№ 269
гр. Смолян , 13.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско
дело № 20215400500163 по описа за 2021 година
Производството е по чл.262,ал.2т.1 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№580/01.04.2021г./с
пощенско клеймо от 31.03.2021г. от Община Р.,представлявана от кмета Р.П.
чрез адв.А. против решение №23/04.03.2021г. постановено по гр.д.
№250/2020г. по описа на районен съд гр.М. Счита ,че обжалваното решение е
неоснователно.Установява че основното възражение на доверителя му по
делото-Община Р. срещу исковите претенции на ищеца Ш.Х. се свежда до
изтекла погасителна давност на главниците ,респективно на мораторните
лихви върху тях. Счита ,че доводи в тази посока са изразени както в писмения
отговор на исковата молба, така и в писмените бележки след приключването
на съдебното дирене по делото. В исковата молба от процесуалния
представител на ищеца се навеждат аргументи, че тези вземанията на Х. не
били погасени по давност. За подкрепа на тези свои твърдения пълномощника
на Х. се базира на представеното от нея Удостоверение изх.№ Р-800/1/ от
24.02.2020 г., което е издадено от Община-Р.. В исковата молба се твърди по
един много категоричен начин, че самото удостоверение представлявало по
своя смисъл признание на определени задължения към ищеца. В своите
мотиви, районен съд- М. достига до извода ,че с издаването на това
удостоверение Община-Р. се е задължила спрямо ищеца. Използваният
термин в тези мотиви „задължила" навежда на заключение, че на
1
удостоверението му се отрежда ролята на правопораждащ документ, от който
ищецът на самостоятелно правно основание може да черпи определени
имуществени права. По-нататък, съдът счита, че под начисляване следва да се
разбира признаване на задължението. Това значение, което съдът придава на
термина начисляване намира за неправилно и се намира в противоречие с
действителното значение на този 1 Този файл е копие на електронно подписан
документ. „ В процесното удостоверение се твърди, че на Х. са начислени
определени суми. Моли съда да обърне внимание ,че самото начисляване е
станало назад във времето, то не е извършено еднократно, а е било повтарящо
се действие в счетоводството на Община Р. досежно възнагражденията на
общинските съветници. Всяко възнаграждение е начислявано в точно
определен период. Ето защо смисълът, заложен на термина начисляване от
страна на районен съд-М., не може в никакъв случай да бъде приет като
синоним на признаване. Моли съда да обърне внимание ,че никъде в
писмения отговор или в писмените бележки не е застъпвано твърдение, че
Община- Р. не е имала задължение към общински съветник Ш.Х.. Твърди , че
тези задължения са погасени по давност, което е коренно различно от
възприетото становище от страна на районен съд-М. в съдебния актпредмет
на настоящата въззивна жалба. Отделно от това, не възприема и съждението,
че задълженията към Х. за периода януари-октомври 2015 г. е следвало да
бъдат отписани от страна на Община-Р.. Наличието на валидно задължение не
може по никакъв начин да бъде обвързано с едно последващо отписване на
това задължение. Счита ,че районен съд-М. не излага доводи по отношение на
направеното своевременно възражение за изтекла погасителна давност от
страна на община Р. в хода на делото.Поради това намира ,че решението е
неоснователно и постановено в противоречие с материалния закон /33Д/, като
поради тази причина моли съда да отмени същото изцяло както по отношение
диспозитива за признаване на задължения в полза на ищеца Х. за сумите от 2
994, 60 лв., главница и 608, 24 лв.мораторни лихви, така и за заплащане на
разноски по делото в негова полза в размер на 559, 60 лева.Претендира
разноски за двете съдебни инстанции като за тези пред въззивния съд ще
представи списък.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.
№785/11.05.2021г. от Ш.А. Х. от село В.л., община Р., област Смолян,
2
действащ чрез пълномощника си адвокат М.О. ,която намира ,че въззивната
жалба е недопустима, а алтернативно- неоснователна.Въззивната жалба е
недопустима, тъй като е просрочена. На съобщението за връчване на
обжалваното решение № 23/04.03.2021г., съдържащо се в кориците на делото
моли съда да обърне внимание ,че е поставена дата на връчване на
процесуалния представител на община Р. - 18.03.2021година. Оспорва факта,
че съобщението е връчено на тази дата, като твърди, че е връчено най-късно
на 16.03.2021 година.На 17.03.2021 година направи ла справка в
деловодството на районен съд М. по гражданско дело № 250/2021година, при
която установила, че в кориците на делото е приложено съобщението до
процесуалния представител на община Р. за връчване на решение №
23/04.03.2021г., на гърба на съобщението е била поставена дата „18.03.2021".
Счита ,че обективно не е възможно това съобщение да е било връчено
на18.03.2021 година, тъй като на 17.03.2021 година то вече е приложено по
делото. Тази дата - 17.03.2021г. е отбелязана и на самото съобщение. Намира
,че не е възможно да е било връчено и на 17.03.2021 година, тъй като
съдебния адрес на община Р. е в град Смолян и връчването е направено от
служител на служба „Връчване на призовки и съобщения" при окръжен съд
Смолян, след което по пощата е било върнато в град М. в деловодството на
районен съд - М., а това не е възможно да се случи в един и същ ден предвид
графика на „Български пощи" ЕАД. Поради това твърди, че решение №
23/04.03.2021 година е връчено на процесуалния представител на община Р.
най-късно на 16.03.2021 година, а двуседмичният срок за обжалването му е
изтекъл на 30.03.2021 година. Въззивната жалба от община Р. е подадена по
пощата на 31.03.2021 година, поради което счита ,че е просрочена и следва да
бъде оставена без разглеждане, а производството по нея - прекратено.
Алтернативно, моли съда да вземе предвид следните аргументи в подкрепа на
обжалваното решение.В хода на производство пред районен съд – М. е прието
за безспорно, че през мандат 2011г.-2015г. и през мандат 2015г.-2019г.
ищецът Ш.А. Х. е заемал длъжността „Общински съветник" в Общински
съвет Р..Съгласно чл.23 ал.2 от Правилника за организацията и дейността на
общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската
администрация (Решение № 4/30.11.2011 г. на ОБС Р.) (нормативен акт,
публикуван от интернет страницата на община Р.), че през мандат 2011-2015г.
за изпълнение на задълженията си общинския съветник получава месечно
3
възнаграждение в размер на 30 на сто от средната брутна работна заплата в
Общинска администрация - Р. за последния месец от предходното
тримесечие, което се е равнявало на 299,46 лева.За начислените и
неизплатени възнаграждения към датата 24.02.2020 година от Община Р. на
ищеца Ш.Х. е издадено Удостоверение с изх. № Р-800- /1/ от 24.02.2020
година, съгласно което законният представител на община Р. е признал
дължимостта на заплатите за периода 01.01.2015г. - 31.10.2015 година и за
периода 01.06.2018г. - 31.10.2019г. Това удостоверение изиска ла да и бъде
издадено, за да няма спор в едно бъдещо заповедно производство за периода
и размера на дължимите възнаграждения, поради което е било необходимо
удостоверяване за записите в счетоводството на ответника за съществуващи
към Х. задължения. Базирайки се на удостоверението, е формулирано и
подадено заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което е образувано частно
гражданско дело № 115/2020 година по описа на районен съд - М.. Срещу част
от сумите, за които бе издадена заповед за изпълнение на парично изпълнение
обаче Община Р. под а л а възражение за изтекла погасителна давност за
възнагражденията за периода от 01.01.2015г. до 31.10.2015 г.. Счита ,че
районен съд - М. правилно е приел, че вземанията на ищеца за дължими
възнаграждения за периода 01.01.2015г.-31.10.2015 3 Този файл е копие на
електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от Rositsa Nikolova
Kokudeva на 03.06.2021 г. в 15:28:02 ч. Актът е постановен на
03.06.2021година, ведно с лихвите за забава, не са погасени по давност, тъй
като е налице изявление от законния представител на община Р. за
признаване на задълженията от страна на община Р. с Удостоверение с изх. №
Р-800-/1/ от 24.02.2020 година.Това от своя страна налага обсъждане на
няколко въпроса: 1) признанието на дълга след изтичането на погасителната
давност представлява ли само по себе си отказ от изтекла вече давност, 2)
признанието, направено след изтичането на погасителната давност, прекъсва
ли течението й, и 3) започва ли да тече нова погасителна давност след
признание на дълг, извършено след изтичането на общата погасителна
давност по чл.110 от ЗЗД, при усдовие, че с признанието не е поето ново
задължение (новация).Счита ,че е на л и ц е признание на вземането, което не
прекъсва изтеклата погасителна давност (Решение № 65 от 03.06.2011г. по
т.д. № 660/2010г. на ВКС, I т.о.). Подобно признаване на дълг само по себе си
не съдържа и отказ от погасителна давност, какъвто би могъл да бъде
4
извършен и след като погасителната давност е изтекла (Решение № 603 от
07.04.1998г. по гр.д.№ 2510/1997г. на ВКС, V г.о.). Ако за прекъсването на
давността е необходимо тя да не е все още изтекла, за признаването на
вземането законът не поставя такова изискване. Едно вземане винаги може да
бъде признато, включително и след изтичане на давностния срок. Нещо
повече, по аргумент за по-силното основание от чл.118 от ЗЗД, щом
длъжникът може да изпълни и след изтичането на давността и това да доведе
до погасяване на кредиторовото вземане, той би могъл да стори и по-малкото
- да признае вземането, т.е. своето задължение. Това признание представлява
всъщност отказ от позоваване на вече изтекла давност. Стриктно погледнато,
щом по аргумент от чл.113 от ЗЗД е валиден само отказът от вече изтекла
давност, то счита ,че няма пречка признанието да бъде направено след
изтичане на давностния срок. Признанието на дълга от страна на Кмета на
община Р. представлява ново обещание (задължаване) за изпълнение. Така, че
правното значение на признанието е несьщинско признание, отклоняващо се
от действието на римскоправното правило и представляващо ново поемане на
задължение на основата на първоначалния дълг. Така, волеизявлението, с
което е направено извънсъдебно признание на дълга, би следвало да се
разбира и в смисъл на пораждане на ново правно задължение (обективна
новация), тъй като за новирането на едно естествено задължение самото му
превръщане по волята на страните в изискуемо задължение съставлява
достатъчно основание, novandi causa. Така е налице възможност за кредитора
и да иска изпълнение (респ. да бъде осъден длъжника да изпълни), дори
когато престацията е един и същ предмет.При положение, че удостоверението
по ясен и недвусмислен начин доказва признанието на дълга, отказа от
давност (респ. от правото да възрази) и обещанието за изпълнение, е налице
дори намерението за поемане на нов дълг - animus novandi.Намира ,че
изявлението на кмета на община Р. в цитираното по - горе Удостоверение с
изх. № Р-800-/1/ от 24.02.2020 година, съдържа ясно и недвусмислено
изразено признание на съществуващи в полза на ищеца вземания за
начислени и неизплатени възнаграждения за сумите и периодите, посочени в
удостоверението. документа е посочен конкретен размер на дължимите суми
от ответника на ищеца, и те са именно претендираните от заявителя по частно
гражданско дело № 115/2020г. PC М., съответно в настоящото производство
по чл.422 ГПК. С оглед преценка на допустимостта на въззивната жалба моли
5
съда за установяване на датата на връчване на обжалваното решение №
23/04.03.2021г. по гр.д. № 250/2020г. по описа на PC М. на община Р. да
изиска от служба „Връчване на призовки и съобщения" при окръжен съд
Смолян справка за датата на връчване на съобщението за решение №
23/04.03.2021г. по гр.д. № 250/2020г. по описа на районен съд М. на адв. А.,
включително и копие на дневника, който призовкаря води за връчените
съобщения. Моли съда да изиска от „Български пощи" ЕАД - офис Смолян
справка за пощенските пратки, изпратени от Окръжен съд Смолян до районен
съд М. на датите 15.03.2021г., 16.03.2021г. и 17.03.2021г. От тази справка
счита ,че ще се установи кога е изпратено обратно по пощата съобщението на
връчване на обжалваното решение № 23/04.03.2021г. по гр.д. № 250/2020г. на
районен съд - М., като тази дата ще бъде най-късната възможна дата за
връчването му.С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което
да потвърди като правилно и законосъобразно решение № 23/04.03.2021г. по
гр.д. № 250/2020г. по описа на районен съд М..Претендира разноски за
въззивната инстанция в размер на 500 лева по представен договор за правна
защита и списък по чл.80 ГПК.
В открито съдебно заседание на 09.07.2021г. по в.гр.д.
№163/2021г. пред окръжен съд -Смолян жалбоподателят Община -Р. редовно
призован ,не изпраща представител Постъпило е писмено становище с вх.
№1863/08.07.2020г. от пълномощника адв.А. ,с което моли съда да даде ход
на делото ,поддържа въззивната жалба като изразява становище по
съществото на спора. Претендира разноски за двете съдебни инстанции по
представен списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемият Ш.А. Х. редовно призован , не се явява
.Вместо него адв.О. поддържа становище ,че въззивната жалба на Община -
Р. е просрочена поради което е недопустима и ще следва да бъде оставена без
разглеждане ,а производството пред въззивната инстанция да бъде прекратено
. Алтернативно намира ,че въззивната жалба е и неоснователна и моли съда
да потвърди обжалваното решение като законосъобразно Претендира
разноски за въззивната инстанция по представен списък по чл.80 ГПК
Смолянският окръжен съд след като се запозна с
въззивната жалба и депозираният в законният срок писмен отговор и
6
анализира представената пред въззивната инстанция писмени доказателства
,намира ,че въззивната жалба е процесуално недопустима като просрочена
,поради което следва въззивният съд да си отмени даденият с протоколно
определение от 09.07.2021г. ход по съществото на спора и остави без
разглеждане депозираната въззивната жалба , а производството по в.гр.д.
№163/2021г. по описа на окръжен съд гр.Смолян да бъде прекратено на
основание чл.262,ал.2т.1 ГПК..Съображенията за това са следните :
По гр.д. №250/2020г. по описа на районен съд гр.М. е
било постановено решение №23/04.03.2021г. ,което е било връчено на
Община Р. със съобщение с отбелязване на 18.03.2021г. от призовкар Р.Н. на
пълномощника адв.А. А. ,който е получил лично съобщението. На предната
страница на същото това съобщение е отбелязано ,че това съобщение е
върнато в районен съд гр.М. на 17.03.2021г. След като в писменият отговор на
Ш.А. Х. чрез адв.О. е направено възражение, че въззивната жалба е
просрочена ,Смолянският окръжен съд е изискал като писмено доказателство
данни от книгата за връчване на призовки и от Областна пощенска станция -
Смолян ,от които е видно ,че съобщението за връчване на решението по гр.д.
№250/2020г. по описа на районен съд -М. е било връчено на процесуалният
представител на Община Р. -адв.А. А. ,на 15.03.2021г. ,а не както е записано в
самото съобщение на 18.03.2021г. като на 17.03.2021г. е получено обратно
това съобщение от районен съд гр.М. .Следователно след като решение
№23/04.03.2021 по гр.д. №250/2020г. по описа на районен съд гр.М. със
съобщението е било връчено на 15.03.2021г. на пълномощника на Община Р.
-адв.А. , то 14 -дневния срок е изтекъл на 30.03.2021г. ,а въззивна жалба с вх.
№580/01.04.2021г. /с пощенско клеймо - 31.03.2021г./ от Община Р. чрез
адв.А. против решение №23/04.03.2021г. по гр.д. №250/2020г. по описа на
районен съд гр.М. е била депозирана извън законоустановения процесуален
срок,поради което е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане ,а
производството по в.гр.д. №163/2021г. по описа на окръжен съд гр.Смолян -
прекратено
Ще следва да бъде обявено за влязло в законна сила
решение №23/04.03.2021г. по гр.д. №250/2020г. по описа на районен съд гр.М.
.
7
С оглед изхода на спора ще следва да бъде осъдена на основание
чл.78,ал.1 ГПК Община Р. , гр.Р. ,бул" България " №15 ,ЕИК-*********
,представлявана от Кмета Р.В.П. да заплати в полза на Ш.А. Х. , ЕГН-
********** от с.В.л. общ.Р. ,област Смлян разноски представляващи
заплатено и своевременно поискано адв. възнаграждение за адв. О. за
въззивната инстанция в размер на 500 лева по представен списък
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ даденият с протоколно определение от
09.07.2021г. по в.гр.д. №163/2021г. ход по съществото на спора .
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх.
№580/01.04.2021г. /с пощенско клеймо - 31.03.2021г./ от Община Р. чрез
адв.А. против решение №23/04.03.2021г. по гр.д. №250/2020г. по описа на
районен съд гр.М.,като процесуално недопустима поради просрочие.
ОБЯВЯВА за влязло в законна сила решение
№23/04.03.2021г. по гр.д. №250/2020г. по описа на районен съд гр.М..
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.
№163/2021г. по описа на окръжен съд гр.Смолян на основание чл.262,ал.2т.1
ГПК
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1 ГПК Община Р. ,
гр.Р. ,бул" България " №15 ,ЕИК-********* ,представлявана от Кмета Р.В.П.
да заплати в полза на Ш.А. Х. , ЕГН-********** от с.В.л. общ.Р. ,област
Смлян разноски ,представляващи адв. възнаграждение за адв. О. за
въззивната инстанция в размер на 500 /петстотин /лева
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му на пълномощниците на
страните, пред апелативен съд гр.Пловдив .
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9