Р Е Ш Е
Н И Е
605/28.10.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
районен съд в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Диана
Георгиева
при
участието на секретаря В.И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД
№ 1538/2019г. по описа на ШРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано по чл.59 и следващите от ЗАНН.
В
жалбата си до съда, К.Р.Р., с ЕГН ********** ***, твърди, че с Наказателно постановление № 19-0869-001967 от
10.06.2019г. на Началник група в сектор „ПП“ към ОД МВР гр. Шумен му били наложени две административни
наказания “глоба”, което е непосилно за него. Моли съда да преразгледа
наказанието.
Жалбата
е била подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта, лице.
Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК,
поради което се явява процесуално
допустима. В открито
съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован се явява лично и изцяло поддържа жалбата си. Въззиваемата
страна, редовно призована, изпраща упълномощен представител, който моли съда да
отхвърли жалбата като неоснователна и да бъде потвърдено Наказателното
постановление.
ШРС, като прецени всички събрани
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази закона, намира
жалбата за неоснователна, поради следните съображения:
По делото е безспорно
установено, че на 20.05.2019г., свидетелите П.С.П. и Н.А.Н.– служители в сектор
„ПП“ при ОД МВР Шумен, около 16,00 часа като автопатрулен екип се намирали на кръстовището
на ул. Васил Друмев и ул. Марица в гр. Шумен. Двамата свидетели станали
свидетели на ПТП между два леки автомобила и посетили местопроизшествието. При
извършената проверка, свидетелите П. и Н. констатирали, че водач на лек
автомобил „Фолксваген Венто“ с рег. № Н71 40АМ бил жалбоподателя К.Р.Р.. В
управлявания от жалбоподателя, автомобил пътували съпругата и детето му – А. М. – роден
на ***г., за което не е използвана обезопасителна система от съответния клас, съобразена с размера и теглото му. При
оглед на лекия автомобил, свидетелите П. и Н. установили, че задна дясна гума
била с протектор по-малък от 1,6 мм., измерена с техническо средство, което се
води опасна техническа неизправност. За констатираните нарушения на: 1.
чл.137в, ал.3 от ЗДв.П и 2. чл.101, ал.3 от ЗДв.П, свид. П.П. съставил на место
АУАН сер. АА, № 113904 в присъствието на свидетеля при установяване на
нарушението – Н.Н. и на жалбоподателя Р.,
предявен му и подписан от него без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателя не депозирал писмено Възражение.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение, Началник група в сектор „ПП“ към ОД МВР гр.
Шумен на 10.06.2019г. издал Наказателно постановление № 19-0869-001967, с което
на жалбоподателя К.Р.Р. били наложени две
административни наказания: 1. “глоба”
в размер на 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.10 от ЗДв.П за нарушение на
чл.137в, ал.3 от ЗДв.П и 2. „глоба“ в размер на 500 лева на основание чл.179,
ал.5, т.3 от ЗДв.П за нарушение на чл.101, ал.3 от ЗДв.П за това, че на 20.05.2019г.
в 16,20 часа в гр. Шумен на ул. Марица до кръстовището с ул. Васил Друмев, в
посока ул. Софийско шосе управлява лек автомобил – „Фолксваген Венто“ с рег. № Н71
40АМ, собственост на Н. К., като участник в ПТП: 1. Превозва детето А. М.родено
на ***г., за което не е използвана обезопасителна система от съответния клас,
съобразена с размера и теглото на детето; 2. Управлява с констатирана опасна
техническа неизправност, изразяваща се в дълбочина на протектора на задна дясна
гума по-малък от 1,6 мм., установено с техническо средство – дълбокомер D50 с фабр.№ 1100038.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие
за установена въз основа на приетите и приложени писмените доказателства, както
и гласните – разпитаните в съдебно заседание актосъставител и свидетел.
По отношение на визираното в
пункт 1 от атакуваното НП, административно нарушение, съдът констатира
следното: В АУАН, актосъставителят е посочил, че жалбоподателя К.Р.Р., като
водач на МПС превозва детето А. М.родено на ***г., за което не е използвана
обезопасителна система от съответния клас, съобразена с размера и теглото на
детето, с което е нарушил чл.137в, ал.3, пр.1 от ЗДв.П. Внимателният анализ на
разпоредбите на ЗДв.П относно
системите за обезопасняване на децата, пътуващи автомобили сочи, че те се
разделят на пет групи и на две системи, в зависимост от теглото на децата, като системите
за обезопасяване се подразделят на два класа - пълен клас, който включва
комбинация от ленти или гъвкави компоненти с осигуряваща ключалка, регулиращи и
присъединителни устройства и в някои случаи допълнителна седалка и/или защитна
преграда, и могат да се закрепват чрез нейната вградена лента или ленти и
непълен клас непълен клас, който представлява цялостна система за обезопасяване
на деца и може да включва частично обезопасително устройство в комбинация с
обезопасителен колан за възрастни, който обхваща тялото на детето или задържа
устройството, в което детето е поставено. Разпоредбата на чл.137в от ЗДв.П посочва, че всички пътници в МПС от категория
М1, N1, N2 и N3, когато са в движение следва да използват системите за
обезопасяване, с които моторните превозни средства са оборудвани, а за деца с
ръст под 150 сантиметра, които пътуват в моторни превозни средства от тези
категориите, следва да се използват системи за обезопасяване на деца от пълния
или непълния клас по смисъла на чл.137б, ал.2 от закона, съобразен с теглото на детето. Ако обаче моторните превозни
средства от тези категории не са оборудвани със системи за обезопасяване, в тях не се допуска
превозването на деца под тригодишна възраст, а децата на възраст три и повече
години и с ръст под 150 сантиметра трябва да заемат седалка, която не е предна - ал.3 на чл.137в от
ЗДв.П. С процесното НП. жалбоподателя е наказан за това, че в нарушение на
чл.137в,
ал.3 от ЗДв.П е
превозвал дете, за което не е използвана обезопасителна система от сътветния клас,
съобразена с размера и теглото на детето. От събраните по делото доказателства е установено, че
детето,
което е на близо десет години е превозвано на задната седалка, поради което не може да се
твърди, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.137в,
ал.3 от ЗДП. На
следващо място изобщо не е
установено автомобила бил ли е
оборудван със система за обезопасяване или не
е – съответно ал.2 или ал.3 на чл.137в от ЗДв.П.
В НП по пункт 1 е налице явно несъответствие между описанието на
нарушението, законната разпоредба, която е нарушена и състава на
административното нарушение. От една страна е посочено, че водачът превозва
детето А. М.родено на ***г.за което не е използвана обезопасителна система, а от
друга, че водачът превозва дете на възраст три и повече години и с ръст под 150
сантиметра на предна седалка в МПС от категории М1, N1, N2 и N3, които не са
оборудвани със системи за обезопасяване. Същевременно с описаното деяние
жалбоподателят е нарушил чл.
137в, ал.3 от ЗДвП, съгласно който "в моторните превозни
средства от категории M1, N1, N2 и N3, които не са оборудвани със системи за
обезопасяване, не се допуска превозването на деца под тригодишна възраст, а
децата на възраст три и повече години и с ръст под 150 сантиметра заемат
седалка, която не е предна".
Съвкупният резултат от посочените по-горе процесуални нарушения създава
неяснота относно нарушението, за което е наложена глобата, поради което
ограничава правото на защита на жалбоподателя. Ето защо съдът приема, че
обжалваното наказателно постановление по пункт 1 е незаконосъобразно поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на
материалния закон.
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е
превозвал на задна седалка детето А. М., който е на близо 10 години и с ръст
под 150 сантиметра. Поради това жалбоподателят не е нарушил разпоредбата на
чл.137в,
ал.3 от ЗДвП и не е осъществил състава на административно нарушение
по чл.183, ал.4, т.10
от ЗДвП.
По отношение на визираното в
пункт 2 от атакуваното НП, административно нарушение, съдът констатира
следното: Както в АУАН, така и в атакуваното НП е посочено, че жалбоподателя
виновно е нарушил чл.101, ал.3 от ЗДв.П. Разпоредбата на чл.101, ал.1 от
ЗДв.П вменява задължение към водачите да спрат и да вземат мерки за
отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в
пътното превозно средство, застрашаваща безопасността на движението. Когато
отстраняването на повредата или неизправността на място е невъзможно, законът
разрешава на водача да придвижи пътното превозно средство на собствен ход до
място за тяхно отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за
безопасност на движението (чл.101, ал.2 ЗДвП).
Последната възможност не е предоставена на водачите при наличие по превозното
средство на опасни повреди или неизправности – сочената за нарушена норма на чл.101, ал.3 от
ЗДв.П, като в ал.4 законодателят прави препратка към Наредба № Н-32
от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност
на пътните превозни средства.
Разпоредбата на чл.101, ал. 3 от ЗДвП (изм. бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.), посочена като
нарушена, гласи, че разпоредбата на ал.2 не се прилага при възникване или
констатиране на опасни неизправности. Цитираната разпоредба не съдържа състав
на самостоятелно нарушение, само сочи неприложимост на друга разпоредба при
конкретни условия – придвижване на пътното превозно средство на собствен ход до
място за тяхното отстраняване, когато отстраняването на повредата или
неизправността на място е невъзможно. Ето защо визираната като самостоятелно нарушена норма
на чл.101, ал.3 от
ЗДв.П, която не съдържа конкретно правило за поведение, е довело до
несъответствие между описаното нарушение и посочената като съответстваща му
виновно нарушена разпоредба. Още повече, че в АУАН и в обжалваното наказателно
постановление при описание на фактическите обстоятелства не се съдържат
констатации неизправността да е възникнала по време на движение. Ето защо и
визирана като самостоятелно нарушена единствено нормата на чл.101, ал.3 от ЗДвП несъдържаща конкретно правило за поведение, е довело и до
несъответствие между описаното нарушение и посочената като съответстваща му виновно
нарушена разпоредба. Правилото за поведение се съдържа в нормата на чл.101, ал.1 от ЗДвП, която урежда специална хипотеза - когато неизправността е
възникнала по време на движение, а не когато същата е била факт и е
съществувала преди този момент. В АУАН и в НП при описание на фактическите
обстоятелства по извършване на това нарушение не се съдържат констатации дали
неизправността е възникнала по време на движение или е била налична отпреди, т.
е. не е отразен елемент, отнасящ се до обективната страна на нарушението, а
това е съществено процесуално нарушение, тъй като поставя нарушителя в
невъзможност да узнае конкретните факти, касаещи състава на твърдяното
нарушение. При липсата на твърдение за осъществяването им, съдът, е в невъзможност да
изследва нарушението по същество, тъй като не става ясно дали следва да намери
приложение посочената разпоредба или друга - например общата по защо чл.139, ал.1, т.1
от ЗДвП. Ето атакуваното НП се явява незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
При съставянето на НП, АНО, също се е задоволил да посочи като нарушена
разпоредбата на чл.101, ал.3 от ЗДвП, с което обаче отново е допуснал особено съществено нарушение
на процесуалните правила – нарушение по чл.57, ал.1, т.6
от ЗАНН, изразяващо се в липсата на реквизит в НП, а именно не са
посочени точните законови разпоредби, които са били нарушени виновно. Същото е
винаги съществено, т. к. нарушава правото на защита на наказаното лице.
Последният следва да знае какво точно нарушение му се вменява, за да може да
упражни правото си на защита в пълен обем. Това нарушение на
административно-процесуалните правила не може да бъде санирано в хода на
съдебното следствие, защото между словесното описание на нарушението, цифровата
му квалификация, както и приложимата санкционна норма, следва да съществува
пълно единство и АНО не може да бъде заместван в това изложение и квалифициране
от съда, който в случая може да се произнася само доколко АНО е изпълнил тези
си задължения.
Настоящият
съдебен състав намира, че наказателното постановление и по пункт 2 е неправилно
и незаконосъобразно и като такова също следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.1
от ЗАНН, Шуменски районен съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло като неправилно
и незаконосъобразно Наказателно
постановление № 19-0869-001967 от 10.06.2019г. издадено от Началник група в сектор
„ПП“ към ОД МВР Шумен, с което на К.Р.Р.
***, с ЕГН ********** са наложени две
административни наказания: 1.
“глоба” в размер на 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.10 от ЗДв.П за
нарушение на чл.137в, ал.3 от ЗДв.П и 2. „глоба“ в размер на 500 лева на основание
чл.179, ал.6, т.3 от ЗДв.П за нарушение на чл.101, ал.3 от ЗДв.П.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му на страните пред Шуменски административен съд по реда на Глава ХІІ от
Административно процесуалния кодекс.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: