Р Е Ш Е Н И Е
№257
гр. Велико Търново, 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в съдебно заседание на дванадесети юли през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.М., изслуша
докладваното от председателя адм. дело № 348 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят Н.К. *** е обжалвал като
незаконосъобразна заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21
– 0352 - 000065 от 20.5.2021 на началника на Районно управление – Свищов при
ОДМВР – Велико Търново, с която му е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, буква
"а"„от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на мотопед „Симсон С 51“
с регистрационен номер ****за срок от една година.
В жалбата са наведени общи оплаквания,
че тази заповед е незаконосъобразна, а и не са утановени правилно фактите,
проявлението на които води до прилагането на принудителната мярка.
Ответникът по делото, началника на РУ –
Свищов не взема становище по жалбата.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата, като подадена в срок, от
легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт, е допустима за разглеждане по същество.
Видно е от съдържанието на самата
заповед, че същата е връчена на 28.05.2021 г. на жалбоподателя, като от
щемпела, положен върху пощенският плик, с който жалбата е подадена чрез
ответника до съда /лист 7 от делото/ се установява, че датата на подаване е 3.06.2021
година, при което е спазен 14 дневния решителен и преклузивен срок за
подаването и. Жалбоподателят е адресат на заповедта и последната е
неблагоприятна за него, поради което е налице процесуална легитимация за
обжалването и.
По същество жалбата е неоснователна.
Според доказателствата, представени по
преписката, съответно събрани от съда, се установява следната обстановка:
Според
представения по делото АУАН серия GA, №389351 /лист 5 от делото/, на 18.05.2021
година в присъствието на двама свидетели е съставен този акт, против
непълнолетния Д.Н.К. /на 16 години/, който като неправоспособен водач в 16 часа
на същата дата в село Драгомирово е управлявал посочения мотопед Симсон С 51В с
регистрационен номер ***. Този акт е подписан без възражения от сочения в него
нарушител.
На същата
дата е издадена и процесната пред съда ЗППАМ, като в мотивите са описани идентични
фактически обстоятелства. Прието е, че адресата на заповедта, като собственик
на посоченото моторно превозно средство е допуснал управлението му на
посочената дата от непълнолентен вода, който е негов син.
Какви са
изводите на съда при така установената обстановка съобразно събраните
доказателства?
Според разпоредбата на чл.172 от ЗДвП „Принудителните
административни мерки по чл.
171, т. 1, 2,
2а,
4,
т. 5, буква "а", т. 6 и 7
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица“. Според представената заповед № 366з-659/26.02.2021 г. на
директора на ОДМВР – Велико Търново /лист 11 от делото/, началниците на РУ при
ОДМВР – Велико Търново могат да издават заповеди за ПАМ по чл.171, т.1, буква
2а, буква „а“ от ЗДвП за територията, обслужвана от съответното управление. Посоченото
правомощие за това възниква от заповед №8121з-1524 от 9.12.2016 г. на министъра
на вътрешните работи, съдържанието на която е служебно известно на съда. При
това положение заповедта за прилагане на принудителната мярка е валиден
административен акт, като той е издаден от компетентен по степен, материя и
територия административен /полицейски/ орган. От друга страна, от представеното
удостоверение №366000-9697/11.04.2018 година на ОДМВР – Велико Търново се
установява, че подписалият заповедта орган изпълнява длъжността началник на РУ
– Свищов.
Що се касае до формалната
законосъобразност, то съдът приема, че досежно нарушаването на разпоредбата на
чл.150 от ЗДвП, което съставлява причината
да се приложи мярката, формата на административния акт е спазена. Както се
отбеляза, фактическо основание е посочено следното обстоятелство, а именно: като
собственик на мотопед „Симсон С51“ с рег.№*** жалбоподателя е допуснал
управлението му от неправоспособен вода – синът му Д.Н.К., който е на 16
години. Основното изискване на разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП е тази
заповед /за прилагането на ПАМ/ да е мотивирана. В процесният случай, макар и
лаконично, са изложени фактическите обстоятелства, квалифицирани като
нарушение, даващо правомощие за прилагане на мярка като оспорената. В конкретният
случай е разпореден правен резултат, който е следствие на посочените в ПАМ
факти и обстоятелства и който според ответника се вписва в нормата на чл.171,
т.2а, б.“а“ от ЗДвП, като това изпълнява изискването на закона за мотивиране на
административния акт.
Съдът счита, че няма съществено
нарушени административно-производствени правила, които да са повлияли на
проявлението на принципа на истинност, прогласен в чл.7 от АПК досежно тази
процесна част.
Както съдът отбеляза, в
обстоятелствената част на акта за установяване на нарушение е посочено, че
непълнолетният нарушител е управлявал процесното МПС – мотопед Симсон, като е
неправоспособен. По своята правна същност актът за установяване на
административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в
предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо
положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв,
той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на
удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в
документа. Материалната доказателствена сила на акта за установяване на
административно нарушение представлява фактически оборима презумпция за
истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на
акта. Ако адресатът на акта не стори това съдът е длъжен, с оглед на
обвързващата го материална доказателствена сила на акта за установяване на
административно нарушение, да приеме, че същото е извършено по сочения в акта
начин. Това правно действие на акта за установяване на административно
нарушение е и изрично посочено в чл.
189, ал. 2 ЗДвП, които сочи, че редовно съставените актове имат
доказателствена сила до доказване на противното. По този начин законодателят
изрично е разпределил доказателствената тежест и е възложил на адресата на акта
доказването на факти, които оборват установеното в акта.
Затова обструкцията на жалбоподателя за
неустановеност на фактическите положения и за невярност на констатираното от
прилагащия мярката орган е неприемлива.
В този смисъл е например решение №
10583 от 16.08.2018 г. на ВАС, постановено по АД № 7811/2017 г.
Заповедта съответства и на материалния
закон.
Според нормата на чл.171, т.2а1 буква
„а“ от ЗДвП „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки:
без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година“.
С оглед установеното по преписката и
съда, притежаваното от жалбоподателя МПС е било управлявано от лице, което е
неправоспособно да управлява мотопед, тъй като не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваният от него
мотопед, като тези обстоятелства се вписват в последното предложение на
разпоредбата на чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП.
Следва
жалбата да се отхвърли.
Водим от изложеното, Административният
съд – В. Търново, шести състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.К. ***, ЕГН **********,
против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21 – 0352 -
000065 от 20.5.2021 на началника на Районно управление – Свищов при ОДМВР –
Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :