Р
Е Ш Е
Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер………………………31.10.2019
година……..…….……..Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…..Седми
граждански състав
На…четвърти
октомври...…….….......………….……………….……..Година 2019
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Ралица Димитрова….…………………..………………………………….
Прокурор……….…………………………………………….…………………………
като
разгледа докладваното от……………….….………….……съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 3239……по описа за 2019…………….……..……...година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ищецът твърди, че е клиент на ответника
и заплаща редовно консумираната електрическа енергия по клиентски номер
**********. През месец юни 2019 г., получил писмо от „Енерго - Про Продажби“ АД
с изходящ номер 52579_КП1900992_2/13.05.2019г. в което било посочено, че
ответникът е коригирал сметката на ищеца за електрическа енергия съгласно
приложената справка за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно
измерване на електрическа енергия. Била приложена фактура
№**********/13.05.2019г. за сумата от 828,05 лева и становище за начисление на
електрическа енергия за периода от 04.10.2017г. до 03.04.2018г. издадено на
дата 08.05.2019г..
Сочи, че нито ищеца нито негов представител е
подписвал констативен протокол за техническа проверка на точността на измерване
на обслужващата ме измервателна система и свързващите я електрически инсталации.
За ответника нямало правно основание за съставянето на същия, поради отменената
към датата на проверката, разпоредба на чл.47 ПИКЕЕ /отм./ по реда на съдебния
контрол /Решение №1500 постановено по адм.д. №2385/2016г. на ВАС, 5 членен
с-в/. Оспорва количеството начислена ел. енергия в размер на 4 451 кВТч., да е
потребено. респективно, доставено на абоната за посочения период. Извежда
правни извод, че за ответника не съществувало нормативно основание за
начисляване на сумата по корекцията.
Моли съда да признае за установено, че ищецът К.Н.Ф.
не дължи на ответника „Енерго - Про Продажби“ АД сума в размер на 828,05 лева
по фактура № **********/13.05.2019 г., представляваща начислена сума по
корекционна процедура за периода от 04.10.2017г. до 03.04.2018г. за обект
находящ се гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“, бл. 50, ап. 8, с клиентски номер
********** и абонатен номер **********.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът е подал отговор на исковата молба като заема позиция за
неоснователност на иска. Сочи, че е налице основание за възникване на вземането
към ищцата за потребена електрическа енергия на стойност 828,05 лв., по фактура
№ **********/13.05.2019г. Процесната сума представлявала цената на реално
доставена и потребена от абоната електрическа енергия в размер на 4451 кВтч, и
се дължала от ищцата на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД. Признава, че между ищцата и ответника е налице договорно правоотношение
и че е била извършена проверка на адреса. Изяснява, че изпълнява поетите по
договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево
отношение, а именно да осигурява непрекъснато необходимото количество
електрическа енергия в обект, находящ се в гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“, бл. 50, ап. 8 с абонатен № ********** и клиентски № **********. На
03.04.2018г. била извършена техническа проверка на измервателната система в
обекта на ищцата от служители на „Електроразпределение Север“ АД, в
присъствието на член от домакинството на абоната. При проверката били извършени
замервания с еталонен калибриран уред и се установило, че в невизуализирания
регистър 1.8.3. има показания в размер на 4451 квтч. В регистър 1.8.1. били
отчетени 579 квтч, в регистър 1.8.2. - 1452 квтч, а в регистър 1.8.3. - 4451
квтч. Процесният електромер бил демонтиран, подменен с нов, поставен в
индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 508571 и предоставен за
метрологична експертиза в БИМ. Съставен бил Констативен протокол № 1900992.
Констативният протокол за техническа проверка отразявал действителното
фактическо положение, същият бил подписан от член от домакинството на абоната. Експертизата
била извършена от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди“, Регионален отдел - Русе. За извършената експертиза и бил
съставен Констативен протокол № 686/22.04.2019г. При софтуерно четене се
установила намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала
енергия по тарифа 1.8.3. в размер на 4451,1 квтч., която не е визуализирана на
дисплея.
На 13.05.2019г. ответникът издал
фактура № **********, с която определил цената на реално консумираната
електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, а именно 828,05 лв. Моли за
отхвърляне на иска, претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните по вътрешно убеждение, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, въз основа на приложимото право намери за
установено следното:
Старозагорски районен съд, VII граждански състав, е бил сезиран с отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
С доклада по делото са обявени за
безспорни между страните обстоятелствата, че те са в договорни отношения:
ответникът разпространява и продава електрическа енергия, а ищцата е потребител
на такава енергия с клиентски номер ********** и абонатен номер **********,
като електрическата енергия е доставяна на адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, блок № 50, ап. 8 и е
измервана от средство за техническо измерване /СТИ/ – електромер, като сумата
828,05 лв., с начислен ДДС е по фактура № **********/13.05.2019 г., т.е.
ищцата е битов клиент по смисъл на § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ на дружеството за описания в исковата молба адрес на потребление. Също
е обявено за безспорно, че на 03.04.2018 г. е била извършена проверка от
служители на ответното дружество, като електромерът бил свален и предаден на
Българския институт по метрология - Русе за експертиза, за което бил съставен констативен
протокол № 1900992/03.04.2018 г.
От констативен протокол № 52579/08.05.2019 г.,
съставен в Българския институт по метрология – Русе се установява, че при
софтуерно четене на показателите на електромера е установена външна намеса в
рарифната схема на електромера. Налице е преминала енергия на тарифа 3 –
004451.1 kWh, която не била
визуализирана на дисплея. Поради това електромерът не съответствал на
метрологичните характеристики и не отговарял на изискванията за точност при
измерване на електрическата енергия. С писма от 10.05.2019 г. и 13.05.2019 г.
ищцата била уведомена за констатациите за манипулация на електромера, за
наличието на неизмерена електроенергия и за корекция на сметката й за периода
от 04.10.2017 г. до 03.04.2018 г. За допълнително начислената електроенергия е
съставена фактура за сумата от 828,05 лв. с ДДС. По делото не се твърди и няма
данни ищцата да е заплатила тази сума.
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа
експертиза, от която се установява, че процесният електромер е манипулиран. Без
електромерът да е бил отварян е налице софтуерна намеса в паметта на
измервателното устройство, която намеса води до промяна на тарифната таблица на
електромера и на метрологичните му характеристики. Част от консумираната
електроенергия измерена от процесния електромер, а именно 4451 kWh след нерегламентирана софтуерна намеса била
препрограмирана да се регистрира в паметта на електромера в нов регистър 1.8.3,
който не се отчита. Вещото лице дава заключение, че електромерът не съответства
на техническите и метрологичните изисквания, като не отчита реално консумирана
ел. енергия. Методът за отчитане на неотчетената ел. енергия и методиката за
остойностяването й в конкретния случай са приложени правилно.
В съдебно заседание вещото лице изяснява, че при
намесата е елиминиран сумарния регистър от дисплея на електромера, като
правилно са били установени началната дата на неправилното отчитане и
измерването на електроенергията. Размерът на неотчетената електроенергия бил
точно фиксиран.
При така установената фактическа обстановка
Старозагорски районен съд намира от правна страна следното:
Правният интерес от реализиране на търсената защита се
извежда от изложените в исковата молба фактически твърдения на ищеца, а именно,
че между него и ответника е налице спор досежно дължимостта на процесната сума,
който застрашава имуществената му сфера с оглед възможността за едностранното
спиране на електрозахранването в имота му. В този смисъл съдебният състав
споделя виждането, че условие за надлежното упражняване на иска е наличието на
извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесната сума. По тези
съображения съдебният състав приема, че предявената искова претенция се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Предявеният
отрицателен установителен иск има за предмет установяване на недължимост на
сума, начислена от ответника за електроенергия след едностранно коригиране на
сметката на ищцата, при което според общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК в
тежест ответника е да докаже основанието, от което произлиза вземането му, т.е.
основанието, поради което е коригирал сумата, дължима от ищеца за доставената
за процесния период електроенергия. Това
е така, защото ответникът основава извънсъдебната си претенция на извършена
едностранна корекция на количеството потребена от ищцата енергия за минал
период - от 04.10.2017 г. до 03.04.2018 г. и основният правопораждащ вземането
юридически факт е установяване наличието на възникнало в полза на ответника
потестативно право да извърши тази корекция, т.е. установяване съществуването
на законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да
коригира сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано
неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия.
Основният спорен момент между страните по настоящия спор
е въпросът доколко са били налице предпоставките, даващи основание на
доставчика на ел. енергия да извършва едностранно корекция на потребената
електроенергия за релевирания период.
Ответникът твърди сумата да е дължима като стойност на извършена корекция по реда на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 г., т. е в тридневен срок от обнародването им, доколкото не е предвидено друго. Правилата са издадени по законова делегация и затова имат характер на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. С решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. /обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г. / обаче нормите на чл. 1- 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са отменени. А тези на чл. 48, 49, 50 и чл. 51 са били отменени с решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, потвърдено с решение № 13691/08.11.2018 г. по адм. д. № 4785/2018 г. на ВАС. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение, което в случая за първото решение е станало на 14.02.2017 г., а за второто на 23.11.2018 г. Следователно, проверката от 14.01.2019 г. и извършената въз основа на нея корекция по реда на ПИКЕЕ е изначално лишена от правно основание. Предвид отмяната на тези правила, приложение следва да намерят ОУДПЕЕ. В тях обаче също липсват норми, разписващи процедура по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране. С изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/2012 г. е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия. По въпроса относно наличие на основание за извършване на корекцията по реда на ОУ е налице константната съдебна практика на ВКС, последователно следвана, вкл. след приетите изменения с ДВ бр. 54/17.07.2012 г. в ЗЕ, приемаща клаузата от ОУ, регламентираща тази възможност за нищожна /в този смисъл са напр. решение № 79/11.05.2011 г. на ВКС по т.д. № 582/2010 г., решение № 189/11.04.2011 г. на ВКС по т.д. № 39/2010 г., решение № 29/15.07.11 г. на ВКС по т.д. № 225/10 г., ІІ т.о., решение № 12/11.02.2013 г. на ВКС по т.д. № 1080/2011 г., решение № 201/21.12.13 г. на ВКС по т.д. № 799/12 г., ІІ т.о./.
В случая проведената корекционна процедура е извършена
след отмяна на преобладаващата част от разпоредбите на ПИКЕЕ. След отмяната на
ПИКЕЕ практически липсва установена процедура, въз основа на която да се
извърши корекцията на сметка. Останалите в сила разпоредби на раздел от ІХ от
ПИКЕЕ уреждат само начина на преизчисление на количеството електрическа енергия
от операторите на съответните мрежи, но липсват всички останали изисквания,
включително тези относно съдържанието на протокола и начина на удостоверяване
на предпоставките за корекция на сметка. След като не е налице законова
уредба, която да регламентира цялостна корекционна процедура, съдът приема, че
липсва основание за извършване на процесната корекция. При липсата на
процедурни правила в ПИКЕЕ, към които да препраща чл.83 ЗЕ, доказването на
предпоставките за служебно начисляване на допълнително количество
електроенергия по партида на абонат не би могло да се осъществи. Чл. 83 ал. 1
т. 6 от цитирания Закон за енергетиката предвижда, че устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми,
предвидени в правила за измерване на количествата електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване. Безспорно, съгласно правомощията на ДКЕВР, предвидени в
чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЕ вр. чл. 2, ал. 1 ЗНА, е приемането на посочените в чл.83
ЗЕ правила. Такива са приети от ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г. и
обнародвани в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/, в сила от 16.11.2013 г., и по същество
представляват подзаконов нормативен акт, задължителен за страните. От
анализа на чл. 83 ал. 1 т. 6 и на ал. 2 ЗЕ следва, че корекционните процедури
следва да са предвидено именно в ПИКЕЕ, а не в ОУ на договорите за ДПЕЕЕМ и
ДПЕЕ. Аргумент за извода, че корекционните процедури /принципите, условията
и редът и методиката за извършване на корекции на сметките на абонатите при
констатирано неизмерване или неточно измерва на доставената от доставчика и
потребена от абоната ел. енергия за минал период/ следва да са установени
именно в ПИКЕЕ /в нормативен акт, каквито ОУ не са/ са и нормите на чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и на чл. 104а ЗЕ, също редакция ДВ, бр. 54/2012 год. в сила
от 17.07.2012 г., според които общите условия съдържат задължително ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата
по чл. 83, ал. 1, т. 6. И двете разпоредби – чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а” ЗЕ и
чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. „а” ЗЕ препращат към чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, който
предвижда, че корекционните процедури /принципите, условията, редът и
методиката за извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано
неизмерване или неточно измерване на доставената от доставчика и потребена от
абоната ел. енергия за минал период/ следва да са регламентирани именно в
ПИКЕЕ. Предвид това и безспорно се налага изводът, че единствено и само ПИКЕЕ
могат да съдържат норми, задължителни по своя характер за потребителите, които
да уреждат не само методиката, но и условията, редът и принципите за извършване
на корекциите на сметки. Към настоящия момент обаче действащите норми на
ПИКЕЕ не изпълняват функциите, които нормата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ им възлага.
Същите не уреждат нито реда, нито условията за извършване на корекционните
процедури. Липсват правила кога, къде, през какъв период, в присъствието на
кои лица следва да бъдат извършени проверките, констатиращи неточно измерване,
липсват и правила кой е компетентният орган да извърши проверката, в какъв акт
следва да я обективира. При липса на такива правила доказване наличието на
предпоставки за извършване на корекция не би могло да бъде осъществено.
Недопустимо е приложение на общите правила за доказване на определени факти,
тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на еленергия се
регулират от специален закон- ЗЕ. Същото е и невъзможно, доколкото в общите
закони не се съдържа регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи
се в ЗЕ. Няма приложения напр., съдържащи показатели за понятието обща точност,
нито пък за допустими граници на грешката. Няма как и общите закони да намерят
приложение в отношения, които се регулират по специален ред и в регулирането на
които Държавата чрез неин орган – КЕВР, има задължително участие, каквото
участие не е предвидено при приемането на общия закон. Освен това, правно
неоправдано би било регламентацията на специфични отношения, регулирането на
които е възложено на специален закон и орган, да се осъществява смесено- както
в специалния закон, така и в общите граждански закони. По всички
изложени съображения настоящият
съд
приема, че липсата на регламентиран в ПИКЕЕ изричен ред, условия и процедура за
установяване на предпоставките за извършване на корекцията, води до
невъзможност за прилагане и на действащите норми, уреждащи методологията при
начисляването на допълнителните количества енергия. Съответно и може да бъде
направен извод, че след отмяната на правилата в частта, регламентираща
условията и редът за извършване на корекции на сметките на абонатите при
констатирано неизмерване или неточно измерва на доставената от доставчика и
потребена от абоната ел. енергия за минал период, то липсва и нормативно
уредена възможност за доставчиците да начисляват ел. енергия на това основание.
При липса на предвидена в действащото законодателство възможност за
едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия
и сметките за минал период, същият не може да обосновава това право с действаща
норма на чл.50 ПИКЕЕ, на която се позовава ответника в отговора на исковата молба. Общите
правила за доказване на определени факти в случая са неприложими, поради
спецификата на отношенията между доставчик и потребител, които се регулират от
специални закони и в която регулация задължително участва Държавата. Законовата
възможност за едностранна корекция на сметка за електроенергия за изминал
период не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена
електроенергия, защото това е допустимо само и единствено след надлежно
доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на потребителя,
законово регламентирани, които не са установени. При съставяне на констативния
протокол не е присъствал и представител на полицията, а установената корекционна процедура е основание за
ангажиране отговорността на потребителя, като с цел защита както на
обществения, така и на личния интерес на всяка от страните по договора за
продажба на електроенергия, в Правилата с императивни норми е предвидена
специална процедура, гарантираща обективното установяване на предпоставките за
възникване на правото за извършване на едностранна корекция у патримониума на
оператора на съответната мрежа. Въведени са задължителни изисквания да е налице
констативен протокол от извършена проверка, той да отговаря на изискванията на
чл. 47 ПИКЕЕ и да е съставен в присъствието на орган на полицията, като
гаранция за обективност на извършените действия. Разпоредбата на чл. 48, ал. 2
ПИКЕЕ е от императивен порядък. Въведените с нея задължителни изисквания да е
налице констативен протокол от извършена проверка, той да е съставен по реда на
чл. 47 ПИКЕЕ, в присъствието и с подпис на органа на полицията, представляват
задължителни елементи на основанието, от което възниква правото на оператора на
съответната мрежа да извършва корекции, респ. - на крайния снабдител да
претендира заплащане на суми произтичащи от упражняването на това право. В този
смисъл констативният протокол, съдържащ само подписи на проверяващите и на
свидетели и поради това - представляващ частен свидетелстващ документ, не би
могъл да породи целените от енергийното предприятие правни последици. В този
смисъл е Решение № 104/16.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 1671/15 г., I т.о., в
което се посочва, че в случаи на нерегламентирано вмешателство в измервателната
система, доколкото то е свързано с посегателство върху собственост на оператора
на съответната електроразпределителна мрежа, която и се владее и стопанисва от
самия него, за да се гарантира обективност на извършените действия, наличието
на неправомерното действие следва да бъде удостоверено с подписа на
представител на полицията, който задължително присъства на проверката, съгласно
чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ. Последното прави изготвения констативен протокол по чл. 47
ПИКЕЕ официален свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена
сила. Вследствие на изложеното, последицата от липсата на изпълнено изискване
на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ за присъствие на проверката по чл. 43 и чл. 44 от
ПИКЕЕ на орган на полицията, при съставен констативен протокол, макар и
отговарящ на останалите изисквания на чл. 47 от ПИКЕЕ, е липса на надлежно
възникнало за оператора на електроразпределителната мрежа право да извършва
корекция на сметката за електроенергия на потребител, респ. – на право на
крайния снабдител да претендира суми, начислени на потребителя въз основа на
тази корекция. В смисъла на всичко изложено е и практиката обективирана в
решение № 1237/30.10.2019 г. на Варненски
окръжен съд по в.гр.д. № 1262/2019 г., решение № 1238/30.10.2019 г. на Варненски окръжен съд по в.гр.д. №
1238/2019 г., в решение № 1240/30.10.2019 г. на Варненски окръжен съд по
в.гр.д. № 1263/2019 г., решение от 24.10.2019 г. на Варненски окръжен съд по
в.гр.д. № 1362/2019 г., решение от
24.10.2019 г. на Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 1383/2019 г., решение от 10.10.2019 г. на Варненски окръжен
съд по в.гр.д. № 1103/2019 г., решение
от 08.10.2019 г. на Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 1340/2019 г., решение от
08.10.2019 г. на Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 1619/2019 г., решение от
08.10.2019 г. на Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 1673/2019 г., решение от
07.10.2019 г. на Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 1482/2019 г., решение от
04.10.2019 г. на Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 1669/2019 г., решение от
03.10.2019 г. на Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 1494/2019 г., решение от 30.09.2019 г. на Варненски окръжен съд по
в.гр.д. № 1285/2019 г., решение от
30.09.2019 г. на Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 1322/2019 г., решение от
30.09.2019 г. на Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 1513/2019 г. и мн.
други.
Освен това начислената стойност на електроенергия само
по показанията, снети от регистър 1.8.3, невизуализиран за потребителя, е
приложена корекция на потребено количество електроенергия за минал период,
несъобразена с нормата на чл. 50 от ПИКЕЕ. Процесният електромер не е от типа
смарт, т.е с дистанционен отчет, поради което и информация в отчетните регистри
на доставчика не постъпва,същия няма регистри за памет, които да определят с
точност началната дата на въздействието. Проверката чрез софтуерен продукт,
дори формално да е извършена в присъствието на абоната или негов представител,
на практика го лишава от възможността да упражни контрол върху показанията,
съобразно чл. 10 от ПИКЕЕ. Следва да се отбележи още, че съгласно чл. 120, ал.1
ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора
на съответната електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30 ПИКЕЕ
данните от измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от
пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на
измервателната система /така и решение от 01.10.2019 г. на Варненски окръжен
съд по в.гр.д. № 1435/2019 г., решение от 24.10.2019 г. на ВАрненски окръжен
съд по в.т.д. № 1404/2019 г./. В решение от 30.09.2019 г. на Варненски окръжен
съд по в.гр.д. № 1388/2019 г. също е прието, че в чл. 10, ал. 1 ПИКЕЕ /отм./ и
чл. 32, ал. 2 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. е предвидено, задължение на операторът
на съответната мрежа за осигуряване на възможност на страната, за контрол на
показанията на средствата за търговско измерване. Същевременно, според чл. 662
от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол
/Изм., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./ електромерът трябва да има показващо
устройство - електромеханичен регистър или електронен дисплей. Когато е
възможно, показващото устройство трябва да е видимо за потребителя и
действащата в момента тарифа трябва да е показана /индикирана/. В случаите на
няколко стойности, представяни от единичен дисплей, трябва да е възможно
показване на съдържанието на всички съответни памети. При изобразяване на
паметта трябва да е възможно идентифицирането на всяка използвана тарифа. Отчитането
в скрития регистър е в противоречие с подзаконовите нормативни актове. След
като показанията се отчитат в „скрит“ регистър няма как потребителят да бъде
информиран за консумираната от него ел.енергия и за цената, която дължи за нея.
Задължението за предоставяне на информация на потребителя /за отчетената
стойност на ел.енергията и за нейната цена/ от страна на доставчика е от
ключово значение за този вид правоотношения и нарушаването му винаги води до
опорочаване на процедурата по ценообразуване и корекция на сметка.
По този повод в европейското законодателство са
предвидени редица мерки за защита на потребителите на електрическа енергия,
доколкото според чл. 4, § 2, б. „и“ ДФЕС Европейския съюз притежава споделена с
държавите членки компетентност в областта на енергетиката. Например, от
съображения 42, 46, 50, 51, 52 на Директива 2009/72/ЕО относно общите правила
за вътрешния пазар на електроенергия /транспонирана в българското
законодателство/ може да се направи извод, че цялата промишленост, включително
битовите клиенти, трябва да имат възможността да се ползват от високи нива на
защита на потребителите, което включва сигурност на доставките и разумни
тарифи. Потребителите следва да имат достъп до данните за тяхното потребление и
свързаните с него цени и разходи за услугите, както и да имат правото да бъдат
надлежно информирани за своето потребление на енергия. Специално мерките за
защита на потребителите са прокламирани в Приложение № 1 към Директивата, като
в случая в чл. 1, б. „в“, „з“, „и“ е наблегнато над задължението на държавите
членки да осигурят възможността потребителите да получават прозрачна информация
за приложимите цени и тарифи и за стандартните условия по отношение на достъпа
до електроенергийни услуги и ползването им, да разполагат с данните за потреблението
си и да са надлежно информирани за действителното потребление на електроенергия
и разходите достатъчно често, за да могат да регулират своето потребление на
електроенергия. В тази връзка са приети редица законодателни мерки от страна на
Република България, като част от тях не са спазени от ответника, както беше
посочено по-горе, поради което процесното отчитане е в противоречие и с правото
на Европейския съюз. Ако целта на „скрития“ регистър е да отчита преминала
ел.енергия, която поради манипулиране на електромера не е отчетена от редовните
регистри, то способите и процедурите, чрез които тази енергия впоследствие
следва да се заплати от потребителя и на какви цени, следва да са изрично
законово регламентирани. Такава законова уредба е липсвала към момента на
проверката, поради което ответникът няма право да преизчислява дължимите от
потребители суми на база на стойностите в невизуализиран регистър без значение
кога и как енергията е преминала през електромера, дори и да се установи, че е
реално потребена. Отделно от това не
се установи и че посоченото количество електроенергия е реално доставено и
потребено от абоната, тъй като същото е определено по изчислителен метод.
Ето защо, съдът намира, че едностранната корекция е
лишена от законово основание. А това налага съдът да приеме, че начислената по
този начин на абоната сума в размер на 828,05 лв. не се дължи. Предявеният
отрицателен установителен иск е основателен.
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в общ
размер на 350 лв. – 300 лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение
съобразно договор за правна защита и съдействие от 09.09.2019 г. /л. 52 от
настоящото дело/ - с отбелязването в договора е изпълнено изискването на т. 1
от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК
и заплатената държавна такса за исковата молба в размер на 50 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК Старозагорски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно
основание чл.124, ал. 1 ГПК, че К.Н.Ф.,
ЕГН: ********** и адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ
на „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление
гр. Варна, Варна Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, сумата от 828,05 лв. /осемстотин двадесет и
осем лева и пет стотинки/, представляваща цената на допълнително начислена
електрическа енергия от 4451 kWh, за периода от 04.10.2017 г. до 03.04.2018 г.,
за обект с място на потребление намиращ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав
Варненчик“, бл. № 50, ап. 8, с клиентски номер ********** и абонатен номер
**********, за която е издадена данъчна фактура № **********/13.05.2019 г.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Енерго
– Про Продажби“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление гр. Варна,
Варна Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 ДА ЗАПЛАТИ на К.Н.Ф., ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от общо 350 /триста и петдесет/ лв.,
представляващи направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат
/300лв./ и за държавна такса /50 лв/.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи
препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: