№ 48281
гр. София, 27.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110150164 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 31.10.2023 г.,
подадена от Е. Д. К., чрез адв. Р., срещу Й. Х. Т..
Съдът при извършена служебна проверка на редовността и допустимостта на
подадената искова молба, намира същата за нередовна по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр.
чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което на ищцата следва да бъдат дадени указания за
отстраняване на констатираните нередовности. Същевременно, за процесуална
икономия, съдът намира, че следва да насрочи делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, поради което на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1
ГПК, вр. чл.146 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцата Е. Д. К., че в едноседмичен срок с писмена молба с препис за
ответника следва да уточни претенцията си за осъждане на ответника да предаде
задържаните й лични вещи, като конкретизира същите чрез посочването на вида, броя
и особеностите им, както и да конкретизира вида на претърпените от нея
неимуществени вреди и техния период.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на дадените указания в срок исковата молба ще бъде
върната в тази част, а производството по делото прекратено.
УКАЗВА на ответника Й. Х. Т., че в едноседмичен срок от получаване на
съобщението следва да завери за вярност с оригинала приложеното пълномощно в
полза на адв. Г. по делото, съгласно чл. 183 ГПК, както приложенията към отговора на
искова молба.
УКАЗВА на основание чл. 102з, ал.3 ГПК на ответника да представи доказателства
за заплатена такса по сметка на СРС в размер на 3,90 лева за изготвяне на препис от
отговора за връчване на ищеца, като в противен случай съдът ще постанови
събирането им по реда на чл.77 ГПК.
Изготвя следния проект за доклад по делото:
I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищцата твърди, че е сключила с агенция за недвижими имоти „..“ договор за
поръчка, съгласно който изпълнителят е приел да сътрудничи при наемането на
1
недвижим имот с адрес: гр. София, ул. .., с месечна наемна цена в размер на 600 лв. С
оглед намеренията й за възникване на наемното правоотношение, ищцата е
предоставила в полза на наемодателя – Й. Х. депозит в размер на 300 лв. Излага
доводи, че въз основа на извършеното посредничество, на 20.03.2022 г. сключила с
ответника договор за наем, с предмет процесното жилище, със срок от дванадесет
месеца, при уговорена наемна цена в размер на 600 лв. В съдържанието на договора
било предвидено заплащането на нов депозит в размер на 600 лв., който бил изплатен
от ищцата. Действието на процесния договор за наем било предсрочно прекратено от
страна на наемодателя на 05.11.2022 г. поради неплащане на дължимата наемна цена за
месец ноември 2022 г. в уговорения срок в чл. 7. На 05.11.2022 г. ищцата получила
уведомление от наемодателя, съгласно което следвало да освободи жилището до
07.11.2022 г. Счита, че според чл. 22, б. „в“ от договора, наемодателят е следвало да
даде едномесечно предизвествие за освобождаване на имота, като посоченият срок не
бил спазен от ответника. Ищцата твърди, че е напуснала имота на 07.11.2022 г., като в
периода от 09.11.2022 г. до 07.12.2022 г., е била принудена да използва хотелски
услуги, докато намери ново жилище. Сочи, че първоначално личните й вещи били
изхвърлени от наетия имот и оставени в общите части на етажната собственост, след
което наемодателят е прибрал същите в обитавания от него апартамент, съседен на
процесното жилище, като е ограничил достъпа й до тях до настоящия момент. Излага
доводи, че в чл. 17, раздел V „Специални разпоредби“, при сключването на договора е
заплатила допълнителен депозит в размер на 600 лв., извън платения по договора за
поръчка от 19.03.2022 г., в размер на 300 лв., който служил за обезпечение на
изпълнението на задълженията й по договора. Счита, че наемодателят е удържал без
основание сумата от 400 лв. от посочения депозит, за следните разходи: месечна
вноска към „.. ЕАД на предполагаема стойност от 55 лв.; 10 лв. – такса вход и общи
нужди за месец октомври; 340 лв. (17 дни по 20 лв.) - такса престой в имота за периода
от 21.10.2022 г. до 07.11.2022 г. Ищцата твърди, че е погасила всички дължими
режийни разходи, както и че таксата за престой не се дължи, доколкото в рамките на
посочения период наемният договор помежду им е бил в сила. Сочи, че неправомерно
ответникът й е възстановил единствено сумата от 200 лв. от предоставения депозит.
Счита, че ответникът следва да й върне предоставения депозит в размер на 400 лв.,
доколкото държи същия без основание, както и сумата в размер на 300 лв.,
представляваща депозит по договора за поръчка от 19.03.2022 г., който следвало да
обезпечи задължението й за сключване на наемния договор. С оглед изложеното, моли
съда да осъди ответника да й възстанови стойността на заплатения депозит, на
основание договор за поръчка от 19.03.2022 г., в размер на 300 лв., както и
неоснователно задържания от ответника депозит в общ размер на 400 лв. Претендира
осъждането на ответника за възстановяване на стойността на извършените разходи в
размер на 1610 лв., представляващи сбор от заплатените хотелски услуги в периода от
09.11.2022 г. до 07.12.2022 г., обусловени от неправомерното предсрочно прекратяване
на наемното правоотношение от страна на ответника, с оглед неспазения срок на
уговореното предизвестие. Моли съда да осъди ответника да й върне задържаните
вещи, както и да й заплати сумата от 100 лв. представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди с оглед неоснователното задържане на личните й
вещи в периода от 07.11.2022 г. до реалното им предаване. Претендира процесните
вземания ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното им изплащане, като обективира и искане за разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Г., е подал отговор на исковата
молба. Взема становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва
наличието на сключен с ищцата договор за наем, чрез посредничеството от посочената
агенция, както и прекратяването на процесното правоотношение поради неизпълнение
2
на задължението на наемателя за заплащане на уговорената наемна цена за месец
ноември 2022 г. Счита, че изложените фактически твърдения от ищцата не отразяват
обективната истина. Твърди, че не е страна по сключения от ищцата договор за
поръчка от 19.03.2022 г., поради което не дължи сумата от 300 лв., представляваща
уговорен депозит. Сочи, че удържането на сумата от 400 лв., представляваща част от
депозита по договора за наем, е извършвано правомерно и по взаимно съгласие с
наемателя. Оспорва извършването на разходи за хотелско настаняване от ищцата, като
намира твърденията й за недоказани. Твърди, че добросъвестно, в продължение на
около 20 месеца е пазил вещите на ищцата, която ги е получила обратно на 19.06.2024
г. Оспорва твърдението, че е задържал неправомерно багажа на наемателя, поради
което счита че не дължи заплащането на обезщетение. Релевира възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 88, ал. 1, изр. 2
ЗЗД, чл. 124, ал. 1, предл. 1 ГПК вр. чл. 60, ал. 1 ЗЗД и иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
III. Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните, че на 20.03.2022 г. помежду им е бил сключен договор за наем с предмет -
недвижим имот с адрес: гр. София, ул. .., по силата на който ответникът е предоставил
на ищцата ползването на посоченото жилище срещу поетото от нея задължения за
плащане на уговорената наемна цена в размер на 600 лв., дължими ежемесечно, както
и неизпълнението на задължението на ищцата за плащане на наемната вноска за месец
ноември 2022 г., обусловило едностранното прекратяване на правоотношението от
страна на наемодателя, считано от 05.11.2022 г. Безспорно в отношенията между
страните е и обстоятелство, че наемодателят е удържал сумата от 400 лв., формирана
както следва: месечна вноска към „.. ЕАД на предполагаема стойност от 55 лв.; 10 лв.
– такса вход и общи нужди за месец октомври; 340 лв. - такса престой в имота за
периода от 21.10.2022 г. до 07.11.2022 г., представляваща част от заплатения от
наемателя депозит в общ размер на 600 лв., както и факта, че наемодателят е прибрал в
обитаваното от него жилище вещите на ищцата.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД в тежест на ищцата е
да докаже по делото пълно и главно наличието на неоснователно имуществено
разместване, с оглед неправомерното задържане от страна на ответника на
неизплатения от него остатък в размер на 400 лв. от предоставения от наемателя по
договора за наем депозит в общ размер на 600 лв., както и получаването от ищеца на
сумата от 300 лв., представляваща депозит за сключването на наемния договор, която
се държи от ответника на отпаднало основание.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че
са налице основания за задържане на посочените вземания.
По иска с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД в тежест на ищцата е да
докаже по делото пълно и главно, че ответникът е прекратил едностранно наемното
правоотношение в нарушение на уговореното помежду им изискване за отправяне на
едномесечно предизвестие за прекратяване на договора, поради което ищцата е
претърпяла имуществени вреди, представляващи загуби, свързани с разходването на
финансови средства за хотелско настаняване в твърдения размер, които се намират в
пряка и причинно-следствена връзка с неизпълнението на договорните задължения от
страна на наемодателя, поради което същият дължи възстановяване на стойността на
3
извършените разходи. В доказателствена тежест на ответника е да докаже
наличието на факти, които имат за последица правоизключване на отговорността му за
изплащане на претендираното обезщетение за имуществени вреди.
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 1 ГПК вр. чл. 60, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищцата е да докаже по делото пълно и главно, че ответникът е предприел
управлението на работа, за която знае, че е чужда, без да е натоварен, доколкото е
прибрал личните й вещи в обитаваното от него жилище, поради което дължи
връщането им.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже по делото пълно и главно,
че е предал на ищцата процесните лични вещи, които е прибрал за съхранение в дома
си.
По иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже, че
ответникът противоправно е прибрал за съхранение в дома си собствените й лични
вещи, с което я е ограничил от ползването им, поради което й дължи заплащането на
обезщетение за неимуществени вреди, както и причинно-следствената връзка между
претърпените от нея вреди и противоправното действие на ответника.
УКАЗВА на ищцата, че не сочи доказателства относно претърпените от нея
неимуществени вреди.
При доказване на горните обстоятелства, в доказателствена тежест на ответника
е при условията на обратно доказване да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2
ЗЗД.
V. По доказателствата:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
документи като писмени доказателства по делото.
УКАЗВА на ответника Й. Х. Т., че в срок до първото по делото съдебно
заседание следва да приведе представените преписи от документи по делото в
съответствие с изискванията на 183 ГПК, като завери същите за вярност с оригинала.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията съдът ще изключи от доказателствената
съвкупност по делото преписите от документи, които не отговарят на изискванията на
чл. 183 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за назначаване на съдебно-
икономическа експертиза по делото, тъй като същата не е необходима за правилното
решаване на правния спор.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищцата за събиране на гласни
доказателства по делото чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане, тъй
като същите не са необходими за правилното решаване на правния спор.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел
на ответника при режим на довеждане, който да даде показания за фактите, посочени в
отговора на исковата молба.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
4
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищцата, която може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото
съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по
делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания,
най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.02.2025
г. от 10.00 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе
преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5