РЕШЕНИЕ
№ 2079
гр. София, 08.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:...........
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от ........... Гражданско дело № 20231110126993 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. В. Н.,
ЕГН: **********, адрес: ..... срещу ........, седалище и адрес на управление:
............, с която е предявен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, ал.
1, т. 2 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“, наложено със Заповед № ......... г. на директора на дирекция
„Човешки ресурси“ при „......................
В исковата молба се твърди, че с оспорената Заповед № ......... г. на
директора на дирекция „Човешки ресурси“ при работодателя, на основание чл.
188, ал. 1, т. 2 КТ на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ за това, че на 01.02.2023 г., в 09:14:34 ч., в
работно време, е изпратила конфиденциална информация с чувствителни
данни от служебен електронен адрес в „...................... а именно .......... с тема на
съобщението „ок отчети actuall 28.7“, с прикачен файл в табличен вид в .xlsx
формат с наименование „ок отчети actuall“, до електронен адрес извън
системата на банката, а именно ........ В заповедта било посочено, че имейлът,
който ищцата изпратила, съдържащ вътрешнобанкова информация,
представляваща тайна на финансови инструменти, бил блокиран чрез
системата за предотвратяване на нерегламентирано разпространение на данни
извън банката, което представлявало решение за предотвратяване на
нерегламентирано изтичане на данни извън банката. Нарушението било
установено от дирекция „Информационна сигурност“ при мониторинг на
информационните потоци в мрежата на „......................– опит за изпращане на
1
чувствителна информация. В заповедта било посочено, че с действията си
ищцата нарушила трудовата дисциплина, съгласно чл. 45, т. 6 предл. трето от
Правилника за вътрешния трудов ред в „...................... както и на т. 7.5.2 и т.
7.5.3 от Раздел 7.5. В мотивите на заповедта било прието, че при изпълнение
на служебните си задължения ищцата не е положила дължимата грижа и
внимание, а е била длъжна да стори това, като с действията си виновно е
нарушила трудовата дисциплина, посочени в чл. 45, т. 11, предл. трето, във
връзка с изискванията на чл. 41, т. „ж“ на Правила за сигурност на
информацията в ...... т. е. на вътрешнобанковите правила за работа, процедури
и добри практики. Деянието било квалифицирано от работодателя като тежко
нарушение на трудовата дисциплина, като на основание чл. 188, т. 2 КТ било
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Ищцата
твърди, че е предоставила писмени обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ, но в
хода на образуваното дисциплинарно производство за ангажиране на
дисциплинарната й отговорност не били събрани необходимите за
изясняването на случая релевантни факти и обстоятелства, за да е налице
възможността да се направи точна преценка дали е налице нарушение на
трудовата дисциплина от нейна страна, което се твърдяло, че е тежко. Твърди,
че изложените в заповедта мотиви за налагане на дисциплинарното наказание
не са достатъчно изчерпателни, което от своя страна осуетява възможността й
да организира защитата си в хода на образуваното производство, както и да
изиска събирането на доказателства в подкрепа на заявената от нея пред
дисциплинарно наказващия орган теза. Твърди, че е налице основание за
отмяна на наложеното с процесната заповед дисциплинарно наказание, тъй
като същата не съдържа пълно и точно описание на задължителните
реквизити по чл. 195, ал. 1 КТ, вкл. конкретното нарушение на трудовата
дисциплина. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения
иск. Претенидра разноски.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в предвидения от
закона срок по чл. 131 от ГПК, в който оспорва предявения иск като
неоснователен.Твърди, че дисциплинарното наказание е наложено
законосъобразно, като излага подробни аргументи в тази насока. Оспорва
твърдението, че работодателят не е мотивирал в достатъчна степен заповедта
за налагане на дисциплинарното наказание и не е събрал и изследвал всички
необходими обстоятелства относно квалификацията на нарушението като
тежко. Твърди, че заповедта съдържа подробни мотиви и е обоснована откъм
съставомерност на деянието по чл. 187, т. 10 КТ, а преценката за тежестта на
извършеното била направена с оглед важността на засегнатите от
нарушението интереси на работодателя, а именно да не се допуска
нереглемтиран теч на чувствителна банкова информация. Позовава се на
изтекла погасителна давност. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
2
установено от фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че между страните съществува валидно трудово
правоотношение, както и че на 01.03.2023 г. в 9:14:34 ч. ищцата е опитала да
изпрати посочения в заповедта имейл.
От представената по делото заповед № ......... г., издадена от ...... –
директор на дирекция „Човешки ресурси“ при ответното дружество, се
установява, че със същата, на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение, на основание чл. 188, т. 2 КТ, за това, че на
01.02.2023 г., в работно време, 09:14:34 ч., е изпратила конфиденциална
вътрешнобанкова информация с чувствителни данни от служебен електронен
адрес в „...................... а именно .......... с тема на съобщението „ок отчети
actuall 28.7“, с прикачен файл в табличен вид в .xlsx формат с наименование
„ок отчети actuall“, до електронен адрес извън системата на банката, а
именно.......... Посочено е, че имейлът, който служителката е изпратила,
съдържащ вътрешнобанкова информация, представляваща банкова тайна на
финансови инструменти, е блокиран чрез системата за предотвратяване на
нерегламентирано разпространение на данни извън банката, което
представлява решение за предотвратяване на нерегламентирано изтичане на
данни извън банката. Посочено е, че нарушението е било установено от
дирекция „Информационна сигурност“ при мониторинг на информационните
потоци в мрежата на „......................– опит за изпращане на чувствителна
информация. Прието е, че стореното е нарушение на трудовата дисциплина
съгласно чл. 45, т. 6, предл. 3 от Правилника за вътрешния трудов ред в
„...................... на т. 7.5.2. и т. 7.5.3. от раздел 7.5. „Опазване на тайните“ от
Етичния кодекс на банката, на т. 134 от раздел III5 „Конфликт на интереси при
използване на вътрешна информация“ от Правила за конфликт на интереси и
на чл. 241, т. „ж“ от Правила за сигурност на информацията. В допълнение на
изложеното и във връзка с дадените от служителката писмени обяснения е
посочено, че провеждане на комуникация по личен имейл с Е........ по каквато
и да е причина е недопустимо. Прието е, че като не е положила дължимата
грижа и внимание при изпълнение на служебните си задължения, а е била
длъжна да стори това, служителката е проявила небрежност и виновно е
извършила нарушения на трудовата дисциплина, посочени в чл. 45, т. 11,
предл. 3, връв връзка с изискванията на чл. 41, б. „ж“ на Правилата за
сигурност на информацията в „...................... т. е.на вътрешнобанковите
правила за работа, процедури и добри практики, създавайки условия за
регулаторен и репутационен риск за работодателя. Посочено е, че деянието на
ищцата е неприемливо за служител в банка/финансова институция и се
квалифицира като виновно извършено тежко нарушение на трудовата
дисциплина, поради което за виновно извършеното тежко дисциплинарно
нарушение по чл. 187, т. 10 КТ във връзка със: 1. чл. 45, т. 6, предл. 3 от
Правилника за вътрешния трудов ред в „...................... 2. т. 7.5.2. и т. 7.5.3. от
раздел 7.5. „Опазване на тайните“ от Етичния кодекс на „...................... 3. т. 134
3
от раздел III5 „Конфликт на интереси при използване на вътрешна
информация“ от Правилата за конфликт на интереси; 4. чл. 241, т. „ж“ и чл.
240, т. „р“ от Правилата за сигурност на информацията; 5. пар. 33 и пар. 34 от
Правилата за защита на личните данни; 6. по смисъла на пар. 6, са нарушени
пар. 21 и пар. 43 от 1.5. „Защита на тайните на финансовите инструменти“ от
Правила за управление сигурността на поверителната информация; 7. по
смисъла на пар. 23 и пар. 27 от Правила за капиталовите пазари са нарушени
пар. 322 – пар. 361 от раздел III 4.1.1.6. „Задължение за конфиденциалност“ от
Правилата за капиталовите пазари, на основание чл. 188, т. 2 КТ, на ищцата е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, като
при определяне на наказанието са взети предвид писмените обяснения на
служителката. В заповедта са обсъдени дадените от служителката писмени
обяснения, които отново са приети за нарушение на трудовата дисциплина.
Видно от извършеното върху заповедта отбелязване, същата е връчена на
ищцата на 17.03.2023 г., което обстоятелство е удостоверено със саморъчно
изписаните три имена и подпис на служителката.
Видно от приложената по делото покана, работодателят е поискал по
реда на чл. 193 КТ от ищцата в срок до два работни дни от получаването на
поканата да депозира писмени обяснения относно причините, поради които на
01.02.2023 г., в 09:14:34 ч., е изпратила конфиденциална вътрешнобанкова
информация с чувствителни данни от служебен електронен адрес .......... с тема
на съобщението „ок отчети actuall 28.7“, с прикачен файл в табличен вид в
.xlsx формат с наименование „ок отчети actuall“, до електронен адрес извън
системата на банката, а именно........... В поканата изрично е посочено, че
опитът да се изпрати конфиденциална вътрешнобанкова информация е
блокиран от решението за предотвратяване на нерегламентирано изтичане на
данни, както и че към обясненията си служителката следва да представи
писмени доказателства относно твърдените от нея факти. Видно от
извършеното върху поканата отбелязване, същата е връчена на ищцата на
03.02.2023 г., което обстоятелство е удостоверено със саморъчно изписаните
три имена и подпис на служителката.
На 07.02.2023 г. ищцата е депозирала писмени обяснения по реда на чл.
193 КТ, в които е изложила становището си по случая. Ищцата е посочила, че
на 01.02.2023 г. е бил първият й работен ден след дълъг отпуск, като
непосредствено след започване на работния ден запознала служителката ......,
на длъжност „специалист продажби спестовни и инвестиционни продукти“
във ...... с намерението си да й прехвърли чрез ел. поща информация с
клиентите, които обслужва, доколкото посочената служителка е постъпила на
работа след постъпването на ищцата в болница, поради което същата не е
имала възможност да й прехвърли тези данни. Заявила е, че лицето ........ е
настоящ служител на банката, с която е комуникирала и преди започването й
на работата, посредством личния ел. адрес на последната - ......... за получаване
на нейната автобиография за кандидатстване за работа. Посочила е, че на
01.02.2023 г., при изписването на първите букви от името на посочената
4
служителка на латиница, в полето за получател на екрана й се визуализирало
името........при което тя потвърдила, натискайки клавиш „Enter“ и изпратила
писмото. Непосредствено след изпращането на този имейл, ищцата получила
известие от Microsoft Outlook, че писмото не е напуснало системата на
банката, при което разбрала, че е допуснала техническа грешка при
адресирането на имейла, като се е предоверила единствено на името на
получателя без да допуска, че системата с приоритет ще зареди външна поща,
когато двете са с еднакво изписване. Заявила е, че случилото се дължи на
техническа грешка и не е целяла нерегламентирано изтичане на данни.
По делото са приети и Правилник за вътрешния трудов ред, Правила за
управление сигурността на поверителната информация, Правила за сигурност
на информацията в „...................... Етичен кодекс на „...................... Правила за
капиталовите пазари, Правила за защита на личните данни на „......................и
Правила за конфликт на интереси.
В чл. 45, т. 6, предл. 3 от Правилника за вътрешния трудов ред в
„......................е предвидено, че разпространяването на поверителни за групата
сведения (служебна тайна), включително такива, представляващи
застрахователна тайна, е нарушение на трудовата дисциплина.
В т. 7.5.2. от раздел 7.5. „Опазване на тайните“ от Етичния кодекс на
„......................е предвидено, че служителите на банката трябва да се въздържат
от формално или неформално споделяне на информация, свързана с дейността
на банката, когато това не е необходимо от гледна точка на обичайните бизнес
процеси или служебните задължения на съответния служител, както и пред
лица, които не са служители или бизнес партньори на банката, а в т. 7.5.3. е
предвидено, че във връзка със защитата и опазването на търговската тайна,
тайната относно финансовите инструменти и банковата тайна, се прилагат
разпоредбите на Закона за кредитните институции, Закон за защита на
търговската тайна, Закона за пазарите на финансови инструменти и
вътрешните актове на банката.
В чл. 240, т. „р“ от Правилата за сигурност на информацията, е
предвидено, че на служителите е забранено изпращане на банкова
документация, данни или информация извън банката, освен в случаите по чл.
233, а съгласно чл. 241, т. „ж“ от посочените правила, при използването на
електронната поща е забранено използването на имейл системата по начин и
за цели, които могат да доведат до нарушаване на действащото
законодателство и нормативната уредба на банката.
В пар. 33 от Правилата за защита на личните данни е предвидено, че
„нарушение на сигурността на личните данни“ е нарушение на сигурността на
данните, водещо до случайно или незаконно унищожаване, загуба, промяна,
неоторизирано разкриване или достъп до лични данни, предавани,
съхранявани или обработвани по друг начин, а съгласно пар. 34 от същите
правила, „нередност при защита на данните“ е нарушение на изискванията за
сигурност на данните, което не води до нарушение на сигурността на личните
5
данни (случайно или незаконно унищожаване, загуба, промяна,
неоторизирано разкриване или достъп до обработваните лични данни).
В пар. 6 от Правила за управление сигурността на поверителната
информация е предвидено, че „тайна на финансовите инструменти“ са факти и
обстоятелства относно наличностите и операциите по сметките за финансови
инструменти и за парични средства на клиенти в банката, действащи като
инвестиционен посредник, както и всякакви други факти и обстоятелства,
представляващи търговска тайна. В пар. 21 от 1.5. „Защита на тайните на
финансовите инструменти“ от посочените правила е предвидено, че членове
на УС и НС на банката и служителите, работещи по трудово правоотношение
за банката, нямат право да разгласяват, освен ако не са упълномощени за това,
и да използват за себе си или в полза на други лица факти и обстоятелства
относно салда и сметки за операциите с финансовите инструменти и
паричните средства, държани за клиенти на инвестиционния посредник, или
други факти и обстоятелства, представляващи търговска тайна, стнали му
известни при изпълнение на служебните и професионалните му задължения.
А в пар. 43 от същите правила е предвидено, че лицата, които имат достъп до
защитени данни, нямат право да извършват действия, които пряко или косвено
могат да доведат до увреждане на интересите на банката или нейните клиенти.
Съгласно пар. 23 от Правила за капиталовите пазари „поверителна
информация“ е информация, свързана с клиенти или сделки, сключени от или
от името на клиенти, която представлява банкова тайна по пар. 15, търговска
тайна или тайна на финансовите инструменти по пар. 27, а съгласно пар. 27
„тайна на финансовите инструменти“ са факти и обстоятелства, засягащи
наличностите и операциите по сметките за финансови инструменти и за пари
на клиенти в банката като инвестиционен посредник, както и всички други
факти и обстоятелства, представляващи търговска тайна. В пар. 322 – пар.
361 от раздел III 4.1.1.6. „Задължение за конфиденциалност“ от Правилата за
капиталовите пазари е уредено задължението за конфиденциалност, както и
условията и реда, при които може да бъде прехвърлена банкова или търговска
тайна, вкл. тайна на финансови инструменти.
Правилата за конфликт на интереси не са представени в цялост, поради
което не се установява съдържанието на посочената в оспорената заповед т.
134 от раздел III5 „Конфликт на интереси при използване на вътрешна
информация“ от Правилата за конфликт на интереси.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
следното от правна страна:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, ал.
1, т. 2 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“.
Съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2, т. 1 КТ искът за
отмяна на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", се
предявява в 2-месечен срок, който започва да тече от деня, в който на
6
работника или служителя е била връчена съответната заповед. В случая,
установява се по делото, че заповедта, с която е наложено дисциплинарното
наказание, чиято отмяна се иска, е връчена на ищцата на 17.03.2023 г., а
исковата молба е подадена на 17.05.2023 г. чрез куриер, поради което съдът на
осн. чл. 62, ал. 2 ГПК приема, че срокът по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ е спазен,
поради което възражението на ответника за изтекла погасителна давност по
чл. 358 КТ е неоснователно.
В производството по отмяна по съдебен ред на наложено дициплинарно
наказание доказателствената тежест е върху работодателя, който следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че наказанието е
наложено законосъобразно. От друга страна, съдът проверява предпоставките
за законосъобразност на наложеното наказание единствено по направено от
ищеца в исковата молба възражение или довод с оглед диспозитивното начало
в процеса и предвидените преклузии. Съгласно трайната съдебна практика
ищецът по иск за отмяна на дициплинарно наказание трябва да посочи всички
факти, които опорочават наложеното наказание. Съдът не може да обоснове
решението си на факти, които не са посочени от ищеца, и не може да се
произнася по правни и фактически основания, които не са въведени от ищеца
в исковата молба. Щом в исковата молба ищецът не оспорва релевантен факт,
следва да се приеме, че такъв довод за незаконосъобразност не е бил наведен и
съответно съдът не може да се произнася по него (виж решение №
216/06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., ВКС, ІІІ г.о., решение №
258/01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г., ВКС, ІV г.о. и цитираните в тях
решения).
