№ 528
гр. София , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503313 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ЗД „Бул Инс“ АД
срещу решение от 10.07.2020г. на СОС, ТО, 4 състав, постановено по т.д. №
239/19г. в частта, в която е уважен иск с правно основание чл.432, ал.1 от
КЗ за сумата над 18 000 лв. до уважения размер от 100 000 лв. за обезщетение
за неимуществени вреди.
Срещу същия съдебен акт е постъпила насрещна въззивна жалба от Т.
В. Н. в частта, в която предявеният от него иск е отхвърлен над сумата от 100
000лв до пълния предявен размер от 150 000лв.
Жалбоподателят ЗД „Бул Инс“ АД поддържа, че ищецът е бил
участник в ПТП. За претърпените от него увреждания са представени
медицински документи. Няма данни за престоя му в КАИЛ на УМБАЛ „Св.
Анна“. От извършените изследвания се установява, че той е получил
черепно- мозъчна травма, гръдна травма, счупване на тялото на лявата
бедрена кост, гръбначна травма и мекотъканни наранявания. Представени са
доказателства за периода до 18.04.2018г. за извършен неврологичен преглед с
диагноза за следтравматична церебрастения. Представената медицинска
1
документация не е изчерпателна за състоянието на ищеца след инцидента.
Определеното обезщетение от СОС от 200 000 лв. е завишено. Счита, че
процентът съпричиняване по отношение на ищеца следва да бъде по- висок, а
именно 70%.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СОС в атакуваната
от него част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск над
сумата от 18 000 лв.
В насрещната въззивна жалба се твърди, че неправилно
първоинстанционният съд е стигнал до извода, че справедливото
обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 200 000лв. От приетото
и неоспорено медицинско заключение се установява, че ищецът е получил
травми, част от които са били временно опасни за живота му. Някои от тях са
довели до затрудняване на определи части от тялото му повече от 30 дни. По
отношение на фрактурата на лявата бедрена кост е извършена оперативна
намеса с фиксация. На 08.03.2018г. е опериран повторно за отстраняването на
металната остеосинтеза. Периодът за възстановяване от ЧМТ е бил около 6-
8 месеца. Претърпял е още оперативни интервенции като последица от
травмите, получени при пътния инцидент. Неправилно първоинстанционният
съд е приел за основателно възражението за съпричиняване и е определил
50% принос на ищеца.
Затова Тр. Н. моли въззивния съд да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да уважи
изцяло предявения иск.
Тр. Н. в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита първоинстанционното
решение за правилно, законосъобразно и справедливо в обжалваната част от
застрахователя.
ЗД „Бул Инс“ АД в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител оспорва насрещната въззивна жалба.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
2
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СОС е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди. В исковата молба ищецът Т.Н.
твърди, че на 12.05.2017г. около 22ч. в село Скравена по главен път Е79, I-1 с
посока на движение от с. Скравена към с. Новачене, М. Д. И. е управлявал лек
автомобил „ БМВ, 320И“ с рег. № ********. По същото време ищецът е
управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******** с посока на
движение от с. Скравена към гр. Ботевград. На предна дясна седалка е седял
В. М. К.. В района на 188 км. Тр. Н. е предприел маневра ляв завой с цел да
се включи в движението по главен път Е79, I-1 с обратна на посоката на
движение на М. И.. Поради движение с несъобразена скорост на последния е
настъпило ПТП. При предприемане на маневрата ляв завой ищецът не е имал
техническа възможност да възприеме, че управляваният от М. И. автомобил
се движи с несъобразена скорост. Той е станал причина за пътния инцидент
поради нарушаване на правилата за движение по пътищата. В резултат от
него ищецът е получил следните травматични увреждания: политравма,
контузио торацис, абдоминалис ет капитис, контузия на поясния и гръдния
отдел на гръбначния стълб, контузия на главата – линеарна фрактура високо
фронтопариетално, фрактури на 3,4,5,6,7,8,9 и 10 ребра, парциален
пневмоторакс, подкожен емфизем в ляво, плеврален излив, фрактури на
трансверзалните израстъци на ляво на Л1 и Л2, дифизиарна полифрагмента
фрактура на фемура в ляво, хемоторакс синистри, подкожен емфизем в ляво
на гръдния кош, разкъсно- контузна рана на езика, контузия на врата,
счупване на тялото на бедрената кост- закрито, контузия на мозъка,
диафрагмална херния, линеарна фрактура в областта на черепа,
остеохондроза, спондилоартроза, унковертебрална артроза, споноилолистеза,
диастеза на лявата акромио- клавикуларна става. След ПТП ищецът е
транспортиран по спешност в УМБАЛ „ Света Анна“ АД- София в увредено
общо състояние, настанен в КАИЛ, където три седмици е поддържан в
изкуствена кома. На 13.05.2017г. е приет в Клиника по ортопедия и
травматология на същата болница с оплаквания от болки в гърба, кръста,
левия крак и лявата гръдна половина, замъгляване на зрението на лявото око
и други. Взето е решение за извършване на оперативна намеса и на
14.05.2017г. е поставен дрен. На 18.05.2017г. е взето решение за извършване
3
на повторно оперативно лечение на лявата бедрена кост чрез метална
остеосинтеза. На 19.06.2017г. ищецът е изписан от болницата с препоръки за
ХДР, назначена му е антикоагуална инжекционна терапия за период от 30
дни с указания да се придвижва с помощни средства без да натоварва
оперирания крайник за срок от 60 дни. Въпреки лечението Тр. Н. е
продължавал да има оплаквания от гадене и повръщане. На 22.07.2017г. е
посетил УМБАЛСМ „ Н. И. Пирогов“, където след направена рентгенография
е констатирана диафрагмална херния. На 23.07.2017г. е проведен
консултативен преглед в МБАЛ „Токуда Болница София“, където му е
назначена медикаментозна терапия. На 12.02.2018г. след извършване на
образни изследвания на шийни прешлени, ляво рамо, лява гривнена става,
лява бедрена кост и лумбални прешлени е установено, че ищецът е в начален
стадии на деформираща остеохондроза, спондилоартроза, унковертебрална
артроза, спондилолистеза и диастаза на лява акромио- клавикуларна става. На
07.03.2018г. той е постъпил в УМБАЛ „Св. Анна“ АД в Клиника по
ортопедия и травматология за отстраняване на интрамедуларна
остеосинтеза/пирон/ от лявата бедрена кост. В следствие на получените
травми Тр. Н. е изпаднал в тежко физическо състояние, свързано със силни
болки и страдания. Движенията му са били трайно ограничени поради
болезнени усещания в кръста и левия крак, както и поради фрактурите в
областта на ребрата. Придвижванията е извършвал с помощни средства /
патерици/. Възстановяването от травмите и контузиите са отнели значително
време, през което ищецът не е могъл да извършва елементарни дейности от
ежедневието. Той е ползвал отпуск по болест. Увредите са причинили на
ищеца затруднения в бита, до срив на самочувствието му и силен психически
дискомфорт. Във връзка с ПТП е образувано досъдебно производство по
описа на РУ- Ботевград. Водачът М. И. е имал валидна застраховка
„гражданска отговорност“ при ЗД „Бул Инс“ АД за периода 08.10.2016г. до
07.10.2017г. С молба от 22.01.2017г. са поискали от ответника да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди, но такова не е изплатено. Затова
ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. като частичен от 300 000лв., в
едно със законната лихва от 27.06.2018г. до окончателното изплащане на
сумата. Претендира разноски.
4
Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК
заявява, че оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че ищецът е
бил участник в ПТП. За претърпените от него увреждания са представени
медицински документи. Няма данни за престоя му в КАИЛ на УМБАЛ „Св.
Анна“. От извършените изследвания се установява, че той е получил
черепно- мозъчна травма, гръдна травма, счупване на тялото на лявата
бедрена кост, гръбначна травма и мекотъканни наранявания. Представени са
доказателства за периода до 18.04.2018г. за извършен неврологичен преглед с
диагноза за следтравматична церебрастения. Представената медицинска
документация не е изчерпателна за състоянието на ищеца след инцидента.
Прави възражение за съпричиняване, тъй като ищецът е бил без поставен
предпазен колан и като водач на лека автомобил е отнел предимството на
другото МПС.
Безспорно е, че на 12.05.2017г. е настъпило описаното в исковата молба
ПТП. За него са съставени писмени документи, изходящи от компетентните
органи – констативен протокол № 96/12.05.2017г., протокол за оглед на
местопроизшествието, фотоалбум.
По делото е приложено нохд № 102/19г. на РС- Ботевград и ЗМ №
136/17г. на РУ- Ботевград по пр. пр. № 500/17г. на РП- Ботевград.
Не се спори, че М. Д. И. е сключил споразумение с прокуратурата, с
което се е признал за виновен за станалото на 12.05.2017г. ПТП като е
нарушил чл.5, ал.1, чл.6, т.1, чл.16, ал.1, т. и чл.21, ал.1 от ЗДвП при
условията на независимо съизвършителство с Т.Н. като е причинил на
последния по непредпазливост средна телесна повреда, заедно с още пет
лица.
Не се спори, че за лек автомобил „БМВ, 320И“ с рег. № ******** е
имало застраховка „гражданска отговорност“ с ответника, валидна към
датата на произшествието.
Безспорно е, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 22.08.2017г. като са
представени писмени документи, поискани от застрахователя с писмо от
11.09.2017г. С писмо от 13.04.2018г. ответникът е отказал да плати
5
застрахователно обезщетение.
С оглед твърденията в исковата молба ищецът Тр. Н. е представил
медицински документи- епикриза, изходяща от УМБАЛ „Св. Анна“ АД- гр.
София за престой от 13.05.2017г. до 19.06.2017г., епикриза от МБАЛ „Св.
Анна“ АД- София за престой от 07.03.2018г. до 10.03.2018г., 11бр. болнични
листа за ползван отпуск за временна нетрудоспособност от 13.05.2017г. до
16.04.2018г., други медицински документи, медицински документи от
2019г., история на заболяването от 2017г. и 2018г., епикриза от УМБАЛСМ
„Н. И. Пирогов“ ЕАД за болничен престой на ищеца от 12.02.2020г. до
20.02.2020г., резултат от образно изследване от МБАЛ „Св. Иван Рилски“
ЕАД- София.
В хода на съдебното дирене е допусната комплексна автотехническа и
медицинска експертиза, изготвена от вещи лица лекари: ортопед-
травматолог, неврохируг, хирург и автоексперт. В медицинската част са
описани травматичните увреждания, получени от ищеца: травматичен шок,
политравма- контузия на гръдния кош, корема и главата. Мозъчна контузия,
линейна фрактура на черепа челно- теменно, контузия на лицето и главата.
Оток на корнеята и склерата на двете очи, разкъсно- контузна рана в лявата
слепоочна област на главата и над дясната вежда, разкъсно- контузна рана на
езика, контузия и разкъсно- контузна рана в дясната скулна област, фрактура
на втори шиен прешлен С2, фрактура на напречните израстъци на първи и
втори поясен прешлен в ляво Л1-Л2, контузия на гръдния кош, фрактура на 3-
10 ребро в ляво, хемопневмоторакс вляво, травматично разкъсване на
диафрагмата в ляво, диафизарна фрактура на лявото бедро, разкъсно-
контузна рана на пети пръст на лявата ръка, разкъсно- контузни рани- 2 бр.
отпред в областта на лявата раменна става, седем повърхностни рани-
дорзално горна трета лява предмишница. Контузия на главата с мекотъканни
наранявания са причинили болки и страдания за срок от 10-15дни. Вещите
лица са посочили възстановителния период за всяка една травма, както и кои
от тях са били временно опасни за живота на ищеца. Посочен е механизма на
получаването им, предприетото лечение. Периодът на възстановяване от
ЧМТ е 6-8 месеца и е приключил без усложнения. Периодът на
възстановяване на шийната гръбначна травма е до 12 месеца като първите 3
месеца ищецът е търпял интензивни болки, значителни до 6 месеца и умерени
6
след това. Възстановителния период относно фрактурите на страничните
израстъци на Л1 и Л2 е до два месеца, съпроводен със значителни болки и
страдания в първите 20 дни и умерени впоследствие. Периодът за
възстановяване по отношение на счупените от 3-10 ребро е 2 месеца. Вещите
лица са посочили, че на 06.11.2019г. е извършена оперативна интервенция на
ищеца чрез лапароскопия за зашиване на диафрагмата. На 13.12.2019г. е
опериран отново чрез лапароскопия на следоперативна херния. Вещите лица
са извършили лични прегледи на ищеца като са установили, че той е в добро
общо състояние. Дали са перспективата за в бъдеще при ищеца, както и какви
трайни последици има за него от травмите. В автотехническата част вещото
лице е посочило скоростта на движение на двата автомобила- за БМВ- 117
км/ч, а за Фолксваген Голф 19 км/ч. Допустимата скорост е 50 км/ч.
Причината за настъпване на инцидента са субективните действия на двамата
водачи. Според вещото лице – автоексперт, най- вероятно Тр. Н. е бил без
коректно поставен предпазен колан, но травмите биха могли да се получат и
при поставен такъв. Лек автомобил „Фолксваген Голф“ е бил фабрично
оборудван с триточкови предпазни колани, тъй като е произведен през 1996г.
Вещото лице е дало мястото на удара със съответната скица. На мястото на
удара има поставен знак „ пресичане на път с предимство“ на пътя от с.
Скравена към ПП1. От лявата страна на пътя от към вилна зона „Паланката“
има знак „Стоп“. Посечена е и хоризонталната маркировка- бяла
непрекъсната линия на уширението и след нея следва 27 м. бяла прекъсната
линия. Вещото лице е посочило, че на приложения към досъдебното
производство видеозапис се вижда, че лек автомобил „Фоксваген Голф“ към
навлизането в платното за движение не е спрял преди това.
Съдът кредитира заключението като компетентно, обосновано и
безпристрастно. Заключението в медицинската си част е изготвено въз основа
на писмени доказателства, приети по делото и извършването на преглед на
ищеца. Експертите са дали заключение въз основа на науката и
професионалния опит.
По делото е допусната психологична експертиза, според която при
ищеца има травматичен стрес или т.нар. адаптационно разстройство.
Непосредствено след произшествието е изпаднал в шоково състояние/остра
стресова реакция/ Към настоящият момент при него персистират
7
емоционалните нарушения, свързани с изживяване на непълноценност,
ненужност и безпереспективнот във връзка с инвалидизацията,
невъзможността му да полага общественополезен труд. Ограничил е
контактите си, загубил е активен социален живот, станал е затворен.
Съдът кредитира заключението като компетентно, обосновано и
неоспорено от страните, основаващо се на научните правила и
професионалния опит на експерта.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Н.а е майка на ищеца и желае да свидетелства. Тя
заявява, че на 12.05.2017г. синът й е катастрофирал. Бил е приет в болница
„Св. Анна“ в много тежко състояние. На мъжът на свидетеля са казали, че на
ищеца му дават 72 часа живот. Бил е настанен в реанимацията за около 20
дни или повече. След това е преместен в ортопедията и там го е видяла.
Състоянието му е било недобро, изпитвал е болки. Докато е бил в кома всеки
ден са разговаряли с д-р Н.- завеждащ реанимацията. Белият дроб се е бил
свил и не е имало надежда. Най- много е бил поразен белият дроб. По чудо
са спасили ищеца. Изписан е, но са започнали да ходят отново по болници,
защото е изпитвал болки в корема и се е оказало, че има скъсана диафрагма.
Миналата година са го оперирали. От месец октомври са започнали да ходят в
„Софиямед“ и на 06.11. са го оперирали горе на диафрагмата. Казали са им ,
че червото от 1, 50 м. и 1м. от него се е навряло в кухината на белия дроб и
това е попречило той да се разгъне и за да има подобрение. Когато са
изписали ищеца от реанимацията и е бил в травматологията не е можел да се
обслужва сам. Бил е на памперси, с катетър, после са го махнали и свидетелят
го е обслужвала. Когато се е прибрал в къщи тя му е помагала. Бил е с две
патерици. След първото му изписване от болница се е грижела за него с
месеци докато е започнал да се придвижва с една патерица. Преди ПТП
ищецът не е имал здравословни проблеми. Към момента на инцидента е
работел. Казали са им, че вследствие на диафрагмалната херния, трябва нова
операция, защото се е получила друга. Ищецът се е оплаквал от болки в
кръста и шийните прешлени. След изписването от болницата е започнал да
се храни нормално, но са започнали болки в корема и са ходили в „Токуда“ и
„Пирогов“. В „Софиямед“ са видели, че дебелото черво е влязло в кухината
8
на белия дроб. Ищецът има паник-атаки. Имал е приятелка, която се е
отказала от него. Ограничил е контактите с приятели, станал е по-
притеснителен.
Свидетелят М. е очевидец на произшествието. Той е пътувал в
автомобила, управляван от ищеца. Пътували са към гр. Ботевград. Излезли са
на пътното платно- непрекъсната линия. От дясно не е имало никой, от ляво е
имало камион, който е бил на около 400м. от тях. Тръгнали са с 5-10 км/ч и
са предприели маневра наляво. Изведнъж са видели светлини, свидетелят е
стиснал дръжката и друго не помнел. Пътят, на който са искали да направят
ляв завой, е Е79. Не е имало знаци. Просто са спрели. Път Е79 е от две пътни
ленти. Ударът е станал в тяхното платно. Камионът се е движел в
насрещната лента и е идвал от гр. Ботевград. Точно са взели завоя в тяхната
лента, която е към гр. Ботевград. Те са излезли от улица на главния път,
изчаквали и са подали ляв мигач, завили са на ляво. Камионът е бил далеч.
През това време кола го е изпреварила, но те са я видели след като са били
вече в тяхната лента. Трябвало е да излязат на път Е79. Спрели са преди
кръстовището с Е 79, огледали са се. Там има ограничение 40 км/ч, а
шофьорът на другия автомобил е карал много бързо. Ударът е бил челен в
ляво. Всички са били с колани, включително и ищецът.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Тези на
свидетеля Н.а ги преценява при условията на чл.172 от ГПК поради близките
взаимоотношения между него и ищеца, но ги счита за достоверни и
убедителни. Не кредитира показаинята на свидетеля М. в частта, в която
твърди, че преди навлизането на път Е 79 ищецът като водач е спрял лекия
автомобил.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200
000лв. , но е приел за основателно възражението за съпричиняване като е
определил, че то е обем 50% и е присъдил 100 000лв. на ищеца. Решението е
влязло в сила за сумата от 18 000 лв.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
9
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск
пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на
определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в
чл.496, ал.1 от КЗ. Изтичането му обуславя допустимостта на претенцията. /
опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. №
179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а
и от доказателствата се установява, че ищецът е отправил писмена претенция
към въззивника. В тримесечният срок застрахователят е отказал плащане. С
оглед на това следва да се приеме, че предявения иск с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ е допустим.
Застрахователят по задължителната застраховка „гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
Той има задължението да покрие, в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на
10
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца е да докаже наличието им с
всички допустими доказателствени средства, както и съществуването на
валидна задължителна застраховка „гражданска отговорност“ между
деликвента и ответника- застраховател.
По делото не се спори, че гражданската отговорност за лек автомобил
„БМВ, 320И“ е била застрахована при ответника- застраховател.
Застраховката е била валидна към момента на настъпване на произшествието.
Жалбоподателят не оспорва механизма на настъпилото ПТП. Влязлото в
сила споразумение, сключено между виновния водач М. Иванов, деликвент и
прокуратурата има характер на присъда. Тя е задължителна за съда на
основание чл.300 от ГПК относно противоправността на деянието,
извършителя му и неговата вина. С приетото заключение на
автотехническата експертиза и наличието на влязло в сила споразумение,
одобрено от съда, следва да се приеме, че са настъпили предпоставките от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, поради което застрахователят е пасивно
материалноправно и процесуално правно легитимиран да отговаря по
предявения иск.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди и има ли съпричиняване на вредите
от страна на ищеца.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
11
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. Допусната комплексна експертиза в медицинската й част, е
посочила получените от ищеца травми: травматичен шок, политравма-
контузия на гръдния кош, корема и главата. Мозъчна контузия, линейна
фрактура на черепа челно- теменно, контузия а лицето и главата. Оток на
корнеята и склерата на двете очи, разкъсно- контузна рана в лявата слепоочна
област на главата и над дясната вежда, разкъсно- контузна рана на езика,
контузия и разкъсно- контузна рана в дясната скулна област, фрактура на
втори шиен прешлен С2, фрактура на напречните израстъци на първи и втори
поясен прешлен в ляво Л1-Л2, контузия на гръдния кош, фрактура на 3-10
ребро в ляво, хемопневмоторакс вляво, травматично разкъсване на
диафрагмата в ляво, диафизарна фрактура на лявото бедро, разкъсно-
контузна рана на пети пръст на лявата ръка, разкъсно- контузни рани- 2 бр.
отпред в областта на лявата раменна става, седем повърхностни рани-
дорзално горна трета лява предмишница. Възстановителният период за всяка
отделна травма е различен според медицинската експертиза като най-
продължителен е този на шийната гръбначна травма – 12 месеца. Поради
което следва да се приеме, че общо възстановителният и оздравителен период
при ищеца е бил една година. Болничният му престой, непосредствено след
инцидента, е един месец като е приет в увредено общо състояние.
Травматичните увреди, които е получил Тр. Н. са средни телесни повреди
като по своя медикобиологичен характер две от тях са предизвикали
временно разстройство на здравето временно опасно за живота му.
Останалите увреди, свързани с фрактури, са довели до временно разстройство
на здравето неоспасно за живота, но са предизвикали трайно затруднение на
движенията на врата за период от 6-8 месеца, на снагата за период от 30 дни-
до 2 месеца/ счупване на израстъците на първи и втори поясен прешлен вляво
/ Л1 и Л2/. Счупването на 3-10 ребро са довели до трайно затруднение на
снагата за период от 30 дни. Фрактурата на лявата бедрената кост е
причинило затруднение на движенията на левия долен крайник за период по-
дълъг от 30 дни- в случая от около 6-8 месеца. Последната фрактура е
изисквала оперативно лечение с поставена метална остеосинтеза/пирон/,
12
както и нова операция за изваждането на застопоряващите винтове, но не и
на пирона. Мекотъканните наранявания по крайниците са предизвикали
болки и страдания за около 15дни. Като резултат от ПТП ищецът е
претърпял още две оперативни интервенции по метода на лапароскопската
хирургия във връзка с разкъсване на диафрагмата на 06.11.2019г. и получена
последваща херния на 13.12.2019г. Травматичните увреждания на Тр. Н. са
предизвикали сериозен битов дискомфорт, създали са му затруднения в
обичайния начин на живот и в движението му. Той се е нуждаел от чужда
помощ и грижи. Свидетелят Н.а заявява, че тя е полагала грижи за ищеца
както при болничния му престой, така и в дома им. Фрактурата на лявата
бедрена кост е изисквала ненатоварване на левия долен крайник и
използването на помощни средства за придвижване- патерици, за период от
60 дни. Към настоящият момент и при извършен личен преглед на ищеца,
експертите са установили, че той се придвижва самостоятелно като се
оплаква от болка при интензивно натоварване в областта на лявата бедрена
кост. Той е в добро общо състояние с ясно съзнание, адекватен, критичен и
ориентиран всестранно. Работоспособността му е възстановена като
съобщаваните оплаквания не нарушават трудовата му и социална дейност.
Вещите лица са установили множество белези в областта на лявото рамо, по
вътрешната страна на лявата тазобедрена става и ляво бедро. Белег от рана на
пети пръст на лявата ръка. Белези в лявата окосмена част на главата, белег
над лявата вежда с неправилна звездовидна форма с площ от около 2 на 3 см.
Множество белези в областта на гръдния кош, корема, които представляват
козметичен дефект. За в бъдеще са възможни усложнения на високата
шийна травма- фрактура на С2 с антеролистеза първа- втора степен. Освен
болките при движение на врата при физически натоварвания с напредване на
възрастта и развитие на дегенеративни промени в тази област с възможни
неврологични и съдови усложнения. Запазени са движенията на очната
ябълка. Съдът при определяне на обезщетението съобрази и полученото от
ищеца остра стресова реакция, която е обичайно състояние при пътен
инцидент. Но и промените в него, свързани с ограничаване на социалните
контакти, травматичният стрес, който е придобил хроничен характер с
персистиране на палитрата от негативни емоции и усещане за
непълноценност. Като съобрази, че ищецът Н. има добро общо
здравословно състояние, неговата възраст – 28 години, което предполага
13
един нормален като продължителност възстановителен период, както и
липсата на функционален дефицит на лявата тазобедрена става и лявата
колянна става, както и отсъствието на други трайни увреждания, които да
застрашават или значително да влошават здравословното му състояние, както
и наличието на загрозяващи белези по тялото му и в областта на главата,
съдът счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение е
100 000лв.
Жалбоподателят – ответник е направил своевременно възражение за
съпричиняване на вредите от страна на Тр. Н. като за основателно е прието
това, че като водач МПС е отнел предимството на друго МПС.
Нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД предвижда санкция за увредения, ако е
допринесъл за вредите, чрез намаляване на обезщетението, което му се
дължи. Съпричиняването на вредоносния резултат изисква поведението на
пострадалия, изразяващо се в действие или бездействие, да е било
противоправно или не, но фактически да е в причинна връзка и да е
допринесло за настъпилите вреди. За да е налице съпричиняване не е
необходимо пострадалият да има вина за увреждането. На основание чл.154
от ГПК в тежест на ответника е да докаже с всички допустими и относими
доказателства съпричиняването на вредите от страна на пострадалия. От
него застрахователят черпи благоприятни правни последици и при
недоказването му, следва да се приеме, че не са се осъществили твърдените
факти по съпричиняването на вредите. В тази връзка следва да се обсъди
заключението на допуснатата комплексна експертиза в автотехническата й
част и показанията на свидетеля М.. Според тях ищецът е управлявал лек
автомобил, който се е движил по страничен път на Е79 без настилка.
Ищецът е предприел маневра ляв завой за навлизане на път Е 79, който е бил
главен. Според автотехническата експертиза ищецът като водач на ППС е
нарушил правилата за движение по пътищата като не е пропуснал движещият
се по път с настилка лек автомобил „БМВ“. Съгласно чл.49 от ЗДвП в
актуалната редакция към 12.05.2017г. водачът на ППС, което излиза от земен
път на път с настилка, е длъжен да пропусне движещите се по пътя с настилка
ППС и пешеходци. Т.е. пътният инцидент е настъпил при съизвършителство
и вина на двамата водачи, при което Тр. Н. като е нарушил горната
императивна разпоредба е имал противоправно поведение, от което са
14
произтекли вредите, които твърди, че е получил от пътния инцидент. Той не е
спрял преди да навлезе на главния път, въпреки че там има поставен знак
„Стоп“. При преценка на поведението на двамата водачи съдът приема, че в
по- голяма степен за произшествието е допринесъл водачът на лек автомобил
„БМВ 320И“, тъй като се е движел с превишена скорост от 117 км/ч. при
разрешена за пътния участък 50 км/ч, както и е извършил маневра
изпреварване при пътна маркировка, забраняваща това. Той е нарушил чл.21
от ЗДвП, както и разпоредбата на чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП като е пресякъл
пътна маркировка М1. Тя очертава границата на платното за движение, на
пътните ленти за движение на ППС, но забранява на водачите да я пресичат.
В случая това означава, че не може да се изпреварва в пътния участък, където
е поставена единичната непрекъсната линия. Такава е била пътната
маркировка в участъка на ПТП. При тази оценка на поведението на двамата
водачи съдът приема, че вината на водача на лек автомобил „БМВ 320И“
превишава тази на ищеца като водач на другото МПС, участвало в пътното
произшествие. Приносът на първия е 70%, а на Тр. Н. -30%. Затова от
определеното обезщетение от 100000лв. следва да се приспадне приносът в
посочения обем или дължимото такова, което следва да му бъде присъдено е
70 000 лв.
При определяне на обезщетенията за неимуществени вреди съдът
съобрази, че произшествието е настъпило през 2017г., икономическата
конюктура и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде водещ и самостоятелен
критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените
вреди./ Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о на ВКС/.
Обезщетението отразява степента на уврежданията, трайните последици от
тях, ако има такива, както и други обективни факти, които са предмет на
доказване и които да са доказани в хода на съдебното дирене. Определеният
размер на обезщетение на ищеца от 70 000 лв. представлява 152 минимални
работни заплати за страната за 2017г./460 лв. МРЗ за 2017г./ и 67 средно
месечни заплати при 1036 лв. средно месечна работна заплата за страната
за месец май на 2017г. Определеното обезщетение е съответно на жизнения
стандарт на страната към правнорелевантния момент.
Поради изложеното решението на СОС следва да се отмени в
15
обжалваната част и се постанови друго, с което предявеният иск се отхвърли
над сумата от 70 000 лв. до уважения размер от 100 000лв. Следва да се
потвърди в частта, в която е уважен искът над 18 000 лв. до 70 000лв.
Решението следва да се отмени и в частта, в която е присъдена държавна
такса в полза на СОС над 2800 лв. и възнаграждението на адв. О. над 2 563,
80 лв. Решението следва да се отмени в частта, в която ответникът е осъден да
заплати разноски по делото на СОС в размер над 420лв.
По разноските.
С оглед изхода на спора на жалбоподателят- ответник се дължат
разноски за производството пред САС в размер на 1693, 90лв. и 1359 лв. за
СОС. Настоящата инстанция намира за основателно направеното възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото пред настоящата
инстанция не са събирани доказателства и е имало само едно съдебно
заседание. Основателно е възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано за първата инстанция с оглед фактическата и
правна сложност на делото, вложените усилия за защита интереса на
страната, наличието на трайна съдебна практика във връзка със спора/ ТР №
6/2012/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС/
На адв. О. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 964, 62лв.
с ДДС за въззивната инстанция.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 10.07.2020г. на СОС, ТО, 4 състав, постановено
по гр.д. № 239/19г. в частта, в която е уважен иск на Т. В. Н. с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 70 000 лв. до уважения размер от
100 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта, в
която е присъдена държавна такса в полза на СОС над 2 800 лв., в частта, в
която на адв. В.О. е присъдено адвокатско възнаграждение над 2563, 80лв., в
частта, в която ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати по сметка на СОС
разноски по делото над 420 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
16
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Т. В. Н., гр. Ботевград предявен срещу
ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата
над 70 000 лв. до 100 000 лв. като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът на Т. В. Н. е
уважен над 18 000 лв. до 70 000лв., както и в частта, в която е отхвърлен над
сумата от 100 000лв. до 150 000лв.
В останалата част решението на СОС е влязло в сила.
ОСЪЖДА Т. В. Н., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл.**, вх. *,
ет.*, ап.** и със съдебен адрес: гр. София, ул. „Цар Самуил“ № 38, партер,
ап.2 чрез адв. В. О. да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК831830482, гр.
София, бул. „Дж. Баучер“ № 87 сумата от 1693, 90 лв. / хиляда шестстотин
деветдесет и три лева и деветдесет стотинки / разноски по делото пред САС
и 1359лв. / хиляда триста петдесет и девет лева/ разноски по делото пред
СОС.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК831830482, гр. София, бул. „Дж.
Баучер“ № 87 да заплати на адв. В.В. О., гр. София, , ул. „Цар Самуил“ № 38,
партер, ап.2 сумата от 964, 62лв. /деветстотин шестдесет и четири лева и
шестдесет и две стотинки/ адвокатско възнаграждение на основание чл.38,
ал.1, т.2 от ЗАдв. за производството пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17