№ 295
гр. С., 31.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Мая П. Величкова
Галина Хр. Нейчева
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20242200600689 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК т.е. за проверка на
невлязла в сила първоинстанционна присъда.
Образувано е по въззивна жалба от от адв. П. Н. от АК – С., в качеството му на
повереник на частния тъжител П. Х. Т., срещу присъда № 143/30.09.2024 г. постановена по
нчхд № 975/2022 г. по описа на Районен съд – С..
С атакуваната присъда подсъдимият С. Р. С. е признат за невиновен в това, че на
25.03.2022 г. причинил на П. Х. Т. лека телесна повреда изразяваща се във „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота т.е. разстройство на здравето, извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК“ и е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.130 ал.1 от НК.
Частният тъжител П. Х. Т. е осъден да заплати на подсъдимия С. Р. С. сумата от 500
лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатска защита.
Във въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото производство
пред окръжния съд, атакуваният съдебен акт се определя като неправилен, съдържащ
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно прилагане на
закона, както и необоснован. Твърди се, че подсъдимият С. Р. С. е признат за невиновен и
съответно оправдан за деяние, осъществяването на което е установено и доказано както от
приобщените по делото писмени доказателства, така и от гласните такива. Настоява се за
отмяна на обжалваната присъда на първоинстанционния съд и за постановяване на нова
присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
1
Претендира се присъждане в полза на подсъдимия на направените разноски за двете
инстанции. Алтернативно се настоява за отмяна на присъдата поради допуснати съществени
процесуални нарушения и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Постъпило е писмено възражение от защитника на подсъдимия С. Р. С., с което се
оспорва основателността на въззивната жалба. Изразява се несъгласие с твърденията в нея,
че оправдателната присъда е категорично неправилна, съдържаща допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и неправилно прилагане на закона, както и
необоснована, като се заявява че тези твърдения са голословни и непотвърдени от
доказателствата по делото, а постановената от първоинстанционния съд присъда е правилна,
материално и процесуално законосъобразна, обоснована и подкрепена с доказателствата по
делото. В тази връзка се заявява, че при постановяване на оправдателната присъда съдът е
спазил основния принцип на справедливостта в НПК, а именно, че присъдата не може да
почива на предположения, а обвинението трябва да е доказано по несъмнен начин. Сочи се,
че в проведения наказателен процес обвинението не е било доказано, а напротив – доказана
е била невиновността на подсъдимия С.. Настоява се жалбата да бъде оставена без
уважение, а присъдата да бъде потвърдена.
Впоследствие е депозирано допълнение към въззивната жалба, в което се навеждат
конкретни възражения и съображения в подкрепа на оплакването за неправилност на
присъдата на СлРС. Най-напред се заявява, че съдията-докладчик е действал не като
арбитър и съгласно разписаните от НПК принципи на наказателното съдопроизводство, при
което постановената присъда не би могла да бъде квалифицирана като акт на правосъдие, а
напротив - би могла да бъде определена като реализирана форма на защита на подсъдимия,
за възприемането на която така и не съществуват обективни основания и годни
доказателства. Относно оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правилата се сочи, че при изграждане на фактическите си и правни изводи, почиващи според
жалбата на абсолютно некоректно, необективно и безсъдържателно извършени анализи на
доказателствата по делото, първостепенният съд процесуално недопустимо е постановил
присъда в нарушение на принципа, разписан от чл.11 от НПК, според който всички
граждани, които участват в наказателното производство, са равни пред закона, както и че са
допуснати съществени нарушения и на разписаните принципи в процесуалните норми на
чл.13 и чл.14 от НПК. Твърди се, че обективният анализ на обсъжданите съдебни мотиви
води до извод, че съдът, постановил обжалваната присъда не е действал като безпристрастен
орган, а при извършения разбор на гласните доказателства, по същество липсват мотиви, тъй
като съдът е посочил кои от показанията на разпитаните свидетели кредитира и кои не, без
обаче да онагледи на какви основания приема определени показания за сметка на други. Във
връзка с оплакването за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата се заявява, че
при анализирането от съда на вероятно най-обективното и важно доказателство по делото, а
именно приложеният видеозапис, извършен незнайно от кого, неговото възпроизвеждане в
съдебните мотиви според жалбата е фрапантно изкривено до степен на абсолютна
2
невярност. Съдебният „прочит“ на обсъжданият видеозапис според повереника на частния
тъжител драстично и недопустимо се отличава от конкретната ситуация, която като
фактология би могла да бъде извлечена от този запис без особени затруднения и въпреки
това съдът е описал инцидента, видео-кадрите от който се съдържат в посоченият
видеозапис, по начин който не съответства на случая. Този видеозапис се окачествява като
най-обективното доказателство по делото, но било интерпретирано неправилно и превратно.
Оспорват се доводите в мотивите към присъдата относно липсата на съдебно-медицинско
удостоверение, което да показва дали има причинена от инцидента на 25.03.2022 г. на
частния тъжител П. Т. от подсъдимия С. С. лека телесна повреда, изразяваща се във
временно разстройство на здравето, неопасно за живота и изводите, които са направени въз
основа на това, като се сочи, че по делото има достатъчно доказателства, които установяват
и удостоверяват причинените на тъжителя леки телесни повреди от страна на подсъдимия.
Оспорва се и преценката на съда, че подсъдимият е действал в условията на неизбежна
отбрана и в тази връзка се заявява, че съдът е изложил на няколко страници теоретични
съждения, без същите да са обективно и доказателствено обвързани с действително
установените по делото факти и обстоятелства. Настоява се за отмяна на атакуваната
присъда и за постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен за
вмененото му престъпление и осъден, както и да бъдат присъдени направените в
производството разноски. Алтернативно се обосновава искане за отмяна на атакуваната
присъда и за връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния
съд поради допуснати съществени процусеални нарушения.
В с.з. пред въззивната инстанция частният тъжител П. Х. Т., редовно призован се
явява лично и с упълномощения си повереник. Последният заявява, че поддържа
първоначалната и допълнителната жалба против атакуваната присъда на посочените в тях
основания и по изложените съображения. Сочи, че в мотивите към атакувания съдебен акт
по никакъв начин не са посочени обстоятелствата и доказателствата, въз основа на които е
приета за достоверна защитната теза на подсъдимата. Настоява за отмяна на атакуваната
присъда, както и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се настоява за отмяна атакуваната
присъда и за връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния
съд.
Подсъдимият С. Р. С., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си
защитник. Последният оспорва жалбата, по повод на която е образувано настоящото
въззивно производство и настоява същата да бъде оставена без уважение като
неоснователна. Заявява, че присъдата е правилна, обоснована и законосъобразна и настоява
същата да бъде потвърдена.
С.ският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с
изложеното в писмените жалби, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди
изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличните по делото
доказателствени материали вкл. събраните и в тази инстанция и като извърши цялостна
3
проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК,
намери за основателна жалбата на повереника на частния тъжител по отношение на
искането за отмяна на присъдата, като прецени, че са налице основания за връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Районният съд, при разглеждане на делото и при постановяване и обосноваване на
присъдата е допуснал съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване
на процесуалните права на страните в производството и в частност правото на частния
тъжител да разбере въз основа на какви доказателства са направени изводите за невиновност
на подсъдимата, както и да получи отговор в мотивите към присъдата на всички наведени
доводи и аргументи представени преди съда в подкрепа на отстояваната пред първата
инстанция теза за виновност на подсъдимата. По същество тези нарушения се свеждат до
следното:
В мотивите към съдебния си акт първоинстанционният съд е изложил накратко
констатациите си относно приетото за установено от него от фактическа страна, като
същевременно е посочил доказателствата, въз основа на които е приел за установени тези
факти, на кои от тях дава вяра и по какви съображения.
Въз основа на така приетата за безспорно установена от съда фактическа обстановка
е направен извода, че подсъдимият не следва да носи отговорност, тъй като според първата
инстанция от събраните по делото доказателства е било установено по несъмнен начин, че
подсъдимият е действал при неизбежна отбрана т.е. със своите действия той е отблъснал
предприетото непосредствено против него противоправно нападение от страна на частния
тъжител П. Т., а неизбежната отбрана е обстоятелство, което изключва престъпния характер
на деянието.
За да стигне до този извод районният съд се е позовал основно на изгледания в
съдебно заседание видеозапис на инцидента между подсъдимия и тъжителя, приемайки в
правните си изводи, според този запис че подсъдимият С. и частният тъжител Т. били
застанали враждебно един срещу друг, като частният тъжител Т. пръв проявил активно
поведение, изразяващо се в търсене на физически контакт с подс. С. като бутал с ръце в
областта на гърдите подсъдимия С. и в отговор на тези бутания подсъдимият отвърнал със
същото, а впоследствие посегнал няколко пъти да удари с юмрук частния тъжител, като
впоследствие стълкновението прераснало в схватка.
Същевременно, в частта от мотивите към присъдата, в която са изложени приетите
за установени в резултат на събраните доказателства фактически обстоятелства, съдът е
посочил следното: „След края на учебните занятия, на същата дата 25.03.2022г., около 18,30
часа, пред входа на сградата на ППМГ „Д.Ч.“ имало насъбрана група от ученици. Там били и
частният тъжител П. Т. и подс. С. С.. Между двамата започнал разговор, който бързо
прераснал в сбиване с размяна на удари. От проведения в съдебно заседание следствен
експеримент е видно, че подсъдимият С. С. бил облечен с черно горнище и неколкократно
посегнал с юмрук към лицето на частния тъжител П. Т., който носел червено горнище.
Първоначално, отстъпвайки назад, частният тъжител П. Т. избегнал нанасянето на удари,
4
след което двамата с подсъдимия С. С. влезли в схватка. Захващайки се един за друг през
раменете и използвайки подмишниците си, двамата взаимно си разменяли поредица от
юмручни удари в различни области на тялото. Като видяла това, една от учителките в
ППМГ „Д.Ч.“, свидетелката Веселина Желязкова Симеонова се развикала и се приближила
към мястото на инцидента. Св. Севастиян Димитров, облечен в светлосин спортен екип и
свидетелят Андрей Андреев Лефтеров, облечен в бял спортен екип също се доближили и
започнали да правят опити да разтърват частния тъжител П. Т. и подсъдимия С. С. като с
помощта на свидетелката Веселина Симеонова успели за кратко да разделят биещите се
младежи. Няколко секунди по-късно частният тъжител П. Т. на свой ред доближил и избутал
до намиращата се в близост ограда подсъдимия С. С. като двамата отново си разменили
удари, преди да бъдат окончателно разтървани и разделени един от друг.“.
Следователно е налице противоречие между приетото за установено от фактическа
страна, където липсват твърдения за предприето нападение от страна на тъжителя спрямо
подсъдимия под каквато и да било форма и обосноваването на изводите за това, че
подсъдимият е действал в условията на неизбежна отбрана, основаващите преди всичко
именно на изгледания запис и неговото интерпретиране. В този смисъл следва да бъдат
споделени оплакванията и наведените в тяхна подкрепа съображения в допълнението към
въззивната жалба относно неправилното възприемане и интерпретирането на
обстоятелствата, установяващи се чрез въпросния видеозапис.
Във връзка с последното въззивният съд намира, че при възпроизвеждането на
изгледаните видеофайлове респ. при тяхното включване въобще в наказателния процес и
обосноваването на фактическите констатации и на правните изводи са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
В хода на съдебното следствие пред първата инстанция, в с.з. проведено на
10.04.2024 г., районният съд, въз основа на съдържащите се в показанията на свид. Ивелина
Симеонова твърдения за съществуването на видеозаписи на инцидента между подсъдимия и
тъжителя е констатирал необходимост тези записи за бъдат представени за да бъдат
приобщени към делото и да се провери тяхното съдържание. С оглед на това съдът е
задължил свид. Симеонова, която е инспектор ДПС в РУ на МВР – С. да предостави
информация относно заведената преписка, по която тя е работила и въпросните записи,
които са били приобщени към нея. С писмо рег.№ 167000-2334 на началника на РУ на МВР –
С., входирано в Районен съд – С. на 22.04.2024 г. е била предоставена информация за
въпросната преписка и е бил изпратен компакт диск съдържащ видеозаписи на инцидента.
Тези видеозаписи са били възпроизведени в с.з. проведено на 05.06.2024 г., без преди това /а
и въобще/ компакт диска, на който те са се съдържали, да е бил приобщен по съответния ред
към доказателствените материали по делото. Видно от материалите в преписка ЗМ
482/29.03.2022 г. на РУ на МВР – С. /съответно преписка вх.№ 2020/2022 г. на Районна
прокуратура – С./, тези видеозаписи са били предоставени от Севастиян Светославов
Димитров, който е присъствал на инцидента между подсъдимия и тъжителя, бил е подсъдим,
а впоследствие и свидетел по делото, заявявайки, че ги е получил от съученици.
5
Видно е и несъмнено, че се касае за записи направени с мобилен телефон и са
направени нарочно с цел да бъде заснет инцидента. Няма спор, че в случая не се касае за
случайно направени записи /като напр. такива от охранителни камери/ и в този смисъл те не
се следва безкритично да се приемат /в случая те дори не са приети изрично от съда/ и
тяхното съдържание да бъде възприемано, коментирано и използвано при установяването на
фактите и при обосноваването на правните изводи.
В такива случаи съдебната практика е възприела, че необходимо най-напред съдът
да се убеди в достоверността на въпросните записи т.е. дали не е налице някаква
манипулация по тях /чрез изготвянето на съответната техническа експертиза/, за да ги
допусне и приобщи към доказателствения материал по делото, което в настоящия случай
очевидно не е сторено, още повече като не е било известно и установено кой е източникът на
тези записи.
Така посочените нарушения във връзка с коментираните видеозаписи категорично
рефлектират както на правилността и обосноваността на направените от районния съд
фактически констатации, така и на правните му изводи, съдържащи се в мотивите към
присъдата, още повече, че самият съд е основал констатациите и изводите си най-вече на
интерпретацията на въпросните видеозаписи.
С оглед на изложените съображения по повод неприобщаването на коментираните
записи по надлежния ред към доказателствения материал по делото и липсата на
достоверност на съдържанието им, не следва да се коментира въобще въпроса какви точно
обстоятелства се установяват чрез тези записи и правилно ли са интерпретирани те от
първостепенния съд.
Настоящата инстанция не споделя и констатациите относно безспорното
установяване на коментираните обстоятелства, тъй като на практика твърдение за това, че
същите са се случили респ. че не са се случили се съдържа единствено /като се изключат
коментираните по-горе видеозаписи/ в обясненията на подсъдимия и показанията на лицата,
които са свидетелствали в негова полза, които обаче са възприети безкритично и са
преценени едностранчиво. Тези обяснения и показания е следвало да бъдат подложени на
адекватна преценка и проверка. Вярно е, че в наказателното производство тежестта на
доказване е на този който повдига и поддържа обвинението, но това в никакъв случай не
освобождава съда от задължението произтичащо както от принципа за разкриване на
обективната истина респ. от конкретната разпоредба на чл.107 ал.2 от НПК т.е. и в
производството по дела от частен характер е в пълна сила служебното начало.
При това положение следва констатацията, че на практика от една страна фактите
по делото не са били установени обективно, всестранно и в пълнота, а от друга страна -
доказателствените материали не са били обсъдени и анализирани по начина, по който това
се изисква от разпоредбата на чл.305 ал.3 изр.2-ро от НПК.
Доколкото доказателствените материали по делото не са били обсъдени и преценени
по начина, по който това се изисква от НПК /арг. от разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК/,
6
това несъмнено е довело до непълноти и пропуски в мотивите към присъдата, което според
съдебната практика се приравнява на липса на мотиви
Отделно от това, в хода на съдебните прения от страна на частното обвинение са
били наведени съществени доводи и аргументи както по отношение на преценката на
събраните доказателствени материали, така и по отношение на доказаността на
обвинението, по повод на голяма част от които в мотивите към присъдата на практика
липсва адекватно произнасяне.
При положение, че липсва произнасяне от страна на съда по отношение на
съществените доводи на повереника на частния тъжител, касаещи преценката на
доказателствените материали, послужили за обосноваването на обвинителната му теза респ.
наличието въобще на доказателства, подкрепящи я, районният съд на практика и в много
голяма степен е ограничил процесуалните права на тази страна в наказателното
производство и в частност правото да научи въз основа на какви доказателства приема
изложените в мотивите фактически положения, както и какви са основанията за преценката
на тези доказателства.
Съгласно трайната съдебна практика неясните, противоречиви и непълни мотиви се
приемат за пълна липса на мотиви.
Според решение № 92/16.05.2019 г. по н.д.№ 982/2018 г., II н.о. на ВКС, „Липса на
мотиви е налице, както в хипотезите на тяхното пълно отсъствие, така и при ... неясна и
вътрешно противоречива аргументация на съда. И в двата случая липсата на мотиви касае
порок в дейността на решаващия съд, който рефлектира от една страна на правото на
страните да получат обоснован отговор на поставените от тях въпроси, а от друга страна - на
възможността да се разбере действителната воля на съда“. В тази връзка е и решение №
305/17.06.2011 г. по н.д.№ 1675/2011 г., III н.о. на ВКС.
Обжалваната присъда не позволява да се разбере ясно и точно какво се приема от
решаващия съд и от там - страните да отстояват своята процесуална позиция. Това е
съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 предл.1 от НПК,
представляващо основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК за отмяна на атакувания съдебен акт и
за връщане на делото, предвид хипотезата на чл.335 ал.2 от НПК, за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд.
Въззивният съд не може да отстрани допуснатото нарушение, но същото е
отстранимо при новото разглеждане на делото от първата инстанция.
Настоящият съдебен състав също така намира, че в НПК е предвидена процедура за
повдигане и предявяване на обвинението с частната тъжба. Безспорно е, че обвинението е
съвкупност от факти и право, повдигането му при този вид дела е фактически състав, който
приключва с разпореждането на съдията-докладчик, с което се дава ход на тъжбата и се
определя правната квалификация на престъплението, предмет на разглеждане. По този
начин предявяването на обвинението се извършва с факта на връчването на двата документа
с процесуално значение, а именно частната тъжба и разпореждането на съдията-докладчик,
7
които заедно дават яснота за фактическите и правните рамки на обвинението, съобразно
разпоредбата на чл.252 ал.4 от НПК. Едва тогава лицето, срещу което започва наказателното
преследване, има процесуалната възможност да разбере в какво точно е обвинено, за да
упражни правото си на защита в пълен обем. Изясняването на фактологията, на която
частният тъжител основава претенцията си, позволява на съда да определи правилната
правна квалификация на обвинението. В този смисъл е съдебната практика и в частност
решение № 4/2009 г., н.д.№ 636/2008 г., III н.о., ВКС, че пострадалото лице има единствено
задължение да посочи в тъжбата обстоятелствата на престъплението, а правната
квалификация на тези обстоятелства е задължение на съда, както тогава, когато въобще
липсва, така и тогава, когато дадената в тъжбата такава е неправилна.
С разпореждането си от 20.09.2022 г. съдията-докладчик по първоинстанционното
производство е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване
на тъжителя и подсъдимите, без да даде правна квалификация на фактите, изложени в
тъжбата. Тъжбата с посоченото в чл.81 ал.1 от НПК съдържание, не е необходимо да
съдържа правна квалификация на извършеното, а ако такава е посочена - тя не е обвързваща
за съда. Предвид разпоредбата на чл.247б ал.2 т.2, вр.чл.252 ал.4 (изм.) от НПК, действащ
към момента на постановяване на разпореждането на районния съд, преценката за това при
каква правна квалификация следва да стартира наказателният процес е задължение на
съдията-докладчик още в този начален етап от производството. Квалификацията, изводима
от изложените в тъжбата факти, следва да намери място в разпореждането, въз основа на
което и подсъдимият да узнае за какво е обвинен. Актуалната правна уредба към момента на
депозиране на тъжбата и разпореждането на съда, въпреки липсата на изрично разписано
правомощие по чл.252 ал.4 от НПК, не дава възможност да се приеме, че към този момент не
е било налично посоченото задължение на съда. Предназначението на тъжбата,
изискванията към нейното съдържание, правото на защита, основното от които е именно
правото на подсъдимия да узнае в какво е обвинен /чл.55 ал.1 и чл.81 ал.1 от НПК/ и
задължението на съда да гарантира упражняването на това право /чл.15 ал.3 от НПК/, са
доводи именно в подкрепа на разбирането, че с разпореждането по чл.252 ал.4 от НПК,
съдът следва да даде правната квалификация на изложените в тъжбата обстоятелства на
престъплението и да осигури по този начин очертаване предмета на доказване и да
гарантира упражняването в пълен обем на правото на защита на предаденото на съд лице.
Именно поради това и за съда възниква задължение да посочи с разпореждането по чл.252
ал.4 от НПК, правната квалификация на деянието, изхождайки от фактическите признаци на
деянието, описани в тъжбата. Още повече, че с изменение и допълнение на чл.252 ал.4 от
НПК /ДВ, бр.48/2023 г., от 02.06.2023 г./, е създадено ново изречение второ, а именно „В
разпореждането за насрочване, с което се дава ход на тъжбата, съдията-докладчик определя
правната квалификация на фактите, изложени в тъжбата“. По този начин законодателят
категорично е казал, че съдията-докладчик в разпореждането си следва задължително да
определи правната квалификация на фактите в тъжбата, което до този момент се извеждаше
от трайната съдебна практика и задължителна такава – тълкувателно решение № 34/1990 г.,
т.д.№ 29/1990 г., ОСНК, ВС, всички спорни въпроси по наказателни дела от частен характер
8
подлежат на изясняване от съда при разглеждане на делото.
В този смисъл са налице допуснати съществени процесуални нарушения както при
разглеждането на делото, така и постановяването и обосноваването на съдебния акт, довели
до ограничаване на процесуалните права на страните в конкретното наказателно
производство.
Тъй като тези съществени процесуални нарушения /коментирани подробно по-горе/
с оглед на естеството си са неотстраними в хода на производството пред въззивната
инстанция, това налага необходимостта присъдата на СлРС да бъде отменена и делото да
бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
При това положение не е необходимо окръжният съд да се произнася по съществото
на атакувания съдебен акт, респ. по останалите оплаквания съдържащи се в жалбите, с които
е бил сезиран и по повод на които е извършена и настоящата въззивна проверка.
Доколкото настоящата инстанция не се произнася по съществото на обжалваната
присъда, не следва да се произнася и по претенциите за направени разноски пред окръжния
съд.
Ръководен от изложеното и на основание чл.334 т.1, чл.335 ал.2 във връзка с чл.348
ал.3 т.1 от НПК, съдът
РЕШИ:
Отменя присъда № 143/30.09.2024 г. постановена по нчхд № 975/2022 г. по описа на
Районен съд – С. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9