В настоящия случай, първият довод за незаконност на наложеното
наказание, наведен в исковата молба, е че в образуваното дисциплинарно
производство работодателят не е събрал необходимите за изясняване на
релевантните за случая факти доказателства, за да може да се направи
преценка дали е налице нарушение на трудовата дисциплина, определено от
работодателя като тежко. Този довод на ищцата не е подкрепен с конкретни
фактически твърдения и е изцяло бланкетен. В случая от събраните по делото
писмени доказателства се установява по безспорен начин, че във връзка с
конкретното нарушение работодателят е поискал писмения обяснения от
ищцата, като такива били депозирани от нея в указания от работодателя срок.
От съвкупния анализ на представените по делото доказателства, а именно
покана за даване на писмения обяснения и дадените такива от ищцата е видно,
че между страните не е имало спор за това дали ищцата е направила опит да
изпрати имейл от служебната си ел. поща до ел. поща, извън системата на
банката, с прикачен файл, съдържащ данни за клиенти на банката. Не е било
спорно и това, че изпратеният от ищцата имейл е бил блокиран от системата
за сигурност в банката, като в дадените от нея обяснения ищцата е заявила, че
е узнала за това, непосредствено сред изпращенето на имейла. Видно от
депозираните от ишцата писмени обяснения същата не е направила конкретни
искания за събиране на доказателства от страна на работодателя, които
7
последният да е отказал да събере. Отделно от това, работодателят е
кредитирал обясненията на ищцата относно причините, поради които се е
стигнало до адресиране на имейла до ел. поща, извън системата на банката,
поради което е квалифицирал деянието при форма на вина небрежност, а не
умисъл. При тези данни за работодателя не са били налице основания да
изисква допълнителни доказателства. С оглед изложеното направените в
исковата молба възражения, че работодателят не е изяснил обстоятелствата,
при които е било извършено нарушението, не могат да бъдат споделени.
Вторият довод за незаконност на наложеното наказание, наведен в
исковата молба, е немотивираност на заповедта, с която е наложено същото.
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Съгласно трайната съдебна задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране
на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ
за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194
КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното
производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Когато изложените мотиви са
достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл.
195, ал. 1 КТ. Заповедта за уволнение е изготвена в съответствие с
изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, когато дисциплинарното нарушение е
посочено по разбираем начин – по начин, даващ възможност на работника да
проведе пълноценно защитата си в съдебното производство по иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ (виж решение № 205/04.07.2011 г. по гр. д. №
236/2010 г., ВКС, ІV г.о., решение № 127/18.06.2013 г. по гр. д. № 1099/2012 г.,
ВКС, ІІІ г.о..).
Съгласно трайната съдебна практика (виж решение № 377/26.10.2011 г.
по гр. д. № 1962/2010 г. на ВКС, IV г. о.; решене № 322/07.11.2012 г. по гр. д.
№ 278/2011 г. на ВКС, III г. о.; решение № 162/13.07.2016 г. по гр.д. № 67/2016
г. на ВКС, IV г. о.; решение № 181/22.07.2015 г. по гр. дело № 4554/2014 г. на
IV г. о. на ВКС) заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва
да бъде ясно мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци на
деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му.
Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за
същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото
правоотношение и работникът или служителят да има възможност да разбере
причината, поради която трудовото правоотношение се прекратява, а съдът да
може да извърши проверка и, въз основа на това, да заключи дали
дициплинарното накзание е наложено законосъобразно. В случаите, когато
мотивите са изложени в друг писмен документ, с което само по себе си не се
нарушава чл. 195, ал. 1 ГПК, същественото е този документ също да е станал
достояние на работника или служителя. Не е задължително този документ
непременно да изхожда от работодателя. Когато дисциплинарното нарушение
е осъществявано в рамките на определен период, а спецификата на
8
изпълняваната работа или характера на самото нарушение не позволява
откриване на точния ден и час на извършването му, а контролирането им е
възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са
изпълнени с посочване на периода на извършването му. Когато нарушението,
изразяващо се в бездействие – неизпълнение на възложени трудови функции,
е продължавало за определен период, вкл. и до откриването му, изискванията
на чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на момента на
откриването му, тъй като извършването на нарушението и момента на
откриването му съвпадат. Така даденото тълкуване е съобразено с целта на
законодателя – задължението на работодателя да мотивира заповедта за
дисциплинарно наказание е с оглед възможността да се прецени изискването
за еднократност на наказанието, да се съобразят сроковете по чл. 194 КТ и да
се гарантира правото на наказаният работник или служител да се защити
ефективно. В този смисъл, от значение е дали изложените в заповедта мотиви
са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, и ако отговорът е
положителен, заповедта е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ. Без
значение е дали в заповедта е посочена разпоредба от КТ, която е нарушена,
съответно позоваването точно ли е, правилно ли е квалифицирал
(терминологично) работодателят вида нарушение.
