РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Кюстендил, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светослав Ем. П.
при участието на секретаря Гергана Ив. Накова-Милушева
като разгледа докладваното от Светослав Ем. П. Административно
наказателно дело № 20231520200116 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 22-1139-002480, издадено на
19.12.2022г. от Началник на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кюстендил, с което на
Г. Н. П., с ЕГН: **********, с адрес гр. ***, ж.к. „***“ №***, бл.***, ет.***, ап.***, на
основание чл.175 т.1 т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за осъществено административно нарушение на
чл.103 от ЗДвП.
В депозираната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на издаденото наказателно постановление, като се навеждат доводи за
нарушение на материалния закон и процесуалните правила по установяване и
санкциониране на административното нарушение, по аргументи, подробно изложени в
депозираната жалба. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Наказващият орган, чрез гл. юрисконсулт Б. излага становище, че жалбата е
неоснователна и се моли за потвърждаване на наказателното постановление.Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
1
страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 06.12.2022 г. в 11:30 ч. в с. Каменичка Скакавица по ПП I-6, км 5+000 в посока
към гр. Кюстендил, Г. Н. П. управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на А.
Т.
На посоченото по-горе място и време се намирали свидетелите К. Б. и К. Г. –
служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Кюстендил. Свид. Б. във връзка
изпълнение на служебните си задължения излязла на пътното платно и подала сигнал със
„стоп“ палка за спиране на лекия автомобил. Водачът не спрял на подадената „стоп“ палка и
продължил движение посока гр. Кюстендил. Свидетелите Б. и Г. се качили в служебния
автомобил и продължили движение след автомобила управляван от Г. Н. П., като уведомил
за случая намиращите се в района на с. Вратца свои колеги свидетелите С. и Д., които
спрели в с. Враца на ПП I-6 км 13+500 движещия се лек автомобил „***“ с рег. № *** с
водач Г. Н. П..
С оглед констатираното нарушение и установяване самоличността на нарушителя Г.
Н. П. е съставен АУАН № 710651 от 06.12.2022г. за извършено нарушение на чл.103 от
ЗДвП.
Въз основа на акта е издадено атакуваното НП. В постановлението са възпроизведени
фактическите констатации от АУАН. Наложено е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
/шест/ месеца.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото
доказателства, а именно – писмени доказателство съдържащи се в
административнонаказателната преписка и показанията на разпитаните свидетели.
Съдът намира, че АУАН е редовно съставен и предвид разпоредбата на чл.189, ал.2
ЗДвП, зачете неговата доказателствена сила, доколкото по делото не се събраха
доказателства за противното.
В хода на процеса не са представени доказателства за надлежно връчване на
обжалваното наказателно постановление и респ. жалбата е процесуално допустима, като
подадена в срок, срещу подлежащ на атакуване акт и от лице, което има право на такава.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
АУАН е съставен от длъжностно лице по чл.189, ал.1 ЗДвП, компетентно да
осъществява контрол по този закон. Издаденото въз основа на акта НП, също е издадено от
компетентен орган. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуални правила – АУАН е надлежно предявен и връчен на
нарушителя, съгласно изискванията на ЗАНН; на същия е предоставена възможност да
подаде възражения по акта. Както АУАН, така и НП притежават необходимото съдържание
по чл.42 и чл.57 ЗАНН. Нарушението е описано с всички негови релевантни признаци, ясно
и безпротиворечиво е формулирано, по начин, ненакърняващ правото на нарушителя да
разбере нарушението.
2
АУАН е съставен на жалбоподателя за това, че на инкриминираните дата и час
управлявайки лек автомобил, не е спрял на подаден сигнал от униформен контролен орган
на МВР и така е нарушил чл. 103 от Закона за движението по пътищата. В тази разпоредба
законодателят е регламентирал в задължение за водача на ППС, при подаден сигнал за
спиране от контролни органи, да спре в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания. След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
настоящият състав счита, че жалбоподателят не е нарушил въпросната разпоредба. Чл. 103
от ЗДвП не съдържа пояснение на понятието "подаден сигнал за спиране", поради което
препраща към текста на чл. 170, ал. 3 от същия закон. Последната задължава контролният
орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп-палка, при който за водача да
е оформено убеждението, че този сигнал е предназначен за него, след което следва
задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посочено от контролният орган
място. От доказателствата по делото се установи по категоричен начин, че е подаден ясен
сигнал на водача, защото същия е намалил скоростта на движение и след като е отминал
свид. В. рязко е ускорил без да спре за проверка.
В настоящият случай, от доказателствената маса не установява по безспорен начин
описаното в акта и наказателното постановление твърдение, че намерението на
жалбоподателя е било да се укрие, но това обстоятелство е без значение за нарушението на
чл. 103 от ЗДвП, която разпоредба не изисква неспирането на подадения сигнал да е
обвързано с намерение за укриване на водача.
От показанията на разпитаните свидетели е видно, че сигналът със „стоп“ палка е
подаден по начин, по който е трябвало да бъде възприет от водача и от свидетелските
показания на свид. Б. е ясно, че сигнала е бил възприет от водача.
Посоченото нарушение е обвързано със санкционната разпоредба на чл. 175 ал.1 т.4
от ЗДвП и предвидените наказания са лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв.
Неправилна е преценката на АНО за тежестта на извършеното нарушение и
преценката на другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съгласно чл. 12
ЗАНН административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и изпълнение на задълженията към
държавата. Именно поради преследваната цел, санкцията следва да бъде
индивидуализирана, след преценка на всички релевантни обстоятелства. Наказващият орган
не е мотивирал размера на наложените наказания в максимален размер. Видно от
приложената справка за нарушител, Г. Не П. няма наложени наказания за нарушения по
ЗДвП преди датата на настоящото – 06.12.2022г..
При така установената фактическа обстановка, следва да се приеме, че и двете
кумулативни наказанията е следвало да бъдат определени при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, като се отчете и обстоятелството, че освен липсата на
3
предходни нарушение в с. Вратца при последвалия опит за спиране на водача, същият е
спрял за проверка и респ. административните наказания следва да бъдат определени в
минимален размер.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че следва да измени НП в
частта относно размера на наложените административни наказание като ги намали до
минимален размер.
При този изход на спора, съгласно нормата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН въззиваемата
страна има право на разноски, включително и ако е защитавана от юрисконсулт. Такива са
претендирани и следва да се присъдят именно в посочения от процесуалния представител на
ОД на МВР гр. Кюстендил размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 22-1139-002480, издадено на 19.12.2022г. от
Началник на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кюстендил, в частта, с която на Г. Н.
П., с ЕГН: **********, с адрес гр.***, ж.к. „***“ №***, бл.***, ет.***, ап.*** на основание
осн. чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за
осъществено административно нарушение на чл.103 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА
административните наказания „глоба“ от 200 /двеста/ лева на 50 /петдесет/ лева и лишаване
от право да управлява МПС от 6 /шест/ месеца на 1 /един/ месец.
В останалата част потвърждава изцяло наказателното постановление № 22-1139-
002480.
ОСЪЖДА Г. Н. П., с ЕГН: **********, с адрес гр.***, ж.к. „***“ №***, бл.***,
ет.***, ап.*** да заплати Областна Дирекция на МВР - Кюстендил, сумата от 80 /осемдесет/
лева представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-
гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4