№ 720
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно
наказателно дело № 20241110211499 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на „Ай Ви Сейлингс“ ООД против Наказателно постановление №
СОА24-РД11-631/20.06.2024 г., издадено от зам. кмет на Столична община, с което, на основание
чл. 154б, ал. 2 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община
(НОДТСО), на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 50 000 лева, за
нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 17 НОДТСО.
НП е обжалвано от санкционираното лице. В жалбата си оспорва наказателното
постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения (липса на компетентност на
актосъставителя; липса на компетентност на наказващия орган; само един свидетел в АУАН;
ненадлежна индивидуализация на свидетеля в АУАН; нечетлив АУАН; неспазен срок по чл. 52, ал. 1
ЗАНН; бланкетно описание); за обективна несъставомерност (ПБЗ в процес на изменение); за
маловажност на случая (липса на вредоносен резултат); за прекомерност на санкцията. Моли за
отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения. Намира обвинителната теза за недоказана. Претендира
деловодни разноски.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата. Намира атакуваното наказателно
постановление за законосъобразно и правилно. Подчертава важността на тази категория контрол.
Предлага НП да бъде потвърдено. Претендира деловодни разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 29.03.2024 г., около 14:15 ч., служители на Столичен инспекторат извършили проверка
на строителен обект – жилищна сграда с ателиета, подземни гаражи и наземни паркоместа,
1
находящ се в гр. София, ул. „Царибродска“ № 164, УПИ VI-19, 20, кв. 279а, м. „Зона Б-19“,
изпълняван от „Ай Ви Сейлингс“ ООД. По време на проверката, на обекта се извършвали
строително-монтажни работи. Същият не бил оборудван с устройство за измиване на ходовата част
на строителните машини, излизащи от обекта.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: АУАН; НП;
констативен протокол; заповед и длъжностна характеристика; информационна табела; схема;
снимков материал. Заключения на СТЕ.
За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства доказателствената
съвкупност е еднопосочна и, при отсъствие на противоречащи си доказателства, per argumentum a
contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ се явява ненужен.
На практика, актосъставителят единствено е констатирал липса на устройство за измиване на
ходовата част на строителните машини, излизащи от обекта, в който смисъл и съдът не намира
основания за излагане на подробен доказателствен анализ.
Тук е мястото да се отбележи, че макар в жалбата да се излагат твърдения за процедура по
изготвяне и съгласуване на нов план за безопасност и здраве, доказателства в тази връзка не се
представят (а незащитима е теза, че дружеството-жалбоподател не би разполагало с такива, ако
това бе вярно), поради което и съдът не дължи детайлен отговор (всяка страна следва да докаже
обстоятелствата, от които ще се ползва - Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 4913/2009 г., XII кас. с-в;
Р 6959/15.12.2012 г. по адм. д. № 6963/2012 г. и др.).
В хода по същество се излагат твърдения (макар и нескрепени с никакви доказателства),
че такава площадка е била налична, но премахната по целесъобразност. Предвид времевия интервал
между откриването на строителната площадка (07.03.2024 г.) и датата на проверката (29.03.2024 г.),
подобна сюжетна линия е малко вероятна (а и в контекста на заключението на вещото лице – че е
практически възможна, но икономически необоснована).
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна
– наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
2
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения са частично
неоснователни. Компетентността на актосъставителя произтича директно от разпоредбата на чл.
137, ал. 1 НОДТСО, като касационната инстанция нееднократно (напр. Р 3324/2013 АССГ, VIII кас.
с-в; Р от 10.11.2008 по канд 1039/2008 АССГ XII кас. с-в; Р 1607/2013 АССГ, X кас. с-в; Р
2959/2010 АССГ, I кас. с-в; Р 5764/2013 АССГ, III кас. с-в и др.) е застъпвала принципна позиция за
подчертано инструктивния характер на срока по чл. 52, ал. 1 ЗАНН (вероятно, поради техническа
грешка, в жалбата се цитира разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗАНН), т. е. неспазването му не би могло
да се коментира, в контекста на процесуалните нарушения, от категорията на съществените.
Едновременно с това, вписването и на един свидетел – очевидец в АУАН носи признаците на
достатъчност (в този смисъл Р от 07.05.2007 по а.д. 1101/2008 АССГ I кас с-в; Р 02.04.2008 по а.д.
190/2008 X кас с-в; Р 3259/2011 АССГ VI кас с-в; Р от 06.04.2009 по а.д. 460/2009 X кас с-в; Р от
13.02.2009 по а.д. 7009/2008 АССГ X кас с-в; Р 25.04.2008 по а.д. 1228/2008 I кас с-в), като
служебното му правоотношение не се отразява на този извод (Р 2530/2011 АССГ X кас с-в и др.), а
вписването на дата на раждане (дори извън контекста на GDPR ограниченията) цели обезпеченост
на доказването – възможност лицето да бъде индивидуализирано в степен, позволяваща
призоваването и разпита му, в случай на необходимост. Доколкото, обаче, за свидетеля е надлежно
отразен работодател (Столичен инспекторат), тази нужда е обезпечена по алтернативен способ и
липсата на цитираните от жалбоподателя лични данни не следва да бъде обект на процесуална
критика.
Четливостта на АУАН не следва да бъде коментирана, доколкото пред съда е представено
само ксерокопие на екземпляра на жалбоподателя и лошото му качество би могло да е резултат
както от твърдените от него причини, така и от процеса на последващо копиране (вкл. е възможна
и умишлена манипулация на качеството).
Същевременно, обаче, критиката за липса на материална компетентност на наказващия
орган е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 2 НОДТСО (Изм. - Решение № 7976 от
18.12.2014 г., постановено по адм. д. № 6596/2014 г., XII тричленен състав по описа на
Административния съд София-град, Решение № 12473 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. дело №
4919/2015 г., отменя като незаконосъобразна разпоредбата в частта "или определени от него с
нарочна писмена заповед длъжностни лица", предишна ал. 1 - Решение № 411 по Протокол № 78 от
15.06.2023 г., в сила от 22.06.2023 г.), наказателните постановления се издават от кмета на Столична
община, без опция за делегиране. Видно от представената по преписката Заповед № СОА24-РД09-
2149/20.02.2024 г., Илиян Павлов – зам. кмет на Столична община не е определен да замества
титуляра, а са му делегирани правомощията на АНО по преписки, образувани въз основа на
съставени АУАН по НОДТСО. В този смисъл, издавайки (подписвайки) атакуваното наказателно
постановление, наказващият орган – зам. кмет на СО, е допуснал съществено, неотстранимо
3
процесуално нарушение.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно, от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие
се установи по несъмнен начин, че дружеството-жалбоподател, в качеството си на извършващо
СМР на строителен обект, не е обезпечило наличието на устройство за измиване на ходовата част
на строителните машини, излизащи от обекта.
Нарушението на просто извършване, като за неговата съставомерност законодателят не е
поставил изискване за настъпване на определени съставомерни имуществени или неимуществени
вреди (в каквато насока е и едно от възраженията на жалбоподателя). Касае се за отговорност на
юридическо лице, която е обективна и безвиновна (в който смисъл и липсата на изменение в ПБЗ е
непротивопоставима на административнообвинителната теза), поради което и аргументи за
субективна страна биха били неуместни.
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не
представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното
административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11
ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в
административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в
ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина
наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това
преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в
зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за
съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на
просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените в наредбата задължения на физическите и юридическите лица, без
законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин
законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет
на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени).
Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е
изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде
направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното
нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай, неизпълненото
задължение на дружеството-жалбоподател е застрашило обществените отношения, свързани с риск
за здравето (статистически данни сочат прах от почва като основен източник на ФПЧ) на
потенциално неограничен кръг жители на столичния град, поради което следва да се приеме, че
обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че
същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.
Независимо от това, с оглед коментираното в предходен раздел на настоящото изложение,
отговорността е била незаконосъобразно ангажирана.
4
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и разпоредбата на
чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, както и предвид наличието на изрична претенция за присъждане, въззиваемата
страна следва да поеме тежестта на деловодните разноски на насрещната. Дори извън контекста на
решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, договореният между жалбоподателя и
повереника и претендиран размер на адвокатското възнаграждение от 1 200 лева остава далеч под
праговете по чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба за адвокатските възнаграждения, което е
съобразено с фактическата и правна сложност на делото и броя (общо шест) на проведените
заседания (респективно – ангажиран за тях времеви и професионален ресурс).
По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и обосновано и
следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СОА24-РД11-631/20.06.2024 г., издадено от зам.
кмет на Столична община, с което, на основание чл. 154б, ал. 2 от НОДТСО, на „Ай Ви Сейлингс“
ООД била наложена имуществена санкция, в размер на 50 000 лева, за нарушение на чл. 29а, ал. 1,
т. 17 НОДТСО.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Столична община да заплати на „Ай Ви
Сейлингс“ ООД, ЕИК ********* сумата от 1 200 лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5