РЕШЕНИЕ
№ 818
гр. Плевен, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря Анета Хр. Йотова
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20254430101823 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова
молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** против А. Д. Д. ЕГН **********, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД.
Твърди се, че ответницата като наследник на Д. М. Р. с ЕГН **********
е собственик на топлоснабден имот: апартамент, находящ се в ***, и като
такъв е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153,
ал.1 от Закона за енергетиката, както и че за периода от 01.11.2023 г. до
31.01.2025 г. имала незаплатено задължение към ищцовото дружество за
процесния топлоснабден имот, като непогасената сума възлиза на 521,86 лв.
Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите
Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане
на датите на падеж, ответницата дължала и лихва за забава, изчислявана общо
в размер на 46,91 лв. за периода от 03.01.2024 г. до 05.03.2025 г.
Претендира се постановяване на решение, с което ответницата да бъде
1
осъдена да заплати в полза на ищеца сочените по-горе суми, представляващи
главница и мораторна лихва. Претендират се и направените деловодни
разноски.
Ответницата А. Д. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от
ГПК, но след изтичането му е депозирала молба, с която заявява, че е
заплатила дължимите суми. Моли да не се присъждат в нейна тежест
разноски, т.к. не била уведомявана за наличието на дължимите суми преди
образуване на делото.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното :
От представения препис на нот.акт за покупко-продажба на недвижим
имот *** се установява, че процесния имот, представляващ апартамент ***, е
бил закупен на 14.09.2010г. от Д. М. Р. с ЕГН **********.
Видно е от приложеното заявление от 11.08.2011г., че собственика Д. Р. е
заявил искане пред ищеца „Топлофикация – Плевен“ за откриване на партида
за заплащане на отопление и топла вода за процесния имот.
От представеното удостоверение за наследници *** изд. от *** се
установява, че Д. М. Р. е починал на *** и е оставил за свой наследник по
закон една дъщеря – ответницата А. Д. Д..
Установява се от приложения препис-извлечение от счетоводна сметка
по партидата на процесния имот и преписи на фактури, издадени от
„Топлофикация-Плевен“ за периода от 01.11.2023г. до 31.01.2025г., както и
справка за дължими суми по пера, че по откритата за имота партида са били
начислени за периода суми за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация в
размер на 435,46лв.; суми за услуга дялово разпределение в размер на 86,40лв.
или общо суми в размер на 521,86лв. В издадените за периода фактури е
сочено името на наследодателя, но този факт е ирелевантен за спора, т.к.
възникването на задължението не зависи от издаване на фактура за съответния
отчетен период.
От представените от ответницата писмени доказателства и
представената от ищеца справка за извършени плащания е видно, че след
образуване на настоящото производство, ответницата е заплатила на
2
29.05.2025г. сума в размер на 568,77лв., с която е погасила изцяло
претендираните от ищеца вземания.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към
абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители
на топлинна енергия. При тази законодателна уредба, правоотношението по
продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и
потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично
известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от
тези в общите условия.
Съдът намира, че от обсъдените писмени доказателства се установи, че
процесния имот е бил собственост на наследодателя на ответницата Д. М. Р..
Ето защо, съдът приема, че по смисъла на чл.153 от ЗЕ същият е имал
качеството клиент на топлинна енергия от началото на процесния период до
смъртта си, а след това, същото качество е имала неговата наследница, като
собственик на топлоснабдения имот.
Вярно е, че част от претендираните в настоящото производство
вземания за доставена топлинна енергия – от 01.11.2023г. до 20.03.2024г., са
възникнали, когато собственик на имота е бил наследодателя Д. Р., но съдът
счита, че следва да се отчете, че в патримониума на ответницата освен
наследствените права са преминали и съответна на тях част от задълженията
на наследодателя – наследствената маса представлява съвкупност от права и
задължения и наследникът отговаря за тези задължения съответно на
наследствените си права.
След смъртта на наследодателя й, ответницата е станала собственик на
имота и по смисъла на чл.153 от ЗЕ е придобила качеството клиент на
топлинна енергия, поради което е дължала сумите, свързани с доставената
топлинна енергия.
С оглед горното, съдът намира, че ответницата А. Д. е дължала на ищеца
3
заплащане на цената на доставената топлинна енергия до процесния имот за
целия процесен период от време.
Установи се, че общата стойност на тази енергия възлиза на 521,86лв.,
според обсъденото извлечение от сметка и издадени фактури.
Предвид на това, че главницата за доставена топлинна енергия през
процесния период не е била заплатена в определения с разпоредбата на чл.31,
ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася,
потребителя дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва по
правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от счетоводно извлечение, че тази
лихва се изчислява в размер на 46,91лв. за периода от 03.01.2024г. до
05.03.2025г.
С оглед разяснената по-горе законодателна уредба, регламентираща
възникване на правоотношението по продажба на топлинна енергия между
топлопреносното предприятие и потребителя по силата на закона (чл.150 от
ЗЕ) при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им
приемане от потребителя, то ответницата придобивайки качеството на
потребител - от момента на преминаване в патримониума й на правата на
собственост върху имота, е дължала плащане на цената на топлоенергията на
датата на падеж, определена в Общите условия, обвързващи всички
потребители.
Фактът на извършено в хода на производството по делото плащане на
задълженията следва да се съобрази от съда по правилото на чл.235, ал.3 от
ГПК.
Поради изложеното, съдът счита, че предявените искови претенции
следва да се отхвърлят, като погасени чрез плащане, извършено след
образуване на производството.
По правилото на чл.78, ал.1 от ГПК ответницата дължи на ищеца
направените по делото разноски. Неоснователно е възражението, че не са
дължими, т.к. ищеца не е отправил покана за плащане преди образуване на
делото. Задълженията за главница и лихва, натрупани до смъртта на
наследодателя на ответницата са били дължими от момента, в който са
преминали в нейния патримониум – този на откриване на наследството и
кредитора не е имал задължение да отправя покана. След смъртта на
4
наследодателя, между ответницата, като собственик на имота и ищеца, като
доставчик на топлинна енергия, е възникнало правоотношение по силата на
Закона, както се посочи по-горе, и ответницата е била задължена да заплаща
цената на топлинната енергия на датите на падеж, определени в Общите
условия, които са я обвързвали. Тъй като плащане не е било извършено в този
срок, към датата на завеждане на исковата молба, ответницата е дължала на
ищеца всички претендирани суми – за главница и лихва. Плащането,
извършено след иницииране на делото не се отразява на отговорността за
разноските.
Предвид горното, съдът намира, че ответницата следа да заплати на
ищеца разноските, които е направил по делото – в размер на 100лв. за
държавна такса, 15лв. за съдебни удостоверения и 100лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с
чл.25, ал.1 от НПП или общо 215лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД,
ЕИК *** против А. Д. Д. с ЕГН **********, обективно съединени искове с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 521,86лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от
01.11.2023г. до 31.01.2025г. и сумата от 46,91лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 03.01.2024г. до 05.03.2025г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 24.03.2025г. до окончателното изплащане, като
погасени чрез плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А. Д. Д. с ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 215лв.,
представляваща деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5
6