Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….……../09.08.2017г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно
заседание на двадесети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16438 по описа за 2015г, за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал.1 изр. 1 от ЗЗД.
Производството е образувано по иск на А.Н.Р., ЕГН **********
лично и със съгласието на майка си С.Н.П.- чрез адвокат Р.Ж.. Ищцата твърди, че е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получено сътресение
на мозъка със краткотрайна загуба на съзнание и множество други наранявания,
вкл. травма на левия тазов гребен. Уврежданията настъпили в резултат на ПТП,
реализирано на 12.08.2014г, около 09.45 часа, в гр.В.. Ищцата била пътник в лек
автомобил марка „РЕНО ЛАГУНА”,с per. № *******, управляван от Софрони Р.Н..
Автомобилът се движел по бул. „В.В.” и на кръстовището с бул. „Хр.Смирненски” е
блъснат от лек автомобил марка „МЕРЦЕДЕС” с д.к. № *******, управляван от
лицето П.И.Х., който навлязъл с голяма скорост на червен сигнал на светофара. Към
дата на произшествието управлявания от делинквента автомобил е застрахован по
имуществената застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното
дружество. По тези съображения А.Р. се иска осъждането на ответника на основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) да
заплати сумата от 25 500.00 лева – застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху сумата
от 12.08.2014 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответникът „З.А.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***
не оспорва, че е страна по договор за застраховка „гражданска отговорност“ по
отношение на процесния лек автомобил. Оспорва механизма на настъпване на
процесното ПТП, наличието на противоправно и виновно поведение от страна на
застрахования при него водач. Твърди, че водачът не е имал възможност да
избегне настъпването на ПТП, т.е. за него събитието било случайно. Оспорва вида
и медико-биологичния характер на твърдените в исковата молба травматични
увреждания, както и наличието на причинно-следствена връзка между тях и ПТП.
Евентуално заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата, за която твърди, че е била без поставен предпазен колан. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Не е спорно между страните, че З. „А.” АД е застраховател по задължителната
застраховка „Гражданка отговорност“, сключена за л.а. „Мерцедес“ с д.к. № *******.
От събраните доказателства (констативния
протокол за посетено на място ПТП; показанията на свидетеля С.Р.Н. и приетото и
неоспорено заключение на комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза и разпита на вещите лица), се установява, че на 12.08.2014 г.,
около 09.45 ч, в гр.В., по бул. „В.В.”, в посока от гр. Добрич към морето, се
движел лек автомобил „Рено Лагуна“ с peг. № *******. Когато автомобилът
наближил кръстовището с бул. „Хр.Смирненски” спрял на светофара заради червен
сигнал. Автомобилът бил първа кола на стоп линията. С подаване на зелен сигнал
на светофарната уредба водачът потеглил направо. В същият момент от лявата му
страна, преминавайки на червен сигнал на светофара, в кръстовището навлязъл
л.а. „Мерцедес“ с рег. № *******. Последвал удар между двата автомобила, който
за л.а. „Рено Лагуна“ бил челен. Към момента на удара автомобилът „Мерцедес“ се
е движел със скорост не по-ниска от 60 км/ч., а другият автомобил със скорост
не по-висока от 20 км/ч.
На предната дясна седалка в л.а. „Рено Лагуна“ пътувала ищцата А.Р.. В
резултат на ПТП тя претърпява: контузия на главата и врата; мозъчно сътресение;
контузия и подкожен хематом в лявата хълбочна област; контузии и кръвонасядания
по крайниците. Към момента ищцата помни единствено удара. Предвид тези данни и
предвид показанията на свидетеля С.Н., съдът приема, че след ПТП ищцата е
изпаднала в състояние на загуба на съзнание.
Получената от ищцата черепномозъчна травма е в резултат на удар на главата ѝ в предното стъкло на автомобила. Предвид установените контузии и позиция на
обезопасителния колан след реализирането на ПТП, съдът намира за установено, че
ищцата е пътувала в автомобила без поставен обезопасителен колан.
Предвид приетия по-горе механизъм на ПТП, съдът приема, че вина за
настъпване на процесното ПТП има изцяло и само водачът на лек автомобил
„Мерцедес“. По отношение на това кой е бил водач на л.а. „Мерцедес“ са събрани
противоречиви доказателства. От една страна, в констативния протокол от
13.08.2014 г. като водач на автомобила е посочен П.Х.. От друга са показанията
на същото лице, което отрича да е управлявало автомобила. При разпита, проведен
на 20.04.2017 г., свидетелят Х. заявява, че бил помолен от приятел да се
представи пред органите на МВР за водач на автомобила. Заявеното в показанията
съдът намира за защита теза на виновния за ПТП водач, който заинтересован от
установяване, че не той е управлявал автомобила, тъй като е напуснал
местопроизшествието и застрахователят има право на регрес срещу него.
Показанията по изложените съображения не се кредитират в тази им част. Ето защо
съдът намира за установено, че П.Х. е водачът, който е управлявал лек автомобил
„Мерцедес“ и е причинил процесното ПТП.
От събраните по делото показания на В.Л.В., се установява, че след ПТП
ищцата изпитва страх да се качва в автобуси и леки автомобили. Също така, в
резултат на уврежданията успехът на А.Р. в училище се влошил.
По иска по чл. 226 от КЗ (отм.):
Съгласно разпоредбата на чл. чл.
226, ал. 1 от КЗ (отм.), увреденият от деликт, причинен от застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за
претърпените вреди пряко от застрахователя. За да възникне субективното право
по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) е необходимо да се установи, че в резултат на
виното и противоправно поведение на лице, застраховано по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, са настъпили вреди, които са покрит риск
по застрахователния договор.
Съобразно чл. 257, ал. 2 КЗ (отм.),
застраховани лица по договора за застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно
средство на законно основание, т.е. всяко възможно ползване, изключващо
установяването на фактическа власт върху същото МПС чрез кражба, грабеж или
престъпление по чл. 346 НК (така Решение № 133 от 28.10.2014 г. по т. д. №
2675/2013 г., Т. К., І Т. О. на ВКС).
Съдът установи, че процесното ПТП е
настъпило по вина на водача на лекия автомобил „Мерцедес“.
Виновният за ПТП водач е
застраховано лице (по смисъла на чл. 257, ал. 2 КЗ /отм./) по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена между собственика на автомобила
и ответника.
Поведението на водача е
противоправно, тъй като последния навлиза в кръстовището при червен за него
сигнал на светофарната уредба и отнема предимството на движещия се по път с
предимство лек автомобил – нарушения на разпоредбата на чл. 48 от ЗДвП. Щом
поведението е противоправно, то е и виновно – арг от чл. 45, ал.2 от ЗЗД. В
резултата на това поведение за ищеца настъпват травматични увреждания, които му
причиняват болки, страдания и неудобства в ежедневието. След като поведението
на застрахования водач е виновно и противоправно, а вредите към трети лица са
покрит риск по застраховката, съгласно чл. 223, ал.1 от КЗ (отм.),
застрахователят дължи плащане на застрахователно обезщетение за причинените от
застрахования водач имуществени и неимуществени вреди.
От приетата по делото комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, както и от събраните свидетелски
показания, съдът установи, че ищцата е търпяла неимуществени вреди. Относно размерът, съдът съобрази указанията, дадени с Постановление №
4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на
ВС и отчете силата, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; продължителността на лечебния и
възстановителен период от между 7 и 8
месеца (през първите 67 дни от които, движението
на ищеца е било затруднено, поради поставения гипсов крачол); възрастта ѝ към датата на ПТП – 14 г.; както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП
и към настоящия момент. Отчете, че „мозъчното сътресение“ е най-леката форма на
мозъчно-черепната травма.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и
характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на
увреждане и ефектът, който са оказали върху начина на живот на А.Р., съдът
намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
възлиза на сумата от 15 000,00 лева.
По възраженията за съпричиняване:
Възраженията
за съпричиняване на вредоносния резултат, касаят движение на
пострадалия по пътното платно по посока на движението, а не срещу него, както и
внезапната промяна на посоката на движението му. Приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
обусловено от наличието на категорично доказани в процеса действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е създал предпоставки за
настъпване на увреждането. При предявен пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.) и с оглед разпределението на тежестта на доказване в процеса,
ответникът следва да докаже при условие на пълно главно доказване приноса на
пострадалия за настъпване на резултата и не би могло този принос да се отчита
от съда въз основа на предположения.
Съдът
установи, че ищцата се е возела в лекия автомобил без да ползва обезопасителен
колан. Ако бе ползвала такъв, тя не би получила черепномозъчната травма. Ето
защо съдът приема, че увредената обективно с поведението си е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат.
При
преценката на това какъв е конкретният принос на делинквента и пострадалия за
осъществяване на деликта, съдът съобрази поведението на всяка една от страните.
С оглед на това съдът приема, че поведението на ищцата е допринесло за
настъпването на вредоносния резултат, като съпричиняването е от 1/4. Ето защо
от застрахователното обезщетение следва също да се приспадне 1/4.
По изложените съображения искът е доказан по основание до размера от 11250,00
лева, до който следва да се уважи, ведно със законната лихва, считано от 12.08.2014
г. до окончателното й изплащане. За разликата над сумата от 11250,00 лева до
размера от 25 500,00 лева следва да се отхвърли.
По разноските.
С оглед изхода на настоящото дело право на разноски имат и двете страни.
Ищцата е била освободена от внасяне на държавна такса. Тя е заплатила 300,00
лева депозит за вещо лице, от която сума следва ответникът следва да се осъди
да заплати съразмерно на уважената част от исковете 132,35 лева
((11250/25500)х300=132,35).
Адвокат Р.Ж. има право на адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство на ищеца по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. в размер
на 1295,00 лева, от която ответникът дължи съразмерно на уважената част от
исковете 571,32лева. ((11250/25500)х1295=571,32)
На основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8, ответникът има право на
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 300,00 лева, както и
на направените от него разноски за депозити и вещи лица в общ размер на 400,00
лева, от които суми съразмерно на отхвърлената част от иска, ищецът следва да
заплати 391,18 лева. (((25500-11250)/25500)х700=391,18)
В полза на бюджета на Софийски градски съд се дължат разноски за държавна
такса в размер на 1020,00 лева, то която сума съразмерно на уважената част от
исковете ответникът дължи 450,00 лева.
При тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.А.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на А.Н.Р., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на
майка си С.Н.П., със съдебен адрес:***, на
основание чл. 226 от КЗ (отм.) сумата от 11 250,00 лева – застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, причинени от черепномозъчна травма; контузия на главата и врата;
мозъчно сътресение; контузия и подкожен хематом в лявата хълбочна област;
контузии и кръвонасядания по крайниците, вследствие на претърпяно
застрахователно събитие, настъпило на 12.08.2014 г.,
около 09:45 часа, в
гр.В., по бул. „В.В.”, реализирано от лек автомобил „Мерцедес“ с д.к. № *******,
управляван от П.И.Х., застрахован при ответника със застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва върху сумата от 12.08.2014г. до
окончателното й изплащане, а на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 132,35 лева – разноски съразмерно
на уважената част от исковете. КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над
сумата от 11 250,00 лева до сумата от 25 500,00 лева.
ОСЪЖДА А.Н.Р., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на майка си С.Н.П.
да заплати на „З.А.”
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 391,18 лева – разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „З.А.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. Р.Ж. – адрес: ***, на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. сумата
от 571,32 лева - адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на ищеца съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „З.А.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от
450,00 лева – държавна такса за производството съразмерно на уважената част
от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: