РЕШЕНИЕ
№ …
В ИМЕТО НА НАРОДА
Гр. София, 28.09.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-11-ти състав, в публичното съдебно заседание на седми юли две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 2958 по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ.
Ищецът „О.Б.Б.” АД твърди, че по силата на сключен
с ответника Т.И.Б. договор за ипотечен кредит от 11.09.2008 г.
му е предоставил сумата в размер на 39 000 евро със срок на издължаване до
15.09.2043 г., а ответникът се е задължил да я
върне ведно с възнаградителна лихва на 420 анюитетни месечни вноски. Твърди, че
от 15.04.2009 г. ответникът не погасява задълженията си по договора, поради
което счита да са налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, като твърди с изявлението му обективирано в исковата молба и достигнало
до ответника с връчването й да е обявена предсрочната му изискуемост.
Претендира осъждане на ответника за предсрочно изискуема падежирала главница в
размер на в периода 15.03.2010 г. – 04.03.2015 г. в размер на 1259,75 евро,
предсрочно изискуема главница в размер на 37433,55 евро и договорна лихва по
анюитетни вноски с падеж в периода 15.03.2012 г. –
15.02.2015 г. в размер на 9657,26 евро. Претендира законната лихва и
разноски.
Ответникът Т.И.Б. оспорва исковете.
По допустимостта на иска.
С влязло в сила решение по 4218/2013 г. по описа на СГС, І-16 състав е отхвърлен предявеният от „О.Б.Б.” АД срещу Т.И.Б. установителен иск по чл. 422 ГПК за сумата от 38871,78 евро главница, 3129,8 евро – възнаградителна лихва за периода 15.09.2009 г.-04.03.2010 г. и наказателна лихва в размер на 9,61 евро за същия период. Видно от решение от 19.10.2016 г. по в.гр.д № 4254/2015 г. по описа на САС, искът за главница е отхвърлен поради липса на обявена предсрочна изискуемост на кредита към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 05.03.2010 г.. В настоящия процес се претендира възнаградителна лихва за различен период, а исковете са главница са основани на нов факт – настъпване на падежа на част от вноските след тази дата, респ. обявяване на предсрочна изискуемост с връчване на исковата молба на 29.02.2016 г. ( в този смисъл решения №№ 248/22.12.2016 г. по гр.д. № 21318/2016 г. на ВКС, ІІ т.о., № 139/ 05.11.2017 г. по т.д. № 57/2012 г. на ВКс, І т.о. и определение № 387/24.07.2017 г. по т.д. № 1369 на ВКС, І т.о.). Предвид изложеното съдът намира възражението на ответника за отвод за пресъдено нещо за неоснователно.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което за ответника е възникнало и е изискуемо задължение за плащане на процесната главница и възнаградителна лихва в претендирания размер.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Установява се, че между страните е сключен договор за ипотечен кредит 11.09.2008 г., по силата на който ищецът предал в заем на ответника сумата от 39 000 евро, със срок на издължаване до 15.09.2043 г. на 420 анюитетни месечни вноски, с падежна дата 15-то число на месеца. В чл. 5 е уговорено, че кредитът се олихвява с годишен лихвен процент от 8% годишно,
Съгласно чл. 18 от договора при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски кредитът става автоматично предсрочно изискуем.
Според заключението на приетата счетоводна експертиза редовното погасяване на вноските по договора за кредит е преустановено на 15.04.2009 г. Дължимата главница за периода по анюитетни вноски с падеж в периода 15.03.2010 г. – 15.02.2015 г. е в размер на 1259,75 евро, а дължимата договорна лихва по анюитетни вноски с падеж в периода 15.03.2012 г. – 15.02.2015 г. е в размер на 9657,26 евро, а главницата по анюитетни вноски с падеж в периода 15.03.2015 г. – 15.09.2043 г. е в размер на 37433,53 евро.
По настъпването на предсрочната изискуемост на дължимата главница съдът намира следното. Според практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 291 ГПК – решение № 139/05.11.2014, по т. д. 57/2012 г. на ВКС, с връчване на исковата молба, в която е обективирано изявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, същата настъпва с получаване на преписа от исковата молба от ответника. Ето защо съдът намира, че с връчване на исковата молба за отговор на ответника е настъпила предсрочната изискуемост на цялата дължима главница, поради което искът следва да бъде уважен изцяло. Следва да бъде уважен и искът за възнаградителна лихва в посочения размер.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски по делото в размер общо на 8222,97 лева. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, уговорено между ищеца и процесуалния му представител, съдът намира за неоснователно, тъй като същото е уговорено в размер точно на минималния, определен по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с включен ДДС.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Т.И.Б., ЕГН: ********** да заплати на „О.Б.Б.” АД, ЕИК ******на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал.1 и 2 ТЗ сумата от 1259,75 евро - падежирала главница в периода 15.03.2010 г. – 04.03.2015 г., сумата от 37433,55 евро - предсрочно изискуема главница по договор за ипотечен кредит от 11.09.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.03.2015 г. /датата на подаване на исковата молба/ до плащането, договорна лихва по анюитетни вноски с падеж в периода 15.03.2012 г. – 15.02.2015 г. в размер на 9657,26 евро, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 8222,97 лева – разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: