Р Е Ш
Е Н И Е
No260073
гр. Ботевград, 25.06.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V
граждански състав в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ С.
при участието на секретаря *****,
като разгледа докладваното от съдия С. гражданско дело No 260 по описа на съда
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128 от КТ, чл. 221, ал. 1
от КТ и чл. 245, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/.
Ищецът- Т.Д.Г. ***
твърди, че по Трудов договор от 05.01.2011 г. е работила при ответника на
длъжност “Оператор-монтажник електронни елементи”, като със Заповед No 108 от
07.05.2019 г. прекратила трудовото си правоотношение на основание чл. 327, ал.
1, т. 2 от КТ поради забавяне на изплащането на трудовото й възнаграждение.
Твърди, че работодателят не й е изплатил работната заплата за месец от м.
04.2019 г. в размер на 751.29 лв., както и обезщетението, което й се дължи на
основание чл. 221, ал. 1, т. 1 от КТ в размер на една брутна работна заплата –
750.00 лв. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да й заплати
сумата от 751.29 лв., представляваща неизплатена работна заплати за м. 04.2019
г., сумата от 32.00 лв., представляваща мораторна лихва върху неизплатената
месечна работна заплата, считано от 01.04.2019 г. до деня, предхождащ
депозирането на исковата молба в съда, както и сумата от 750.00 лв.,
представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1, т. 1 от КТ при прекратяване на
трудовия договор, или общо сума в размер на 1533.29 лв. Претендира разноски по
делото.
Ответникът- “*****”
ООД, гр. Ботевград в срока за отговор по чл. 131 от ГПК чрез законния си
представител е депозирал становище, в което заявява, че потвърждава посочените
в исковата молба дължими суми общо в размер на 1533.29 лв. Сочи, че причината
за забавянето на плащането им на ищеца е затрудненото финансово състояние на
дружеството от началото на 2020 г.
В съдебно заседание ищецът, чрез
пълномощника си, прави искане за постановяване на решение при признание на
иска. Предвид това при проведеното открито съдебно заседание по делото и на
основание чл. 237, ал. 1 от ГПК с протоколно определение съдът е прекратил
съдебното дирене.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и направеното искане от ищеца за
постановяване на решение при признание на иска срещу ответника, намира
следното:
Налице са
предпоставките по чл. 237 от ГПК за постановяване на решение при признание на
иска. Ответникът признава задълженията си към ищеца, за които са предявени
исковете, като ищецът е направил искане за прекратяване на съдебното дирене и
произнасяне от съда с решение съобразно признанието. Не съществуват пречките по
чл. 237, ал. 3 от ГПК, като признатото право не противоречи на закона или на
добрите нрави и със същото страната може да се разпорежда.
По иска с
правна квалификация чл. 128 от КТ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 128 от КТ работодателят е длъжен да плаща в установените
срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за
извършена работа. В случая работодателят не е изпълнил задължението си за
плащане на трудово възнаграждение към ищеца за извършената от него работа за месец
04.2019 г. съобразно отработеното от
последния, като неизплатеното трудово възнаграждение на ищеца за този период е
в размер на 751.29 лв., която сума не е изплатена. При това искът с правно
основание чл. 128 от КТ се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По иска с
правна квалификация чл. 245, ал. 2 от КТ.
С оглед
основателността на иска по чл. 128 от КТ и признанието на иска, следва да бъде
уважен и акцесорният иск по чл. 245, ал. 2 от КТ за обезщетение за забавено
плащане на трудовите възнаграждения в размер на законната лихва, дължимо за
периода от 01.04.2019 г. до 08.02.2021 г. (деня, предхождащ депозирането на
исковата молба в съда), възлизащо на стойност 32.00 лв. Предвид така установения размер на обезщетението за забавено
плащане искът се явява основателен и следва да бъде уважен
По иска с
правна квалификация чл. 221, ал. 1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл.
327, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 3а, работодателят му дължи обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно
трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово
правоотношение. По делото не е
спорно, че трудовото
правоотношение на страните е прекратено е прекратено на основание чл. 327, ал.
1, т. 2 от КТ, поради което по силата на чл. 221, ал. 1 от КТ ищецът има право
на обезщетение от работодателя при прекратяване на правоотношението. Трудовият
договор на страните е бил безсрочен, поради което и предизвестието за
прекратяването му е 30 дни, следователно за такъв период се дължи обезщетението
от работодателя. Предвид това и правилно в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение е разпоредено на работника да се изплати обезщетение
по чл. 221 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение. С оглед това съдът приема, че
ответникът дължи на ищеца заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на сумата от 750.00 лв. Искът с правно основание чл. 221, ал. 1 от КТ като основателен следва да
бъде изцяло уважен.
Предвид това и
на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК съдът следва да се произнесе с решение
съобразно признанието и исковете бъдат изцяло уважени, като ответникът бъде
осъден да заплати на ищеца на основание чл. 128 от КТ сумата от 751.29 лв., представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за м. 04.2019 г.,
на основание чл. 245, ал. 2 от КТ сумата от 32.00 лв., представляваща обезщетение
за забавено плащане на трудовите възнаграждения за периода от 01.04.2019 г. до 08.02.2021
г. (датата предхождаща датата на предявяване на иска), както и на основание чл. 221, ал.
1 от КТ сумата от 750.00 лв., представляваща неизплатено обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение след придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст от работника в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 2 месеца.
С
оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК ответникът следва да му заплати и направените от него разноски по делото
в размер на 330.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати държавните такси за уважените обективно съединени исковете
общо в размер на 150.00 лв.
Предвид
гореизложеното съдът и на основание чл. 237 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “*****”
ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ботевград, обл.
Софийска, Индустриална зона “*****”, представлявано от управителя В.С.Ц., на
основание чл. 128 от КТ да заплати на Т.Д.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 751.29 лв. /седемстотин петдесет
и един лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за м. 04.2019 г., на
основание чл. 245, ал. 2 от КТ сумата от 32.00 лв. /тридесет и два лева/,
представляваща обезщетение за забавено плащане на трудовото възнаграждение за
периода от 01.04.2019 г. до 08.02.2021 г. (датата предхождаща датата на
предявяване на иска), на основание чл. 221, ал. 1 от КТ сумата от 750.00 лв. /седемстотин и петдесет лева/, представляваща
неизплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без
предизвестие от работника по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от
330.00 лв. /триста и тридесет лева/ за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА “*****”
ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ботевград, обл.
Софийска, Индустриална зона “*****”, представлявано от управителя В.С.Ц., на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на Районен съд – Ботевград
сумата от 150.00 лв. /сто и петдесет
лева/ за държавна такса зa производството, както и 5.00 лв. /пет лева/ в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА на
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта,
в която в полза на ищеца е присъдено дължимото му трудово възнаграждение.
Решението
може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :