О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№
……………………
17.09.2019 г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, ХХV състав, в
закрито съдебно заседание, проведено на седeмнадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Таня Димитрова
като разгледа докладваната молба с.д. № 13888/16.09.2019
г. по адм. дело № 580/2019 г. на АдмС-Варна, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 92, ал. 2
от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
С молба със с.д. № 13888/16.09.2019 г. А.Д.А. – оспорващ по адм. дело № 580/2019
г., подадена чрез адв. Д.Т., прави искане отмяна на наложената в съдебно
заседание, проведено на 10.09.2019 г. глоба или за нейното намаляване до
минималната такава в размер на 50 лева. С молбата се сочат следните основания
за искането: 1. Цялата счетоводна документация е в трето, неучастващо в делото
лице и оспорващият няма достъп до нея, за да може в кратки срокове да се
ангажират исканите доказателства, като оспорващият не може да носи негативни
последици от неточното изпълнение по издаденото удостоверение; 2. В оспорения
ревизионен акт, както и в ревизионния доклад и решението на административния
орган са посочени неясни основания на каква база се приема, че са закупувани
вещи със свързана фирма на цени от 18% до 140% от пазарните, като се предполага,
че НАП е следвало да представи на съда пълния комплект от документи относно
въпросните заключения, като административният орган е създал предпоставки
същите доказателства да се събират отново от оспорващия, респ. несправедливо да
носи отговорност за отлагане на делото; 3. Нарушен е принципът на равнопоставеност
на страните в процеса, доколкото ответникът във всяко съдебно заседание
представя нови доказателства.
Съдът намира, че не са налице основания за
отмяна на наложената глоба, с оглед следните съображения:
Съгласно чл. 92, ал.2 от ГПК съдът следва да
отмени глобата, ако признае изложените причини за уважителни.
В случая с определение от съдебно заседание
по адм. дело № 580/2019 г., проведено на 10.09.2019 г., на основание чл. 92а,
вр. с чл. 91, ал. 2 от ГПК, на оспорващия – А.Д.А. ***, е наложена глоба в
размер на 100 лв., поради неоснователното причиняване отлагане на делото, с
оглед несвоевременно направено искане за допускане на съдебно счетоводна
експертиза, както и за приобщаване на доказателства, посредством молба по чл. 192
от ГПК. Като мотиви съдът е посочил, че с определение от съдебно заседание,
проведено на 11.06.2019 г. е определил срок на оспорващия, в който да направи
доказателствени искания, като такива не са направени в определения от съда
срок, а и още с определението за насрочване на делото е указана
доказателствената тежест и е дадена възможност за ангажиране на доказателства
и/или за доказателствени искания.
Още с Определение № 710 от 14.03.2019 г.
съдът е указал конкретно доказателствената тежест на оспорващия и му е дал
възможност в 14-дневен срок от получаване на съобщението за определението да
представи доказателства и/или да се позове на вече приобщени към
административната преписка такива, както и да направи доказателствени искания
във връзка с указаната му доказателствена тежест за подробно посочените от съда
обстоятелства. В определения от съда срок (до 09.04.2019 г., с оглед
получаването на съобщението за определението на 26.03.2019 г.) оспорващият не е
направил доказателствени искания.
В съдебно заседание, проведено на 16.04.2019
г. оспорващият е направил искане за допускане разпит на двама свидетели за
установяване на факта, че заведението, стопанисвано от „* * **“ **** е работило
по време на ремонтните дейности и доставките по услугите са реално извършени.
За установяване на факта дали е водено редовно счетоводството на дружеството,
съставени ли са всички необходими документи и дали същите са надлежно
осчетоводени оспорващият е поискал издаване на съдебно удостоверение, по силата
на което да се снабди със справка от дружеството, водило счетоводството на „* *
**“ ****, като е направено и искане да се даде възможност за представяне от
счетоводната фирма на допълнителна справка за установяване на пазарните цени,
за да се извърши съпоставка дали те съвпадат с реалните цени. Направено е и
искане за представяне на извлечение от счетоводната фирма за извършени плащания
и задължения на фирмата. В заключение процесуалният представител на оспорващият
е поискал за всички посочени по-горе данни да се издаде съдебно удостоверение
за данните, които следва да бъдат събрани от счетоводната фирма, обслужваща „*
* **“ ****, което искане е уважено от съда.
В съдебно заседание, проведено на 11.06.2019
г. оспорващият представя писмо от 07.05.2019 г. от „* *“ ****– обслужващо
счетоводно „* * **“ ****, в което са обективирани заявления по поставените в
съдебното удостоверение въпроси, без да се прилагат доказателства и обосновка.
С изрично указване от страна на съда на оспорващия, че не сочи доказателства да
удостоверените от счетоводното дружество обстоятелства съдът отново е дал
възможност на оспорващия в 10-дневен срок от съдебното заседание да представи
доказателства, като съдът е уважил и искането на оспорващия да му се даде
възможност за представи разходните касови ордери във връзка с плащанията по
спорните доставки към 4-те физически лица.
В определения от съда срок оспорващият не
ангажира доказателства и не прави доказателствени искания.
Едва в съдебно заседание, проведено на
10.09.2019 г. оспорващият прави искане да му се даде възможност да представи
молба по чл. 192 от ГПК, с която да изиска от счетоводното дружество
представянето на фактурите, посочени на л. 14 от Решението на Директора на
Дирекция „ОДОП“ Варна във връзка с установяване на обстоятелството, че
закупуваните стоки от „* **“ ****са на пазарни цени, както и допускане на
съдебно-счетоводна експертиза, като му се даде възможност да формулира задачите
с писмена молба.
Съдът намира, че независимо от липсата на
преклузия в административния процес по отношение възможността за събиране на
доказателства, следва страните да подхождат, водени от принципите на
добросъвестност и процесуална икономия и своевременно да правят доказателствените
си искания. В случая преценката какво и дали въобще да се използва някое
доказателствено средство е единствено на оспорващия. Удачността на предприетите
процесуални действия и направените доказателствени искания за установяване на
указаните от съда в доказателствена тежест на оспорващия факти и обстоятелства,
не следва да бъде обсъждана от съда, доколкото същата е в компетентността и по
волята на страните в процеса. Съдът следва да съобразява единствено
относимостта, необходимостта и допустимостта на исканите доказателства от
страните, когато се произнася по допускането им.
В случая оспорващият и понастоящем е и
едноличен собственик, и управител на „* * **“ ****. С оглед това обстоятелство,
независимо, че за настоящото производство „* * **“ **** се явява трето,
неучастващо в процеса лице, . твърдението на оспорващия, че същият не разполага
с фирмените документи е несъстоятелно. Несъстоятелно е твърдението му в молбата
за отмяна на глобата по отношение обстоятелството, че оспорващият не може да
носи негативни последици от неточно изпълнение на съдебното удостоверение от
страна на счетоводното дружество, обслужващо „* * **“ ****. Съдът съобрази, че за
установяване на фактите, за които е издадено съдебното удостоверение, и
процесуалният представил на оспорващия стига до извод (на третото заседание по
делото), че е необходимо извършването на съдебно-счетоводна експертиза, т.е.
независимо от приобщените писмени доказателства, необходими са специални знания
за установяване на посочените в съдебното удостоверение и указани от съда
обстоятелства още с определението на съда за насрочване на делото.
В този смисъл, безспорно за установяване на
релевантните по делото факти, указани в доказателствена тежест на оспорващия, с
оглед твърденията му в жалбата, е необходимо извършването на съдебна
експертиза, искане за допускане на която е направено едва в с.з., проведено на
10.09.2019 г., респ. същото е несвоевременно направено.
Още с определението за насрочване на делото
съдът е указал на оспорващия, че с оглед твърденията му в жалбата следва да
установи по делото, че цените, по които са закупуване стоки от „* **“ ***са и
пазарните цени. Доколкото в настоящото производство съдът е съд по същество и
предвид това, че именно оспорващият носи доказателствената тежест да установи
при условията на пълно и главно доказване твърденията си с жалбата, то
установяването на положителния факт - покупката на стоки на пазарни цени, а не
на завишени цени, е в тежест на оспорващия, независимо от обосноваността или не
на извода в този аспект на органите по приходите.
Съдът намира, че не е налице и нарушение на
принципа на равнопоставеност на страните в настоящия процес. Представяните в
хода на делото и с писмени молби от ответника доказателства са във връзка с указаната
от съда доказателствена тежест и са предимно относно оспорването по чл. 193 от ГПК от жалбоподателя на справката за общите задължения на „* * **“ **** и
служебната бележка от публичния изпълнител, както и относно заявената във хода
на делото от оспорващия неяснота за периода на изчисляване на лихвите по
установените с РА задължения. Становище по представените в съдебно заседание
доказателства от ответника на 10.09.2019 г.
– справка за размерите на главницата, лихва и период на олихвяване по
отношение на задълженията, установени с ревизионния акт, оспорващият е имал
възможност да поиска да изрази писмено или в следващото съдебно заседание.
Обстоятелството, че процесуалният
представител се явява на всички насрочени съдебни заседания и не е дал друг
повод да се отложи делото, не обосновава извод за наличие на основания за
отмяна на наложената глоба за несвоевременно направено доказателствено искане,
което е наложило неоснователно поредно отлагане на дело.
Организацията на защитата на оспорващия следва
да осигурява своевременно изпълнение на актовете на съда, които са задължителни
за него, както и спазване на процесуалните правила, регламентирани в АПК и ГПК.
Принципите на административния процес изискват и бързина на правораздаването и
с оглед процесуална икономия. В съответствие с възможностите, регламентирани в
АПК съдът е дал възможност страните да направят доказателствените си искания още
преди първото съдебно заседание по делото. В случая не следва да се приеме, че
е налице превес на процесуалното поведение на оспорващия над обществения
интерес от осигуряване на бързина на административното правораздаване.
Водим от изложеното съдът намира, че изложените
от наказаното лице причини не следва да се признаят за уважителни, респ. не са налице
основания за отмяна или намаляване на наложената глоба.
Не подлежи на редуциране наложената глоба на
основание чл. 92а, във вр. с чл. 91, ал. 2 от ГПК, която е определена от съда в
минимално предвидения от законодателя размер - 100 лв. В случая неоснователното
отлагане на делото е поради несвоевременно направените доказателствени искания,
което затруднява хода на производството.
С
оглед изложеното и на основание чл. 92, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ГПК, във
вр. с чл. 144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.Д.А.
– оспорващ по адм. дело № 580/2019 г. за отмяна на наложената в съдебно
заседание, проведено на 10.09.2019 г. глоба или за нейното намаляване до
минималната такава в размер на 50 лева.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба, в 7-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му, пред
ВАС
СЪДИЯ: