№ 398
гр. София, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110114121 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Предмет на производството са предявени от „А...“ ЕООД /в несъстоятелност/обективно
съединени искове по реда на чл.422 ГПК против „А...“ ЕООД за установяване съществуване
вземанията за сумата 20 000 лв. на основание чл.232, ал.2 ЗЗД, представляваща наемна цена
по договор за наем от 01.02.2022 г. за периода от месец март 2023 г. до месец юни 2023 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното плащане, за която сума e издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3199/2023 г. по описа на РС
– Русе, ГО, XV състав.
В исковата молба „А...“ ЕООД /в несъстоятелност/, твърди, че на 01.02.2022 г.
сключил договор за наем с ответника – „А...“ ЕООД, по силата на който му е предоставил за
временно възмездно ползване следните недвижими имоти – УПИ ХУ1-949,950 от кв. 11 по
пл. на гр. София, м. „НПЗ Орион и съседни жилищни територии“, кад. лист № 218,219,
находящ се в гр. София, ул. „3020“ № 13, който имот бил частично идентичен с ПИ с
идентификатор № 68134.2821.2517 и ПИ с идентификатор № 68134.2821.949; сграда с
идентификатор № 68134.2821.949.1, находяща се в гр. София, ул. „3020“, срещу месечна
наемна цена в размер на 5000 лв., платима по банков път до 15-то число на месеца, съгласно
чл. 5 от договора. Излага, че договорът бил със срок на действие една година, който
започвал да тече от 01.02.2022 г. Сочи, че до месец февруари 2023 г. ответникът е
изпълнявал задължението си за плащане на наемната цена, но от месец март 2023 г. е
преустановил плащанията. Посочва, че предишният синдик на дружеството е изпратил
уведомление за прекратяване на наемния договор, поради неплащане на наемната цена, с
което договорът бил прекратен. В настоящото производство ищецът претендира да бъде
установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата в общ размер на
1
20 000 лв., представляваща неплатената наемна цена за периода от месец март 2023 г. до
месец юни 2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, за която сума
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
3199/2023 г. по описа на РС – Русе, ГО, XV състав. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК „А...“ ЕООД, оспорва предявения иск с твърдението, че не се
установява ищецът да е собственик на процесните имоти. Излага, че същите били продадени
на ответника срещу продажна цена от 230 000 лв., която била изцяло заплатена от ответника
на 26.04.2023 г. Сочи, че недоказано било наличието на наемно правоотношение между
страните, както и дължимост на наемната цена в посочения в исковата молба размер. Излага
още, че не е получил уведомление за прекратяване на договора, поради което оспорва
същият да е прекратил своето действие. В тази връзка оспорва процедурата по връчване на
уведомлението за прекратяване на договора. По изложените съображения моли за
отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2,
пр. 1 от ЗЗД на основание чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца при условията на пълно и
главно доказване е да докаже възникването на елементите на правопораждащия за него
фактически състав, а именно: съществуване на облигационно отношение между ищеца и
ответника за периода м.03.2023 г. - м.06.2023 г., породено от сключен договор за наем;
предаването на вещта, предмет на договора, в състояние, годно за ползване; уговорената
наемна цена за периода м.03.2023 г. - м.06.2023 г., както и изискуемост на вземанията –
изтичане на срока за плащане на задължението, уговорен в договора за наем.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже погасяването на дълга.
По делото не спорно, а и от представения договор за наем от 01.02.2022 г., се установява, че
ищецът се задължил да предостави за временно ползване УПИ ХУ1-949,950 от кв. 11 по пл.
на гр. София, м. „НПЗ Орион и съседни жилищни територии“, кад. лист № 218,219, находящ
се в гр. София, ул. „3020“ № 13, който имот бил частично идентичен с ПИ с идентификатор
№ 68134.2821.2517 и ПИ с идентификатор № 68134.2821.949; сграда с идентификатор №
68134.2821.949.1, находяща се в гр. София, ул. „3020“ срещу поето от ответника задължение
да заплаща наем от 5000 до 15-то число на текущия месец. Плащането следва да се извърши
по банков път по специална синдическа сметка.
С чл.4.1 от договора страните уговорили срок от една година, който започвал да тече от деня
на подписването му - 01.02.2022 г. В чл.4.2 страните са се съгласили продължаването на
срока на договора да се извършва само изрично, в писмена форма, като продълженият срок
не може да бъде по-дълъг от една година.
От представения по делото нотариален акт № 83, том I, рег. № 3294, дело № 79 от 01.03.2018
г. се установява, че „А...“ ЕООД е придобило процесния недвижим имот от „Л...“ ЕООД.
Представено е уведомление от чрез ЧСИ И. Х., рег. № 832 на КЧСИ от „А...“ ЕООД до
2
„А...“ ЕООД за прекратяване на договор за наем относно имот, находящ се в гр.София, район
Връбница, ул. 3020 № 13 с приложено Уведомление по чл.47 ГПК, от разписката на гърба на
което се установява, че на 29.05.2023 г. е залепено на входната врата на седалището и адреса
на управление на ответника: гр. Русе, ул. „В. П..
От изслушаната по делото ССчЕ, която съдът кредитира на основание чл.202 ГПК като
компетентно и безпристрастно изготвена се установява, че за периода на от датата на
сключване на договора – 01.02.2022 г. до неговото прекратяване на 30.05.2023 г., заплатената
наемна цена от наемателя е за периода от м.02.2022 г. до м.01.2023 г. и е в размер на общо 60
000 лв., по дати, основание и суми, изложени в констативно-съобразителната част на
заключението. Вещото лице не е установило да са извършвани плащани от наемателя по
договора за наем за периода месец март 2023 г. до месец юни 2023 г.
Спорен по делото е въпросът за дължимостта на наемната цена по договор за наем за
периода от месец март 2023 г. до месец юни 2023 г., в размер на общо 20 000 лв.
Съобразно чл. 20 ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната
обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и
всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на
договора обичаите в практиката и добросъвестността.
Договорът за наем представлява консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и
неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещта, предмет
на договора и заплащането на уговореното наемно възнаграждение не се включва в неговия
фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения. За да
възникне задължението за заплащане на уговореното наемно възнаграждение, наемодателят
следва да предаде на наемателя вещта, предмет на наемния договор.
Основното задължение на наемодателя е да предаде наетата вещ на наемателя и да му
предостави свободното ползване на обекта на наема в рамките на уговорения срок, а за
наемателя се пораждат следните задължения: да заплати уговореното наемно
възнаграждение, да пази вещта, като я използва съгласно обичайното или уговореното
предназначение, да заплаща всички уговорени разходи, свързани с ползването и
поддържането на вещта, както и да я върне след изтичане на уговорения срок на ползване.
С оглед твърденията на ищеца и дадените му указания за уточняване на фактите,
съдът приема, че ищецът претендира неплатени наемни вноски за периода от месец март
2023 г. до месец юни 2023 г. по договор за наем от 01.02.2022 г., който счита за прекратен не
по-рано от м.юни.2023 г.
Един от характерните белези на договора за наем на вещи е неговият временен характер.
Предвиденото в чл.236, ал.1 ЗЗД продължаване за неопределен срок на договора за наем, ако
след изтичане на срока ползването на вещта продължи със знанието и без
противопоставянето на наемодателя, не е приложимо в случаите, в които страните изрично
са дерогирали приложението му в рамките на договорната свобода. Общия принцип в
гражданското право, че договорите имат силата на закон за сключилите ги – по аргумент от
разпоредбата на чл.20а ЗЗД.
3
От съдържанието на процесния договор за наем от 01.02.2022 г. е видно, че страните са
дерогирали изрично приложението на чл.236, ал.1 ЗЗД, която норма е диспозитивна, като са
предвидили, че продължаването на срока на договора да се извършва само изрично, в
писмена форма, като продълженият срок не може да бъде по-дълъг от една година.
С оглед изложеното, съдът намира, че в конкретния случай страните не са постигнали
съгласие за продължаване действието на договора за наем, поради което същият се счита за
прекратен с изтичането му на 01.02.2023 г. Съдът е длъжен да зачете прекратителното
действие на уговорения срок в договора за наем, поради което и не се дължи наемна цена за
периода месец март 2023 г. до месец юни 2023 г. С оглед недоказване на първата
материалноправна предпоставка за уважаване на предявените искове, не следва да се
обсъжда наличието на останалите. В случай, че наетата вещо остане в държане на наемателя
по вече прекратеното наемно правоотношение се създава друга облигационна връзка,
различна от прекратилия действието си договор за наем, каквито искове не са предявени в
настоящото производство.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК, право на разноски има
ответникът. В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. В
настоящия случай ответникът не претендира разноски, поради което и такива не му се
следват.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „А...“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр.Видин, ул. ... за признаване за установено по отношение
„А...“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул. „В. П., че дължи
сумата 20 000 лева на основание чл.232, ал.2 ЗЗД, представляваща наемна цена по договор за
наем от 01.02.2022 г. за периода от месец март 2023 г. до месец юни 2023 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното плащане, за която сума e издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3199/2023 г. по описа на РС – Русе, ГО, XV
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5