Р Е
Ш Е Н
И Е
№
19.09.2018 г. гр.Белоградчик
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Белоградчишкият районен съд втори състав
На пети септември две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Районен съдия : Антон Антов
Секретаря Жанета Еленкова,
като разгледа докладваното от съдия Антов
гр.дело № 450 по описа за 2018 година,
и за да се произнесе съдът взе предвид следното :
Предявени са обективно
съединени искове с пр. осн. чл. 344 ал.1 т. 1 и т.2 КТ.
Ищеца М.Б.М. излага в предявената искова молба : Работел на длъжността “директор на Исторически музей Белоградчик”. Със заповед № 7/18.05.2018г.
на Кмета на Община Белоградчик трудовото му
правоотношение/ТПО/ е прекратено на осн. чл. 325 ал.1 т.8 КТ.
Твърди, че Заповедта за прекратяване на ТПО е незаконосъобразна,
защото :
- на 22.01.2016г. м/у ищеца и ответника е сключено допълнително
споразумение по чл. 119 КТ, в което е посочено, че ТПО е за неопределен срок, но
предвид разпоредбата на чл. 28 ал.6 Закона за културното наследство/ЗКН/ следва
да се счита за срочен/със срок от 5 години/, считано от 22.01.2016г. - датата
на подписване на допълнителното споразумение
- разпоредбата на § 5 от ПЗР на ЗИД на Закона за закрила и развитие на
културата/ЗЗРК/ е неприложима поради наличието на посоченото допълнително
споразумение от 22.01.2016г./ след изтичане на срока по § 5 от ПЗР на ЗИД на ЗЗРК не е сключван
договор със служител за длъжността на ищеца – за времето докато бъде заета въз
осн. на конкурс/
- незаконосъобразна е процедурата по проведения конкурс за длъжността на
ищеца – спечелилият конкурса не отговаря на изискванията за допускане до
участие в конкурса по чл. 28 ал.5 т.2, б. “б” ЗКН
Моли да бъде признато
за незаконно и отменено уволнението и да бъде възстановен на предишната му
работа.
Представя писм.
доказателства, претендира разноски.
Процесуалният представител
на ответника е оспорил предявените искове.
Брани се с правни доводи – Заповедта
е законосъобразна, защото при издаването на Заповедта са спазени всички
материално и процесуалноправни разпоредби в т.ч. : - предвид разпоредбата на
чл. 28 ал.5 ЗКН и след изтичане 6 м. срок по § 5 от ПЗР на ЗИД на ЗЗРК времетраенето на ТПО на ищеца не е за неопределено време; - обявения за спечелил/лицето класирано на първо място в конкурса/ за
длъжността “директор на
Исторически музей Белоградчик” отговоря на изискванията по чл. 28 ал.5 т.2, б.
“б” ЗКН
Излага
правоизключващо възражение - допълнително
споразумение м/у страните, сключено на 22.01.2016г. с времетраене -
неопределено време е недействително като противоречащо на чл. 28 ал.6 ЗКН и § 5
от ПЗР на ЗИД на ЗЗРК
Съдът преценявайки изложеното в иск. молба и събраните по
делото писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, доводите и
становищата на страните, приема за установено следното :
От фактическа страна:
М/у ищеца и ответника е съществувало
трудово правоотношение/ТПО/ за заеманата от ищеца длъжност “директор на
Исторически музей Белоградчик”, възникнало на осн. чл. 96 КТ/ от конкурс/ и
споразумение по чл. 107 КТ
На 22.01.2016г. м/у ищеца и ответника е сключено допълнително споразумение
по чл. 119 КТ, в което е посочено, че ТПО е с времетраене - за неопределен
срок.
За длъжността заемана от ищеца на 04.05.2018г. бил проведен конкурс, за
който ищеца не е подал заявление за участие.Конкурса за длъжността “директор на
Исторически музей Белоградчик” е обявен със заповед № 150/19.03.2018г. на кмета
на общ. Белоградчик.
ТПО на ищеца е прекратено със заповед № 7/18.05.2018г. на осн. чл. 325 ал.1
т.8 КТ - поради “постъпване на работа на работа на служител, който е спечелил
конкурс”
Не се спори, че обявения за спечелил конкурса И. Ц. К. има завършено висше образование по специалност “археология” с придобита образователно-квалификационна
степен “магистър” Единствено в представената автобиография на И. Ц. К. е отразено, че същия има
трудов стаж през периода
м.09.2012г.-м.06.2014г. като гл. уредник в Исторически музей Белоградчик и през
периода м.12.2009г.-м.04.2012г. – като гл. специалист “култура” в ОА
Белоградчик.Работил е и като археолог по гр. договори по няколко месеца през
2015г., 2017г. и 2018г.
Не се установи кога спечелилият конкурса е постъпил на работа.Не се
представиха доказателства кога И. Ц. К. е получил съобщението по чл. 96 ал.1 КТ
и акт за встъпване или др. доказателства от които съдът да направи извод за
спазен срок по чл. 96 ал. 2 КТ. Това обстоятелство не се установява от представения
приемо-предавателен протокол 18.05.2018г., тъй като тр. договор №
8/18.05.2018г. с И. Ц. К., влиза в сила считано от 21.05.2018г.
От правна страна
Трайната съдебна
практика, приема, че тежестта на доказване в процеса по трудов спор лежи върху
работодателя. Твърдението на работника или служителя, че уволнението му е
незаконно се основава на упражненото от работодателя право на уволнение. Ето
защо носителят на това право – работодателя – Исторически музей Белоградчик следва
да докаже, че законосъобразно го е упражнил.
Работника е
достатъчно само да твърди незаконосъобразността на уволнението, като посочва
пороците на същото в иск. молба.
Установяване на
законосъобразността на уволнението предполага доказване на фактическия състав,
визиран в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
От
доказателствата по делото несъмнено се установява, че страните са били
обвързани от ТПО, което е било
прекратено на основание чл. 325, ал.1 т.8 КТ - с постъпване на работа на служител, който е
спечелил конкурс.
Това основание е сред
общите основания за прекратяване на трудовия договор, при които същият се
прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие. Смисълът е да
се прекрати трудовото правоотношение с лицето, което е назначено на длъжност,
за която е предвидено да се заема въз основа на конкурс, тъй като се дава
предимство на новоучреденото трудово правоотношение, възникнало от конкурс.
За да е налице законосъобразно прекратяване на ТПО на посоченото в Заповедта основание чл. 325, ал.1, т.8 от КТ - “постъпване на работа на служител, който е спечелил конкурс” следва да са налице следните кумулативни предпоставки:
да е проведен законосъобразно конкурс за длъжността, който да е приключил успешно/т.е. да има кандидат, спечелил конкурса/, както и лицето, което е спечелило конкурса, да е
постъпило на работа.
В производството по иска за
отмяна на уволнението съдът може и следва да извършва проверка доколко проведеният
конкурс е отговарял на общите изисквания, установени в закона, с оглед зачитане
последиците от провеждането му./Решение № 637/27.10.2010г. по
гр.д. № 883/2010г., ІVг.о./
С оглед
посочените от ищеца пороци на уволнението, предварителните въпроси от значение
за спора са относно времетраенето на ТПО м/у ищеца и ответника след изтичане 6 м. срок по § 5 от ПЗР на ЗИД на ЗЗРК и
действително ли е сключеното м/у страните на 22.01.2016г. допълнително
споразумение с времетраене - неопределено време.
Отговорът на първия въпрос е следния :
Съгласно чл. 90, ал.1 КТ длъжностите, които ще се заемат с конкурс, се определят в закон, в акт
на Министерския съвет, на министър или ръководител на друго ведомство или от
работодателя.Съгл.чл. 28, ал.1 ЗКН държавните, регионалните и общинските музеи са културни и научни
институти, които се създават, управляват, финансират, преобразуват и закриват
при условията и по реда на този закон и на ЗЗРК. Съгл.чл. 28, ал.5 ЗКН директор на общински музей
може да бъде лице: 1. с висше образование с придобита
образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност от
съответното професионално направление и 2. с професионален опит: за общински
музеи – три години
професионален опит в съответното професионално направление, а съгл.ал. 6 - правоотношенията
с директорите на музеи по ал.5 възникват въз основа на конкурс за срок от 5
години, освен в случаите, когато в специален закон е предвидено друго.
Съгл. § 5 от ПЗР към
Закона за изменение и допълнение на ЗЗРК/ДВ бр.77 от 2012 г., в сила от
13.10.2012 г./ -
Заварените към влизането в сила на този закон безсрочни трудови правоотношения
на директорите на държавни, общински и регионални културни институти се
запазват до обявяването на конкурс за съответната длъжност при условията и по
реда на този закон и Кодекса на труда, но не повече от 6 месеца от влизането в
сила на този закон.
При така установеното
законово предписание следва извода, че длъжността директор на общински и
регионални музеи се заема след провеждането на конкурс .
Твърдението на ищеца,че към
момента на провеждане на конкурса разпоредбата на § 5 от ПЗР на ЗИД на ЗЗРК е
неприложима по отношение на неговото ТПО и че 5-годишния срок, установен в
същата разпоредба следва да тече от 22.01.2016г./дата на последното доп.
споразумение/ е неоснователно.
Разпоредбата на § 5 от ПЗР на ЗИД
на ЗЗРК урежда именно
заварените безсрочни трудови правоотношения, каквото е и конкретното
правоотношение. Налице е изрично законово предписание в специален закон, че за
тази длъжност се провежда конкурс.
Длъжността директор на общински музей/какъвто несъмнено е Исторически музей гр. Белоградчик/ се заема чрез конкурс по силата на чл. 28, ал.6 от ЗКН, т. е. длъжността е обявена за конкурсна в закон. В
този случай времетраенето на трудовото правоотношение е винаги с определен
срок, който е до провеждане на нов конкурс за длъжността, предвид което
правоотношението не може да се трансформира в безсрочно./ в т. см. Решение
№ 840/29.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3405/2008
г., II г. о., Решение № 174/06.11.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 94/2015 г., III г.о./
Отговорът на втория въпрос е следния : Като сключено в
противоречие с цитираната разпоредба - чл. 28, ал.6 ЗКН допълнително споразумение м/у страните от 22.01.2016г. с
времетраене на ТПО - за неопределено време е недействително.
По недействителността на
тр. договор съдът може да се произнесе и без да е предявен нарочен иск за нея
по чл. 74 КТ, преюдициално - служебно, по довод или възражение на страните - в
процес по искове, чиято основателност обусловя./ така Решение № 176/15.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3022/2008 г., III г.о./ Поради изложеното в настоящия случай,
предявеното от ответника и отразено в доклада по делото правоизключващо
възражение е основателно.
Съдът приема за основателен довода на
ищеца, че спечелилия конкурса кандидат не
отговоря на условията за допускане
до участие в конкурса – не отговоря на изискванията по чл. 28 ал.5 т.2, б. “б”
ЗКН.
Изискванията за заемане на
процесната длъжност, според обявените изисквания и по разпореждане на закона, а
именно чл. 28, ал.5 ЗКН, са висше образование с придобита образователно-квалификационна
степен “магистър” по специалност от съответното професионално
направление и три години професионален опит в съответното професионално направление. Не се спори м/у страните, че И. Ц. К. има завършено висше образование с придобита образователно-квалификационна
степен “магистър” по специалност “археология”. Терминът “професионално направление” има своя легална дефиниция в разпоредбата на § 1, т.1 от ДР на Закона за професионалното
образование и обучение. Съгласно визираната норма “професионално направление” е съвкупност от професии в определен в Националната
отраслова класификация отрасъл на икономиката или друга сфера на обществения
живот, съобразена със съответната област на образованието по Международната
стандартна класификация на образованието. Понятието “професия” също има своето легално определение в т.2 на § 1 от ДР на ЗПОО, а именно - вид трудова дейност, за
която се организира професионално образование и професионално обучение.
Съгласно Класификатора на областите на висшето образование и професионалните
направления, утвърден с Постановление № 125 на МС от 24.06.2002 г./ обн.ДВ
бр.64 от 02.07.2002г. специалността “археология” е в професионално направление “История и
археология”. Съгл. § 1, т.8 от ДР на
Закона за признаване на професионални квалификации “професионалент опит” е времето през което едно лице действително и законно е упражнявало съответната професия на пълно работно време или
равностойно непълно работно време. Следователно професионалния
опит следва да е придобит при работа по трудово правоотношение.
С доклада по
делото, съдът е дал изрични указания на ответника, че не сочи доказателства
относно обстоятелството, лицето
класирано на първо място в конкурса за длъжността на ищеца отговоря на
изискванията по чл. 28 ал.5 т.2, б. “б” ЗКН – че има три години професионален
опит в някое професионално направление от посочените в заповед № 150/19.03.2018г. на кмета на община Белоградчик.
Не се представиха обаче от страна на ответника доказателства/евентуално
тр. книжка/ от които да се установи какъв е тр. стаж на спечелилия конкурса в
съответното професионално направление. Единствено в представената автобиография
на спечелилия конкурса е отразено, че същия има трудов стаж през периода м.09.2012г.-м.06.2014г. като гл.
уредник в Исторически музей Белоградчик, т.е. няма минимум три години
професионален опит в това професионално направление – “история и
археология”, в което е включена
специалността “археология”.
Установи се, че И. Ц. К. през периода м.12.2009г.-м.04.2012г. – има професионален
опит като гл. специалист “култура” в ОА Белоградчик, респ. в професионално
направление – антропология и науки за културата – едно от посочените в заповед № 150/19.03.2018г. на кмета на община
Белоградчик, но не се установи да има завършено висше образование по
специалност, която е включена в това професионално направление.
От изложеното се
налага извода, че от страна на ответника не се доказаха всички разпределени му
в тежест на доказване обстоятелства, респ. предпоставки за законосъобразно прекратяване на ТПО на посоченото в Заповедта основание чл. 325, ал.1, т.8 от КТ. Т.е. има лице, което е обявено за спечелило проведен конкурс за длъжността
на ищеца. Класираният на първо място в проведения конкурс обаче не е отговарял
на изискванията по чл. 28 ал.5
т.2, б. “б” ЗКН за допускане до участие.
Поради това,
съдът приема, че уволнението на ищеца от длъжността “директор на Исторически музей Белоградчик”, извършено със заповед 7/18.05.2018г. на Кмета на Община
Белоградчик на осн. чл. 325 ал.1 т.8 КТ
е незаконно.
Предвид изложеното по-горе предявеният иск с пр. осн. чл. 344, ал.1, т.1 КТ се
явява основателен, поради което
съдът го уважава.
С оглед основателността на главния иск за отмяна уволнението на ищеца,
основателен се явява и акцесорния иск с пр. осн. чл. 344 ал.1 т.2 КТ за
възстановявянето му на заеманата до уволнението длъжност “директор на Исторически музей
Белоградчик”, поради което
съдът го уважава.
С оглед изхода
на спора ответника следва да плати по сметка на БРС разноски по делото в размер
на 100.00лв. – държ. такса, 5.00 лв. – държ. такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист в полза на съда и 5.00лв. - държавна
такса – за издаване на изпълнителен лист в полза
на ищеца, който е освободен от заплащане на държавна
такса, а на ищеца направените разноски в
размер на 600.00лв. - адв. възнаграждение. Възражението
на ответника за прекомерност на адв. възнаграждение на пълномощника на ищеца, съдът
приема за неоснователно. В конкретния случай, адв. възнаграждение на
пълномощника на ищеца не е завишено предвид разпоредбата на чл. 7 ал.1 т.1 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за МРАВ.
Съгласно тази разпоредба за отмяна на уволнение и за възстановяване
на работа, когато искът е предявен самостоятелно, се дължи възнаграждение не
по-малко от размера на минималната работна заплата за страната към момента на
сключване на договора за правна помощ, или за двата иска по 510 лева. Следователно, заплатеното за правна помощ и съдействие възнаграждение от 600 лева е по-ниско от действително дължимото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
Признава за незаконно и отменя уволнението на М.Б.М. с ЕГН ********** *** от длъжността “директор
на Исторически музей Белоградчик”, извършено със заповед № 7/18.05.2018г. на Кмета на Община
Белоградчик.
Възстановява М.Б.М. с ЕГН ********** на предишната му работа “директор на Исторически музей Белоградчик”,
при Община Белоградчик.
Осъжда Исторически музей Белоградчик, при Община Белоградчик да заплати по
сметка на БРС разноски по делото в размер на 100.00лв.
– държавна такса, 5.00 лв. – държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда и 5.00лв. - държавна
такса – за издаване на изпълнителен лист в полза
на ищеца, който е освободен от заплащане на държавна такса.
Осъжда Исторически музей Белоградчик, при Община Белоградчик да заплати на М.Б.М. с ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 600.00 лв. - адвокатско възнаграждение
Оставя без уважение искането на Исторически музей Белоградчик, при Община Белоградчик за присъждане на направени
по делото разноски в размер на 350.00лв. – адв. възнаграждение.
Решението може да се
обжалва пред ВОС в двуседмичен срок,
считано от 19.09.2018 г.
Районен
съдия :