В конкретния случай, настоящият съдебен състав намира, че законовите
изисквания за мотивиране на заповедта за уволнение на ищцата са изпълнени.
В същата работодателят достататъчно ясно и конкретно е посочил
съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото
на извършването му. В същата деянието е описано по начин, който позволява
на служителката да разбере в какво се изразява извършеното от нея
дисциплинарно нарушение и за какво точно се налага дисциплинарното
наказание – в какво точно се изразява деянието, а именно изпращане на имейл
от служебната поща с прикачен файл, съдържащ чувствителна информация,
до ел. поща, извън системата на банката. Посочени са кои трудови задължения
не са били изпълнени от ищеца с цитиране на конкретните разпоредби от
Кодекса на труда, Правилника за вътрешния трудов ред, Етичния кодекс,
Правилата за конфликт на интереси, Правилата за сигурност на
информацията, Правила за управление сигурността на поверителната
информация и Правила за капиталовите пазари. Изложени са мотиви за
тежестта на извършеното от ищцата дисциплинарно нарушение, както и
относно субективните признаци на деянието. Работодателят е взел предвид
дадените от служителката обяснения, като е приел, че в случая се касае за
извършено нарушение по небрежност, като е отчел обстоятелството, че
същото се дължи на допусната грешка от страна на служителката, която не е
положила дължимата грижа и старание при адресирането на имейла. По този
начин работодателят е изложил ясни мотиви и относно субективната страна на
деянието. При тези данни възражението за немотивираност на заповедта се
явява неоснователно.
В допълнение на изложеното, настоящият съдебен състав намира за
9
неоснователен довода на ищцата, че липсата на мотиви осуетява
възможността да организира защитата си. Както се посочи по-горе, по делото
се установява, че работодателят е поискал писмени обяснения от ищцата във
връзка с конкретно нарушение. Ищцата е упражнила правото си по чл. 193 КТ,
като в дадените от нея писмени обяснения е изложила подробно своята теза
относно твърдяното от работодателя нарушение. От дадените от ищцата
обяснения е видно, че същата е разбрала за кои конкретни нейни действия са
поискани обяснения, като същата не е отрекла, че от служебната си ел. поща е
изпратила имейл до ел. поща, извън системата на банката, с прикачен файл,
съдържащ данни на клинети, както и че изпращането на имейла е било
блокирано чрез чрез системата за предотвратяване на нерегламентирано
разпространение на данни извън банката. Нещо повече, същата е изложила
своята теза, че адресирането на имейла до ел. поща, извън системата на
банката се дължи на техническа грешка, допусната от нея в бързината в
процеса на работа. С процесната заповед е наложено накзание за същото
нарушение, за което работодателят е поискал, а ищцата е дала писмени
обяснения. С оглед изложеното съдът намира, че оспорената заповед отговаря
на изискванията на чл. 195 КТ.
Други възражения за незаконност на наложеното от ответника
дициплинарно наказание не са наведени от ищцата. С оглед всичко изложено
по-горе, настоящият съдебен състав намира, че ответникът – работодател
доказа, че законно е упражнил правото си да наложи дисциплинарно
наказание. Ето защо предявеният иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
По разноските
С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
право на разноски има единствено ответникът. Същият е сторил разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. В съдебно заседание,
проведено на 28.10.2024 г., процесуалният представител на ищцата е направил
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът, като взе предвид обема на
осъществената от пълномощника на ответника защита – изготвяне на отговор
на исковата молба и процесуално представителство, намира за основателно и
адвокатското възнаграждение на ответника следва да бъде намалено до 1000
лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. В. Н., ЕГН: **********, адрес: ..... срещу
........, седалище и адрес на управление: ............, с иск с правно основание чл.
357, ал. 1 вр. чл. 188, ал. 1, т. 2 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, наложено със Заповед № ......... г. на
10
директора на дирекция „Човешки ресурси“ при „......................
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Г. В. Н., ЕГН: **********,
адрес: ..... да заплати на ........, седалище и адрес на управление: ............,
сумата от 1000 (хиляда) лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11