Решение по дело №5547/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1314
Дата: 25 октомври 2022 г. (в сила от 25 октомври 2022 г.)
Съдия: Мария Гецова Димитрова
Дело: 20214520105547
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1314
гр. Русе, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря Мирослав Хр. Минев
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20214520105547 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.128, ал.1 от СК от А. Л. И. против Е. Д. А. да
бъде определен режим на лични отношения между ищцата и внуците й А. В. А. и Е. В. А.,
както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10 ч. до 16 ч. с преспиване
в дома на бабата, както и 14 дни с преспиване в дома на бабата през лятото, което време не
съвпада с годишния отпуск на майката. Ищцата твърди, че е баба по бащина линия на
малолетните деца А. В. А. и Е. В. А., като бракът между синът й, конституираният като
страна В. Р. А. с ответницата Е. Д. А. е прекратен с решение по гр.д. № 3620/2017г. по описа
на РРС. Твърди, че ответницата възпрепятствала контактите й с децата, поради което моли
да й се определи режим на лични отношения с децата.
В законоустановеният срок по чл. 131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от
процесуалния представител на ответницата Е. Д. А., адв. Р. който счита, че подадената
искова молба е необоснована и недопустима. Сочи, че отношенията между ищцата и
ответницата са изключително обтегнати и лоши. Неговата доверителка била подложена на
постоянен тормоз и стрес от страна на майката на бившия й съпруг. Въпреки желанието на
Е. А., тя да има нормални отношения с бабата по бащина линия, това никога не се е
получило. Доказателство за недобросъвестността на А. Л. И. било и настоящото
производство. Вместо да помага на снаха си и да и е от полза, ищцата постоянно
изразходвала нерви, усилия и средства, да завежда дело след дело срещу своята снаха, като
по този начин я тормозела психически. Счита иска с правно основание чл.128 СК за
1
недопустим, поради това, че е неподсъден на Районен съд - Русе, по което възражение
Районен съд Русе се е произнесъл и е прекратил производството по делото с определение №
3494/20.12.2021 г., а Окръжен съд Русе с определение № 381/14.04.2022 г. е потвърдил
прекратяването по отношение на едното дете А. и отменил прекратяването по отношение на
детето Е., като върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. От съвкупната им
преценка съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства- удостоверение за раждане на детето Е. В. А.,
изд. на *** г. от Община Русе и удостоверение за родствени връзки, изд. на 15.09.2021 г.
от Община Русе се установява, че ищцата А. Л. И. е баба по бащина линия на детето Е. В.
А., родено на *** г., а ответницата Е. Д. А. е негова майка.
С влязло в сила решение № 647 от 24.04.2018 г. по гр.д.№ 3620/2017 г. по описа на
Районен съд Русе, е прекратен брака между двамата родители на детето Е., преди раждането
му, като упражняването на родителските права по отношение на първото им дете А., роден
на *** г. е предоставено на майката, при която е определено местоживеенето му, а на
бащата е определен режим на лични контакти с детето А.: всяка първа и трета събота от
месеца от 10. Ч. в събота до 17 ч. в присъствието на майката, както и да заплаща издръжка в
размер на 127,50 лв. месечно, считано от 05.06.2017 г.
От изготвения по делото социален доклад от ОЗД при ДСП Русе се установява, че
майката живее и работи в чужбина в гр. Б***, Г*** и децата пребивават трайно в Г***.
Идва си периодично в България, тъй като е ангажирана почасово в заведение за хранене-
пицария, като помощник – кухня и завод за производство части на автомобили. По данни на
майката А. не желае да контактува с баба си, а Е. не я познава. Майката твърди, че ако
децата желаят да контактуват с баба си, тя няма да възпрепятства връзката им с нея. По
нейни данни тя и децата се прибират в България за кратък период от време обикновено
няколко дни, когато децата биха могли да осъществяват срещи с баба си по бащина линия.
Когато са в България отсядат в жилището на бабата и дядото по майчина линия в гр. Р***,
ул. „Ф***“ № 2, бл. 403, вх. 6, ет. 8. Децата не са изразили мнение, тъй като не говорят
български език, а само турски и немски. Според социалните работници към настоящия
момент грижи за двете деца А. и Е. полага майката. Същата е осигурила спокойна семейна
среда и добри жилищно-битови условия при временното им пребиваване в Република
България. Майката се старае да задоволява основните потребности на децата си. Помощ и
подкрепа в отглеждането им А. получава от своите родители. По данни на майката, от пет
години бабата на децата по бащина линия не е осъществявала контакт с нея и децата. С
оглед на изложените обстоятелства, ОЗД - Русе предоставя на съда да постанови решение,
което да защитава по най-добър начин правата и интересите на децата А. и Е..
Видно от представената адресна регистрация на ответницата, в превод от немски на
български език, се установява, че е регистрирана на 16.04.2018 г., на адрес: ул. Т*** 8, гр.
Б*** 87727, Германия, заедно с непълнолетното си дете А. В. А..
2
Видно от представената адресна регистрация на ответницата, в превод от немски на
български език, се установява, че е регистрирана на 19.09.2018 г., на нов адрес: ул.Ф*** 5,
гр. К*** 86381, Германия, заедно с непълнолетното си дете А. В. А..
В съдебно заседание ищцата не е изслушана, тъй като е извън страната.
В съдебно заседание бащата на детето В. Р. А., се явява лично, доведен от Затвора
Б***, задържан по мярка за неотклонение по НОХД 241/2021 г. на РОС, като заявява, че е
съгласен с режима, който майка му претендира, да вижда детето Е..
Свидетелката Г. А., сестра на ищцата заявява, че тя има две внучета, А. и Е.. Тя се
грижила за внучетата докато били заедно с Е. и децата в една къща. Те живели в Н. заедно и
тук като си дойдели пак заедно си били. Къщата им тук била квартира на ул. „Б***“.
Заявява, че сестра й може да полага добри грижи за детето, но майката не я допуска.
Споделя, че са съседи със снаха й и майката не допуска детето да се вижда от бабата.
Веднъж на магазина се видели, свидетелката била със сестра си и клекнала да помилва
малкото дете, но майката я блъснала. Обърнала се и казала, че „всичко възможно ще
направи, за да ги изкара и тях, да ги махне от тука“. Последно видели детето и майката през
май месец тази година. Случайно ги срещнали майката с двете деца и нейната майка. Сестра
й им дала по 100 лв. и на малкото, и на голямото. Майката сега е в чужбина с двете деца.
Малкото дете Е. го отгледала бабата по майчина линия. Детето Е. било родено в Г***.
После майка му дошла с него и го оставила при майка си за около 3 годни и половина и сега
месец май дошла, взела го и заминали, не се е връщала повече с него. Тя за тези три години
и половина не донесла изобщо детето на сестра й. Племенника й идвал даже дрехи да
занесат, чакали отвън, извикали я и сестра й казала: „Донеси поне детето да видим.“ Тя
отговорила: „Ще го донеса.“ и цял час навън чакали и тя не излязла. Преди май месец не е
виждала детето при сестра си, защото майката и другата баба не разрешавали. Казали, че
всичко възможно ще направят и тях да ги махнат от тук.
Свидетелят Е. А., заявява, че ищцата му е балдъза. А. има внуци. Големият се казва
А., а малкият Е.. Споделя, че живеят на Е. с майката и бащата в един блок, в кв. „Ч***“, бл.
***. Малкото дете повечето време било отглеждано от баба си и дядо си по майчина линия.
От май месец не е виждал детето. Преди това събота и неделя и след работа като излизал на
площадката виждал Е.. А. се е опитвала да се вижда с детето. Майката й казала: „Ей сега ще
ги доведа да ги видите“ и повече не дошла. А. два-три пъти се опитала да види децата, но не
й дали възможност. В Г*** живее сега детето Е. от май месец тази година. Бабата искала да
има лични отношения с децата, но й създавали пречки, като не й ги давали да ги вижда.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Производството за определяне на режим на лични отношения по чл. 128 от СК е
спорна съдебна администрация на граждански отношения, основана и на съображения за
целесъобразност. Исковата молба за определяне на режим на лични отношения между
бабата по бащина линия от една страна и внука - от друга, с посочен примерен режим,
3
сезира съдът да постанови решение, с което да определи подходящ режим при отчитане
интересите на детето, но не обвързва съда с конкретното искане. Определеният режим
трябва да е съобразен на първо място с интересите на детето, което в случая е проявление на
принципното положение, че при този вид производства съдебната намеса се предприема въз
основа на обществения интерес.
Интересите на всяко дете са да расте в нормална семейна среда, а при невъзможност -
да контактува с всеки от роднините си и да поддържа отношения с него. Никое дете не може
да има интерес да се отчужди от близките си тогава, когато те не вредят на развитието и
възпитанието му. Когато става въпрос за баба на детето, то интересът му да контактува с нея
се преценява на плоскостта на установените качества на бабата да отглежда и възпитава
детето и на влиянието, което тя може да окаже върху неговата личност.
В текста на чл. 128 от СК не се съдържа изричното изискване да се пречи на
поддържането на лични отношения с детето от бабата, за да се уважи такова искане, каквото
беше изрично предвидено в текста на чл. 70, ал. 2 от СК/отм./. Поради това както при всяко
друго искане за съдебна намеса в регулирането на личните отношения на страните,
безспорно ще е необходимо наличието на фактически пречки – било обективни, било от
субективен характер, които да препятстват поддържането на лични отношения на бабата по
бащина линия с детето след прекратяване на брака между неговите родители и упражняване
на родителските права само от майката.
Относно иска за режима на лични отношения на детето Е. с неговата баба по бащина
линия, съдът взема предвид възрастта на детето, неговите физически, психически и
емоционални потребности, способностите и възможностите на ищцата да се грижи за
него, както и обстоятелствата свързани с местоживеенето на детето и на ищцата.
Като преценява установените по делото факти съдът намира, че интересите на
детето Е. към настоящия момент не изискват да бъде определен режим на лични
отношения между него и ищцата, която му е баба по бащина линия.
По делото няма данни бабата на детето по бащина линия да е полагала грижи в
отглеждането му след развода на родителите му и от неговото раждане. През последните
години ищцата живее и работи в чужбина. Макар да си идва периодично, нейният престой
в България не е фиксиран по време, и не може да бъде предвиден в рамките на една
календарна година. Обстоятелството, че не може да бъде изслушана в съдебно заседание,
тъй като е извън страната, означава че вероятността за лични отношения на ищцата с нейния
внук е минимална. Определянето на режим на лични отношения между бабата и детето
има за цел не само да бъде гарантирана такава възможност на ищцата, но да бъде
гарантиран и интереса на детето то да се среща с баба си, да общува с нея, да получава
грижи и обич. По делото са налице достатъчно данни, че местоживеенето на детето е в град
и държава, които са различни от местоживеенето на ищцата. От показанията на
свидетелите и социалния доклад е установено, че през последните години ищцата трайно
живее и работи в чужбина, като променя местоживеенето си в различни държави Норвегия,
Германия, на различни адреси. Към момента се намира в Германия. За ищцата има данни,
4
че също живее в чужбина, както самата тя твърди, видно от представената по делото препис
от искова молба по гр.д.228/2020 г. на РРС. Следователно, към настоящия момент не може
да се определи какви са реалните възможности на ищцата да пътува до населеното място,
където е постоянното местоживеене на нейния внук, за да го вижда и да го взема при себе
си, каквато е нейната претенция. Дори няма твърдение за някакви планове на ответницата да
се върне за постоянно в страната, при което регулирането на едно бъдещо несигурно
събитие, което не може да гарантира реално общуване с детето в случая не е в негов
интерес. Разделянето на двете деца при евентуалното постановяване на такъв режим само за
детето Е. не е в негов интерес. От събраните гласни доказателства се установи, че детето Е.
не говори български език и няма как да изрази волята си и да бъде изслушано в хода на
социалното проучване за това дали иска да контактува с баба си. От данните по гр.д.
3620/2017 г. на РРС се установява, че когато детето А. посещавало детска градина в
Норвегия учителките са се обадили на майката и на тамошните власти по закрила на детето,
тъй като същото имало синини по краката си, а детето обяснило, че баща му и баба му по
бащина линия са го били. Не се събраха данни за наличието на емоционална връзка между
детето Е. и неговата баба по бащина линия, която да е изградена до момента, след като 3
години е живяло детето в България до м.май тази година. Безспорно се установи от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, че след завеждане на делото е
променено обичайното местопребиваване на детето Е. и понастоящем не е в България, а в
Германия.
С оглед на установените обстоятелства по делото, съдът приема, че към
настоящия момент не е в интерес на детето Енес да бъде определен режим на лични
отношения с неговата баба по бащина линия А. Л. И.. Следователно предявеният иск по
чл.128, ал.1 от СК е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери
приложение в делата по чл.128,ал.1 от СК пред първата инстанция. Това разрешение
следва от характера на производството на спорна съдебна администрация, приложима при
спор относно лични отношения с близки. Поради това всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В този смисъл е
задължителната практика на ВКС по чл.274,ал.32,т.2 от ГПК/определение №389/25.08.2015г.
по гр.д.№3423/2015г. на ВКС,I г.о./.
По изложените съображения, претенцията на ответницата за присъждане на разноски
по делото за платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл.128, ал.1 от СК от А. Л. И., ЕГН **********, от гр.
Русе, с пълномощник адв. Н. М., против Е. Д. А., ЕГН **********, от гр. Русе, с
5
пълномощник адв. М. Р., за определяне на мерки за лични отношения на А. Л. И., ЕГН
********** с нейния внук Е. В. А., ЕГН **********, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Е. Д. А., ЕГН **********, от гр. Русе, с пълномощник адв.
М. Р. за присъждане на разноски по делото в размер на 400лв./четиристотин лева/, като
неоснователна.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6