Решение по дело №595/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 817
Дата: 1 октомври 2019 г. (в сила от 3 юни 2020 г.)
Съдия: Янко Новаков Новаков
Дело: 20192100100595
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 366                               01.10.2019 година                           Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският    окръжен съд,                                                   граждански състав

На   дванадесети септември                   две  хиляди  и  деветнадесета година

В публично заседание    в    следния    състав:

 

Председател: Янко Новаков

       Членове: -

 

Секретар: Стойка Вълкова

Прокурор: -

 

като разгледа докладваното от съдия Новаков

гражданско дело         номер         595          по описа за   2019      година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Ищецът П.Х.Х., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3, офис 6 – адв. Панайот Велков е предявил иск за осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати  сумата от 35000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради това, че на 07.11.2016 г. по ДП № 33/2015 г. на Софийска градска прокуратура, СЗ „Антикорупция“, неоснователно му било повдигнато обвинение за престъпление по чл.301, ал. 1, предл І и ІІ вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

ДП № 33/2015 г. на СГП е било преобразувано в ДП № 88/2018  на Специализираната прокуратура. То е било прекратено спрямо ищеца на основание чл. 243, ал. 1 т. 1 и 2 от НПК с прокурорско постановление от 15.02.2019 г., влязло в сила на 06.03.2019 г.

Наред с горното ищецът претендира законната лихва върху главницата от 35000 лева, считано от 07.11.2016 г. до окончателно изплащане.

Ищецът желае да му бъдат присъдени и разноските в настоящото исково производство.

Ответникът Прокуратурата на Република България оспорва иска.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С постановление от 07.11.2016 г. по ДП № 33/2015 г. на Софийска градска прокуратура, СЗ „Антикорупция“ (л.9-11 от делото)  ищецът П.Х. е бил привлечен като обвиняем за това, че на 01.08.2016 г. на Митнически пункт „Капитан Андреево“ в качеството си на длъжностно лице  - митнически инспектор, в съучастие със свой колега, поискал и приел от физическо лице  (свидетел с тайна самоличност) дар от 300 щатски долара, за да не подложи на митническа проверка управлявано от свидетеля моторно превозно средство - престъпление по чл.301, ал. 1, предл І и ІІ вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

Предвиденото в закона наказание за престъплението е лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.

ДП № 33/2015 г. на СГП е било преобразувано в ДП № 88/2018  на Специализираната прокуратура.

С прокурорско постановление от 15.02.2019 г., влязло в сила на 06.03.2019 г. (л. 130-135), наказателното производство спрямо ищеца е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1 т. 1 и 2 от НПК – поради това, че извършеното деяние не съставлявало престъпление и поради недоказаност на обвинението.

В обстоятелствената част на исковата молба се посочва, че в резултат на повдигнатото му обвинение ищецът е бил подложен на унизително и тенденциозно отношение от страна колеги, близки и приятели. Загубил и работата си. Здравословното му състояние се влошило. Станал нервен, избухлив, чувствал се в безизходица.

В показанията си разпитаната по настоящото дело свидетелка Г.Д., на ищеца, говори за преживения от него стрес. В началото той не давал външна изява на чувствата си. Истински психологически срив у него обаче настъпил след като загубил работата си. Разделили се със съпругата си, която се изнесла с двете им деца.

Съдът намира, че значителна част от претърпените от ищеца неудобства не са пряка последица от повдигнатото му обвинение, а се дължат на оставането му без работа.

Ищецът е бил уволнен дисциплинарно със Заповед № 239 от 11.01.2017 г. на Директора на Агенция „Митници“ ( л. 24-26) , която обаче е била отменена с Решение № 538 от 27.03.2017 г. по адм. дело № 145/2017г. на Административен съд – Бургас, потвърдено с Решение № 9413 от 10.07.2018 г. по адм. дело № 6495/2017 г. на ВАС (л. 27-42). Ищецът е бил възстановен на работа със Заповед № 4349 от 26.07.2018 г. на Директора на Агенция „Митници“ (л. 43).

Вредите от незаконосъобразното дисциплинарно уволнение се обезщетяват по друг ред. Необходимо е да се отбележи, че след възстановяването на ищеца на работа служебното правоотношение с него е било прекратено още веднъж, но този път по взаимно съгласие, видно от Заповед № 4374 от 31.07.2018 г. на Директора на Агенция „Митници“ (л. 43).

За претърпените болки и страдания, които са пряка последица от неоснователно повдигнатото му обвинение ищецът следва да бъде обезщетен със сумата от 7000 лева като се отчете обстоятелството, че в разстояние на 1 година и четири месеца той е имал качеството на обвиняем  за извършено тежко престъпление, но не е бил предаден на съд.

Ето защо и на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България следва да бъде осъдена да заплати на ищеца обезщетение  от 7000 лева, ведно със  законната лихва, считано от 06.03.2019 г. (датата на прекратяването на наказателното производство  - съгл. т. 4 от ТР 3/2004 г. на ОСГК на ВКС) до окончателно изплащане.  

В останалата част претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По отношение на направените от страните разноски:

Ищецът е направил разноски в размер на 10 лева  - платена държавна такса.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед частичното уважаване на иска, ответникът дължи на ищеца  разноски от 2 лева

Ищецът е бил представляван безплатно от адвокат по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА съдът определя на процесуалния му представител адвокатско възнаграждение от 1580 лева. В съответствие с уважената част от иска ответникът следва да заплати част от това възнаграждение, възлизаща на 316 лева.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на П.Х.Х., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3, офис 6 – адв. Панайот Велков сумата от 7000 (седем хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради това, че на 07.11.2016 г. по ДП № 33/2015 г. на Софийска градска прокуратура, СЗ „Антикорупция“, неоснователно му било повдигнато обвинение за престъпление по чл.301, ал. 1, предл І и ІІ вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 06.03.2019 г. до окончателно изплащане, както и съдебноделоводни разноски в размер на 2 (два) лева.

ОТХВЪРЛЯ иска на П.Х.Х. против Прокуратурата на Република България В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ – над присъдения размер на главницата от 7000 лева до претендираната горница от 35000 лева, както и относно законната лихва за периода от  07.11.2016 г. до 06.03.2019 г.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Панайот Йовчев Велков, ЕГН ********** –  адвокат от АК - Бургас, с адрес гр. Бургас, ул. „Васил Априлов” № 18, ет. 3, офис № 6  сумата от 316 (триста и шестнадесет) лева, представляваща  дължимо адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца П.Х.Х. с ЕГН ********** по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: