Решение по дело №1159/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1159
Дата: 28 юни 2018 г. (в сила от 13 ноември 2018 г.)
Съдия: Радостина Стаматова Методиева
Дело: 20183110201159
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

       ………………/………………….…   , гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на осемнадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

   

при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1159 по описа за 2018год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „А.с.“ ЕООД ЕИК *********, подадена чрез представляващия Олег Федорович Кацарски, против НП № 23-0000163/26.01.2018год. на началника ОО „АА” гр. Варна, с за нарушаване нормата на чл. 99, пр.3 от ЗАвтП на ЮЛ е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 2000лв.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно  и незаконосъобразно, твърди че НП било издадено в нарушение на нормата на чл. 57, ал.1 ,т.5 от ЗАНН, както и че нарушението за което било наложено наказание не било доказано по безспорен и категоричен начин. Отделно от това сочи, че АНО не бил изложил никакви мотиви досежно неприложението на чл.28 от ЗАНН, а в случая тази норма следвало да намери приложение. Моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание процес. представител на въззивника поддържа жалбата. Същият заявява, че не оспорва фактическите констатации изложени в акта и НП, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено на основанията изложени в жалбата.

Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като излага становище за безспорна доказаност на адм. наказателното обвинение.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

През месец ноември 2017год. служители на ОО „АА“ Варна, в това число и св. Й.,  извършили комплексна проверка на транспортната документация на въззивното дружество, притежаващо лиценз на Общността № 10107/01.04.2014год. за международен превоз на пътници с автобус за периода от 01.03.2017год. до 31.08.2017год. Проверката приключила на 28.11.2017год.  В хода на проверката било установено, че на 27.05.2017год. в гр.Варна въззивното дружество като превозвач е нарушило редът за ползване на Разрешително № *********, валидно от 21.05.2017г. до 20.09.2017г., за международен обществен превоз на пътници с автомобилен транспорт -совалков превоз, издадено за маршрут с начален пункт к.к. "Слънчев бряг" - България до Кишинев - Молдова, през Кардам и начало на тръгване от Слънчев бряг 16:00ч. Установено било, че совалковият превоз е бил извършен с автобус "Ванхол", кат. МЗ, собственост на превозвача, с ДК№ В7082НА, оборудван с аналогов тахограф „VDO", тип "1319-2709", сериен № 108815, както и че началото на превоза е започнало от гр. Варна в 16:38ч. Установено било също така, че за периода от 27.05.2017г. до 28.08.2017г. всички превози са били извършвани по маршрут гр.Варна – гр.Кишинев.

На 28.11.2017год. срещу въззивното дружество бил издаден и АУАН бл. № 243303, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл.99, пр.3 от ЗАвтП.

Актът бил предявен и връчен на надлежно упълномощено от представляващия дружеството лице, което вписало в акта като възражение, че превозите били извършвани от Сл. Бряг, а не от Варна, както и че документите на водача извършвал превоза от Варна до Сл. Бряг и обратно били откраднати.

Писмено възражение в срока по чл. 44 от ЗАНН не било подадено.

На 26.01.2018год., въз основа на съставения акт АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.99, пр.3 от ЗАвтП и на основание същата разпоредба му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 2000лв.

Като писмени към АНП са приложени справка за нарушител, Заповед № РД-08-249/15.05.2015год. на МТИТС, , 11бр.заверени копия на тахографски листи, 5бр. пътнически ведомости за извършване на совалков превоз, разрешително за международен превоз на пътници с автомобилен транспорт – совалков превоз № ********** валидно от 21.05.2017год. до 20.09.2017год., график за преминаване на автобусите през ГКПП, списък на автобусите извършващи совалков превоз по маршрут Слънчев бряг – Кишинев – Сл.бряг сезон лято 2017; разписание за движение на автобусите по маршрут Слънчев бряг – Кишинев – Сл.бряг; график за работа на екипажите на автобус по същия маршрут; справка от информационния масив на ИА „АА“; 2бр. пълномощни изходящи от Олег Федорович Кацарски като управител и представляващ „А.с.“ ЕООД към Юри Николов Радославов,  протокол от периодична проверка на МПС, покана до управителя на въззивното дружество за представяне на документи във връзка с извършвана проверка, приемо-предавателен протокол, констативен протокол за извършена комплексна проверка № 80-00-10-349/6/28.11.2017год.

Като писмени доказателства в хода на съдебното следствие са приети представени от страна на въззивника справка-извлечение за движението на автобусите  „Алфа сървис“ с рег. № 8600, 7088, 7539 от Сл. Бряг до Кишинев 2017год.  фактура № **********/31.08.2017год. и касов бон; удостоверение издадено от началника на І РУП – Варна, както и изискани служебно по почин на съда справка от началник отдел ОА гари“ при Община Несебър и дневник за изпълнени курсове на 27.05.2017год. курсове от Автогара Сл.Бряг.

Като свидетели в хода на съдебното следствие показания се дал св. Й.Й. – актосъставител, които възпроизвежда констатациите си от извършената проверка с нужната конкретика.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни и ВДС (тахографски листи), които преценени по отделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло.

При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и провеждане на административнонаказателното производство съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението вменено на въззивника, посочени са дата (27.05.2017год.) и място на извършване на нарушението (гр.Варна), обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма. Допуснати съществени нарушения на процес.правила в хода на адм.наказателното производство съдът не констатира и в тази връзка  не споделя наведените в жалбата възражения в горната насока.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът счете, че въззивното дружество е извършило нарушението за което е привлечено към адм. наказателна отговорност с акта и съответно наказано с НП по следните съображения:

С НП въззивникът е наказан за това че е нарушил разпоредбата на чл. 99, пр.3 от ЗАвтП.

Посочената норма предвижда санкция за този „който наруши реда за заявяване, предоставяне, ползване и отчитане на разрешителните за извършване на превоз на пътници и товари“ като в случая санкцията е наложена за нарушаване реда на ползване на Разрешително № *********.

Видно от приложеното към АНП разрешително с горепосочения номер същото е било за извършване на международен совалков превоз с автомобилен транспорт по маршрут от Сл. Бряг (начален пункт) до Кишинев (краен пункт) през Кардам.

Видно от разписанието за движение на автобусите по посочения по-горе маршрут изходящо от управителя на въззивното дружество и представляващо неразделна част от разрешителното съобразно чл. 40, ал.3 изр.2 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, автобусите е следвало да потеглят от началния пункт в Сл.Бряг в 16:00ч.

В случая от всички събрани в хода на съдебното следствие писмени  доказателства и ВДС се установява, че на 27.05.2017год. въззивното дружество е осъществило совалков превоз, но е стартирал превоза не от Сл.Бряг както е посочено в разрешителното, а от гр.Варна. В горната насока са както приложената към АНП пътническа ведомост за извършване на совалков превоз с автобус ДК№ В7082НА видно от която превоза е започнал в гр. Варна, така и справката издадена от началник отдел „Общински автогари“ при Община Несебър видно от която автобус с рег. № В7082НА (автобуса посочен в акта и НП и с която е бил извършен совалковия превоз видно от приложената към АНП пътническа ведомост) не е пристигал и не отпътувал от Автогарата в к.к. „Слънчев бряг. В същата насока са и записванията в дневника за изпълнение на курсовете от същата дата.

При предявяване на акта упълномощеното от управителя на въззивното дружество е вписало възражение, че курсовете били извършвани от Сл.Бряг, но документите на водача извършващ превоза били откраднати.

В подкрепа на това твърдение обаче каквито и да било доказателства не са представени. В тази връзка действително в хода на съдебното следствие от страна на въззивника е представено удостоверение издадено от началника на І РУП при ОД на МВР Варна, от което се установява, че на 10.09.2017год. от л.а. „Хонда сивик“ с рег. № В3067ВХ е била извършена кражба на лаптоп и служебни документи в това число тахошайби и пътни листи на лицето Кольо Иванов. П по делото обаче липсват каквито и да било данни още по-малко пък доказателства които да сочат че отнетите документи и тахошайби имат връзка с дейността на въззивното дружество. Негово наименование в удостоверението не фигурира. Дори обаче да се предположи, че документите касаят въззивника то видно от удостоверението вещите и документите предмет на кражбата са касаели периода 01.07.2017год. – 31.08.2017год., който период е повече от месец след датата на нарушението посочена в НП.

Що се касае до представената от въззивника в хода на делото справка извлечение за движението на Автобусите на въззивното дружество от автогара Сл. Бряг съдът кредитира същата, но намира, че тя по никакъв начин не опровергава фактите изложени в акта и НП, че превоз на 27.05.2017год. извършен от МПС-то посочено в НП с начален пункт Сл. бряг не е бил извършван, доколкото видно от справката тя касае МПС-та с други рег. номера (МПС фигуриращи в списъка на автобусите с които ще се извършва совалковия превоз издаден от въззивника) и периода месец август 2017год., който е далеч след 27.05.2017год.

Със стартирането на превоза на 27.05.2017год. от гр.Варна, а не от к.к. Сл. Бряг въззивното дружество е нарушило реда за ползване на издаденото му разрешително и е осъществило състава на чл. 99, пр.3 от ЗавтП.

В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно е наложил на въззивника следващата му се за него санкция която определил във фиксирания в закона размер – имуществена санкция в размер на 2000лв.

Във връзка с твърденията за маловажност на деянието, съдът намира за нужно да посочи, че АНО действително не е изложил конкретни мотиви за евентуалното неприложение на чл. 28 от ЗАНН. Посочил е единствено, че не са налице предпоставките.  И според настоящия съд обаче в случая хипотезата на чл.28 от ЗАНН не може да намери приложение доколкото доказателства сочещи на това, че случаят се отличава със степен на опасност значително по-ниска от останалите случаи на подобни нарушения не са ангажирани от страна на въззивника. Такива не са приложени и към АНП. От друга страна видно от приложената към преписката справка за нарушител въззивника вече и бил санкциониран за нарушения свързани с осъществяването на обществен превоз на пътници, а видно от приложените към преписката пътнически ведомости нарушение на ползването на разрешителното е имало  и на датите 29.05.2017год., 07.06.2017год., 15.06.2017год. , за които видно от приложения констативен протокол за извършена комплексна проверка не е била ангажирана отговорността на въззивника. За нарушаване ползването на разрешителното на въззивника е бил съставен само един АУАН и това е този предмет на настоящото адм. наказателното производство.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000163 от 26.01.2018год. на Началника на ОО „АА” гр.Варна, с което на „А.с.“ ЕООД ЕИК ********* е било наложено административно наказание имуществена санкция в размер от 2000лв. на основание чл. 99, пр.3 от ЗАвтП.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

                    

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: