РЕШЕНИЕ
Номер ІІ 08.11.2019 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен граждански състав
На:
двадесет и четвърти септември
две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора
Кралева
въззивно
гражданско дело номер 1043 по описа за 2019 година
Производството по делото по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Бургаският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от „Благоустройствени строежи“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.Бургас, ул.“Иван Богоров“ № 20, представлявано от Иван
Апостолов, подадена чрез пълномощник адв.Кошничаров, против решение № 1341/30.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 9078/2018
г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлен предявения иск от
„Благоустройствени строежи“ ЕООД против „ЕВН България Електроразпределение“
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Христо Г.
Данов“ № 37, представлявано от Гочо Чемширов, Костадин Величков и Карл Денк, за
осъждане на ответното дружество да заплати на основание чл.55, ал.1 ЗЗД да
заплати на ищеца сумата от 905.87 лв., като платена при начална липса на
основание и представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия
за кл.№ ****17 в размер на 10931 кВт/ч, за периода от 29.01.2016 г. до
08.02.2016 г., съгласно фактура № ****22/11.03.2016 г. С решението
„Благоустройствени строежи“ ЕООД е осъдено да заплати на „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД деловодни разноски в размер на 450 лв.
Въззивникът „Благоустройствени строежи“ ЕООД изразява недоволство от
първоинстанционното решение, като счита същото за неправилно, незаконосъобразно
и необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Считат се за неправилни изводите на районния съд, че ПИКЕЕ са неприложими в
конкретния случай, като се сочи, че в самия протокол от проверката е посочено,
че същият е съставен съобразно тези Правила. В тази връзка, въззивникът излага
пространни съображения за неспазване на реда по чл.47 и по чл.48, ал.2 ПИКЕЕ за
извършване на проверката и съставяне на протокола, като се счита, че констативният
протокол от 08.02.2016 г. не е съставен в присъствие на полицията и не може да
се ползва с обвързваща доказателствена сила за изложените в него констатации.
Сочи се още, че по делото не са представени доказателства служителите на ответника
да имат необходимата квалификация като образователен ценз за осъществяване на
проверки, съгласно Наредбата за реда за оправомощаване на лица за проверка на
средствата за измерване, издадена на основание чл.56 ЗИ, поради което липсва
законово основание за издаването на процесната данъчна фактура от ответника за
едностранна корекция на сметка от доставчика. Посочва се също, че доставчикът
на ел.енергия не е представил доказателства и за това, че на процесния адрес
енергията се измерва от законно монтирано и сертифицирано СТИ, като се сочи, че
абонатът няма вина за това, че му е бил монтиран електромер, който впоследствие
се е стопил. Твърди се също, че корекциите по сметки, предвидени в ПИКЕЕ и
Общите условия, противоречат на чл.13, т.2 от Директива 2006/32/ЕО на ЕП и СЕ
от 05.04.2006 г., за което се излагат подробни съображения. Отделно от горното
се сочи, че в случая не е изпълнено и задължението на ответника да посочи в ОУ
на договорите ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка
по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ и да създаде правила по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, като са
изложени доводи за приложение на това изискване и в конкретния случай. Твърди
се също, че разпоредбата на чл.45, ал.1 от договора изисква преизчислението да
бъде извършено в 7-дневен срок от съставянето на констативния протокол по чл.38
от договора, което не е спазено от ответника. В заключение, моли въззивния съд
да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск като основателен и
недоказан. Не са направени нови доказателствени искания. Претендира се
присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Електроразпределение Юг“
ЕАД, подаден чрез пълномощник
ю.к.Николов, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Посочва се, че ЕР ЮГ ЕАД не доставя електрическа енергия на
„Благоустройствени строежи“ ЕООД, поради което въззивникът неправилно се
позовава на практиката на ВКС, относима към друго дружество – „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД и отношенията между продавач и купувач на ел.енергия. В
тази връзка се счита, че цялата теза на въззивника за незаконосъобразност на
първоинстанционното решение е изградена върху правила и нормативи, касаещи
дейността на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, което не е ответник по
настоящото дело и поради това възраженията във въззивната жалба са неотносими.
Сочи се, че в случая не е установено неправомерно въздействие върху
електромера, поради което приложение намира чл.45, ал.3, т.2 от Договора за
достъп и пренос на електрическа енергия № */10.10.2013 г., сключен между
страните, който е индивидуален договор и всяка една клауза по него е била обект
на съгласуване и приемане от страните. Отделно се сочи, че според последната
практика на ВКС, липсата на предвиден изричен ред за уведомяване на клиента при
извършена корекция в ОУ на ЕВН ЕС не е основание да се отрече дължимостта на
сумата по направената корекция, като се цитират решения на касационната
инстанция. Моли за оставянето на въззивната жалба без уважение и за
потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Не се правят нови доказателствени искания. Претендират се разноските пред
настоящата инстанция. Направено е възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност
на претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, поради което
съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.
С оглед
изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени
събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен
съд приема за установено следното:
Производството
по гр.д.№ 9078/2018 г. по описа на БРС е образувано по исковата молба на „Благоустройствени
строежи“ ЕООД против „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД за осъждане на ответника да
му заплати сумата от 905.87 лв., като недължимо платена и представляваща
стойността на допълнително начислената без основание от ответника
електроенергия за периода 29.01.2016 г. – 08.02.2016 г.,
въз основа на извършена едностранна
корекция на сметката му за потребление, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба до окончателното й изплащане. Ищецът е изложил твърдения, че
корекцията на сметката му е извършена неправомерно, не съществува законово
основание за едностранно коригиране на сметката, не е налице и манипулация на
СТИ от негова страна. Счита, че недължимо е заплатил на ответника сумата от 905.87
лв. и същата е получена без основание, поради което моли съда да осъди
ответника да му я възстанови, ведно със законната лихва.
Така предявеният
иск е осъдителен с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
В срока по
чл.131 ГПК ответното дружество е представило писмен отговор, с който е оспорило
иска като неоснователен.
Сочи, че ищецът е избрал доставчик на ел.енергия, различен от крайния снабдител
„ЕВН България Елекроснабдяване“ ЕАД и е станал участник в либерализирания пазар
на ел.енергия, чиято регулация се извършва по реда на Правилата за търговия на
електрическа енергия. Ищцовото дружество закупувало ел.енергия, която се
пренася чрез разпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, за което
е заплащало и съответна цена за услугата. Посочва се, че за регламентиране на
правата и задълженията на страните бил сключен договор за достъп и пренос на
електрическа енергия (ДДП) през разпределителната мрежа № */10.10.2013 г., като процесната сума е правилно
начислена и претендирана от ответника на основание чл.44, ал.3 от ДДП. Твърди,
че едностранната корекция на сметката на ищеца е извършена по реда на чл.45,
ал.3, т.2 ДДП, сключен между страните, а остойностяването на допълнителните
количества ел.енергия е извършено по реда на чл.51, ал.2 ПИКЕЕ. Сочи също, че „Електроразпределение
Юг“ ЕАД (ЕР ЮГ ЕАД) не е сключвало рамков договор с търговеца, доставящ
ел.енергия на ищеца, въз основа на сключен комбиниран договор между клиента и
търговеца, с който да се уреждат финансовите взаимоотношения между ЕР ЮГ ЕАД,
търговеца и ищеца по предоставените от ЕР ЮГ ЕАД мрежови услуги. Твърди, че
средството за измерване е надлежно демонтирано, тъй като в резултат от
проверката се установило, че не е отчитало използваната електрическа енергия,
като при едностранната корекция са спазени правилата на чл.51, ал.2 ПИКЕЕ,
както и предвидените условия на ДДП. Ответникът счита, че има право да коригира
едностранно сметката за минал период като се позовава на Договора за достъп и
пренос на електрическа енергия, съгласно който отговорността на ищеца е
безвиновна.
В подкрепа на твърденията си страните са ангажирали
доказателства.
По делото не се
спори, че между страните е сключен Договор за достъп и пренос на електрическа
енергия през електоразпределителната мрежа № */10.10.2013 г. (ДДП), съгласно
който ЕР ЮГ ЕАД се задължило да предостави на клиента право на ползване на
електроразпределителната мрежа с цел снабдяване на обектите му с електрическа
енергия.
На 08.02.2016 г. служители на „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД са извършили проверка на електромера на ищеца с №
****34, при която са констатирали – „подмяна на измервателната група,
електромерът е стопен, ТТР опушени и фабричните номера не се четат, по данни на
СДО последният отчет е от 29.01.2016 г.“. Предвид тези констатации,
електромерът е демонтиран и е поставено друго СТИ, а сметката на ищеца е
коригирана на основание чл.50 и чл.51, ал.2 ПИКЕЕ, видно от писмото на ЕВН,
като допълнително е начислена сума в размер на 905.87 лв., дължима вследствие
на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството
електрическа енергия за периода
29.01.2016 г. – 08.02.2016 г., видно от издадената от ответника фактура №
****22/11.03.2016 г.
По делото не са
налице данни, нито твърдения ищецът да е бил уведомяван за извършването на
проверката и предприетата корекция на сметката му за електроенергия за минал
период, като същият е бил уведомен за вече коригираната сметка и за
задължението му да заплати посочената във фактурата цена.
Пред първата инстанция е извършена и приета
съдебно-техническа експертиза, съгласно която констатираната повреда води до
невъзможност за отчет на консумираната енергия. Според вещото лице, методиката
за изчисляване на неотчетеното количество електроенергия е приложена правилно,
съгласно чл.45, ал.3, т.2 от Договора за достъп и пренос на ел.енергия № */10.10.2013
г. в размер на 10931 кВтч и същото е остойностено правилно по реда на чл.51,
ал.1 ПИКЕЕ.
При така
установените факти, първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск по чл.55,
ал.1 ЗЗД е неоснователен. Прието е, че страните са били в договорни
правоотношения в процесния период и ответното дружество е доставило
доначислената (неизмерена) електроенергия, чието количество е правилно
изчислено по оопределен от страните начин – чл.45, ал.3, т.2 от Договора за
достъп и пренос на елетрическа енергия, поради което ищецът дължи заплащане на
нейната стойност в размер на процесната сума. В тази връзка е прието, че
случаят не касае обезщетяване на вреди от неизпълнение на договор по смисъла на
чл.82 ЗЗД, а касае реално изпълнение за за заплащане на цената на доставена и
неизмерена ел.енергия, като неотносими към спора са и съображенията за
незаконосъобразност на ПИКЕЕ, тъй като страните са сключили индивидуален
договор, съдържащ подробна уредба на хипотези, свързани с неточно измерване.
При това е прието, че основното за спора е, че електроенергия на посочената
стойност, правилно изчислена и по предварително зададени от страните критерии,
е доставена на ищеца и същият е уведомен за преизчисляването. По горните мотиви
районният съд е отхвърлил исковата претенция като неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка Бургаският окръжен съд
намира, че решението е валидно и допустимо.
По правилността на решението и с оглед наведените в
жалбата доводи, въззивният съд намира следното:
Първоинстанционното
решение е постановено при изяснена фактическата обстановка, след установяване
на релевантните за спора факти и обстоятелства, съобразно събраните по делото
доказателства и приложимия закон. Бургаският окръжен съд обаче не споделя
окончателните правни изводи на първата инстанция за неоснователност на исковата
претенция.
Спорът по делото
е за законосъобразността на едностранно извършената от ЕР ЮГ ЕАД корекция на
сметката на ищеца за потребена електроенергия за периода 29.01.2016 г. –
08.02.2016 г., а оттам и за дължимостта на процесната сума, начислена от
ответника на основание тази корекция и заплатена от потребителя.
В конкретния
случай, ищцовото дружество твърди липса на основание за извършената едностранна
корекция на сметката му, като в съответствие с правилата на чл.154 ГПК тежестта
да установи наличието на законово основание за извършената корекция се носи от
ответника, който трябва да проведе пълно и главно доказване. За да се ангажира
отговорността на потребителя за вреди следва да се установи наличие на
облигационно отношение за достъп и пренос на ел. енергия, изпълнение на
задълженията по него, въздействие върху средството за техническо измерване, в
резултат от което е налице неизмерване или неправилно измерване на количеството
ел. енергия, периодът на неправилното отчитане на потребената електроенергия и
реално консумираното през него количество енергия.
Ответното
дружество обосновава законосъобразността на извършената корекция с приложението
на чл.51, ал.2 ПИКЕЕ и наличието на сключен между страните индивидуален Договор за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа № */10.10.2013 г.
(ДДП), като твърди, че в договора е предвидена безвиновна отговорност на
клиента. В чл.45, ал.1 от ДДП е посочено, че при неточно измерване, частично
измерване и/или неизмерване на електрическа енергия, установено при проверка от
ЕВН ЕР, последният съставя констативен протокол (по реда на чл.38 от договора)
и уведомява в срок от 7 дни мрежовия клиент и неговия снабдител за преизчислените
количества електрическа енергия. Съгласно чл.45, ал.3, т.2 от ДДП, когато няма
констатирано неправомерно въздействие и/или не са налице хипотезите, изброени в
ал.2, ЕВН ЕР преизчислява количеството електрическа енергия за период не
по-дълъг от 30 дни, като в този случай коригираните количества са равни на
консумираната от потребителя електрическа енергия за аналогичен 30-дневен
период от предходната година.
По правило
обективна отговорност в едно договорно правоотношение може да възникне само по
силата на закон и е недопустимо да се ангажира, без виновно поведение на
правния субект. С решение № 111/17.07.15 г. по т.д.№ 1650/2014 г. на ВКС, I
т.о., решение № 173/16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/2014 г. на ВКС, II т.о. и
решение № 203/15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/2014 г. на ВКС, I т.о., се приема, че
с изменението на Закона за енергетиката от 2012 г. съществува законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само ако е изпълнил
задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в Общите
условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка и при налични Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. За процесния период са действащи ПИКЕЕ, в сила 16.11.2013
г. Съгласно чл.51, ал.2 ПИКЕЕ, за клиенти, закупуващи електрическа енергия по
свободно договорени цени на доставчик, различен от крайния снабдител, или такъв
от последна инстанция, операторът на разпределителната мрежа предоставя на доставчика
информация за дължимата сума от съответния клиент вследствие установеното
неизмерване, непълно или неточно измерване. В изр. 2 е предвидено, че ако между
оператора на ЕР-мрежа и търговеца няма сключен рамков договор въз основа на
комбиниран договор между клиента и търговеца, операторът представя на клиента
фактурата за дължимата сума вследствие на неизмерване, непълно или неточно
измерване, определена на база коригираните количества ел.енергия, действащата
цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения
доставчик ел.енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите
мрежови цени.
Както се посочи
по-горе, с приемането на измененията в ЗЕ от 2012 г. и на ПИКЕЕ от 2013 г. е
налице законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само ако е
изпълнил задължението си в общите условия на договорите, да посочи ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка по чл.98а, ал.2,
т.6 ЗЕ и да създаде правила по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Тук се поставя и спорния по
делото въпрос дали това изискване е приложимо и в настоящия казус, при
положение, че искът не е насочен против крайния снабдител (в случая не се
спори, че ищецът е избрал друг доставчик, а не ЕВН ЕС и затова е сключил с
ответника индивидуален договор за достъп и пренос на
електрическа енергия през ЕР-мрежа), а претенцията е против
електроразпределителното дружество, извършило корекцията на основание чл.51,
ал.2 ПИКЕЕ.
Въззивната
инстанция намира, че и в настоящия случай са приложими изисквания на чл.98а,
ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на изричен ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, както и спазване
на правилата по ПИКЕЕ, като намира за неправилни изводите на БРС в обратния
смисъл и доводите на въззиваемия-ответник, че с оглед сключения между страните
индивидуален ДПП правилата по ПИКЕЕ били неприложими.
Изводът за връзката между
договора и отговорността на мрежовия клиент по чл.51 ПИКЕЕ следва от самата норма, която сочи, че същата се прилага по отношение на клиенти, които закупуват електрическа енергия по свободно
договорени цени, както е и в случая. Безспорно е, че отношенията между ищеца и ответника са уредени от специален договор,
който е изрично регламентиран в разпоредбата на
чл.11, т.3 Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ). Страните и предметът на този тип договори са уредени в чл.14, ал.1 ПТЕЕ, като едната страна по договора е оператора на електроразпределителната мрежа, а
другата може да е крайния клиент, който
задължително следва да е присъединен към електроразпределителната мрежа при общи условия, какъвто е и настоящият случай. Следователно, корекцията по чл.51, ал.2 ПИКЕЕ на сметката за минал период на крайния
клиент може да се извърши само при наличието на сключен договор по чл.11, т.3 ПТЕЕ с
електроразпределителното дружество. Но,
за да се сключи такъв договор, необходимо условие е клиентът да е присъединен към мрежата на това
дружество при общи условия. Така, в нормата
на чл.38а ЗЕ е предвидено договорите с потребителите на енергийни
услуги задължително да съдържат данните, подробно описани в т.1-8. А съгласно чл.38в, ал.1 ЗЕ, на тези енергийни
предприятия, каквото несъмнено е ЕВН ЕР ЕАД
(сега ЕАР ЮГ), се вменява задължение да изготвят и представят пред КЕВР за одобрение
правила за работа с техните потребители на енергийни услуги, които стават част
от общите условия на договорите, когато законът предвижда такива (така – чл.38в, ал.3 ЗЕ). В случая, законът предвижда такива ОУ, тъй като за да сключи
договора за достъп и пренос на електрическа
енергия, потребителят трябва задължително да е присъединен към
мрежата на ЕР-дружество при ОУ. Ето
защо, въззивният съд намира, че и по отношение на ЕР-дружеството, макар и същото да не е краен снабдител, следва да се приложи
по аналогия изискването на чл.98а, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, че за осъществяването
на корекция на сметката на клиента за минал период дружеството следва да
предвиди в общите условия на договора ред за уведомяване на крайния клиент по
договора по чл.11, т.3 ПТЕЕ при извършена корекция
на сметка съгласно чл.51, ал.2 ПИКЕЕ.
В конкретния случай, по делото е безспорно, че
ОУ на ЕВН ЕР са приети през 2008 г., т.е. преди изменението на ЗЕ от 2012 г. и
приемането на ПИКЕЕ през 2013 г. и за да може да извършва едностранни корекции
на сметки, следва да приведе своите Общи условия в съответствие с новоприетата
и действащата нормативна уредба, като инкорпорира в тях така приетите правила и
по този начин да ги направи част от договорите, сключени с клиентите. Ответникът не е изпълнил това законово
изискване, поради което въззивният съд
намира, че по делото не е доказано едновременното наличие на изискуемите от
закона предпоставки, даващи правото на електроразпределителното дружество да
извършва корекция на сметката на въззивника-краен клиент, независимо от сключения
между страните договор и обстоятелството, че към момента на начисляването на спорното
задължение е била налице регламентирана за това процедура в ЗЕ.
Отделно от
горното, следва да се
има предвид, че
разпоредбата на чл.45, ал.1 от ДПП изисква преизчислението да бъде извършено в 7-дневен срок
от съставянето на констативния протокол по чл.38 от договора и уведомява
мрежовия клиент за преизчислените количества ел.енергия. А в случая не се установява
това изискване на договора да е спазено, тъй като протоколът е с дата 08.02.2016 г., а
преизчислението и фактурата са с дата от 11.03.2016 г.
С оглед изложените съображения, въззивният съд
намира,
че макар и
законовите разпоредби да оправомощават ответното дружество да коригира сметките
за електрическа енергия за минал период, в случая законовите изисквания не са
спазени и едностранната корекция на сметката на ищеца е неоснователно извършена, поради което
заплатената от него сума от 905.87 лв. е недължима и подлежи на връщане. Ето защо, искът по чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД против ЕР ЮГ ЕАД е основателен
и следва да бъде уважен.
Предвид несъвпадане
на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, постановеното от
БРС решение е неправилно и следва да бъде отменено, включително и в частта за
разноските, като вместо него следва да се постанови ново решение за уважаване
на предявения иск.
При този изход на делото и направените от двете страни
искания за разноски, на въззиваемия-ответник такива не му се следват, предвид
основателността на въззивната жалба. На въззивника се дължат направените в
двете инстанции разноски в общ размер на 600 лв. за платено адвокатско
възнаграждение (300 лв. за първата инстанция и 300 лв. пред въззивния съд). В
този смисъл, направеното от ЕР ЮГ в отговора на въззивната жалба възражение по
чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, тъй като платеното от въззивника адвокатско
възнаграждение е в минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за МРАВ.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 1341/30.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 9078/2018
г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлен иска на „Благоустройствени
строежи“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ул.“Иван Богоров“ № 20, представлявано от Иван Апостолов, предявен против „ЕВН
България Електроразпределение“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Гочо
Чемширов, Костадин Величков и Карл Денк, за осъждане на ответното дружество на
основание чл.55, ал.1 ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 905.87 лв., като
платена при начална липса на основание и представляваща стойността на
допълнително начислена електроенергия за кл.№ ****17 в размер на 10931 кВт/ч,
за периода от 29.01.2016 г. до 08.02.2016 г., съгласно фактура № ****22/11.03.2016
г., както и за осъждане на „Благоустройствени строежи“ ЕООД да заплати на „ЕВН
България Електроразпределение“ ЕАД деловодни разноски в размер на 450 лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Гочо
Чемширов, Костадин Величков и Карл Денк, на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД
да заплати на „БЛАГОУСТРОЙСТВЕНИ СТРОЕЖИ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.Бургас, ул.“Иван Богоров“ № 20, представлявано от Иван
Апостолов, сумата от 905.87 лв., като платена при начална липса
на основание и представляваща стойността на допълнително начислена
електроенергия за кл.№ ****17 в размер на 10931 кВт/ч, за периода от 29.01.2016
г. до 08.02.2016 г., съгласно фактура № ****22/11.03.2016 г., както и сумата от 600 лв. за направените съдебни разноски
пред двете съдебни инстанции за платено адвокатско възнаграждение (300 лв. – по
гр.д.№ 9078/2018 г. на БРС и 300 лв. – по възз.гр.д.№ 1043/2019 г. на БОС).
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване (чл.280, ал.3 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.