№ 4
гр. , 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КЕТИ М. КОСЕВА
като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело №
20205510102032 по описа за 2020 година
Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с развод поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака с правно основание
чл.49 от СК.
Ищцата С. Н. И., ЕГН ********** твърди, че бракът сключен на
19.02.2020 г. е първи за ответника и втори за нея. Преди сключването на брака
се познавали бегло. Преживяла тежко разводът си през м. март 2019 г.
Заминала в чужбина където се сблъскала със сериозни предизвикателства. На
15.02.2020 г. се върнала в България, тъй като прекратила договора си за
работа в чужбина.
С ответника започнала да се чува от края на м. януари 2020 г.,
почувствала го много близък и когато й предложил брак, тя приела.
Сключването на брака се състояло на 19.02.2020 г. Още от самото начало не
го възприела като неин съпруг. Надеждите й за ново начало не се оправдали,
въпреки че ответникът всячески се стараел да й угоди. Не се почувствала
добре с него, в този град, в този дом. Изпаднала в някаква нова
безнадеждност и непрекъснато плачела. Провели много разговори. Той
считал, че трябва да си дадат време да се опознаят и заедно да градят общо
бъдеще, но не се получило. В средата на август си събрала багажа и се
1
върнала в жилището си в гр. Ст.З.. На 26.08.2020 г. му върнала ключовете за
семейното жилище и си тръгнала окончателно.
Моли съда да постановите решение, с което да прекрати сключения
между нея и Т. Р. М. граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен,
без да се произнася по въпроса за вината. Не възразява семейното жилище,
находящо се в ****** - лична собственост на ответника Т. Р. М. да бъде
предоставено ползването на него.
Ответникът Т. Р. М. взема становище, че не е виновен за раздялата, не
желае прекратяването на брака.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в
съвкупност съдът намира за установено следното:
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак,
съставено по акт № 28/2020 г. издаден от Община К., Т. Р. М. и С. Н. И. са
сключили граждански брак на 19.02.2020 год. в гр. К.. При сключването на
брака съпругата е приела за свое фамилно име фамилното името на съпруга
си – М.а.
Страните нямат родени в брака деца.
По време на брака с ответника с решение № 35/2020 г. постановено по
гр. д. № 1144/2020 г. по описа на РС-К., съдът е допуснал промяна на
фамилното име на ищцата С.Н. М.а, от И. /фамилното име преди сключването
на брака/.
Видно от декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на С. Н. И., съпрузите нямат придобито по време на брака
имущество.
От показанията на разпитаните като свидетели Т.Г.К. и А.М.Г.-К.,
съдът приема за установено, че прекратяването на брака на ищцата с първият
й съпруг й се отразило зле, чувствала се като „дърво без корен“. Заминала да
работи в чужбина. Там също не се чувствала добре, но не била в състояние да
организира завръщането си в България.
2
Познавала ответника бегло. Кореспондирала си с него докато работела в
А.. Той й предложил и тя се съгласила да се събере да живее с него.
Условието му да я прибере от А. за да заживеят заедно било да сключат
граждански брак. Тя приела. Прекъснала трудовите правоотношения с
работодателя си и на 15.02.2020 год. се върнала в България. На 16.02.2020 год.
се преместила да живее при ответника, в домът му в гр. К., *****.
С ответника сключили граждански брак на 19.02.2020 год. В събитието
по поставянето на началото на едно ново семейство не участвал никой от
нейните близки и познати. Самата ищца се отнесла към този факт без
особено вълнение.
Фактът, че сключила брак по този начин и с този човек оставил
близките й озадачени относно причините за това нейно поведение.
От самото начало страните имали множество различия. Допускали, че
липсата на разбиране и синхрон се дължи на факта, че не са преживели
период на взаимно опознаване се нуждаят от време. Времето обаче само
влошавало ситуацията за ищцата. Тя била постоянно разстроена, стигала до
истерия, плачела, споделяла, че не може да свикне с този брак, че не знае
какво прави с този мъж.
Ответникът отдавал състоянията на ищцата на това, че тя не може да
свикне, считал че й трябва време.
Когато споделила с ответника желанието си да го напусне, да си тръгне
и от семейното жилище и от него, той бурно се съпротивлявал, настоявал да
не го прави, да не постъпва прибързано. По време на първата обявена в
страната пандемична обстановка направила опит да си тръгне. Ответникът
изпаднал в състояние, в което тя се притеснила за неговото здраве и се
върнала. На 26.08.2020 год. ищцата върнала на ответника ключовете за
семейното жилище и си тръгнала.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави
следните изводи:
3
Искът за развод е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Налице е дълбоко и непоправимо разстройство на брака, такова което не
може да бъде преодоляно и да доведе до нормални съпружески отношения
поради това, че правоотношението между съпрузите е възникнало по причини
и подбуди различни от тези, върху които се изграждат стабилни брачни
взаимоотношения. Съпрузите не са се познавали, нямали са устойчива
потребност, която другият осъзнато да е поел ангажимент да задоволи.
Неудовлетворени от собственото си състояние, изпитващи желание то да се
подобри, сключвайки граждански брак са разчитали това да се случи чрез
друг човек, при това човек, когото не познават.
Нежеланието бракът да бъде прекратен не е желание за брак. Бракът е
правоотношение, чието основно съдържание са взаимоотношенията между
съпрузите. Тези взаимоотношения следва да бъдат такива, че да носят
удовлетворение и на двете страни. Доволството на едната от страните или
желанието й за запазване на ситуация, в която другата страна не се чувства
комфортно и/или е неудовлетворена не е израз на нормално съпружеско
отношение.
Бракът на страните е формална, лишена от съдържание връзка. Между
съпрузите не са възникнали нито желание за взаимопомощ, нито доверие
един към друг, нито уважение един към друг, нито обич. В този си вид бракът
не е в интерес на съпрузите и на обществото.
Съпрузите нямат деца, Т. Р. М. не прави претенция за предоставяне
ползването на семейното жилище – апартамент, находящ се в гр. К., *******,
затова съдът не следва да се произнася по въпроса за ползването на семейното
жилище.
В съответствие с нормата на чл.329, ал.1, изр. второ ГПК когато няма
вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или
недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги
направили.
Съдът определя окончателна държавна такса по допускането на развода в
размер на 75 лв., от които 25 лв. са внесени. Останалата част от дължимия
4
размер държавна такса следва да бъде възложен на страните по равно, т.е. по
25 лв.
Разноските направени от ищцата в размер на 25 лв. за държавна такса и
600 лв. за адвокатско възнаграждение остават за нейна сметка.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключеният на 19.02.2020 год. в гр. К.,
граждански брак между Т. Р. М., ЕГН ********** от гр. К., ******* и С. Н.
И., ЕГН ********** от гр. Ст.З., ****** поради настъпило в него дълбоко и
непоправимо разстройство.
ОСЪЖДА Т. Р. М., ЕГН ********** от гр. К., ******* да заплати по
сметка на Районен съд – К. сумата 25,00 лв. /двадесет и пет лева и 00 ст./,
представляваща държавна такса по допускането на развода.
ОСЪЖДА С. Н. И., ЕГН ********** от гр. Ст.З., ****** да заплати по
сметка на Районен съд – К. сумата 25,00 лв. /двадесет и пет лева и 00 ст./,
представляваща държавна такса по допускането на развода.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от 16.03.2021
год. пред ОКРЪЖЕН СЪД - Ст.З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5