РЕШЕНИЕ
№530
гр. Плевен 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и трети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при
секретаря Цветанка Дачева, в присъствието на прокурора Иван Шарков,
като
разгледа докладваното от съдия Кръстева адм.дело № 296 по описа на АдмС- Плевен за 2023 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по чл. 204 от АПК във вр. с чл.1 от ЗОДОВ.
Производството е образувано по
искова молба с вх.
№2268/18.04.2023 г.
подадена от „Аутотест“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Белене, обл. Плевен, ул. ***, представлявано от управителя С.Й.Д.
с ЕГН**********, уточнена с молба вх.№ 2714/05.05.2023 г., против Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ гр.София.
Предявен е частичен иск да бъде осъдена Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ гр.София да заплати на ищеца сума в размер на 6300 евро (шест хиляди и триста евро), част от
цялото вземане в размер на 150 000 евро (сто и петдесет хиляди евро), представляващо
обезщетение за претърпени имуществени вреди, нанесени от незаконосъобразен
мълчалив отказ на ответника да се произнесе по Заявление № 43-05-22-8/06.08.2021
г. , отменен като незаконосъобразен с Решение № 383/16.09.2022 г. по
административно дело № 121/2022 г. по описа на Административен съд Плевен.
Твърди се, че щетите са претърпени загуби във връзка със
сключен от ищеца Договор за поръчка и съвместна дейност от дата 19.08.2017
г. и Анекс от 03.10.2020 г. с
физическото лице В.К.А. с ЕГН **********, по който ищецът към датата на
подаване на иска е заплатил част от неустойката в размер на 500 евро и се
твърди, че се дължи неустойка в общ размер на 150 000 евро поради
постановения мълчалив отказ, отменен като незаконосъобразен.
Претендира се присъждане на разноските, сторени в настоящото
производство.
В открито съдебно заседание ищецът редовно призован, се
представлява от управителя С.Д.. Поддържа се предявената искова молба,
претендира се възстановяване на разноски.
Ответникът, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
гр.София, се представлява от юрисконсулт И.. Оспорва иска. Депозиран е отговор
по исковата молба, с който се излагат доводи за неоснователност на предявения
иск и се оспорва истинността на представени от ищеца писмени доказателства.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен изразява
становище за неоснователност на предявения иск поради липса на пряка
причинно-следствена връзка между отменения административен акт и претендираните
вреди.
Предметът на делото и ответниците се определят от ищеца в
исковата молба.
Съдът е обвързан от твърдения на ищеца при определяне
предмета на делото. Дали те отговарят на обективната действителност се
установява със съдебното решение. Съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.154, ал.1
от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, и твърденията на ищеца,
намира за установено следното от фактическа страна по конкретния спор:
Всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно
другиму.
От твърденията в исковата молба се установява, че искането
се основава на вреди, причинени от отменен административен акт.
За да се ангажира отговорността на ответника на основание чл.
204, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, необходимо ищецът в настоящото
производство да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки:
настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени материални
и/или нематериални вреди, чрез незаконосъобразен акт на административен орган,
като вредите трябва да са в пряка и непосредствена причинна връзка с
незаконосъобразния акт на административния орган, т.е. тези вреди да са
закономерно и директно настъпваща последица от акта. Материалните вреди се
изразяват в загуба или пропусната полза с определена парична стойност. Неимуществените
вреди представляват сериозно засягане на личността и достойнството на
пострадалия, изразяваща се в претърпени болки и преживени страдания.
В случая се претендира
обезщетение за материални вреди, представляващи претърпяна загуба.
Искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Прието е
заключение по допусната съдебна експертиза.
Приложено е адм. д. № 121/2022 г. по описа на АдмС - Плевен.
С решение №383/16.09.2022 г. по приложеното дело е отменен незаконосъобразен мълчалив
отказ на изпълнителния директор на ИА“АА“ гр.София да се произнесе по Заявление
№43-05-22-8/06.08.2021 г. подадено от „Аутотест“ ЕООД за провеждане на
процедура по оценка на техническата служба към дружеството за установяване на
съответствието към приложимите изисквания и определянето ѝ като
техническа служба от категорията А, Б, Д (ABD) за извършване на предписаните в
регулаторните актове изпитания за одобряване на типа на мотори превозни
средства и техните ремаркета от категориите: M, N и O, съгласно Приложение ІІІ,
допълнение 2, точка 4 от Регламент 2018/858, от който мълчалив отказ се твърди,
че са причинени вредите.
Налице е първата предпоставка – отменен като
незаконосъобразен административен акт.
Съдът, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства, намира за установено следното относно
наличието на останалите две предпоставки за отговорност на държавата –
причинени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с отменения
административен акт:
Сключен е Договор за поръчка и съвместна дейност между
дружеството „Аутотест“ ЕООД, с управител С.Й.Д. с ЕГН **********, и физическото
лице В.К.А. с ЕГН **********, с посочена в договора дата 19.08.2017 г.
Съдът е открил производство по проверка истинността на
представения договор (лист 120, стр. 4 от протокол от о.с.з. на 05.06.2023 г.)
по реда на чл. 144 от АПК във вр. с чл. 193 и чл. 194 от ГПК.
От представените по делото доказателства се установява, че С.Й.Д.
и В.К.А. са в родствена връзка по сватовство, като А. е съпруг на дъщерята на Д.
– Б.С.Д. – А. (лист 276 от делото).
Представеният от лист 5 до лист 9 от делото договор няма
удостоверена дата.
Твърденията на ищеца, че с писмо, находящо се на лист 79 от
делото, и приемо-предавателни протоколи на лист 194 и лист 196 от делото се
доказва достоверна дата на договора, не са основателни.
От представеното писмено доказателство на лист 79 се
установява, че на 30.10.2020 г. Д., като управител на „Аутотест“ ЕООД е
предявил пред изпълнителния директор на ИА „АА“ искане да бъде уведомен за
изпълнението на изискването на т.5.6 от Инструкция за определяне на
техническите служби по Наредба 60 и Директива 2007/46, като посочва, че
дружеството има сключени договори, които са във връзка със Заявление
43-05-22-1/23.01.2019 г., а не със Заявление №43-05-22-8/06.08.2021 г. Не са
били представени заверени копия от тези договори, нито е посочено между кои
страни, за каква дейност и при какви условия са сключени. Поради което не може
да се приеме, че това писмо доказва сключването преди 30.10.2020 г. на
представения договор със страни и със съдържанието, каквито се твърдят от
ищеца.
Приемо-предавателните протоколи също не съдържат информация
за клаузите на сключен договор и анекс към него. Приемо-предавателните
протоколи също не са с удостоверена дата, поради което не доказват предхождащо
сключване на договора, представен по делото.
По делото е допуснато извършването на съдебна експертиза от
вещо лице счетоводител, която е приета по делото. От
констативно-съобразителната част на заключението е видно, че вещото лице, при
извършването на проверки в преписката по ТД №6 по описа на Окръжен съд Плевен
за 2023 г. е установило, че приемо - предавателният протокол с дата 03.06.2021
г. е представен по ТД № 6 от 2023 г. по описа на Окръжен съд Плевен, т.е. представен
е пред съд по дело, образувано след 01.01.2023г.
Съгласно чл. 181, ал. 1 от ГПК частният документ има
достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на
смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето,
което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е
възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт,
установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.
Относно наличието на реално плащане, съдът установи следното:
Вещото лице, назначено по делото, е установило плащания по
банков път по сметка на Б.Д. – А. с вносители А.Д. и С.Д., като ищецът
обосновава тези плащания със Спогодба от 16.04.2023 г. между „Аутотест“ ЕООД и В.К.А.,
представена по делото на лист 97. Единственото плащане към В.А., установено от
вещото лице, е в размер на 500 евро от дата 13.04.2023 г. всички останали
плащания са извършени след 16.04.2023 г. Но, видно от заключението на вещото
лице, в счетоводството на дружеството-ищец няма отразени извършени плащания на
неустойка в претендираните размери, налице са отразявания само по
вътрешно-разчетни сметки в общ размер 150 000 евро.
Представеният по делото договор с конкретно съдържание не е
нотариално заверен и има достоверна дата едва от представянето му пред съда – от
прилагането му към предявената по това дело искова молба на 18.04.2023 г.
Представен е и анекс към договора от 03.10.2020 г. (лист 10 - 12), също незаверен, също без достоверна
дата преди датата, на която е представен пред съд. Анексът също е оспорен от
ответника и съдът е открил производство по проверка и на този документ. Относно
достоверността на датата на сключването на анекса ищецът не е представил
никакви доказателства, че това е станало преди 2023 г.
Няма никакви доказателства договор и анекс, със съдържанието
на представените такива по делото, да са представени пред държавен орган преди
тази дата и да е възпроизведено съдържанието им в официален документ, да е
починало някое от лицата, които са го подписали, да е извършена нотариална
заверка или да е настъпило друго събитие, доказващо по безспорен начин
предхождащото съставяне на договора и анекса.
Дори да се вземе предвид установеното от вещото лице при
проверка на преписката по Търговско дело № 6/2023, образувано през 2023 г. по
описа на Окръжен съд Плевен, представяне на приемо-предавателен протокол с
дата
03.06.2021 г., то в този протокол няма данни за клаузите на посочения договор,
нито удостоверява сключването му през 2017 г., защото самият протокол е
представен пред съд едва през 2023 г., от когато и има достоверна дата за трети
лица, тъй като е частен документ.
Документите представляват доказателствени източници с много
нисък интензитет на убеждаващо въздействие. Същите са подписани от лица, които
са в близко родство по сватовство, видно от събраната по делото информация от
НБД „Население“. Относно достоверността на датата на анекса са относими същите
съображения, които съдът изложи вече относно достоверността на датата на
договора.
С оглед изложеното се налага категоричен извод, че частните документи
са антидатирани и с недостоверни дати, поради което не удостоверяват договорни задължения
на страните, възникнали преди отмяна на незаконосъобразния мълчалив отказ през
2022 г. и преди 2023 г., със съдържанието, описано в клаузите на договора и
анекса, в това число и по Раздел ІV: Неустойки, т.2 от Договора и по т.4,
подт.2 от Анекса.
Мълчаливият отказ е отменен на 20.10.2022 г., когато е влязло
в сила решението на АдмС – Плевен. Не са представени никакви доказателства, че
към този момент е бил налице сключен валиден договор между ищеца и трето лице,
по силата на който първият е бил задължен да заплати неустойка в размер на
150 000 лв., което задължение е било поставено в зависимост от изявлението
на трето лице – изпълнителен директор на ИА „АА“ гр.София. Договорът, съдържащ
такава клауза, и анексът към него не са с удостоверени дати и са представени за
пръв път пред съд едва през 2023 г., след отмяна на мълчаливия отказ. Т.е. няма
как вече отменен незаконосъобразен административен акт да предизвика последици
спрямо правоотношение, което е възникнало месеци след отмяната на акта.
Изискването на закона е вредата да е пряка и непосредствена последица
от незаконосъобразния административен акт.
В случая е налице и
опосредяване на твърдяната вреда. Дори и да беше възникнала по договор,
доказано сключен преди отмяната на мълчаливия отказ, тя не е пряка, а е
опосредена от волята на ищеца и контрахента му, които са договаряли по между си
условия, зависещи от бъдещи несигурни събития, в случая от същността на
волеизявлението на трето лице, неучастващо в договора - изпълнителния директор
на ИА „АА“ гр.София. Договорът създава задължения само за страните, които са го
сключили.
По изложените съображения съдът счита, че не е налице пряка
причинно-следствена връзка между отменения мълчалив отказ и твърдяната вреда за
ищеца.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди
- както имуществени, така и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. Цитираната правна норма сочи, че следва да се установи
наличието на причинна връзка между вредите и незаконния административен акт,
действие или бездействие, като елемент от горепосочения фактически състав, от
който възниква обезщетителната отговорност на Държавата или общината. Тук под
вредоносен резултат /вреда/ следва да се разбира отрицателната последица от
увреждането, която засяга неблагоприятно имуществените права и защитените от
правото блага на увредения, а под "пряка и непосредствена" се разбира
тази вреда, която следва закономерно от незаконосъобразния
административен акт, действието или бездействието на съответния административен
орган, по силата на безусловно необходимата връзка между тях.
Казано с други думи, причинна връзка е налице, когато вредите
са в резултат на увреждането, настъпили са по повод на него и във връзка с
него.
Доказателствената тежест за установяване наличието на всички
предпоставки за реализиране на отговорността се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение, съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 144 от АПК за разпределение на доказателствената тежест. За да
бъде уважен искът за вреди, следва доказването на фактите от хипотезата на
правната норма да е пълно.
Преки са само тези вреди, които са типична, нормално
настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са
адекватно следствие от увреждането, без необходимост от други правни
действия. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и
място, следващо противоправния резултат.
Съдът намира предявения частичен иск за неоснователен.
За да се реализира отговорността на държавата, е необходимо, освен
отменен като незаконосъобразен акт и реално претърпени вреди, между отменения
като незаконосъобразен акт и настъпилите вреди да е налице пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка. Причината следва да е отменения
административен акт, а последицата – настъпилите материални вреди. Тези вреди
следва да са такива, които закономерно да настъпват като пряка последица
от отменения незаконосъобразен административен акт.
По делото не е доказано наличието на пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка между отменения като незаконосъобразен мълчалив
отказ и твърдените от ищеца вреди, посочени в исковата молба.
Налице
е незаконосъобразен административен акт, но дори и да са претърпени материални
вреди, те не са пряка последица от мълчаливия отказ. Няма пряка
причинно-следствена връзка между тях, а загубите, ако има такива, се дължат на сключени
от ищеца облигационни договори.
Искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.
С определението за откриване на производство по реда на чл. 193 от ГПК по проверка истинността на Договор за поръчка и съвместна
дейност между дружеството „Аутотест“ ЕООД, с управител С.Й.Д. с ЕГН **********,
и физическото лице В.К.А. с ЕГН **********, с посочена в договора дата
19.08.2017 г., и на Анекс към него с посочена дата 03.10.2020 г., сключени
между „Аутотест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Белене, обл. Плевен, ул.
***, представлявано от управителя С.Й.Д. с ЕГН**********, и физическото лице В.К.А.
с ЕГН **********, съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал
на ищеца, като страна която е представила и се ползва от материална
доказателствена сила на оспорваните частни документи, подписани от неговия
законен представител, че тежестта да се докаже истинността тежи върху него.
Съдът е дал възможност да ползва всички доказателствени средства и да представи
всички възможни доказателства и направи доказателствени искания във връзка с
разпределената доказателствена тежест.
При условията на пълно и главно доказване ищецът, в
качеството му на страна, която е представила оспорените документи и се ползва
от материалната им доказателствена сила, не представи доказателства, от които
да се установи, че датите на създаване на оспорените документи са достоверни.
Поради което съдът не може да приеме, че датите на сключване на договора и на
анекса са тези, които са посочени в тях.
Оспорените документи, представляващи частни свидетелстващи
документи по смисъла на чл. 180 от ГПК, чиято дата на съставяне не се установява по делото, не
съставляват надлежни доказателства и не следва да бъдат ценени като такива по
делото. Поради това, с оглед недоказването на тяхната дата на съставяне следва
да бъдат изключени от доказателствата по делото съгласно чл. 194, ал. 2 от ГПК.
Следва да се признае за неистинска датата на представените
частни документи Договор за поръчка и съвместна дейност от дата 19.08.2017
г. и на Анекс към него от дата 03.10.2020
г., сключени между „Аутотест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Белене,
обл. Плевен, ул. ***, представлявано от управителя С.Й.Д. с ЕГН**********, и физическото
лице В.К.А. с ЕГН **********.
При този изход от спора основателна се явява претенцията на
ответника за възстановяване на сторените деловодни разноски. Те са в размер на 360
лв. за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 10, ал. 4 и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ във вр. с чл. 143 ал. 3 от АПК във вр. с чл.24, изр. второ от Наредба за
заплащането на правната помощ, и 300 лв. за възнаграждение на вещо лице, общо
660 лв. (шестстотин и шестдесет лв.).
Воден от горното и на осн. чл. 204 от АПК във вр. с чл. 1,
ал. 2 от ЗОДОВ, Плевенски административен съд, десети административен състав,
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ във вр. с чл. 144 от АПК, по заявено от страна на ответника
оспорване истинността на Договор за поръчка и съвместна дейност между
дружеството „Аутотест“ ЕООД, с управител С.Й.Д. с ЕГН **********, и физическото
лице В.К.А. с ЕГН **********, с посочена в договора дата 19.08.2017 г., и на
Анекс към него с посочена дата 03.10.2020 г., сключени между „Аутотест“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище гр. Белене, обл. Плевен, ул. ***, представлявано от
управителя С.Й.Д. с ЕГН**********, и физическото лице В.К.А. с ЕГН **********,
находящи се по делото от л. 5 до л. 12, че документите са неистински в ЧАСТТА относно
датите на съставяне, като ги изключва от доказателствата по делото.
След влизане на решението в сила, протоколът от 05.06.2023
г., ведно с препис от решението и копия от представените договор и анекс, да се
изпрати на Районна прокуратура - Плевен на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан частичния иск,
предявен с искова молба с вх. №2268/18.04.2023 г. подадена от „Аутотест“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище гр. Белене, обл. Плевен, ул. ***, представлявано от
управителя С.Й.Д. с ЕГН**********, уточнена с молба вх.№ 2714/05.05.2023 г.,
против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София, да бъде
осъдена Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София да заплати на
ищеца сума в размер на 6300 евро (шест хиляди и триста евро), част от цялото
вземане в размер на 150 000 евро (сто и петдесет хиляди евро), представляващо
обезщетение за претърпени имуществени вреди, нанесени от незаконосъобразен
мълчалив отказ на Изпълнителен директор на ИА „Автомобилна администрация“
гр.София да се произнесе по Заявление № 43-05-22-8/06.08.2021 г., отменен като
незаконосъобразен с Решение № 383/16.09.2022 г. по административно дело №
121/2022 г. по описа на Административен съд Плевен.
ОСЪЖДА „Аутотест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
Белене, обл. Плевен, ул. ***, представлявано от управител С.Й.Д. с ЕГН**********,
да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София сумата
от 660 лв. (шестстотин и шестдесет лв.), представляваща сторени деловодни
разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез АдмС - Плевен
пред ВАС на РБ с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните и ОП-Плевен.