№ 2464
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20221110104158 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ищцата М.
С. М. срещу ответното дружество „А.” ЕООД, в която се иска да бъде
признато за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 862,42
лева по изпълнителен лист от 08.11.2010 г., издаден въз основа на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 5985/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, ГК,
15-ти състав, и въз основа на който е образувано изпълнително дело №
20118410410111/2011 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег. № 841 в КЧСИ,
като погасена по давност.
Ищцата твърди, че е било проведено заповедно производство по ч.гр.д.
№ 5985/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, ГК, 15-ти състав, завършило
с влязла в сила заповед за изпълнение, и е бил издаден изпълнителен лист от
08.11.2010 г.. Посочва се, че въз основа на последния е било образувано
изпълнително дело № 20118410410111/2011 г. по описа на ЧСИ Неделчо
Митев, рег. № 841 в КЧСИ. По изпълнителното дело до момента не били
събирани и удържани суми от ищцата. Поддържа се, че след влизане в сила на
заповедта за изпълнение не били извършвани изпълнителни действия повече
от 5 години. До работодателя на ищцата „АДИА ТРЕЙД” ЕООД било
изпратено запорно съобщение с изх. № 866398/11.11.2021 г. за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на ищцата. С образуване на
1
изпълнителното производство давността не била спирана или прекъсвана.
Твърди се, че в случая била налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а
в константната съдебна практика се приемало, че действията след изтичане на
двугодишния срок на бездействие и прекратяване по закон на изпълнителното
производство, включително и след изтичане на давността, били
незаконосъобразни и не спирали давността. Направено е искане за уважаване
на исковата претенция и за присъждане на сторените в съдебното
производство разноски.
Ответникът е депозирал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата
молба, в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на
предявената претенция. Поддържа се, че искът е недопустим, доколкото бил
предявен иск по чл. 124, ал. 1, предл. трето от ГПК и ищцата не отричала
съществуването на вземането на ответника, а твърдяла неговото погасяване
по давност. Посочва се, че погасеното по давност вземане не преустановявало
съществуването си и ищцата можела да изпълни доброволно и след изтичане
на давностния срок, без да има право да иска обратно платеното, като
последиците на изтеклата давност можели да се релевират само с възражение
против осъдителен иск на кредитора. Поддържа се, че искът е и
неоснователен. В случая приложима била 5-годишната погасителна давност,
като се подчертава, че срещу издадената заповед за изпълнение ищцата не
била подала възражение в срока по чл. 414 от ГПК и заповедта влязла в сила.
От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, което станало най-
рано на 15.08.2010 г., е започнал да тече 5-годишният давностен срок за
процесното вземане. Посочва се, че на 30.11.2011 г. било образувано
изпълнително дело срещу ищцата, а в молбата за образуване били посочени
редовни изпълнителни способи – запор върху трудовото възнаграждение и
банковите сметки на длъжника. На 28.02.2013 г. била депозирана последваща
молба за запор върху банковите сметки. Подробно се посочва, че в периода
от 31.10.2013 г. до 10.08.2021 г. взискателят правил искания за действия, а с
молба от 29.10.2015 г. изрично било възложено и на съдебния изпълнител да
упражнява правата по чл. 18 от ЗЧСИ. Твърди се, че не са изтекли 5 години от
последното валидно изпълнително действие и вземането не било погасено по
давност. Направено е искане за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева в
полза на ответното дружество.
2
В открито съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се е явила
лично и не е била представлявана, а ответното дружество е било
представлявано от процесуален представител. На етап устни състезания
последният е посочил, че се придържа към становището, изложено в отговора
на исковата, молба, направил е отново искане за отхвърляне на исковата
претенция и за присъждане на разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото било обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните обстоятелството, че на 08.11.2010 г. е бил издаден
изпълнителен лист, обективиращ осъждането на ищцата да заплати на
„ЮРОЛАЙН” АД сумата в размер на 862,42 лева и въз основа на който било
образувано изпълнително дело № 20118410410111/2011 г. по описа на ЧСИ
Неделчо Митев, рег. № 841 в КЧСИ.
По делото е било изискано ч.гр.д. № 5985 по описа за 2010 г. на Районен
съд – Бургас, ГК, 15-ти състав, по което, видно от обективираното в
изпълнителния лист, същият е бил издаден. От постъпило писмо с вх. №
223824/20.10.2022 г. от Районен съд– Бургас се установява, че делото е било
архивирано и унищожено.
По делото е бил приобщен препис от изпълнително дело изпълнително
дело № 20118410410111/2011 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег. № 841
в КЧСИ, от което се установява, че същото е било образувано по молба от
30.11.2011 г., подадена от взискателя „ЮРОЛАЙЪН” АД срещу ответницата
в качеството на длъжник. В молбата е било поискано налагането на запор
върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на длъжника.
Със запорно съобщение с изх. № 244969/14.09.2012 г. до работодателя
на М. С. М. – ЕТ „И.С. 2009-И.И.”, е бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата. Видно от разписка, находяща се на л. 25 от
изпълнителното дело, същото, ведно с поканата за доброволно изпълнение, е
било получено на 04.10.2012 г.
С молба от 28.02.2013 г. взискателят е поискал налагане на запор на
банковите сметки на длъжника в изброените в молбата банки. Със запорни
съобщения, получени на 02.04.2013 г. от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД,
3
„РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА” АД, „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, са били наложени запори върху
банковите сметки на ищцата. С писмо с вх. № 112080/09.04.2013 г.
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД е информирало съдебния изпълнител, че към
датата на налагане на запора в банковите сметки на длъжника не са налице
достатъчно средства за покриване на цялата запорирана сума. С писмо с вх. №
116267/11.04.2013 г. от „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ” АД и с писмо с
вх. № 120114/15.04.2013 г. от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД
банките са информирали съдебния изпълнител, че в банковата сметка на
ищцата няма налични средства.
С молба от 31.10.2013 г. взискателят е поискал запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника при работодателя „АВГОНИ ТРЕЙД” ООД и
насрочване на опис на движимите вещи на длъжника. Със запорно съобщение
с изх. № 352637/02.12.2013 г. до работодателя на М. С. М. – „АВГОНИ
ТРЕЙД” ООД, е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на
ищцата. Видно от разписка, находяща се на л. 52 от изпълнителното дело,
същото е било получено на 09.12.2013 г.
С молба без дата и входящ номер, находяща се на л. 55 от делото, „А.”
ЕООД е поискало да бъде конституирано като взискател по делото поради
цедиране на вземането, предмет на същото. С постановление от 17.11.2014 г.
и на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК дружеството е било конституирано като
взискател в изпълнителното производство.
С молба от 10.03.2015 г. взискателят е поискал налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника при работодателя „Т.Б.” ООД. Видно
от отбелязването на гърба на запорното съобщение, находящо се на л. 75,
съобщението е било получено на 27.04.2015 г., а като забележка е било
посочено, че дружеството е било закрито на 01.04.2015 г., като длъжникът е
бил освободен от работа.
Със запорно съобщение с изх. № 162775/07.08.2015 г. до работодателя
на М. С. М. – „Г.Б. ЕООД, е бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата. Видно от отбелязването на гърба на съобщението,
находящо се на л. 91 от изпълнителното дело, същото е било получено на
11.08.2015 г.
С молба от 29.10.2015 г. взискателят е поискал насрочване на дата за
4
опис на движимите вещи на длъжника и е възложил на съдебния изпълнител
на основание чл. 18 от ЗЧСИ проучване на имуществото на длъжника и
определяне на способите за принудително изпълнение.
С разпореждане от 01.08.2017 г. съдебният изпълнител е насрочил опис
на движимите вещи на длъжника. По делото няма данни описът да е
проведен.
Със запорно съобщение, получено на 03.08.2017 г. от „БАНКА
ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, е бил наложен запор върху банковите сметки на
ищцата. С писмо с вх. № 141931/21.11.2017 г. банката е уведомила съдебния
изпълнител, че запорът е бил наложен, но поради неналични суми по водения
в банката спестовен влог на лицето, не можело да бъде извършен превод към
тази дата.
С молба от 17.07.2018 г. взискателят е поискал налагането на запор
върху банковите сметки и трудовите възнаграждения на длъжника.
С разпореждане от 25.10.2018 г. съдебният изпълнител е насрочил опис
на движимите вещи на длъжника. По делото няма данни описът да е
проведен.
С молба от 11.08.2020 г. взискателят е поискал насрочване на опис на
движимите вещи на длъжника, налагане на запор върху банковите сметки,
трудовите възнаграждения и моторните превозни средства на длъжника, след
извършване на справка за наличието на същите. Няма данни съдебният
изпълнител да е предприел някакви действия в тази насока.
С молба от 23.11.2020 г. взискателят е поискал насрочване на опис на
движимите вещи на длъжника, налагане на запор върху банковите сметки,
трудовите възнаграждения и моторните превозни средства на длъжника, след
извършване на справка за наличието на същите. Няма данни съдебният
изпълнител да е предприел някакви действия в тази насока.
С молба от 10.08.2021 г. взискателят е поискал насрочване на опис на
движимите вещи на длъжника, налагане на запор върху банковите сметки,
трудовите възнаграждения и моторните превозни средства на длъжника, след
извършване на справка за наличието на същите.
Със запорно съобщение с изх. № 086398/11.11.2021 г. до работодателя
на М. С. М. – „АДИА ТРЕЙД” ЕООД, е бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата. Видно от разписката, находяща се на л. 122 от
5
изпълнителното дело, същото е било получено на 23.12.2021 г.
Исковата молба е била подадена на 27.01.2022 г.
С оглед приетите фактически положения районният съд достигна до
следните изводи от правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
от ГПК. По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже
правния си интерес, а в тежест на ответника е да докаже, че са налице
обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността на вземането,
предмет на производството.
Съгласно разпоредбата на чл. 439 от ГПК длъжникът по
изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право
на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след
издаването на съдебния акт. По своето естество с иска по чл. 439 от ГПК
ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването
на акта факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е
настъпила. По изложените съображения предявеният иск е допустим,
доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на
вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на
правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 от ГПК, с който
се оспорва изпълнението.
Настоящият съдебен състав счита, че вземането за всички суми в
заповедта по чл. 410 и 417 от ГПК, независимо от вида им, се погасяват с
петгодишна давност. Нормата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД регламентира, че ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
винаги 5 години, т.е. без значение от вида и характера на вземането. Макар и
да не е налице изрична правна норма в този смисъл, при влязла в сила заповед
(какъвто е настоящия случай), се получава ефект, близък до силата на
пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на
вземането са основанията по иска с правно основание чл. 424 от ГПК – при
новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства (Определение №
480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО).
Следователно от влизане в сила на заповедта за изпълнение започва да тече
нова погасителна давност, като нейният срок е 5 години. Отделно от това
6
следва да се отбележи, че съгласно разпоредбите на процесуалния закон, ако
не е подадено възражение или същото бъде оттеглено, заявителят няма правен
интерес да установи вземането си по съдебен ред, като влязлата в сила
заповед за изпълнение има изпълнителна сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист. Лишено от логика би била постановката кредиторът с
неоспорено вземане, който не е водил иск по чл. 422 от ГПК, да бъде поставен
в по-неблагоприятно положение от този с оспорено вземане. В разпоредбата
на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД в действителност са посочени само вземанията,
установени „със съдебно решение“, но няма основание това правило да не се
приложи и за вземанията, за които има влязла в сила заповед за изпълнение.
Исторически уредбата в чл. 117, ал. 2 от ЗЗД предхожда уредбата на
заповедното производство по ГПК (2008 г.), поради което и с оглед чл. 416 от
ГПК нормата трябва да се тълкува разширително.
Следователно след изтичането на преклузивния срок за подаване на
възражение против заповедта за изпълнение, последната влиза в сила и се е
получил крайният ефект на окончателно разрешен правен спор относно
съществуването на вземанията, обективирани в нея. Поради унищожаването
му, в рамките на настоящото производство не е било приобщено ч.гр.д. №
5985 по описа за 2010 г. на Районен съд – Бургас, ГК, 15-ти състав, по което е
бил издаден процесният изпълнителен лист, за да може да се установи кога е
изтекъл срокът за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК и заповедта е
влязла в сила. Предвид това следва да се приеме, че заповедта е влязла най-
късно на 08.11.2010 г., когато е издаден изпълнителният лист.
Съдебната практика на ВКС по конкретни дела, свързани със спирането
на погасителната давност в изпълнителни производства, образувани преди
постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС (каквото е и процесното), е противоречива. Според едни
състави новото тълкуване има обратно действие, тоест погасителната давност
не се спира от факта на самото образуване на изпълнителното дело (така
решение № 451/29.03.2016 г. по гр. д. № 2306/2015 г. по описа на ВКС, IV г.
о., решение № 45/30.03.2017 г. по гр. д. № 61273/2016 г. по описа на ВКС, IV
г. о. и др.). Според други състави новото тълкуване има действие занапред,
тоест погасителната давност е спряла да тече по образуваните изпълнителни
производства до влизането в сила на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС (така решение № 170/17.09.2018 г. по гр.
7
д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 51/21.02.2019 г. по гр.
д. № 2917/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.). Във връзка с тази
противоречива съдебна е образувано тълкувателно дело № 3 по описа на
ОСГТК на ВКС за 2020 г., по което към настоящия момент няма постановено
тълкувателно решение. В разглеждания случай обаче, е без значение кое от
становищата ще бъде застъпено предвид обстоятелствата, че както до
26.06.2015 г., така и след това, са били искани и извършвани изпълнителни
действия, годни да прекъснат давността.
Съгласно разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.15
г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника и др. Прекъсва давността по
смисъла на чл. 116, б. „в” от ЗЗД предприемането на което и да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
независимо дали е поискан от взискателя или е предприет по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
от ЗЧСИ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ и т. н.
За пълнота следва да се отбележи, че в изпълнителното дело са налице
молби от взискателя и разпореждания на съдебния изпълнител за насрочване
на опис на движимите вещи на длъжника. По делото обаче липсват данни
опис да е бил проведен, поради което това не е годно да прекъсне давността.
Безспорно, посочените в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, изпълнителни действия,
годни да прекъснат давността, са неизчерпателно и примерно изброени.
Насрочването на опис на движими вещи на длъжника не представлява
изграждащо изпълнителния способ „изпълнение върху движими вещи на
длъжника” действие или такова, насочено пряко към имуществената сфера на
длъжника, а е техническа дейност от страна на ЧСИ по подготовка на
извършване на същинското изпълнително действие в рамките на
изпълнителния способ, поради което не е от естество да прекъсне давността.
Такова изпълнително действие, прекъсващо давността, би било извършването
на описа (арг. и от чл. 450, ал. 1 от ГПК), но в изпълнителното дело няма
8
данни такъв да е бил извършен.
От изпълнителното дело се установява, че след образуването му от
взискателя са постъпили молби с посочени изпълнителни способи, както
следва: на 28.02.2013 г., на 31.10.2013 г., на 10.03.2015 г., на 29.10.2015 г., на
17.07.2018 г., на 11.08.2020 г., на 23.11.2020 г., на 10.08.2021 г., и са били
наложени запори върху трудовото възнаграждение, респ. върху банковите
сметки, на ищцата последователно във времето, както следва: на 04.10.2012 г.,
на 02.04.2013 г., на 09.12.2013 г., на 11.08.2015 г., на 03.08.2017 г., на
23.12.2021 г. Предвид това съдът счита, че с исканите и предприети
изпълнителни действия 5-годишният давностен срок е бил последователно
прекъсван в рамките на воденото изпълнително производство.
Следва да се отбележи, че по делото са налице писма от някои от
банките, че длъжникът е нямал налични парични средства в откритите при
тях банкови сметки. Дали е имало или не наличност е без значение за правния
ефект на запора - той се счита за наложен, а само изпълнението му зависи от
наличието на суми по сметките. За тези запори няма данни по изпълнителното
дело да са вдигнати от съдебния изпълнител или дългът, предмет на
изпълнителното дело, да е погасен, поради което следва да се приеме, че
наложените запори са прекъснали давността.
Несъстоятелни са доводите в исковата молба, че по делото не били
събрани никакви суми от длъжника. Съгласно т. 10 на Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС,
кредиторът трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес, внасяйки съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. От
това следва, че и неуспешните изпълнителни действия, които не са довели до
реално събиране на имущество на длъжника, също представляват
предприемане на действия по принудително изпълнение и прекъсват
давността. Дали вземането, върху което се налага запор, действително
съществува и може ли да бъде събрано не са обстоятелства, които водят до
невалидност на процесуалните действия на кредитора, а само до тяхната
безрезултатност. Същите демонстрират ясната воля на взискателя за събиране
9
на вземането и са действия в тази посока, които прекъсват давността. Ако се
приеме противното, а именно - че само резултатните изпълнителни действия
могат да прекъснат давността, би било налице противоречие с принципа, че
прилагането на погасителната давност е санкция за бездействието на
кредитора, а не за невъзможността за събиране на вземането (в този смисъл
Определение № 95 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3033/2021 г., III г. о.,
ГК).
С оглед доводите в исковата молба касателно ефекта на изпълнителните
действия след настъпване на перемция на изпълнителното производство,
следва да се отбележи, че въпреки настъпила перемпция в изпълнителното
производство, съдебният изпълнител не може да откаже извършването на
изпълнителния способ - той дължи подчинение на намиращия се у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново, отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.
Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали
съдебният изпълнител го е образувал в ново дело (в този смисъл-Решение №
37/24.02.2021 г., гр. д. № 1747/20 г., ВКС, IV ГО; Решение № 3/04.02.2022 г.,
гр. д. № 1722/21 г., IV ГО; Решение № 93/17.05.2021 г. по гр. д. № 2766/2020
г., IV ГО; Решение № 127/12.07.2022 г., гр. д. № 2884/21 г., III ГО;
Определение № 248/21 г., гр. д. № 3647/20 г., IV ГО).
Предвид изложеното съдът счита, че давностният срок за вземането за
сумата от 862,42 лева по процесния изпълнителен лист не е изтекъл и
процесното вземане не се е погасило по давност. Предвид изложеното,
предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
ответното дружество се дължат разноски. Същото е претендирало
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева. Следва да се
отбележи, че съобразно процесуалните разпоредби съдът е този, който
определя размера на юрисконсулткото възнаграждение. Доколкото пред
районния съд е проведено само едно открито съдебно заседание, предвид
фактическата и правна сложност на делото и процесуалната активност на
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37
от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва
10
да бъде определено и присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. М., ЕГН: **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Владайска” № 19, партер – чрез адв. Д. Ч., срещу „А.”
ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Александър Стамболийски” № 53, ет. 2, иск с правно основание по чл. 439,
ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че М. С. М., ЕГН: **********, не
дължи на „А.” ЕООД, ЕИК ......, сумата в размер на 862,42 лева, за която е
издаден изпълнителен лист от 08.11.2010 г. въз основа на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 5985/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, ГК,
15-ти състав, и е образувано изпълнително дело № 20118410410111/2011 г. по
описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег. № 841 в КЧСИ, като погасена по давност.
ОСЪЖДА М. С. М., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Владайска” № 19, партер – чрез адв. Д. Ч., да заплати на „А.” ЕООД, ЕИК
......, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Александър
Стамболийски” № 53, ет. 2, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер
на 100,00 лева (сто лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11