МОТИВИ ПО ПРИСЪДА № 64/30.08.2016
г. ПО НОХД № 76/2016 г.
Обвинението против подс.Е.И.П. *** е за престъпление
по чл.207 ал.1 от НК за това, че през през
месец декември 2015 г. в с.Орлов дол, общ.Тополовград намерил чужда движима вещ
– намерил мобилен телефон марка „HTC DESIRE 516” dual с две СИМ карти на
стойност 295,50 лв. и в продължение на една седмица не е съобщил за нея на
собственика й А.К.Г. ***, на властта или на този който я е загубил – А.К.Г. ***. представителят на ТРП поддържа обвинението, като прави предложение
предвид на факта, че в съдебно заседание подсъдимия възстанови нанесените щети
в пълен размер на 295,50 лв. Същият да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба по чл.78А от НК, тъй като са налице условията за това – подсъдимият не е осъждан, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел, за
престъплението се предвижда наказание глоба от 100 до 300 лева и причинените от
престъплението имуществени вреди са възстановени. Относно размера на глобата
предвид разпоредбата на чл.78А ал.5 от НК пледира да бъде наложена максималната
предвидена в закона глоба в размер на 300 лв.
Подсъдимият се явява лично в с.з., признава се за виновен, не дава обяснение и възстанови в съдебно
заседание причинените от престъплението имуществени вреди в размер на 295,50
лв.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 01.12.2015 г. св.А.Г. *** посетила Тополовград.
Имала е работа до съда и през времето като е била в града е загубила оставен в
дамската й чанта мобилен телефон марка „HTC DESIRE 516” dual с две СИМ карти. В
началото на месец декември 2015 г. подс.П. бил на автобусната спирка в с.Орлов
дол, общ.Тополовград и на пейката намерил загубения от Г. мобилен телефон. Подсъдимият взел телефона и отишъл в дома
си, където извадил СИМ картите и ги изгорил в печката. В телефона поставил
негова СИМ карта и ползва телефона няколко дни. Няколко дни по-късно отишъл в
Тополовград и разменил телефона си с телефона на св.И.Д., който от своя страна
го продал на св.Й.С. за сумата от 70 лв. Последният от своя страна го продал на
св.З.А. за сумата от 149 лева на 08.03.2016 г. На 30.03.2016 г. св.А. заложил
телефона в заложна къща в Слънчев бряг.
От приложената по делото оценителна експертиза е
видно, че стойността на мобилния телефон е 295,50 лв.
Видно от приложената по
делото справка за съдимост се установява, че подс.П. не е осъждан.
Така установената фактическа обстановка се подкрепя от
събраните по делото гласни доказателства – признанията на подсъдимия и
показанията на свидетелите, които съдът кредитира, тъй като са обективни,
безпротиворечиви и безпристрастни.
В подкрепа на така установената фактическа
обстановка са и писмените доказателства по делото, които съдът кредитира, тъй
като са документи, издадени в съответната форма и ред.
На основата на така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Безспорно по делото се установи, че подс.Е.И.П. е извършил
престъплението, в което е обвинен. От обективна страна се установи, че през месец декември
2015 г. в с.Орлов дол, общ.Тополовград намерил чужда движима вещ – намерил мобилен
телефон марка „HTC DESIRE 516” dual с две СИМ карти на стойност 295,50 лв. и в
продължение на една седмица не е съобщил за нея на собственика й А.К.Г. ***, на
властта или на този който я е загубил – А.К.Г. ***.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк
умисъл – подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване.
С оглед на данните по делото и квалификацията на деянието по чл. 207,
ал.1 от НК съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 78 А от НК, тъй
като за извършеното престъпление се предвижда наказание глоба от 100 до 300 лв.,
деецът не представлява голяма обществена опасност, не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78 А от НК и нанесените
с деянието имуществени вреди бяха възстановени в съдебно заседание и целите на
наказанието биха могли да се постигнат по този начин. Поради което съдът
намира, че подс.Е.П. следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да
му се наложи административно наказание - глоба.
Като взе предвид характера на извършеното деяние,
имотното и материално положение на подсъдимия и разпоредбата на чл.78А ал.5 от НК, съдът наложи на подсъдимия наказание глоба
в минимален размер
- 100 лв., предвиден в закона при превес смекчаващи
отговорността обстоятелства – признанията на подсъдимия и съдействието му за разкриване на обективната истина
по делото.
Съдът счита, че така наложеното наказание ще
съдейства за поправяне и превъзпитание на осъдената към спазване на законите и
добрите нрави и ще въздейства предупредително върху нея и другите членове на
обществото.
При този изход от делото, съдът осъди подсъдимия
да заплати по сметка на ОД на МВР – Хасково направените разноски от досъдебното
производство в размер на 106,26 лв.за възнаграждение на вещо лице и по сметка
на ТРС – бюджет на съдебната власт направените разноски от съдебното
производство в размер на 40 лв. за пътни разноски на свидетел.
Ръководен от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
14.09.2016 г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: