на
застрахователно събитие застрахователят може със съгласието на застрахования да
възстанови претърпените от него вреди и в натура, като за случая се прилага
съответно чл. 108, ал. 7 от КЗ.
Съгласно чл. 108, ал. 7 от КЗ, Когато
ползвателят на застрахователната услуга е дал съгласието си вредите да бъдат
отстранени от външен изпълнител, застрахователят е длъжен в срока по ал. 1
/в случая - до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106/ или
5 писмено да възложи на външен изпълнител възстановяването на вредите.
Законът допуска със съгласието на
застрахования, щетите по лекия автомобил да се обезщетяват в натура, а именно
чрез заплащане на обезщетението направо в полза на доверен сервиз.
В конкретния случай е налице изискуемото
от закона съгласие на застрахования да възстанови претърпените от него вреди в
натура, доколкото в уведомлението за щета на МПС от 19.10.2017г. ищецът е
заявил пред застрахователя възстановяването на щетите по автомобила да се
извърши в доверен сервиз.
Съгласно ОУ на застрахователя –
чл. 19 ал. 2 /и съгласно избрания от
застрахования метод/, „МПС се ремонтира в посочен от застрахователя сервиз…“. Съгласно ал. 4 „ застрахователя има
право да задължава застрахования да извърши ремонта в определен автосервиз…“ В
изпълнение на застрахователния договор, общите условия и приетия от ищеца метод
на обезщетяване, ответникът е изпълнил задължението си да издаде възлагателно
писмо в полза на ищеца за ремонт на процесния автомобил. Въпреки това ищецът не
се е възползвал от възлагателното писмо, като по този начин е отказал
обезщетяване в натура след даване на съгласие за него.
Ищецът е представил фактура за
ремонт от избран от него сервиз.
Съгласно чл. 19 ал. 3 от ОУ на ответника,
застрахователят може да предостави обезщетение по представени оригинални разходни
документи…само след писмено съгласие на застрахователя по изрично негово
указание и след представяне на предварителна калкулация на стойността на
ремонта. В този случай МПС се ремонтира в избран от застрахования автосервиз и
разходите за ремонт се заплащат от него, а застрахователя изплаща обезщетение
до предварително съгласувания размер след представяне на разходно оправдателни
документи /фактури/.
Не са представени доказателства
по делото за изпълнение на сочените изисквания на чл. 19 ал. 3 от ОУ – липсват съгласие
на застрахователя за избор на сервиз от ищеца, изрично негово указание за
ремонт в избран от ищеца сервиз и предварителна калкулация на стойността на ремонта.
Поради неизпълнение на
задълженията си по застрахователния договор ищецът не би могъл да претендира
валидно изплащането на обезщетение по представените от него разходно
оправдателни документи - фактурата. Ищецът е избрал еднолично сервиза, в който
да се ремонтира автомобилът му, без санкцията на застрахователя, и поради това не
може валидно да обвърже застрахователя с плащане по представената фактура.
Смисълът на посочената разпоредба
е да балансира правата на двете страни в правоотношението, като не допусне
неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата.
Съгласно задължителната за съдилищата практика на ВКС, постановена по реда
на чл.290 от ГПК: решение №37 от 23.04.2009г. по т.д.№№667/2008г. на ВКС, ТК, І
т.о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС ТК, I т.о.,
решение №22 от 26.02.2015г. по т.д.№463/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
235 от 27.12.2013г. по т. д. №1586/2013г. на ВКС, ТК, II т.о. решение № 141 от
08.10.2045г. по т. д. №2140/2014г. на ВКС, ТК, I т.о. и други, се приема, че
застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително
претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната
полица застрахователна сума. Обезщетението по договор за имуществена
застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна
сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество.
Действителната стойност на претърпяната вреда е обективна мярка, приета в
практиката като средната пазарна стойност на увреденото имущество към датата на
увреждането.
Съгласно САТЕ, средната пазарна стойност на щетите /като се вземат в
предвид цените в доверените сервизи, както е уговорено между страните в
застрахователния договор/ е 323.70лв.
Поради това съдът приема, че действителната стойност на претърпяната вреда
е 323.70лв. и именно тя се дължи от застрахователя съгласно договора, а всяка
стойност над посочената, която е действително заплатена от ищеца, съгласно
представената по делото фактура, следва да остане за негова сметка, доколкото
надвишава средните пазарни цени за ремонт на процесните щети. Това произтича от
обстоятелството, че ищецът е избрал да ползва услугите на сервиз, който работи
на цени над средните, несъобразявайки се с процедурата, разписана в договора
при общи условия, която е длъжен да спазва.
Съгласно непротиворечивите твърдения на страните, ответникът е заплатил
обезщетение в размер на 258 лв. на ищеца, следователно следва да бъде осъден да
заплати сумата от още 65.70лв., а искът за сумата от 42.30лв. следва да бъде
отхвърлен.
Съдът намира, че с оглед развитието на исковото производство,
разноски се дължат и на двете страни, съразмерно на уважената/отхвърлената част
от иска, а именно за ищеца – сумата от 270.71лв., а за ответника – 188лв. Следва
да бъдат присъдени и разноските в заповедното производство - съразмерно на
уважената част от иска, а именно сумата от 228.13лв. в полза на ищеца. От
ответника няма претенция в заповедното производство, като същата не може да
бъде правена за пръв път в исковото. Съдът намира за неоснователни възраженията
за прекомерност, направени под условие и от двете страни, като съобрази
действителната фактическа и правна сложност на делото, като и факта, че и двете
страни са уговорили едно и също по размер възнаграждение, като ответникът е
начислил върху него и ДДС.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че З.*****АД, ЕИК ***** с адрес гр. *****,
представлявано от А.П.Л.и Р.К.Д. изпълнителни директори, ДЪЛЖИ НА А.Т.Р. с ЕГН **********,
с адрес ***,
по Заповед за изпълнение от 24.04.2019г., постановена по ч.гр. дело № 17594/2019г. на СРС, 156 състав: сумата от 65.70лв. /шестдесет и пет лева и 70 ст./, представляваща
неизплатена част от
застрахователно обезщетение по застрахователна преписка – щета 0020-090-1876/2017г. по застраховка „Каско“,
обективирана в застрахователна полица 0020090201700204, със срок на
застрахователно покритие от 21.02.2017г. до 20.02.2018г. за настъпило застрахователно събитие на
19.10.2017 г. на главен път Силистра – Добрич, при което на лек автомобил марка
Фолксваген, модел Тигуан с ДК № *****били причинени вреди, ведно със законната
лихва от 27.03.2019г. до изплащане на вземането, на основание чл.415 от ГПКвъв вр. с
чл. 405 от КЗ.
ОТХВЪРЛЯ иска на А.Т.Р. с ЕГН **********,
с адрес *** срещу З.*****АД, ЕИК *****
с адрес гр. *****, представлявано от А.П.Л.и Р.К.Д. изпълнителни директори, да
бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по
Заповед за изпълнение от 24.04.2019г., постановена по ч.гр. дело №
17594/2019г. на СРС, 156 състав, сумата от
42.30лв. (четиридесет и два лева и 30ст.),
представляваща неизплатена част от
застрахователно обезщетение по застрахователна преписка – щета 0020-090-1876/2017г. по застраховка „Каско“,
обективирана в застрахователна полица 0020090201700204, със срок на
застрахователно покритие от 21.02.2017г. до 20.02.2018г. за настъпило застрахователно събитие на
19.10.2017 г. на главен път Силистра – Добрич, при което на лек автомобил марка
Фолксваген, модел Тигуан с ДК № *****били причинени вреди, ведно със законната
лихва от 27.03.2019г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА З.*****АД, ЕИК *****
с адрес гр. *****, представлявано от А.П.Л.и Р.К.Д. изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ НА А.Т.Р. с ЕГН **********,
с адрес ***,
сумата
от 228.13лв. /двеста двадесет и осем лева и 13ст./ представляваща разноски в заповедното производство, за които
е издадена Заповед за изпълнение от
24.04.2019г., постановена по ч.гр. дело № 17594/2019г. на СРС, 156 състав, съразмерно на уважената част от иска, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА З.*****АД, ЕИК *****
с адрес гр. *****, представлявано от А.П.Л.и Р.К.Д. изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ НА А.Т.Р. с ЕГН **********,
с адрес ***,
сумата
от 270.71лв. /двеста и седемдесет лева и 71ст./, представляваща разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част от иска, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А.Т.Р. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА З.*****АД, ЕИК ***** с адрес гр. *****,
представлявано от А.П.Л.и Р.К.Д. изпълнителни директори, сумата
от 188лв. /сто осемдесет и осем лева/, представляваща разноски в исковото производство, съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: