Р Е Ш Е Н И Е
№ 1519 / 26.7.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА – 2 състав,
на девети юли две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в
следния състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : Антони
Николов
като разгледа докладвано от
съдията АНД № 2516 / 2019 г. по описа на РС – Варна, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производство по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от „Е.т.2.“ ЕООД, ЕИК : *********, срещу НП
№ 03 – 008754 / 08. 09. 2017 г. на Директор Д – ИТ – Варна. Със същото на
жалбоподателя :
- за
нарушаване разпоредбата на чл. 128, т. 2, чл. 270, ал. 2, ал. 3 от КТ и на
основание чл. 414, ал. 1 от КТ е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на хиляда и осемстотин лева.
Жалбоподателят моли съда да отмени
атакуваното НП, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения,
необоснованост.
Жалбата е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в
съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Поддържа жалбата,
като в условията на евентуалност моли съда да намали наложеното.
Въззиваемата страна, редовно
призована, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Счита,
че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди НП. Сочи, че същото е
законосъобразно, като наложената санкция
е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна :
На 24. 08. 2017 г. в гр. Бяла,
област Варна, свид. М.К.Д. ***, извършил проверка на възз. „Е.т.2.“ ЕООД,
стопанисващ търговски обект – кафе – аператив, а на 29. 08. 2017 г. в сградата
на Д – ИТ – Варна и документална такава. Установил, че за м. юли 2017 г.
въззивникът начислил, но не изпълнил задължението си да изплати до 25. 08. 2017
г. /26. 08. 2017 г. и 27. 08. 2017 г. били неработни дни/ уговореното трудово възнаграждение
на работник – В.И.Р., като горното било осъществено след проверката. Съставен
бил АУАН, предявен и подписан с възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
били депозирани писмени такива. Административно – наказващият орган приел
констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания, както и от
приложените и приети по делото писмени документи. Съдът кредитира така
посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се,
логични, безпристрастни, обективно и компетентно съставени, кореспондиращи с
приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен
към предмета на доказване по делото. Следва да се отчете незаинтересоваността
на свидетеля от изхода на делото.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда :
Настоящият състав намира, че
производството е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в
ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа
необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно
предявен. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл.
57 от ЗАНН. Фактическата обстановка и квалификацията са еднакво отразени в АУАН
и НП.
Съдът счита, че е осъществен
състава на визираната разпоредба.
От обективна страна безспорно
беше установено, че въззивникът не е изпълнил задължението си да заплати до 25.
08. 2017 г. /26. 08. 2017 г. и 27. 08. 2017 г. били неработни дни/ уговореното
трудово възнаграждение на работник – В.И.Р.. Съдът намира, че правилно е
издирен субекта на нарушението, доколкото КТ предвижда отговорността да се носи
от работодателя. Доколкото в конкретния случай това е юридическо лице, правилно
административно – наказващия орган е наложил имуществена санкция. Горното съдът
прие въз основа на свидетелските показания, както и от приложените и приети по
делото писмени документи.
Доколкото е ангажирана отговорността
на юридическо лице, съдът не следва да разглежда въпроса относно субективна
страна.
Предвид факта, че нарушения от
подобен вид засягат заплащането на положен труд съдът намира, че формират
сравнително висока обществена опасност, поради което не може да не бъдат
санкционирани, респективно правилно в случая е ангажирана административно –
наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се
различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил
налагане на санкция.
Същевременно съдът отчете, че
нарушението е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в
КТ, доколкото въззивника е изплатил на работника полагащата му се парична сума,
видно от свидетелските показания. Безспорно от нарушението не са настъпили и
вредни последици за работника, доколкото същият е положил труд, за който е
получил съответно възнаграждение, като следва да бъде отбелязано, че е налице и
трудов договор, респективно защитени са били неговите права като престиращ труд
в полза на трето лице. От горното следва резонния извод, че относима към
конкретния случай е разпоредбата на чл. 415 В, ал. 1 от КТ, доколкото изложеното
изцяло припокрива признаците й, същата се явява специална и привилигирована
спрямо чл. 414, ал. 1 от КТ, поради което атакуваното НП следва да бъде
изменено. На санкционираното лице, доколкото същото е юридическо, следва да
бъде наложена „Имуществена санкция”, размера на която бъде съобразен с тежестта
на нарушението, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както
и имотното състояние на нарушителя, като се наложи наказание в границите на
предвиденото. В случая съдът отчете сравнително висока тежест на нарушението,
доколкото касае заплащане на положен труд и ниска такава при дееца, предвид липсата
на други наказания. Смекчаващи отговорността обстоятелства - липса на вредни
последици, неналичие на други наказания, което доказва формирано трайно
правилно отношение към законоустановения ред в страната, като извършеното се
явява изолиран акт. Отегчаващи отговорността обстоятелства – не се установиха. Имотно
състояние – видно от доказателствата по делото, налице е индиция за наличие на
доходи, доколкото въззивникът упражнява търговска дейност, но няма
доказателства за сравнително висок техен размер, обуславящ по – висок такъв на
наказанието. С оглед на горното съдът счита за справедливо да наложи на
въззивника наказание в минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 415 В,
ал. 1 от КТ, а именно сто лева, с оглед постигане на целите, визирани в чл. 12
от ЗАНН.
Съдът намира наведеното от страна на въззивника за отмяна за
неоснователно, поради следното : не се установиха процесуални нарушения от
категорията на съществените такива, което да обуслови цялостна отмяна, като
нарушението беше доказано по безспорен и категоричен начин. Относно намаляване
размера на наложеното, съдът изложи мотиви по – горе, поради което не следва да
ги повтаря.
Предвид горното съдът счита, че разглежданото НП следва да
бъде изменено, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ :
ИЗМЕНЯ НП № 03 – 008754 / 08. 09.
2017 г. на Директор Д – ИТ – Варна, с което на „Е.т.2.“ ЕООД, ЕИК : ********* :
- за
нарушаване разпоредбата на чл. 128, т. 2, чл. 270, ал. 2, ал. 3 от КТ е на
основание чл. 414, ал. 1 от КТ е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на хиляда и осемстотин лева, като вместо
това :
НАЛАГА на „Е.т.2.“ ЕООД, ЕИК :
********* :
- за
нарушаване разпоредбата на чл. 128, т. 2, чл. 270, ал. 2, ал. 3 от КТ и на
основание чл. 415 В, ал. 1, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на сто лева.
Решението подлежи на съдебен
контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :