РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 09.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 64 по описа на съда за 2019
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.238 ГПК.
Предявени са от „Агрофарм“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул. „Богомил“ № 23, ет.7,, ап.21, представлявано и
управлявано от Д.Х.Г., срещу ЕТ
„БЕЕРЕНАНБАУ-К.Д.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
Велинград, общ.Велинград, обл.Пазарджик, инд.зона, ул. „Г.Кирков“, АДМ.СГРАДА,
№ 1, вх.6, представлявано от К.С. Д.,
ЕГН **********, осъдителни искове с правно основание чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, с
които ищцовото дружество иска ответното да бъда осъдено да му заплати сумата от
12 000 лева (дванадесет хиляди лева) представляваща главница
по фактура № *********/15.06.2015 г., сумата от 5174,37 лева (пет хиляди
сто седемдесет и четири лева и тридесет и седем стотинки) представляваща главница
по фактура №*********/09.12.2016 г., ведно със законната лихва
върху главниците от 22.01.2019 г. до окончателното им изплащане, както и сумата
от общо 5471,35 лв., представляваща обезщетение за забава, от които
сумата от 4368,83 лева (четири хиляди триста шестдесет и осем лева и осемдесет
и три стотинки), представляваща лихва по фактура № *********/15.06.2015 г, за
периода от 15.06.2015 г.до 22.01.2019 г., а сумата от 1102,52 лева,
представляваща лихва по фактура № *********/09.12.2016 г., за периода от
09.12.2016 г.до 22.01.2019 г..
В исковата молба са изложени фактическите твърдения, че ищцовото
дружество е в трайни търговски отношения с ответното във връзка, с което за
периода от 15.06.2015 г. до 09.12.2016 г. му е доставил стоки на обща стойност
от 17174,37 лв., за което са издадени следните фактури №
*********/15.06.2015 г. и №*********/09.12.2016 г.. Сочи, че ответникът е приел
стоката, което е удостоверен от двустранно подписани приемо-предавателни
протоколи, но въпреки това и многократните покани за доброволно плащане
задълженията са останали непогасени, поради което се дължи и обезщетение за
забава в общ размер на 5471,35 лв.. Предвид изложеното моли съдът да постанови
решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищцовото сумата от 12 000
лева (дванадесет хиляди лева) представляваща главница по фактура №
*********/15.06.2015 г., сумата от 5174,37 лева (пет хиляди сто
седемдесет и четири лева и тридесет и седем стотинки) представляваща главница
по фактура №*********/09.12.2016 г., както и сумата от общо 5471,35 лв.,
представляваща обезщетение за забава, от които сумата от 4368,83 лева (четири
хиляди триста шестдесет и осем лева и осемдесет и три стотинки), представляваща
лихва по фактура № *********/15.06.2015 г, за периода от 15.06.2015 г.до
22.01.2019 г., а сумата от 1102,52 лева, представляваща лихва по фактура №
*********/09.12.2016 г., за периода от 09.12.2016 г.до 22.01.2019 г..
Претендират се разноски. Ангажират се доказателства.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника ЕТ
„Бееренанбау-К.Д.“.
Конкретната преценка за наличието на предпоставките по чл. 239, ал.1, т.1 и т.2, пр.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, съдът извежда от наличните по делото данни, че на ответника ЕТ
„Бееренанбау-К.Д.“ е връчен препис от исковата молба и доказателствата, с указания за
възможността за представяне на отговор и за последиците от неподаването му,
както и обстоятелството, че не е подал отговор, не се явява в съдебно
заседание, за което е редовно призован и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, като от представените към исковата молба писмени
доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на предявения
иск на основание чл. 238 ГПК и чл. 239 ГПК. Ето защо съдът намира, че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по направеното от
ищеца искане.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение
не се мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви за
уважаването на исковите претенции, а същото се основава единствено на наличието
на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
По разноските
Предвид изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на ищеца
в размер на 2505,83 лв., съобразно представените доказателства и списък по чл.
80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕТ „Бееренанбау-К.Д.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: Велинград, общ.Велинград,
обл.Пазарджик, инд.зона, ул. „Г.Кирков“, АДМ.СГРАДА, № 1, вх.6, представлявано
от К.С. Д., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Агрофарм“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Богомил“ № 23,
ет.7,, ап.21, представлявано и управлявано от Д.Х.Г., на основание чл. 327 ТЗ сумата от 12 000 лева
(дванадесет хиляди лева) представляваща главница по фактура №
*********/15.06.2015 г., сумата от 5174,37 лева (пет хиляди сто
седемдесет и четири лева и тридесет и седем стотинки) представляваща главница
по фактура №*********/09.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците
от 22.01.2019 г. до окончателното им изплащане, на основание чл. 86 ЗЗД сумата от общо 5471,35 лв., представляваща
обезщетение за забава, от които сумата от 4368,83 лева (четири хиляди триста
шестдесет и осем лева и осемдесет и три стотинки), представляваща лихва по
фактура № *********/15.06.2015 г, за периода от 15.06.2015 г.до 22.01.2019 г.,
а сумата от 1102,52 лева, представляваща лихва по фактура №
*********/09.12.2016 г., за периода от 09.12.2016 г.до 22.01.2019 г., както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2505,83 лв., представляваща сторените
по делото разноски от ищцовото дружество.
Решението
на основание чл. 239, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА