Решение по дело №223/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			23.07.2020
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.о. II

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	30.06.		2020

 

на                                                                                                           Година

Маргарита Алексиева

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Юлия Вукова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		223		2020

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Г.И.А., с ЕГН ********** и адрес: ***,,Ал. Стоименов“ № 22 срещу Наказателно постановление № 20-0348-000068 от 07.02.2020 г, издадено от Началник група към ОДМВР Кюстендил, РУ-Дупница, с което на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП

Жалбоподателят навежда доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно по съображения, изложени в жалбата и моли за неговата отмяна. Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 23.01.2020 г. И.М. на длъжност младши автоконтрольор в присъствието на свидетеля Б.Д. съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 68 за това, че на същата дата около 11:30 ч. в с. Самораново, на ул. ,,Г. *** управлява лек автомобил ,,Рено Лагуна“ с рег. № СА4656ХВ като на кръстовището с път 6204 ударил отзад намаляващия скоростта и спиращ лек автомобил ,,Фиат Пунто“ с рег. № КН6327ВН. От настъпилото ПТП са нанесени материални щети по двете МПС-та, а пътничката в лек автомобил ,,Фиат Пунто“ - В.И.Г. била леко ранена. Водачите били изпробвани за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест 7510 фабр. №0269 като пробите са отрицателни. А. не представил контролен талон към СУМПС.

В съставения АУАН контролния орган е приел, че водачът е нарушил рзпоредбите на чл. 23, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът е предявен на нарушителя, който е направил възражение, че не е виновен.

Въз основа на акта е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което е пресъздадена фактическата обстановка отразена в акта, като допълнително е посочено, че водачът на ППС не се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне с него, когато то намали скоростта или спре рязко.

На място бил съставен протокол за ПТП, видно от който се установява, че причините за настъпване на ПТП са следните: участник 1 – Г.А. поради неспазване на дистанция блъска намаляващия скоростта и спиращ участник 2 – Й.К.. Свидетелите М. - актосъставител и Д. в съдебно заседание поддържат констатациите отразени в АУАН. От показанията на свидетелката Й.К. се установява, че се движела в посока от с. Самораново към гр. Дупница, спряла на кръстовището на знак ,,Стоп“ и в този момент последвал удар причинен от движещия се зад нея автомобил управляван от жалбоподателя, който изобщо не спрял на знак Стоп. Не е предприемала движение назад с автомобила. Обадила се на телефон 112 и на място били изпратени служители на РУ Дупница, които снели обяснения и от двамата водачи, след което на място съставили протокол за ПТП. Вследствие на удара возещата се в автомобила на свидетелката пътничка била леко ранена и била закарана от екип на Бърз помощ в спешния център в гр. Дупница. Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните свидетели като обективни и последователни, изцяло подкрепящи се от писмените доказателства по делото.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е неоснователна, по следните съображения:

От съдържанието на АУАН въз основа, на който е издадено оспореното наказателно постановление се установява, че същият е връчен на лицето по реда на чл.43, ал. 2 от ЗАНН и отказа на нарушителя да подпише предявения му акт и да получи препис от същия е удостоверен с подписа на един свидетел, чиито имена и адрес са вписани в акта. С оглед на това, настоящия съдебен състав не счита, че е допуснато нарушение на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН. Следва да се има предвид, че целта на предявяването и връчването на АУАН, е лицето да има възможност да се запознае с вменените му нарушения и да осъществи правото си на защита. С оглед установената фактическа обстановка санкционираното лице е било наясно с факта на съставяне на акт, както и за какви нарушения му е бил съставен този акт. Дали ще получи или не екземпляр от АУАН зависи единствено и само от волята на наказаното лице, като в конкретния случай, същите са гарантирани в пълен обем. Няма доказателства жалбоподателят да не е бил запознат с АУАН, както и да е поискал връчването на екземпляр от акта и това да му е било отказано. При това положение съдът намира, че нарушителят не би следвало да черпи права от собственото си неправомерно поведение или такова извън изискуемия се законов ред. Не следва да се приема, че по някакъв начин е ограничено правото на защита на санкционираното лице, тъй като не е опорочена процедурата по връчването на акта, не са допуснати съществени процесуални нарушения както при съставянето му, така и при издаване на НП. Жалбоподателят е имал възможността да упражни своето право на защита пълноценно, стойностно и в пълен обем.

Относно нарушението на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП:

По делото се установи от събрания доказателствен материал и след пълна, всестранна и обективна преценка на правнорелевантните факти, установени с относими и допустими гласни доказателствени средства, че жалбоподателят Г.А. на 23.01.2020 г. около 11.30 часа в с. Самораново по ул. ,,Г. *** на кръстовището с път 6204 като водач на лек автомобил ,,Рено Лагуна“ с рег. № СА4656ХВ  не е спазил задължението си да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство с рег. № 6327ВН, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко, в резултат на което настъпило ПТП с материални щети, поради което законосъобразно и обосновано АНО е наложил следващото се административно наказание - глоба в размер на 200 лева на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП.

За възприемане на описаната фактическа обстановка по делото, както и за формиране на изводите си от правна страна, съдът кредитира показанията на полицейските служители И.М., Б.Д.  и на другия участник в пътното произшествие – св. Й.К., а така също отчита и писмените доказателства по делото, приобщени към доказателствената съвкупност. Показанията на служителите на ОДМВР Кюстендил са достоверни, най-вече с оглед съпоставката им с останалите доказателства и като последица от това са и убедителни, тъй като са последователни, непосредствени и непротиворечиви относно обстоятелствата, ангажиращи административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, още повече, че същите са дадени от позицията на незаинтересованост от изхода на делото и са пряка последица от изпълнението на служебните им задължения по ЗДвП. Свидетелката К. непосредствено е възприела действията на другия водач - участник в пътно-транспортното произшествие, в резултат на които то е настъпило.

Описанието на нарушението в обстоятелствената част на АУАН и НП е пълно, точно и ясно, способства за индивидуализация на конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на нарушителя и не съставлява пречка за него да разбере за какво нарушение е санкциониран и да организира защитата си. Изложените от жалбоподателя доводи за фактическа обстановка различна от възприетата от контролните органи, не намериха своето основание, същите се явяват изолирани от събрания и приобщен доказателствен материал, сочещ на изложените по-горе изводи. Безспорно по делото са установени правнорелевантните факти за съставомерността на нарушението, които от своя страна правилно са приведени под състава на нарушената административнонаказателна норма, приложено е правното основание на съответното по вид наказание, като правилно е приложен материалния закон.

С поведението си жалбоподателят е осъществил основните съставомерни признаци на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и състава на нарушението е безспорно доказан. В съставения акт за нарушение и в издаденото НП са описани обстоятелствата, при които е извършено административното нарушение, фактологията е напълно достатъчна, за да разбере жалбоподателят за какво нарушение му е предявено административно обвинение и да направи своите възражения срещу отразените фактически констатации. АНО е посочил нарушената правна норма, направил е описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено, както и всички релевантни за отговорността обстоятелства, касаещи съставомерността на описаното нарушение. Няма допуснато нарушение и разминаване при посочване на нормите, очертаващи състава на нарушението и тези с определянето на самата санкция.

При определяне вида и размера на административното наказание по отношение на констатираното нарушение, АНО се е съобразил с чл. 27 от ЗАНН, като е наложил предвиденото в чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП наказание - глоба в размер на 200 лева, което е във фиксиран размер.

Относно нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:

Несъмнено се установява от доказателствата по делото, че на посочената в АУАН дата и място жалбоподателят е управлявал МПС и не е носел  контролен талон към СУМПС. Тези обстоятелства се доказват по категоричен начин от показанията на свидетелите М. и Д., които са заявили, че при проверката жалбоподателят не е представил след поискване контролен талон към СУМПС. Изрична е нормата на чл.100, ал. 1, т.1 от ЗДвП, която вменява на водача на моторно превозно средство, че е длъжен да носи контролния талон към СУМПС. Тъй като жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение, правилно е санкциониран на основание чл.183, ал.1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Гореизложеното налага извода, че атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде изцяло потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

                                                                           

                                                       Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0348-000068 от 07.02.2020 г, издадено от Началник група към ОДМВР Кюстендил, РУ-Дупница, с което на Г.И.А., с ЕГН ********** и адрес: ***,,Ал. Стоименов“ № 22, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 (двеста) лв. за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 10 (десет) лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Кюстендил, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

 

                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: