Р Е Ш Е Н И Е
№ 58
гр. Хасково 13.07.2020
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателен
състав в публичното съдебно заседание, проведено на шестнадесети юни, през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Стратимир Димитров
Членове: Филип Филипов
Мария
Иванова - Георгиева
При секретаря: Веселена
Караславова и в присъствието на прокурора: Дарина Славова
, като разгледа докладваното от чл.съдията Филипов
ВНОХД № 109 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 1/09.01.2020г., постановена по
НОХД №
1118/2019г. , Районен съд – Хасково е признал подсъдимата С.
И. Т. с ЕГН **********
от гр.Х. за невинна в това, че на 30.10.2017г. в гр.Х., в съдебно заседание пред Районен съд – Хасково,
като свидетел по НЧХД № 1046/2017 г. по описа на същия съд, устно, съзнателно,
потвърдила неистина а именно, че на 05.08.2017г. в часовия диапазон 09.00-09.30
часа, лицето А. Д. М. с ЕГН ********** е била в ******* ******* находящо се в
гр. Х. бул. „Б.“ № *** и на осн. чл.304 от НПК, я оправдал по повдигнатото
й обвинение, за престъпление по чл.290 ал.1 от НК.
Със същата присъда, подсъдимата А.С.Ч. с ЕГН
********** *** е призната за виновна в това, че на 30.10.2017г. в гр. Х. в съдебно заседание пред Районен съд – Хасково,
като свидетел по НЧХД № 1046/2017 г. по описа на същия съд, устно, съзнателно,
потвърдила неистина а именно, че на 05.08.2017г. в часовия диапазон 09.00 -
10.00 часа, лицето А. Д. М. с ЕГН
********** е била в ***** ***** находящо се в гр. Х. бул. „Б.“ № *** , поради което и на осн. чл.290 ал.1 вр.чл.55 ал.1
т.2 б. „б“ от НК, е осъдена на „Пробация“ с пробационни мерки по чл.42а от НК–
„ задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност 2 пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител, двете за срок от 8
месеца, както и да заплати направените по делото разноски .
Присъдата в осъдителната част е обжалвана в
срок от защитника на подс. Ч. - адв.С. *** с бланкетна жалба, с оплаквания за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. С жалбата се иска отмяната
й, и постановяване на нова, с която да бъде оправдана.
Протест против присъдата не е подаван.
Окръжна прокуратура - Хасково,
изпраща представител който намира жалбата за неоснователна и иска присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна, да бъде потвърдена .
Пред настоящата инстанция, подс.Ч. се явява
лично и със защитникът си адв.С., който поддържа жалбата и направеното в нея
искане. В пледоарията си излага съображения за недоказаност на обвинението ,
като посочва, че то и изводът на съда за виновността на подс.Ч., се основавали
единствено на заснетото от телефона на св.Ч.,
което не било по правилата на НПК, било прието за достоверно по друго дело, не
по настоящото и не следвало да се кредитира. Сочи се и, че от мотивите на
първата инстанция не ставало ясно кой на инкриминираната дата и час отворил
соларното студио, след като били приети за достоверни обясненията на
оправданата подсъдима.
Подсъдимата Ч. в личната си защита се придържа
към изложеното от защитникът си. В последната си дума отрича да е лъгала.
Пред настоящата инстанция не са събирани нови
доказателства.
Хасковският
окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, по
посочените в жалбата оплаквания, изтъкнатите доводи, събраните доказателства и
служебно, приема следното:
Свидетелите К. Ч. и А. М. се познавали
отпреди и в продължение на години, били в близки отношения които се влошили.
Св. М. работела като *******
в ***** ******* на бул. „Б.“ № *** в гр.Х., през лятото на 2017г. извършвала ***** услуги на подс. А.Ч.. Подсъдимата С. Т., работела в
магазин за системи за капково напояване до *******
студио на М. и обикновено сутрин преди работа до около 08.30 часа
пиели кафе с колегите си и М., зад студиото и
магазина. По повод масажите, подс.Ч. обикновено сутрин около 08.00 - 08.30ч.
вземала с лекия си автомобил св.М., от пазарчето
на бул. „Р.“ в гр.Х., след което
отивали до соларното студио, където М. и правила масаж
за около час – час и половина – т.е най – късно до около 10 часа , след това
подс. Ч. си тръгвала. На 05.08.2017г. - събота, около 09.00 - 09.30 часа
сутринта св. Ч. се движел пеш по тротоара на ул. „П. Е.“ в гр. Х. По
същото време срещу него, по същия тротоар но в обратната посока - към студиото
си, се движела св.М. и при
разминаването им обидила Ч. с думите „******, ***, ***** ****, ******“. Случилото се било възприето от св.С. М., който стоял на
същия тротоар и пушел. По повод обидата, на 31.08.2017г. св. Ч. депозирал в РС – Хасково частна тъжба вх.№ 20369
против св. М., в която изложил същите факти като посочил, че това
се случило след 09.30ч. в присъствието на случайни минувачи и св.М. По тъжбата
било образувано НЧХД № 1046 / 2017г. на РС Хасково и М.
предадена на съд, за престъплението по чл. 148 ал.1 т.1 вр.чл.146 ал.1 пр.1 от НК. По искане на защатата й по посоченото НЧХД били допуснати като свидетели
подс.С. Т. и подс.А.Ч.. Двете
били разпитани в проведеното на 30.10.2017г. открито съдебно заседание по НЧХД
№ 1046/2017г. на РС Хасково. Видно от приложения протокол, преди разпита били
предупредени от съдебния състав за отговорността по чл.290 ал.1 от НК при
лъжесвидетелстване. Били им разяснени и разпоредбите на чл. 121 и чл.122 от НПК
– т.е въпросите по които могат да не свидетелстват и правата които имат като
свидетели. Според отразеното в протокола, след предупреждението за
отговорността по чл.290 ал.1 от НК двете обещали да говорят истината. В
показанията си пред районния съд, дадени като свидетел по цитираното НЧХД,
подс.Т. заявила, че знаела за какво е делото. Познавала М. с която работели в съседство. За 05.08.2017г. Т. посочила, че пила с колежката си кафе в задната
част на магазина, което правели сутрин до 08.30 часа, около 08.20 ч. М. и Ч. пристигнали с лек автомобил, разменили с тях
няколко думи и влезли в соларното студио, а Т.
и колежката й, в магазина в който работели. По нататък Т. заявила, че не видяла или чула друго и около 09.00 -
09.30 ч. М. била в *****, а те двете / Т. и колежката й / излизали на тротоара да пушат и
нямало как в 09.00 -09.30 часа М., да е на ул. „
П.Е.“. В показанията си като свидетел в същото съдебно
заседание подс. Ч. заявила, че ходела при М.
на антицелулитни масажи и **** отдавна, на
05.08.2017г. също била при нея на масаж. Обяснила, че всяка сутрин я вземала от
тях и ходели в соларното студио, не могла да посочи точен час но винаги я
вземала между 08.30 -09.00 ч. и отивали до студиото. На 05.08.2017г. Ч.
заявила, че бил нормален ден – взела я, отишли на масаж и в 10 часа си
тръгнала, като през цялото време М. била ангажирана
с нея и нямало как да излизала през това време и да я масажира едновременно.
Обяснила също, че всяка сутрин вземала М. от
спирката на ул. „Р.“ до пазарчето
с/у училище “И. Р.“, вземали си
кафе и плод и продължавали, като паркирали автомобила на паркинга отзад или
отпред където имало място, като посочила че е категорична, че между 09.20 -
09.30 часа на 05.08.2017г., М. била в *******. Изложеното от подсъдимите в
показанията им, дадени като свидетели по цитираното НЧХД, досежно ситуацията до
09.30 часа, не отговаряло на обективната действителност, възприета от очевидеца
М. С присъда № 71/14.12.2017г. постановена по същото НЧХД № 1046/2017г. на РС –
Хасково, М. била призната за виновна по повдигнатото с тъжбата
на Ч. обвинение, за престъпление по чл.148 ал.1 т.1
вр.чл.146 ал.1 пр.1 от НК и освободена по реда на чл. 78 а от НК от наказателна
отговорност, с налагане на административно наказание „глоба“. Бил уважен
частично и предявения с тъжбата, граждански иск. В мотивите към присъдата,
първоинстанционния съд кредитирал свидетелските показания на Т. и Ч. единствено в частта им, в която описали
обичайно случващото се сутрин с М., като
показанията им за датата 05.08.2017г. и времето - 09.20 - 09.30 часа били
приети за недостоверни и оборени от показанията на очевидеца – св.М. и заснетото от св. Ч.
с мобилния му телефон, изследван по въпросното НЧХД / който тогава снимал М./. Присъдата била проверена по въззивен ред и с
Решение № 34 / 07.03.2018г. по ВНЧХД № 13/2018г. на ОС – Хасково, била изменена
в гражданската част. В останалата част, присъдата била потвърдена и на
07.03.2018г. влязла в сила. В мотивите си второинстанционния съд споделил
изводът за недостоверност на свидетелските показания на Т. и Ч. и изключил от доказателствената съвкупност,
снимките направени от св.Ч. с мобилния му
телефон. На 23.04.2018г. св. Ч. сигнализирал
РП- Хасково, за свидетелстването на Т. и Ч. по НЧХД №
1046 /2017г. на РС – Хасково и след предварителна проверка било образувано
досъдебното производство, завършило с обвинителния акт, по който е постановена
присъдата, предмет на настоящата проверка. Пред първата инстанция, св.Ч., включително и след прочитане на показанията му от
досъдебното производство, описал случилото се, както и св. М., което е идентично с изложеното. Били приети и
съдебно медицинска експертиза, установила вероятното време за изминаване пеш от
св.М. на маршрутите по които било възможно придвижването
й от дома й, до соларното студио
определени от приетата компютърно техническа експертиза, която освен
възможните пешеходни маршрути, описала и автомобилните. В обясненията си пред
първата инстанция, двете подсъдими изложили същите обстоятелства, каквито
посочили в показанията си като свидетели по НЧХД № 1046/2017г. на РС – Хасково,
като обвързали датата 05.08.2017г. с почерпка от св.М. В същата насока с
обясненията им, са и показанията на св.М.
дадени пред първата инстанция. При така установената и приета фактическа
обстановка, е постановена присъдата предмет на настоящата проверка.
Настоящата
инстанция намира, че първоинстанционния съд е постановил присъдата при напълно
изяснена фактическа обстановка, като е събрал всички относими доказателства,
които подложил на анализ. Не се споделят оплакванията, че от първата инстанция
са обсъждани доказателства събрани по
друго дело и снимките направени от мобилния телефон на св.Ч. Такива
обстоятелства по настоящото дело не се установиха. Макар протест против
оправдаването на подс.Т. да няма, следва
да се посочи, че изводът на първата инстанция за оправдаването й е правилен,
защото чрез свидетелстването си по НЧХД № 1046 / 2017г. на РС – Хасково за
периода 09.00 - 09.30 часа вменен и с обвинението, тя не изложила личните си
възприятия, а направила предположение, че тогава св.М.
била в ******* студио на бул. „ Б.“ № ***. Така чрез
свидетелстването си не засегнала главния факт на доказване по въпросното НЧХД,
защото от предположението не може да се извлече извод, за този факт. Тук по
повод оплакването в пледоарията на защитата, че след като е доверено
твърдението на оправданата подс. Т., че виждала
вратата на соларното студио отворена, след като сутринта на 05.08.2017г. пили
кафе с М. и подс.Ч. следва да се посочи, че от
доказателствата е установено, че в периода 09.00 - 09.30 часа, когато причинила
обидата на св. Ч., св.М. се придвижвала пеш към студиото си, а времето до
08.30 часа, за който период е доверено от първата инстанция обяснението на
подс.Т., което настоящата не доверява, както и обясненията
в тази насока на подс. Ч. и св. М., е ирелевантно
за главния факт на доказване по НЧХД № 1046/17 г. на РС Хасково и не може да обоснове отговорността
по чл.290 от НК, както на подс. Т., така и на
подс.Ч.. По отношение на последната, по несъмнен и безспорен начин от събраните
доказателства са установени съставомерността и авторството на деянието по
чл.290 ал.1 от НК, от обективна и субективна страна.Това е така защото, чрез
свидетелстването си по същото НЧХД № 1046/2017г. пред съдебния състав, в
проведеното открито съдебно заседание на 30.10.2017г. подс. Ч. потвърдила
неистината, като за разлика от подс.Т. твърдяла, че
излага личните си възприятия и така засегнала главния факт на доказване по това
НЧХД с твърдението си, за присъствието на св.М. в
соларното студио от както я взела от пазарчето, до края на масажа- т.е по времето в което последната реално не била
там, а нанесла обидата на св.Ч. за което е
осъдена по същото НЧХД. Лъжесвидетелстването на подс. Ч. – т.е изложените от
нея факти които не възприела и които не съответстват на обективната
действителност, което е и съзнателно потвърждаване на неистината пред съда
разглеждащ въпросното НЧХД , е сторено за да се създаде алиби на М. - подсъдима по това НЧХД, че не се намирала във
времето и на мястото сочени в тъжбата на св.Чакалов и не осъществила твърдяната
в нея обида, като така се целяло създаване на неверни представи у решаващия
орган за действителното положение, досежно предмета на доказване по соченото
НЧХД. Това лъжесвидетелстване на подс. Ч. обаче, обхваща времето от 09.00 до
09.30 часа на 05.08.2017г., а не до 10.00 часа както е обвинена и осъдена с
обжалваната присъда. Това е така защото за времето след 09.30ч. до 10.00 часа
лъжесвидетелстване няма и доказателства, че за този период св. М. не е била в студиото си с подс. Ч., също няма.
Именно в изложената насока, че твърдението на подс. Ч. не отговаря на
обективната действителност за времето 09.00-09.30 часа, са и показанията на
очевидеца – св.М. и изложеното от
св.Ч., като обратното в показанията на св.М., не следва да се кредитира, понеже в нейна полза е
сторено лъжесвидетелстването и по образуваното за него НОХД, тя е заинтересован
свидетел. Макар в присъдата по въпросното НЧХД да не е посочен час,
потвърждаването на неистината от подс. Ч. касае фактите по тъжбата, от които се
извлича и защитата по частното обвинение. Обстоятелството, че поради
аналитичната дейност на първата и въззивната инстанция, лъжливото
свидетелстване на подс. Ч. по НЧХД № 1046/2017 г. на РС – Хасково, не се
отразило върху правилността на съдебния акт, е ирелевантно за съставомерността
на чл.290 ал.1 от НК.
Престъплението по чл. 290 ал.1 от НК е изключително
укоримо, защото поставя в опасност обективността на правосъдната дейност,
обусловена от задължението за вярно свидетелстване, за да се разкрие
обективната истина, което е основната
дейност на правосъдието, като подс.Ч. не е попадала в кръга лица по чл.119 от НПК, с право на отказ от свидетелстване и била длъжна като свидетел, да казва
истината. Изложеното по- горе обаче,
налага присъдата да бъде изменена, като в частта по повдигнатото обвинение по
чл.290 ал.1 от НК, за времето след 09.30 до 10.00 часа , подс. Ч. бъде
оправдана .
При определяне
на наказанието са отчетени отегчаващите и
смекчаващи вината на подс. Ч. обстоятелства и наказанието й е определено
правилно, при условията на чл.55 ал.1 т.2 б. б от НК, като наложеното наказание
Пробация с двете задължителни пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т. 2 от НК
– задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност 2 пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител, е съответно на деянието и
дееца , но срокът му от по 8 месеца за
двете мерки е завишен, предвид и частичното оправдаване на подс. Ч. , което
налага намаляването му в минималния предвиден за тези пробационни мерки размер
от 6 месеца , което е справедливо. Следва да се посочи също, че макар съдът в
мотивите си да е отразил, че наказанието е по чл.194 ал.1 от НК, не е налице
противоречие с диспозитива и се касае за техническа грешка, защото обвинение по
чл.194 ал.1 от НК няма и е безспорно, че наказанието е наложено за
престъплението по чл.290 ал.1 от НК за което подс.Ч. е призната за виновна и
осъдена, с присъдата. Правилно е произнасянето и по разноските. Предвид
изложеното, присъдата в посочените части следва да се измени, а в останалата
част, като правилна, обоснована и законосъобразна да се потвърди , като не се
установиха допуснати съществени
процесуални нарушения, или основания за цялостната й отмяна.
Водим от горното и на осн. чл. 334 т. 3, вр.чл. 337 ал.1 т.1 и т.2 ,
вр.чл. 334 т.6 и чл. 338 от НПК, съдът
Р Е Ш
И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 1
/ 09.01.2020г., постановена по НОХД № 1118 /2019г. по описа на Районен съд – Хасково, в наказателно осъдителната
част, като ОПРАВДАВА подсъдимата А.С.Ч. с ЕГН ********** *** в частта по
повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.290 ал.1 от НК, че като свидетел
по НЧХД № 1046/2017 г. по описа на РС – Хасково, устно, съзнателно, потвърдила
неистина в часовия диапазон след 09.30 до 10.00 часа.
НАМАЛЯВА срока на наложеното на подсъдимата
А.С.Ч. с ЕГН ********** ***, наказание „Пробация“ с пробационни мерки по чл.
42а ал.2 т.1 и т.2 от НК, от 8 месеца, на 6 месеца.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател
: Членове :1. 2.