Решение по дело №15764/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6937
Дата: 18 октомври 2017 г. (в сила от 2 април 2019 г.)
Съдия: Светослав Василев Василев
Дело: 20151100115764
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 декември 2015 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№………./18.10.2017г.

гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ

 

при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15764 по описа за 2015г, за да се произнесе взе пред вид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал.1 изр. 1 от ЗЗД.

С исковата молба ищецът В.Х.К., с адрес: *** Тръмбеш, чрез адв. Х.К. от ВТАК, съдебен адрес:***, твърди, че на 18.09.2015 г. около 23.00 часа на първокласен път I-5, при км. 75+900, в района на с. Петко Каравелово, общ. Полски Тръмбеш, товарен автомобил „Мерцедес 315 СДИ Спринтер КА 43“ с рег. № *******, собственост на „Т.Т.“ ЕООД, удря движещия се по банкета вдясно на посоката на движение на товарния автомобил пешеходец С.Т.П.от с. К. – син на ищцата, следствие на което е причинена смъртта му. Загубата на сина й е причинила болки и страдания, които никога няма да спрат. Същата е със заболяване „коксартроза“ в напреднала степен, поради което самостоятелното й придвижване е почти невъзможно. Има и силно затруднена кумуникативност вследствие на говорен дефект. Ищцата е разчитала на сина си, който е пазарувал, плащал е текущите сметки на домакинството, поддържал е двора, осигурявал е отопление през зимата, закупувал й е лекарства от съседните градове, осигурявал й е физическа защита и морална упора. По случая в Районно управление – Полски Тръмбеш е образувано досъдебно производство № ЗМ-319/18.09.2015 г. за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК. За товарен автомобил „Мерцедес 315 СДИ Спринтер КА 43“ с рег. № ******* е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с „ДЗИ – О.З.“ ЕАД съгласно застрахователна полица № 06/115001488270 със срок на действие от 04.06.2015г. до 04.06.2016г. По изложените съображения претендира присъждане на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди – изразяващи се в болки и страдания от смъртта на сина й, в размер на 150 000,00 лв., ведно със законна лихва от датата на увреждането – 18.09.2015г. до окончателното й изплащане. Ищцата е претърпяла и имуществени вреди изразяващи се в разходи по погребението на сина си в размер на 890,00 лева, които претендира със законна лихва от 18.09.2015 г. Претендира разноски, включително за заплатен адвокатски хонорар.

Ответникът „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ******** чрез юрк. Ю.К., не оспорва наличието на валиден застрахователен договор за риска „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил. Оспорва механизъма на настъпване на ПТП, вината и наличието на противоправно поведение на водача на МПС. Релевира възражение за съпричиняване на вредите от страна на починалия, тъй като същият сам се е поставил в опасност. Оспорва размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като твърди, че последният е прекомерно завишен с оглед на трайната съдебна практика към датата на настъпване на процесния ПТП и с оглед на социално-икономическата конюнктура в страната. Претендира разноски и представя доказателства.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Между страните не е спорно, а и това се установява от Констативен протокол за ПТП № 81/2015г.  на РУМВР – Полски Тръмбеш настъпването на процесното ПТП на 18.09.2015 г. около 23.00 часа на първокласен път I-5, при км. 75+900, в района на с. Петко Каравелово, общ. Полски Тръмбеш, товарен автомобил „Мерцедес 315 СДИ Спринтер КА 43“ с рег. № *******, собственост на „Т.Т.“ ЕООД, удря движещия се по банкета вдясно на посоката на движение на товарния автомобил пешеходец С.Т.П.вследствие на което настъпва неговата смърт.

Не е спорно обстоятелството, че ответникът е застраховател по застраховка ГО по отношение на автомобил „Мерцедес 315 СДИ Спринтер КА 43“ с рег. № ******* със срок на действие от 04.06.2015 г. до 04.06.2016 г.

Установи се, че по случая в Районно управление – Полски Тръмбеш е образувано досъдебно производство № ЗМ-319/18.09.2015 г. за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, което е приключило с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 21.11.2016 г. на Окръжна прокуратура – гр. Велико Търново, тъй като деянието не водача на т.а. „Мердецед“ не представлява престъление, а се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК.

По делото е изслушана КСМАТЕ, от която се установява механизмът на настъпване на процесното ПТП. То настъпва на 18.09.2015 г. около 23.00 часа на първокласен път I-5, при км. 75+900, в района на с. Петко Каравелово, общ. Полски Тръмбеш, товарен автомобил „Мерцедес 315 СДИ Спринтер КА 43“ с рег. № *******, собственост на „Т.Т.“ ЕООД, удря движещия се по банкета вдясно на посоката на движение на товарния автомобил пешеходец С.Т.П.вследствие на което настъпва неговата смърт. Вещото лице посочва, че причината за настъпване на ПТП е поведението на водача на т.а. „Мерцедес“, който не е предприел спиране навреме, въпреки че е имал такава възможност. Същият е карал с превишена скорост – 108 км/ч, при допустима максимална скорост 90 км/ч. Ударът се осъществява с предната дясна част на автомобила. При управление на автомобила на дълги светлини, водачът на т.а. „Мерцедес“ е можел да предотврати настъпването на ПТП. Според вещите лица /Протокол от о.с.з. от 29.06.2017 г./, пешеходецът не е излязъл внезапно на пътното платно. Съгласно КСМАТЕ, получените травматични увреждания, довели до смъртта на пешеходеца, са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

По делото е разпитан свидетел И.Н.Л.. Свидетелят посочва, че ищцата е била в изключително добри отношения със сина си, живели са в едно домакинство, починалият е бил единствен близък роднина на ищцaта и  се е грижел за нея. Същата е преживяла тежко смъртта на сина си е плачела всеки ден.

От удостоверение за родствен връзки изх. № 101/23.09.2015 г. на Община Полски Тръмбеш се установява, че ищцата е майка на починалия С.Т.П.. Или неоснователни са възраженията на ответника за липса на активна процесуална легитимация на същата. Поради смъртта на ищцата, за страна в настоящото производство е конституирана И.Н.Л., ЕГН **********, с адрес: *** – наследник на ищцата, съгласно представен по делото Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 21.12.2016 г. на Нотариус П.К., рег. № 580 в НК.

Представена е Фактура от 26.11.2015 г. за сумата от 890,00 лева, от която е видно, че ищцата е заплатила разноските по извършване на погребение на сина си в посочения размер.

При установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира исковете за частично основателни по следните съображения:

По иска по чл. 226 от КЗ (отм.):

Въз основа на така събраните по делото доказателства съдът приема, че в срока на действие на задължителната застраховка "ГО" настъпва застрахователно събитие, което е покрит риск по нея.

С оглед събраните писмени доказателства, както и изслушаната KСMАТЕ, безспорно се установи настъпването на твърдяното ПТП. То е резултат от виновното и противоправно поведение на водача на т.а. Мерцедес. Представеното по делото Постановление за прекратяване на наказателното производство от 21.11.2016 г.  за прекратяване на наказателното производство не обвързва съда и той е длъжен да събере доказателства и се произнесе по въпроса за наличието или отсъствието на предпоставките на чл. 45 от ЗЗД. Произшествието от техническа гледна точка не е резултат от внезапно възникнала опасност на пътното платно, а на субективни технически решения, предприети от водача. Водачът управлява автомобила си с превишена скорост /108 км/ч при допустима скорост от 90 км/ч/ (нарушение на чл. 20, ал. 1 и, ал. 2 от ЗДвП). Същият не предприема спиране навреме и реализира ПТП. В причинна връзка с това противоправно поведение настъпва смъртта наС.П.. След като поведението на застрахования водач е виновно и противоправно, съгласно чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм.) застрахователят дължи плащане на застрахователно обезщетение за причинените от застрахования при него водач на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Или искът е доказан по основание.

Относно размерът, съдът съобрази указанията дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС. За претърпените в следствие на смъртта наС.П. неимуществени вреди ответникът дължи застрахователно обезщетение на наследниците му по закон, сред които и ищцата, която е майка на пострадалия (арг. от Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС). Настоящият съдебен състав кредитира гласните доказателства събрани чрез разпита на свидетеля И.Н.Л.. Последните ценени при условията на чл. 172 от ГПК се кредитират от настоящата инстанция като обективни и безпристрастни. Установи се силната емоционална връзка между ищцата и сина й. Фактът, че смъртта му била внезапна и неочаквана, както и възрастта на починалия - на 50 години, в активна възраст, в която се е грижел за майка си като единствен нейн близък роднина. Съдът взе предвид здравословното състояние на ищцата - затрудненото й предвижване и комуникация, както и претърпения шок и стрес. Обстоятелството, че загубата на дете, независимо от възрастта му, е непреодолимо т.е. че психическите страдания и негативни емоции във връзка с това, ищцата е търпяла до края на живота си. Всички тези обстоятелства по настъпването на вредите и ефектът, който е оказвал върху начина на живот на ищцата, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на 120 000, 00 лева.

Относно възражението за съпричиняване: 

Категорична и безпротиворечива е съдебната практика (напр. решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.), че релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на причинителя/ до увреждането като неблагоприятен резултат. Във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 226, ал.1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Според настоящия състав обстоятелството дали пострадалият е употребил алкохол и в каква степен на алкохолно опиянение е бил, не е основание за отчитане на съпричиняване от негова страна, доколкото за пешеходците липсва изрична законова забрана в този смисъл, а по делото не е установено употребата на алкохол да се намира в пряка причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат. Или възражението на ответника за съпричиняване е неоснователно.

По претенцията за законна лихва:

Имайки предвид характера на отговорността на застрахователя, която произтича от един юридически факт-непозволено увреждане, следва и изводът, че задължението за обезвреда възниква именно от момента на увреждането и не е необходима покана, за да се дължи лихва за забава/чл. 84, ал. 3 ЗЗД/. В деня на увреждането възникват по силата на закона основанията за ангажиране отговорността на застрахователя и от този момент той дължи обезщетение за вредите и лихви за забава. Затова дължимите обезщетения следва да бъдат присъдени от датата на увреждането на пострадалия – 18.09.2015 г.

По имуществените вреди:

Основателни са и исковете са изплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за погребение в размер на 890,00 лв., доказано с квитанция за плащане на комплексна погребална услуга. Тези разходи са в причинно - следствена връзка с ПТП и подлежат на обезщетение. Или искът е доказан по основание и размер.

По разноските:

С оглед изхода на настоящото дело право на разноски имат и двете страни, съразмерно на уважената, респективно- отхвърлената част от исковете.

На адвокат Х.К. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ищцата в размер на 4192, 00 лева с вкл. ДДС – намалено съобразно фактическата и правна сложност на делото, от която сума, съразмерно на уважената част от исковете, ответникът следва да заплати 3353, 60 лева с вкл. ДДС, съразмерно на уважената част от иска на ищцата.

Ищцата има право на разноски и в размер на 403,66 лева - за заплатен депозит за КСМАТЕ, съобразно уважената част от иска

Ответникът има право на разноски за процесуално представителство от юрисконсулт, като съразмерно на отхвърлената част ищцата следва да му заплати 838,40 лева.

Ответникът следва да се осъди да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд сумата от 4800, 00 лева – разноски, съразмерно на уважената част от исковете за държавна такса.

При тези мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ******** да заплати на И.Н.Л., ЕГН **********, с адрес: *** – наследник на  В.Х.К., с адрес: *** Тръмбеш, на основание чл. 226 от КЗ сумата от по 120 000,00 лева – застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на С.Т.П.в следствие на претърпяно застрахователно събитие настъпило на 18.09.2015 г. около 23.00 часа на първокласен път I-5, при км. 75+900, в района на с. Петко Каравелово, общ. Полски Тръмбеш, резултат от противоправното поведение на водача на товарен автомобил „Мерцедес 315 СДИ Спринтер КА 43“ с рег. № *******, собственост на „Т.Т.“ ЕООД, застрахован при ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата от 18.09.2015 г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за разликата над сумата от по 120 000.00 лева до сумата от 150 000,00 лева.

ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ******** да заплати на адв. Х.К., на основание чл. 78, ал.2 от ГПК адвокатско възнаграждение в размер на сумата от по 3353, 60 лева с ДДС.

ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ******** да заплати И.Н.Л., ЕГН **********, с адрес: *** – наследник на  В.Х.К., с адрес: *** Тръмбеш сумата от 403,66 лева – разноски за депозити за вещи лица, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА И.Н.Л., ЕГН **********, с адрес: *** – наследник на  В.Х.К., с адрес: *** Тръмбеш да заплати на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК  сумата от 939,40 лв. разноски за производството съразмерно на отхвърлената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.

 

СЪДИЯ: