Решение по дело №302/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 373
Дата: 13 април 2022 г.
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20222120200302
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 373
гр. Бургас, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20222120200302 по описа за 2022
година
Производството е образувано по повод жалба от ИВ. СТ. АНД. ЕГН ********** чрез
адв. Г.Я.Я. против наказателно постановление № 21-0769-005473/22.12.2021г. на Началник
Група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за нарушение
на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено наказание глоба
в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.
С жалбата се признава вината на жалбоподателя, че е управлявал МПС след употреба
на алкохол като моли да се намали размера на наложеното наказание лишаване от право да
се управлява МПС (ЛПУМПС), а се дава изрично съгласие да се увеличи размера на
наложената глоба. Моли да се вземе предвид, че жалбоподателят съжалява, че работи като
шофьор и по този начин се издържа, отделно пробите били с различен резултат и не се
касаело за големи количества.
Производството по делото протече по предвидения със законодателни изменения в
ЗАНН в сила от 23.12.2021г. процесуален ред, а именно по реда на съкратено съдебно
производство.
В съдебно заседание жалбоподателят и неговият защитник правят искане
производството по делото да протече по реда на съкратено съдебно следствие като се
признават фактите изложени в наказателното постановление (НП).
Съдът, след като взе предвид, изразеното признание от страна на жалбоподателя на
фактите, изложени в обстоятелствената част на НП, прие, че производството следва да
протече по реда на чл. 63б ЗАНН и затова с определение обяви, че при постановяване на
решението си ще ползва признанието без да събира доказателства за фактите изложени в
наказателното постановление.
За Административнонаказващия орган, редовно призован, се явява юрк. Ж., която
оставя на съда да прецени размера на наложените наказания.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по
1
делото, счита, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Съдът с оглед признанието на жалбоподателя и това, че се подкрепя от събраните и
представените с преписката доказателства от фактическа страна намира, че на 06.12.2021г.
младши автоконтрольор Х.Х. съставил АУАН бл. № 232971 в присъствието на Р.Т. и С.К.
срещу ИВ. СТ. АНД. за това, че на същия ден около 08,10 часа в гр. Бургас, ул. „Янко
Комитов“ като водач на лек автомобил „***“ с рег. № *** до МОЛ „Галерия“ управлява
автомобил собственост на Г.А. като му била извършена проверка за употреба на алкохол с
Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARNA – 0186, който отчел 1,29 промила в издишания
въздух от водача. Издаден бил талон за медицинско изследване № 118506.
В АУАН е посочено, че водачът е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
АУАН е връчен лично на водача, който не е вписал възражения.
Въз основа на издадения талон за изследване била взета кръвна проба като съгласно
химическа експертиза № 513/07.12.2021г. на БНТЛ ОДМВР Бургас концентрацията на
алкохол в кръвта на водача била 1,04 промила.
С постановление за прекратяване на наказателно производство от 15.12.2021г. било
прекратено бързо досъдебно производство водено за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.
На 22.12.2021г. е издадено обжалваното наказателно постановление, с което
наказващият орган възприел фактите, описани в АУАН и резултата от медицинското
изследване с което приел, че е нарушен чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т.
2 ЗДвП наложил на И.А. глоба в размер на 1000 лева, както и ЛПУМПС за срок от 12
месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и доказателствени средства и самопризнанието на
жалбоподателя, което се подкрепя от съставения АУАН, талон за медицинско изследване,
протокол за извършена химическа експертиза и цялата преписка.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание намира, че АУАН и
НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган съгласно Заповед 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи, в предвидената от закона форма и при формално
спазване на реквизитите, предвидени в чл. 57 ЗАНН. АУАН съдържа всички реквизити
съгласно нормата на чл. 42 ЗАНН.
Този състав счита за безспорно доказано обстоятелството, че А. е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила като липсват доказателства, които да
внесат съмнение в този извод и да разколебаят доказателствената сила на АУАН. Този
извод следва от извършения тест на място с техническо средство Алкотест Дрегер 7510,
както и от извършеното медицинско изследване. Действително с Алкотест Дрегер е отчетена
концентрация 1,29 промила, а с медицинското изследване 1,04 промила, но и в двата случая
се касае за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата от
закона като наказващия орган подробно е посочил двете установени стойности.
Осъщественото деяние, изцяло съответства както на диспозицията на правната норма,
залегнала в чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, така и на санкцията, предвидена в чл.174, ал.1,
т.2 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно
средство да го управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Нормата
на чл.174, ал.1 от ЗДвП предвижда санкции в две степени за водач, който управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол, като по т.1, при концентрация над 0,5 на
хиляда до 0,8 на хиляда включително, лишаването от правоуправление е за срок от 6 месеца,
2
а глобата - 500 лв., а по т.2 при концентрация над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително, както е в настоящия случай, лишаването от правоуправление е за срок от 12
месеца, а глобата е 1000 лв.
В настоящия случай всички релевантни факти за нарушаването на чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП са описани в процесното наказателно постановление, като деянието
законосъобразно е санкционирано по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП. Съгласно приложената
санкционна норма, концентрацията на алкохол в кръвта се установява
с медицинското изследване и/или с техническо средство. В случая заради оспорване
показанията на техническото средства са използвани и двата нормативно предвидени
способа, като данните от техническото средство са както бе посочено по-горе 1,29 промила,
а от медицинското изследване 1,04 промила, като последното е извършено по реда и
съобразно изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози (Наредба №1/2017г.). В НП са записани както показанията на техническото
средство, така и обективиращия данните Протокол за химическа експертиза с установената
от него концентрация.
За този състав с посочването на двете установени по различните нормативно
предвидени способи концентрации, наказващият орган не е допуснал нарушение на
процесуалните правила, а е изпълнил задължението си по чл.52 ал.4 от ЗАНН да извърши
преценка събраните доказателства. Съгласно нормативната уредба чл.3а от Наредба
№1/2017г. и по аргумент на чл.6, ал.4 от същата наредба, лабораторното изследване отменя
като доказателствен източник установяването с техническо средство. Следователно тук
наказващия орган не извършва преценка и действа в условията на обвързана компетентност
и следва да вземе предвид установената концентрация с лабораторното изследване. Именно
защото са взети предвид и концентрацията е отчетена чрез лабораторно изследване не е
ангажирана наказателната отговорност на жалбоподателя и досъдебното производство е
било прекратено.
Посочването, първоначално в НП на проведената проверка с техническо средство с
установената при нея концентрация, а в последствие и посочване на резултатите от
извършването на лабораторното изследване на кръвта, се квалифицира като хронология на
установените факти имащи значение за обективната страна на деянието. С посочването на
тази хронология, описанието на нарушението съответства изцяло на фактите от обективната
действителност относно всички негови съставомерни признаци, с което не се нарушава, а се
гарантира правото на защита на нарушителя (така Решение № 1644 от 29.10.2021 г. по к.
адм. н. д. № 2147 / 2021 г. на XIII състав на Административен съд – Бургас; Решение № 1572
от 13.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 1810 / 2020 г. на XV състав на Административен съд –
Бургас и др.). В случая наказващият орган, съобразно нормативната уредба, е приел
стойностите на лабораторното изследване, което в случая е и по-благоприятно за
нарушителя и правилно е определил санкционната норма.
По отношение на наказанието: Този състав взема предвид изразеното съжаление от
страна на жалбоподателя, пълното му съдействие на наказващия орган, както и пред съда,
оценява, че се изрази пълно признание на вината, но намира, че липсва правно основание да
се измени размерът на наложената глоба като се увеличи и да се намали за сметка на това
наложеното кумулативно наказание ЛПУМПС. Липсва законово регламентирана процедура
да се влошава положението на жалбоподателя като се увеличава размерът на определеното
от наказващия орган наказание. На следващо място размерът на наказанието е фиксиран от
законодателя и липсва възможност за преценка какъв да е неговият размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП наказанието е във фиксиран размер
глоба в размер на 1000 лева и ЛПУМПС за срок от 12 месеца, поради което не подлежи на
преценка. Същото законодателят е определил, отчитайки високата степен на обществена
3
опасност на деянието и кръга от обществени отношения, които се регулират като се цели да
опази живота и здравето на всички лица, участващи в движението по пътищата.
Този състав не намира, че са налице предпоставки да не се наложи кумулативно
предвиденото наказание ЛПУМПС. Настоящият състав взема предвид установената
концентрация на алкохол, това че по делото се съдържат данни за други нарушения по
закона за движение по пътищата и че водачът е предприел управлението на МПС, въпреки
съзнанието, че е употребил алкохол и по този начин би поставил в опасност своя живот и
живота и здравето на участниците в движението по пътищата. Ето защо според съдебния
състав правилно е било наложено и кумулативното наказание ЛПУМПС като същото е във
фиксиран размер и не подлежи на преценка, а именно 12 месеца. Следва да се посочи, че по
делото не се представиха доказателства за фактите, че жалбоподателят работи като шофьор
и е лишен от доходи, които са обстоятелства извън обстоятелствената част на НП, но дори и
да е така, санкцията е предвидена от законодателя в точно определен размер и не може да се
подлага на преценка.
За съдебния състав, по изложените вече съображения, е правилно наложена санкцията
ЛПУПМС, наред с наказанието глоба. Правилно е определено и наложено и наказанието
глоба, чийто размер също е фиксиран в размер на 1000 лева.
В случая, според този състав, изобщо не може да става въпрос за маловажен случай
предвид значимостта на обществените отношения, които се защитават и поставянето в
опасност на живота и здравето на всички участници в движението.
По тези съображения, НП следва да се потвърди изцяло. С оглед изхода на спора право
на разноски има само АНО, който не претендира заплащане на такива, поради което не му се
присъждат.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0769-005473/22.12.2021г. на
Началник Група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на ИВ. СТ. АНД.
ЕГН ********** за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 1, т. 2
ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 12 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4