№ 325
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело
№ 20241000502549 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Екскузив Ер карс“
ЕООД, с която обжалва решение № 2 963 от 16.05.2024 г., постановено по гр. д .№ 3 016/23 г.
по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 10 състав, с което съдът е
отхвърлил предявения от „Ексклузив Ер карс“ ЕООД срещу А. А. В. иск с правно основание
чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 46 315 лв., представляваща подлежаща на връщане сума,
платена при начална липса на основание и е осъдил „Ексклузив Ер карс“ ЕООД да заплати
на А. А. В., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 4 226.24 лв., представляваща съдебни
разноски.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради неговата
необоснованост и неправилно приложение на закона. Твърди, че съдът е признал за
установено наличието на валидни отношения между страните като основание за получената
сума, единствено въз основа на представени от ответника в заверен препис писмени
доказателства. Твърди, че при така предявеният иск, с който ищецът претендира връщането
на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването, като в
настоящият случай е изпълнил това си задължение. Твърди, че в тежест на ответника по иск
с правно основание чл. 55 ЗЗД е да докаже, на какво основание е получил даденото, както и
да посочи основание за задържане на облагата при условията на пълно и главно доказване. В
тази връзка твърди, че представените от ответника доказателства бяха оспорени от ищеца
1
като антидатирани и изготвени по повод на образуваното производство. Твърди, че с оглед
направеното оспорване за ответника възниква доказателствена тежест да установи тяхната
истинност с други допустими доказателствени средства, поради това. че позовава
твърденията си именно върху тях, като ответникът не ангажира нито едно доказателство -
нито в насока автентичност на съставените документи, нито в насока на тяхната достоверна
дата. Твърди, че съдът се е позовал на съдебна практика, обективирана в решение № 60 256
от 07.03.2022 г., постановено по гр. д. № 3 590/20 г. на ВКС. IV ГО, поради което е приел, че
доказателствената тежест за установяване на датата на сключването на договорите се носи
от ищеца. Оспорва приложимостта на цитираното решение, тъй като въпросът там е за
тежестта на доказване при оспорване на достоверността на датата на договор, неподписан от
оспорващия, представен с оглед отношения с трети на договора лица и когато датата има
значение за валидността на договора, каквато хипотеза не е налице в настоящия процес.
Твърди, че съдилищата на Република България, в това число и Върховният касационен съд
са формирали трайна и непротиворечива практика, с която е отречена възможността за
извършването на подобен род злоупотреби, като е отречена обвързващата доказателствена
сила на датата на документ, подписан от бивш представител на търговско дружество. При
оспорване на такъв документ, именно насрещната страна - в случая ответникът, следва да
докаже автентичността и достоверната му дата. Оспорва и изводите на съда по отношение
на доказателствата, представляващи документите към НАП и НСИ, като твърди, че същият
не е съставител на документите, а е извършвал единствено такова действие, което изрично е
изключено от предмета на договорите. Твърди, че не е доказано и действителното
предоставяне на услуги по счетоводно обслужване от „Алекс и Ив БГ“ ЕООД и „Тим
Консултинг” ЕООД. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваното като неправилно и вместо него постанови друго, с което да уважите предявения
иск, като претендира и направените в хода на производството съдебно-деловодни разноски.
Ответникът по въззивната жалба А. А. В. редовно уведомен за същата я
оспорва. Твърди, че ищецът неправилно тълкува и пресъздава изводите, до които е стигнал
първоинстанционният съд в своето решение при разпределяне на доказателствената тежест
по делото, като я обосновава съобразно квалифицирането на иска като такъв по чл. 55, ал. 1
от ЗЗД, без да отчита особеностите на конкретното производство. Твърди, че в мотивите си
съдът е обсъдил въпроса относно приложимостта на чл. 181 от ГПК по отношение на
юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш органен представител частен
документ, като се е позовал на съдебната практика, която еднопосочно приема, че
„юридическото лице. на което се противопоставя частен документ, съставен с участието на
органния му представител, не е трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК.“ Твърди, че в
практиката се приема, че когато датата има значение за валидността на даден договор,
страната, която се позовава на него не носи доказателствената тежест за установяване на
датата на сключването му, а такава се носи от страната която го оспорва. Твърди, че в случая
„Ексклузив Ер карс” ЕООД са страна по процесния договор и го оспорват, като съгласно
практиката на Върховния касационен съд, в тежест на оспорващото дружество „Ексклузив
Ер карс” ЕООД е да докаже това свое твърдение. Оспорва твърдението, че „съдът е признал
2
за установено наличието на валидни отношения между страните като основание за
получената сума. единствено въз основа на представени от ответника в заверен препис
писмени доказателства“, като твърди, че същото не се подкрепя от доказателствата по
делото. Твърди, че ищецът с това си твърдение признава участието на А. В. в счетоводното
обслужване на дружеството, но не приема неговото право да получава възнаграждение за
положения от него труд. По отношение на другото наведено основание твърди, че от чл. 2,
ал. 2. т. 1 става ясно, че оперативната счетоводна работа включва и „изготвянето на
справки“, каквито са справките за НСИ. Освен това в чл. 3, ал. 1, т. 11 е посочено, че
оперативното счетоводство включва и „изготвяне на периодични счетоводни отчети
/ежемесечни и тримесечни отчети/ и подготовка на годишен финансов отчет/, а в т. 14 от
същата алинея е посочено, че оперативното счетоводство включва и „изготвяне и
предоставяне по искане на Възложителя на справки и счетоводна информация“. Твърди, че
тези права на възложителя са упражнени от Х. П. - който е управлявал предприятието,
първоначално като упълномощено лица. а по-късно и като управител. През целия период на
счетоводно обслужване задачите са възложени от него и паричните средства са преведени от
него. Твърди, че без чувство за отговорност ищецът твърди, че приложените от ответника
доказателства „са оспорени от ищеца като антидатирани и изготвени по повод на
образуваното производство“, но фактите показват друго. Договорите за управление и
счетоводно обслужване и протоколите за прихващане са подкрепени от доказателства, които
няма как да се антидатират, защото са с входящи номера от Националния статистически
институт. Националната агенция за приходите и Търговския регистър и регистъра на
ЮЛНЦ. Оспорва твърдението, че „липсват и каквито и да е било други сключвани с
ответника или посочените трети лица договори, фактури и др. подобни, които да обуславят
основанието за получаване на сумата платена от „Ексклузив Ер карс“ ЕООД“, като твърди,
че приложение 18 към отговора на исковата молба, с вх. № 42705 от 04.05.2023 г., е
представен Хронологичен регистър на „Ексклузив Ер карс“ ЕООД за разходите за
управление и счетоводство за периода 01.01.2019 - 31.12.2021. Този регистър, от
счетоводната система на ищеца, съставен преди предаването на счетоводството на
24.03.2022 г. показва, че всички фактури за счетоводно обслужване, издадени от „Тим
консултинг“ ООД и „Алекс и Ив БГ“ ЕООД, по които е направено плащане към сметката на
А. В. и след това са съставени протоколи за прихващане са отчетени в счетоводството на
ищеца, а ако незаконно са премахнали тези фактури от счетоводството, публикуваните
финансови отчети и подадените данъчни декларации няма да съответстват на вече
манипулираните счетоводни данни. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди
атакуваното като правилно и законосъобразно.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с
атакуваното решение № 2 963 от 16.05.2024 г., постановено по гр. д .№ 3 016/23 г. по описа на
3
Софийски градски съд, Гражданско отделение, 10 състав, че съдът е отхвърлил предявения от
„Ексклузив Ер карс“ ЕООД срещу А. А. В. иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 46 315 лв., представляваща подлежаща на връщане сума, платена при начална липса на
основание и е осъдил „Ексклузив Ер карс“ ЕООД да заплати на А. А. В., на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 4 226.24 лв., представляваща съдебни разноски.
Не се спори между страните, а и първоинстанционния съд е приел за безспорно
установено, че ищецът е извършил плащания по банков път в полза на ответника, така както са
описани в исковата молба. Това обстоятелство се установява и от представеното извлечение от
банкова сметка на ищеца за периода от 22.06.2020 г. до 28.03.2022 г.
От представените по делото писмени доказателства (трудов договор №
002/06.11.2018 г. и справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ с
вх. № 22388183530504/08.11.2018 г., трудов договор № 003/04.01.2021 г. и справка от НАП за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ с вх. № 22388213009191/06.01.2021 г.), че
ответникът е бил в трудово правоотношение с „Тим консултинг“ ЕООД и „Алекс и Ив БГ“
ЕООД.
От представената по делото длъжностна характеристика и справка от НАП за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ с вх. № 22388183530504/08.11.2018 г. се
установява, че ответникът е заемал длъжността „счетоводител“, код 24116004 по НКПД в „Тим
конкултинг“ ЕООД, считано от 08.11.2018 г., като в задълженията на ответника са включени
счетоводното обслужване на множество предприятия, сред които е и дружеството „Ексклузив
Ер карс“ ЕООД.
От представената длъжностна характеристика и справка от НАП за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ с вх. № 22388213009191/06.01.2021 г. се
установява, че ответникът е заемал длъжността „счетоводител“, код 24116004 по НКПД в
„Алекс и Ив БГ“ ЕООД, считано от 08.01.2021 г., като длъжностните задължения са включвали
счетоводното обслужване на множество предприятия, сред които е и дружеството-ищец.
Представените от ответника писмени доказателства (договор за управление и
счетоводно обслужване от 08.01.2019 г. и договор за управление и счетоводно обслужване от
06.01.2021 г.), по силата, на които ищецът е възложил на „Тим консултинг“ ЕООД срещу
възнаграждение да управлява предприятието на дружеството-ищец и да извършва счетоводно
обслужване на същото за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. и е възложил на „Алекс и Ив
БГ“ ЕООД срещу възнаграждение да управлява предприятието на дружеството-ищец и да
извършва счетоводно обслужване на същото през 2021 г. са оспорени от ищеца по отношение
на датата на тяхното съставяне. Ищецът е въвел възражението, че са антидатирани и изготвени
за целите на процеса, неистински и без достоверна дата по отношение на него.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото (справки от
информационна система „Бизнес статистика“ (ИСБС) към Националния статистически
институт), че за периода 2019 г. - 2022 г., за респондент (потребител) „Ексклузив Ер Карс“
ЕООД годишните финансови отчети в НСИ за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. са подадени от
ответника съответно на 15.01.2020 г., 29.01.2021 г. и 21.03.2022 г.
Видно от разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от договора за управление и счетоводно
обслужване от 08.01.2019 г., страните са постигнали съгласие, плащането по договора да се
извърши към сметка на служител на „Тим консултинг“ ЕООД, като за изпълнение на
задълженията на възложителя по този договор се съставя протокол за прихващане на
договореното възнаграждение със заплатата на служителя. Същото съгласие е постигнато и в
чл. 10, ал. 3 от договор за управление и счетоводно обслужване от 06.01.2021 г.
Не се спори, а се установява и от представеното извлечение от банкова сметка, с
титуляр „Ексклузив Ер Карс" ЕООД, че процесиите 46 превода са извършени, като в тях е
посочено основание за превода „заплата“.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
4
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените
от ищеца уточнения същият е предявил осъдителен иск е правно основание чл. 55, ал.1, пр.
първо ЗЗД за сумата от 46 315 лв., представляваща подлежаща на връщане сума, платена при
начална липса на основание.
С атакуваното решение № 2 963 от 16.05.2024 г., постановено по гр. д .№ 3
016/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 10 състав, че съдът е
отхвърлил предявения от „Ексклузив Ер карс“ ЕООД срещу А. А. В. иск с правно основание
чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 46 315 лв., представляваща подлежаща на връщане сума, платена
при начална липса на основание и е осъдил „Ексклузив Ер карс“ ЕООД да заплати на А. А. В.
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 4 226.24 лв., представляваща съдебни разноски.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението в неговата цялост, за допустимостта му в обжалваната част, а за
правилността му единствено въз основа на въведените в жалбата основания и при
съобразяване правилното приложение на императивните материално-правни норми. В
изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира
обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение на така подадената въззивна
жалба съдът намира, че същата е процесуално допустима, като подадена от легитимирани
лица, в установените срокове и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.
Във въззивната жалба са наведени твърдения, че съдът неправилно е приел, че
тежестта на доказване на релевираното от ищеца възражение за антидатиране на
представените от ответника два договора е в тежест на самия ищец. С оглед на това се
твърди, че съдът е направил незаконосъобразни и необосновани изводи. Така наведените
доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение съдът в настоящия си състав намира
за неоснователни по следните съображения:
Източниците на облигационни отношения, като белег на основно
разграничение за възникване на задълженията се делят на няколко групи, еманиращи
институти на облигационното право, които поради различната си правна природа следва да
бъдат възприемани като самостоятелни и съответно изрично обособени като правен
регламент. Основният източник на облигационни задължения е договорът, като неговото
съдържание е изведено от възможността гражданско правните субекти да регулират
автономно отношенията си по начин, който те определят като най - добър за тях. Друг
основен източник на задължения е деликтът, който като институт регламентира защитата на
вече придобитите права срещу противоправни посегателства, като обхватът на тази защита
на плоскостта на гражданското право съставлява преразпределение на неблагоприятните
последици в тежест на правния субект, отговорен за настъпването им. Третият основен
източник на задълженията е неоснователното обогатяване. Самостоятелната и различна
правна природа на тези институти, изисква и различна и самостоятелна правна уредба.
Както съдебната практика, така и доктрината последователно и еднозначно поставят
неоснователното обогатяване в групата на извъндоговорните отношения, с оглед
разгледания по-горе основен критерий на делението, обусловен от източника на
5
облигаторното отношение.
В съдебната практика и правната доктрина няма спор, че в разпоредбата на чл.
55, ал. 1 ЗЗД са уредени три от специалните фактически състави на неоснователното
обогатяване. В задължителното по силата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ за съдилищата ППВС № 1/79
са разяснени всяка от трите хипотези на иска за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1
ЗЗД, които се разграничават в зависимост от това дали основанието е налице в момента на
получаването на престацията или отпада в последствие, т.е. хипотезите при които може да се
претендира връщането на една неоснователно осъществена престация. Видно от мотивите
на т. 1 към ППВС № 1/79 постановяването му е обосновано с необходимостта от
преодоляване на съществували неправилни тълкувания в отделни съдебни актове по повод
неразграничаване на отделните фактически състави при приложението на чл. 55 и чл. 59
ЗЗД, считайки, че се касае за един единствен иск за неоснователно обогатяване и за едно
единствено основание. За преодоляване именно на разбирането, че се касае за един иск за
неоснователно обогатяване, в ППВС № 1/79 подробно са разгледани различните три
хипотези на чл. 55, ал. 1 ЗЗД с оглед правилното им подвеждане под нормата на закона, с
оглед процесуалните изисквания за разпределяне на тежестта на доказване и с оглед на
различните правни последици. Към общия за всички фактически състави правопораждащ
положителен факт - плащане на сумата, чието връщане се претендира, за да се реализира
защитата по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в изложението на обстоятелствата, на които се основава искът
по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, т.нар. фактическо основание на иска, в тежест на
ищеца е посочване на коя от трите хипотези на текста се позовава. Следователно, всяка от
хипотезите е основание за самостоятелен иск, поради което исковата защита в хипотезите на
чл. 55 ЗЗД се реализира чрез предявяване на отделни искове.
В конкретния случай, видно от обстоятелствената част и петитума на исковата
молба ищецът е предявил главни искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД,
като твърди, че ответникът се е обогатил със сумите, представляващи суми получени от
ответника при начална липса на основание.
Цитираната по-горе константна практика на съдилищата и задължителната
такава на ВКС приема, че специфичният белег на първия фактически състав на чл. 55, ал. 1
ЗЗД е първичната липса на основание, която може да се отнася както до цялата получена
облага, така и до част от нея. С оглед на това на връщане подлежи цялата имуществена
ценност, или част от нея, като при предявена претенция за реституция на даденото на
основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД, тежестта за доказване се разпределя според общите
принципи на гражданския процес - чл. 154 ГПК. Всяка страна следва да докаже
обстоятелствата, с които свързва своите твърдения, или от които извлича определени
благоприятни за нея правни последици. В разглежданата хипотеза на чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД
това означава, че когато ищцовата страна твърди, че ответникът е получил парична сума при
начална липса на основание, в нейна тежест е да докаже факта на извършеното плащане, а в
тежест на ответника - да докаже наличието на основание за това плащане и за задържане на
дадената сума. Първата хипотеза на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е налице и когато ответникът докаже
6
основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това
основание изцяло или отчасти е нищожно, с оглед посочените от него факти, които го
опорочават. В конкретния случай ищецът е установил при условията на пълното и главно
доказване, че е извършил описаните в исковата молба плащания.
По спорния пред настоящата инстанция въпрос относно разпределението на
тежестта на доказване при оспорването на достоверната дата на частен свидетелстващ
документ съдът намира следното:
В практиката на ВКС по тълкуването на разпоредбата на чл. 181 ГПК е прието,
че „е недопустимо със свидетелски показания да се установява самата достоверна дата на
частния документ“ (решение № 80/17.07.2013 г. по гр. д. № 161/2012 г. на ІV г.о.), както и че
трети лица по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК са тези, "неучаствали в съставянето на
документа лица, които черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени
от неговото антидатиране" (решение № 235/04.06.2010 г. по гр. д. № 176/2010 г. на ІІ г.о.,
решение № 17/13.06.2019 г. по т.д. № 1104/2018 г. на І т.о., решение № 273/02.12.2019 г. по
гр. д. № 1067/2019 г. на ІV г.о., решение № 60256/07.03.2022 г. по гр. д. № 3590/2020 г. на ІV
г.о.). По отношение на документи, в които датата е част от изявленията на страните с оглед
на учредените права и на поетите задължения, какъвто е договорът като частен
диспозитивен документ, е прието, че опровергаването на верността на датата е допустимо,
като свидетелските показания се събират само при спазване на изискванията по чл. 164, ал. 2
ГПК или при твърдения за съзнателно антидатиране - по чл. 165 ГПК, но ако датата не е
елемент от изявленията на страните - гласните доказателствени средства са допустими
(решение № 9/06.06.2016 г. по т.д. № 3773/2014 г. на І т.о., решение № 17/13.06.2019 г. по т.д.
№ 1104/2018 г. на І т.о., решение № 60256/07.03.2022 г. по гр. д. № 3590/2020 г. на ІV г.о.). В
посочените решения е проведено разграничение и относно това дали точната дата на
съставяне се установява по отношение на страните по документа или между някоя от тях и
трето лице. От друга страна константната практика на ВКС обективирана в решение №
167/18 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 235/10 г. ВКС, ІІ г.о., решение по т.д. № 950/19 г. на
ВКС, ІІ т.о., решение № 273/19 г. на ВКС, ІV г.о. и др. приема, че юридическото лице, на
което се противопоставя частен документ, съставен с участието на органния му
представител, не е трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК. И тъй като частният документ се
ползва с обвързваща съда доказателствена сила само по отношение на авторството му, но не
установява фактите, предмет на обективираното изявление, нито датата на съставяне на
документа, когато юридическото лице оспорва датата на сключване на договора с твърдения,
че е антидатиран - т.е. съставен не на посочената в него дата, а впоследствие, това
юридическо лице не е трето лице. Документът обаче не се ползва с обвързваща
доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако същата бъде оспорена от
юридическото лице, тя следва да бъде установена с други доказателствени средства.
Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни
последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ. С оглед на така
дадените от съдебната практика разрешения настоящият състав не споделя извода на
7
първоинстанционния съд, че доказателствената тежест при направеното оспорване е за
оспорващата страна (юридическо лице, подписало договорите чрез своя органен
представител). Ответникът в настоящия процес е трето лица по смисъла на чл. 181 от ГПК,
тъй като черпи права от някой от издателите на документа и може да бъде увреден от
неговото антидатиране. По отношение на това трето лице за дата на документа се счита
онази, след настъпването на която съществуването на документа е безсъмнено. В този
случай доказателствената тежест за установяването на датата на съставянето на частния
документ се носи от страната, която се позовава на него (черпи изгодни за себе си права), а
не от лицето, на което той се противопоставя.
Събраните по делото писмени доказателства (справки от информационна
система „Бизнес статистика“ (ИСБС) към Националния статистически институт, неоспорени
от ищеца) установяват по безспорен начин, че преди предаването на справките и отчетите за
ищцовото дружество ответникът е разполагал с представителна власт (извършвал е
счетоводно обслужване на ищеца), т. е. съществувало е правоотношение между ищеца и
„Тим консултинг“ ЕООД и „Алекс и Ив БГ“ ЕООД, по ситата на което ответникът в
качеството си на служител на посочените дружества е извършвал счетоводно обслужване на
ищеца в периода 2019 г. - 2022 г. В същите е отразено, че респондент (потребител)
„Ексклузив Ер Каре“ ЕООД годишните финансови отчети в НСИ за 2019 г., 2020 г. и 2021 г.
са подадени от ответника съответно на 15.01.2020 г., 29.01.2021 г. и 21.03.22 г., т.е. същият е
разполагал с представителна власт и е извършвал счетоводно обслужване на ищеца.
По отношение на релевираното във въззивната жалба твърдение, че посочените
по-горе действия по предаването на отчетите не е включено във възложената работа, поради
което не следва да се приема, че има изпълнение по договорите настоящият състав намира,
че същото е преклудирано. Видно от писменото становище на ищеца същият не е въвел в
процеса такова възражение (различно от антидатирането), поради което не следва да се
обсъжда от настоящия състав. Само за пълнота на изложеното следва да се посочи, че
цитираните по-горе доказателства относно установяването на извършената от ответника
дейност по счетоводно обслужване на ищеца не са единствените годни да установят
изпълнение. Такова изпълнение се установява и от хронологичния регистър на ищцовото
дружество, представен като доказателство от ответника и неоспорен от ищеца.
В останалата част следва да се споделят изводите на първоинстанционния съд.
По изложените съображения настоящият състав намира, че атакуваното
решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски.
Въззивникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4 300 лв., предвид
релевираното възражение за прекомерност. Настоящият състав намира същото за
основателно предвид фактическата и правната сложност, участието в открити съдебни
заседания и извършените действия от пълномощника.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2 963 от 16.05.2024 г., постановено по гр. д .№ 3 016/23 г. по
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 10 състав, като законосъобразно и
8
правилно.
ОСЪЖДА „Ексклузив Ер карс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр.
София, бул. „Самоковско шосе“ № 109 да заплати на А. А. В., с ЕГН **********. на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 4 300 (четири хиляди и триста) лв., представляващи
разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание в едномесечен
срок от съобщението за изготвянето му до страните пред Върховен касационен съд, при
наличието на основанията по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9