Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.Панагюрище, 02.05.2018 г.
В И
М Е Т
О Н А Н А
Р О Д А
ПАНАГЮРСКИЯ
РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на трети април през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:СНЕЖАНА СТОЯНОВА
при секретаря Нонка Стоянова, като разгледа докладваното от съдия
СТОЯНОВА гр.д.№ 1048/2017 г. по описа на
съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от Н.С.Е.
*** против Б.А.М. *** правно основание чл. 50 от ЗЗД. Ищецът твърди, че на
18.01.2015 г. около 18,15 – 18,30 часа, в тъмната част от денонощието
управлявал собствения си лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № ** **** **.
Пътувал от с. Бъта за гр. Панагюрище. След като преминал Т-образното
кръстовище, свързващо пътищата за с. Бъта, с. Баня и гр. Панагюрище, неочаквано
за ищеца от лявата му страна от храстите на пътното платно връхлетял кон.
Ищецът задействал спирачната система, но не могъл да спре, при което последвал
удар с животното. В резултат на сблъсъка автомобилът на ищеца се повредил,
поради което го дал на ремонт. Общата стойност на извършения ремонт възлязла на
1 683,84 лв. с ДДС, която ищецът платил на 04.02.2015 г.
Веднага след ПТП ищецът уведомил органите на РУ.
Установило се, че конят, който навлязъл пред автомобила му и предизвикал ПТП
бил собственост на ответника. Същият бил признал пред полицая, че конят бил
избягал преди 2-3 дни и не знаел къде е, като не бил уведомил компетентните
органи.
При така твърдените факти, ищецът моли за постановяване
на решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
1 683,84 лв., представляваща разходите за извършения ремонт на автомобила
му вследствие на ПТП, предизвикано от кон, собственост на ответника. Претендира
се законна лихва в размер на 463,00 лв., считано от 04.02.2015 г. до
предявяване на исковата молба, както и лихва от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума.
Представят се писмени доказателства по опис в исковата
молба. Искат се трима свидетели при режим на довеждане, като се твърди, че ще
установяват различни обстоятелства. Иска се назначаването на автотехническа
експертиза, която да отговори на конкретно поставени в исковата молба въпроси.
В законоустановения едномесечен срок ответникът М.
не представя писмен отговор на исковата
молба.
В първото по делото съдебно заседание процесуалният
представител на ответника оспорва обстоятелството, че конят, чието внезапно
навлизане на пътното платно е станало причина за ПТП, е собственост на ответника. За установяването
на този спорен факт ищецът ангажира устни доказателства. По негово искане са
разпитани четирима свидетели – Т.Т., И. Б., Л.К. и И.А..
От показанията на свидетелите К. и А. се установява, че
същите са полицейски служители, посетили ПТП, в изпълнение на служебните си
задължения. Това станало в тъмната част от денонощието. Сигналът бил подаден от
ищеца, а свидетелите били изпратени на място от ОДЧ. При пристигането
установили видими повреди по предната част на автомобила на ищеца. Ищецът бил
на място и споделил, че докато управлявал автомобила, внезапно на пътното
платно, пред автомобила изскочил кон. Ищецът задействал спирачната система, но
не могъл да спре. Конят бил в непосредствена близост, но полицаите не успели да
го приближат. Животното бягало уплашено. На поляната, отстрани на пътя имало
още няколко коня, но ищецът казал, че ударът бил само с един. Още същата вечер
свидетелите К. и А. предприели действия по
установяване собственикът на конете и установили същия в лицето на ответника.
Същият се явил в полицейския участък. Пред полицаите признал, че конете са
негови. Споделил, че били избягали преди няколко дни. Не споделил да е сигнализирал
компетентните органи, за да му окажат помощ при издирването им. Изразил
готовност да заплати щетите на ищеца, след което двамата подписали декларация,
че не желаят намесата на органите на Пътна полиция. На следващия ден ответникът
написал следното обяснение (л.37 в делото), което св.А. приложил към преписката: „Коня е мой. Преди
три дни избяга. Дирих го, но не можах да го намеря и снощи полицаите ми се обадиха,
че бил блъснат. Не желая намесата на пътна полиция”.
Като свидетел по делото е разпитан Т.Т.. Същият
установява, че е близък на ищеца, който непосредствено след ПТП му се обадил и
го помолил за помощ. Свидетелят отишъл на мястото, намиращо се на пътя между
село Бъта и град Панагюрище. Автомобилът на ищеца бил със сериозни повреди по
предната част. Били счупени панорамното стъкло, капака, калника, фаровете,
бронята. Ищецът му споделил, че му е
излязъл кон на пътя. Животното било на пътя. Пръхтяло. Имало кървава рана. В
присъствието на св.Т., ищецът се обадил в районното управление. Пристигнали
двама полицаи, които измерили спирачния път и установили че причината за ПТП е
излизането на коня на пътното платно. След това св.Т. придружил ищеца до РУ,
където по-късно пристигнал ответникът. Последният бил в добро настроение и
споделил, че бил доволен, че не е станало „нещо по-лошо”. Изразил готовност да
обезщети ищеца, като казал: „Колата ще я оправим”.
Като свидетел по делото е разпитан И. Б.. Същият
установява, че притежава автосервиз. Преди две-три години ищецът докарал в
сервиза лекия си автомобил „Рено Лагуна”. Автомобилът бил със счупени броня,
калници и фарове. Ищецът разказал на свидетеля, че бил претърпял произшествие с
коне, като се бил разбрал със собственика на животните, че той ще поеме
разходите по ремонта. Разбрали се да направи калкулация на разходи и труд. След
като бил готов с калкулацията, св.Б. се обадил на ищеца. Ищецът пристигнал с ответника и след като св.Б. им
обявил цената, ответникът му казал: „Правете!” В крайна сметка ремонтът бил
платен от ищеца. Той споделил на св.Б., че впоследствие собственикът на конете
отказал да плати. Казал, че няма пари.
Съдът кредитира изцяло
свидетелските показания. Същите са хронологично точни и последователни и
се намират в синхрон помежду си. Те напълно опровергават възражението на
ответника, че конят, чието внезапно навлизане на пътното платно е станало
причина за ПТП, не е собственост на ответника. Ако това действително беше така,
то ответникът не би поел ангажимент пред
св.Б. да заплати ремонта, при положение, че това е станало дни след ПТП, през
които ответникът е имал достатъчно време да се увери, че предизвикалият произшествието
кон е негова собственост. Ето защо съдът намира, че материалната пасивна
легитимация на ответника е доказана по несъмнен начин. В този смисъл е и
неговото писмено обяснение на л.37 в делото, което съдът цени като извънсъдебно
признание на релевантен за делото факт.
От приетата като
доказателство по делото фактура № ********** и фискален бон на л.7-8 в делото
се установява, че 04.02.2015 г. ищецът е заплатил на ЕТ „ИНА – И. Б.”
1 683,84 лева, представляващи цената на подменени части на лек автомобил
„Рено Лагуна” с ДК№ ** **** **и на труда за извършената услуга. От
свидетелството за регистрация на автомобила
на л. 6 в делото се установява, че негов собственик е ищецът.
По делото е назначена
автотехническа експертиза, чието заключение съдът цени като безпристрастно и
компетентно изготвено. Видно е от същото, че описаните в приложената по делото
фактура ремонтно възстановителни работи и вложени нови части, които са били
необходими, отговарят на щетите, нанесени от описания от ищеца инцидент. Стойността
на извършените ремонтни работи (труд и боядисване) съответства на нормите в Наредба № 24/2006 г. за
задължителното застраховане. Посочените във фактурата стойности на резервните
части са реални и са в границите на реалните, към датата на инцидента. Реална е
и общата стойност на ремонтно възстановителните работи.
В разпита на вещото лице М. в
съдебно заседание, същият изразява
категорично становище, че щетите по автомобила на ищеца са получени в резултат
на удар с едно животно.
При тези доказателства, съдът намира за несъмнено
доказано, че имуществената вреда, претърпяна от ищеца, чиято равностойност е
цената на платения ремонт на собствения му
автомобил „Рено Лагуна” с ДК№ ** **** **, е причинена от
животно (кон), собственост на ответника, което е било избягало.
Въпросът дали ответникът е проявил бездействие за охраната, опазването и
издирването на собствения му кон, е ирелевантен, доколкото претенцията на ищеца
е на основание чл. 50 от ЗЗД. Нормата
повелява, че за вредите, причинени от каквито и да са вещи, отговарят
солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са
причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало и или
се е загубило. От това следва, че
отговорността е обективна, безвиновна. Както вече бе посочено, единственото
възражение, направено от процесуалния представител на ответника е свързано със
собствеността на животното, а същата бе доказана от ангажираните от ищеца устни
доказателства и извънсъдебното признание на ответника, по несъмнен начин.
Основателността на главния иск обуславя и основателност
на акцесорните, които са за законна лихва в размер на 463,00 лв., считано от
04.02.2015 г. (датата, на която ищецът е
платил сумата от 1683,84 лв. на ЕТ „ИНА – И. Б.”) до предявяване на исковата молба, както и лихва от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата
главница.
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото
разноски за държавна такса в размер на 117,35 лв., възнаграждение за вещо лице
в размер на 160 лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 лв, или
разноски в общ размер на 727,35 лв.
По изложените съображения Панагюрският районен съд ,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Б.А.М. с ЕГН: ********** да
заплати на Н.С.Е. с ЕГН: ********** сумата от 1 683,84 лв. (хиляди
шестстотин осемдесет и три лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща разходите за
извършения ремонт на лек автомобил „Рено Лагуна” с ДК№ ** **** **,собственост на Н.Е. вследствие на ПТП, предизвикано от кон, собственост на Б.М.,
ведно със сумата от 463,00 лв. (четиристотин шестдесет и три лева) – законна лихва за периода от 04.02.2015 г. до 23.10.2017
г., ведно с законната лихва върху главницата от 1 683,84 лв., считано от
24.10.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Б.А.М. с ЕГН: ********** да заплати на Н.С.Е. с
ЕГН: ********** сторените по делото разноски в общ размер на 727,35 лв., (седемстотин двадесет и седем
лева и тридесет и пет стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: