№ 177
гр. Благоевград, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Росица Бункова
Маргарита Алексиева
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20221200600506 по описа за 2022 година
Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по въззивната
жалба на адв.В. Г., в качеството му на повереник на частния тъжител- Р. Г. М.,
от с.Д., община П, и е за проверка на невлязлата в сила присъда № 12 от
23.03.2022 год., постановена по чнд № 858/2021 год. по описа на РС П.
С цитираната присъда районният съд е признал подсъдимата В. А. А. от с.Д.
за невиновна в това, че на неустановена дата в края на месец април 2021 в
с.Д., общ. П противозаконно е присвоила лек автомобил марка и модел „***“
с рег.№ ***T на стойност 1500 лева, който владеела като съпруг собственик
на 1/2 идеална част от автомобила, разпореждайки се изцяло със същия само в
свой интерес, поради което и на основание чл.206, ал.2, пр.1,във вр. с ал.1 от
НК и чл.304 НПК я е оправдал по така повдигнатото обвинение, като е
отхвърлил и гражданския иск, предявен от частния тъжител и граждански
ищец Р. Г. М., ЕГН ********** срещу подсъдимата В. А. А. за сумата от
седемстотин и петдесет лева, представляваща обезщетение за нанесени
имуществени щети от престъплението по чл.206,ал.2,пр.1 НК, изразяващи се
в половината от стойността на продадения автомобил марка и модел “***“, с
1
рег. № ***
Недоволен от така постановената присъда останал повереника на частния
тъжител, който във въззивната си жалба и допълнението към нея твърди, че
присъдата е постановена при неправилен доказателствен анализ, че
подсъдимата се е представила за собственик на автомобила и го е продала, с
което е и осъществила състава на престъплението в което е обвинена. Моли
атакуваната присъда да се отмени и въззивния съд да постанови нова такава, с
която да признае подсъдимата за виновна по повдигнато й обвинение и да й
бъде наложено наказание.
В съдебно заседание не се явяват, редовно призовани нито частния тъжител,
нито неговия повереник- адв.Г..
Подсъдимата – В. А. се явява лично и се представлява от защитника си-
адв.Н. Г.. Оспорват въззивната жалба, като считат, че решаващия съд е
постановил правилен съдебен акт, тъй като от събраните по делото
доказателства не се установява подсъдимата да е осъществила състава на
деянието в което е обвинена. Не ангажира доказателства, моли атакуваната
присъда да се потвърди.
Окръжният съд, в настоящия състав след като се запозна с изложеното във
въззивната жалба и изложеното от страните и след като извърши цялостна
проверка на атакувания съдебен акт и извън основанията посочени от
страните, съгласно разпоредбите на чл.313 и 314,ал.1 от НПК, намира
следното:
Районният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по делото, тъй
като е сторил това въз основа на доказателства и доказателствени средства,
събрани по предвидения процесуален ред и тя е следната:
Подсъдимата В. А. А. живее заедно с децата си в с.Д., общ. П, в дома /първи
етаж/ на родителите на бившия си съпруг- Р. Г. М.. Последния живее и
работи в А. Подсъдимата не е осъждана и е трудово ангажирана.
Бракът между бившите съпрузи е прекратен с Решение № 8078 от
29.03.2020год., постановено по гр. дело № 616 от 2020год. по описа на PC - П,
влязло в сила на 23.06.2021год. Към 2018 год. частния тъжител М. и
подсъдимата А., все още като съпрузи, живеели и работили в А. като на
31.01.2018год. се прибрали в Б. с лек автомобил марка и модел: „***", с per.
2
№ *** Оставили автомобила паркиран пред дома им в с.Д., в който дом
живеят и родителите на Р. М..
На неустановена дата през лятото на 2021 год., свид. Б.В.В, който искал да
закупи лек автомобил ***, разбрал, че такъв се продава в с.Д., поради което
се срещнал с подсъдимата В. А. А., която му се легитимирала за собственик
на автомобила. Постигнали съгласи за продажбата на автомобила и
подсъдимата получила от свидетеля сумата от 1500лв.- продажна цена за
автомобила. Тъй като в него имало лични вещи, подсъдимата извикала
свидетеля Г. М.- неин свекър, да й помогне си ги вземат, както и свалили
акумулатора, като А. заявила на купувача, че той е от друг автомобил.
Свидетеля В. закарал закарал автомобила в КАТТ ПП при РУ-П, за да го
регистрира, като при представянето на документите, служител му обяснил, че
тези документи не са за този лек автомобил, поради което и не може да се
регистрира, след което свидетеля В. предал автомобила за скрап.
Така изясненото във фактическо отношение и от районният съд се базира и на
верен доказателствен анализ, при който решаващия съд е достигнал и до
законосъобразен извод, че подсъдимата В. А. не е осъществила състава на
престъплението в което е обвинена по чл.206,ал.2 от НК- за това,че на
неустановена дата в края на месец април 2021 в с.Д., общ.П противозаконно е
присвоила лек автомобил марка и модел „***“ с рег.№***T на стойност 1500
лева, който владеела като съпруг собственик на 1/2идеална част от
автомобила, разпореждайки се изцяло със същия само в свой интерес.
Частният тъжител не е ангажирал доказателства, от който може да се направи
извод, че автомобила, предмет на сделката е съпружеска имуществена
общност, придобит по време на брака на страните. Това е така, тъй като само
посоченото от него в тъжбата съдържа такава информация. С показанията си
свидетеля Г. М.- негов баща, също твърди, че бившите съпрузи са закупили
автомобил марка ***окато са били в брак. Не може да посочи обаче нито на
името на кого е закупен този автомобил, нито е виждал документи за
собствеността му. Наред с това се установява от показанията на свидетеля В.,
който е закупил автомобила от подсъдимата, че в автомобила е имало
документи на английски език, но при посещението му в КАТ, за да го
регистрира се е установило, че документите са за друг автомобил. Така по
делото не е доказана собствеността върху автомобила, поради което и от
3
обективна страна не може да се установи дали подсъдимата е присвоила
чужда движима вещ / в хипотезата на ал.2, когато част от веща принадлежи на
дееца/.
На следващо място, за да е налице състав на обсебване, трябва дееца да
владее обсебената вещ на някакво правно основание- да я владее или пази или
да е собственик на част от нея. В случая при липса на доказателства за
собствеността на автомобила този елемент от обективната страна на деянието
не се доказва по категоричен начин. В този смисъл изводите на решаващия
съд са напълно правилни и законосъобразни, тъй като са изведени въз основа
на правилен доказателствен анализ. Частният тъжител не е доказал
обвинението, поради което и подсъдимата правилно е била оправдана по
повдигнатото й обвинение по чл.206,ал.2 във вр. с ал.1 от НК .
Верни са изводите на районния съд и за това, че предявения граждански иск
от частния тъжител срещу подсъдимата следва да бъде отхвърлен, тъй като
основанието му почива на твърдяна от М. имуществена вреда, причинена му
от подсъдимата с деянието по чл.206, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. След като
съдът е оправдал подсъдимата, то правилно и законосъобразно е приел, че и
иска е неоснователен, тъй като не е установено по делото А. да е причинила
на М. твърдяната имуществена вреда.
С оглед изложеното, при липса на основание за изменение или отмяна на
атакувания съдебен акт, същият следва да бъде потвърдени, поради което и на
основание чл.334 т.6 във вр. с чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 12 от 23.03.2022 год., постановена по чнд №
858/2021 год. по описа на РС П.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5