№ 571
гр. Ловеч , 20.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500368 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Производство по реда на чл.274,ал.1,т.2, вр.с чл.114 от ГПК и чл.200 от КТ.
С Определение 207/15.06.2021г.,пост.по гр.д.№ 216/2021г. РС-Троян е оставил без
уважение възражението на ответника „....“АД с ЕИК ... за местна неподсъдност на спора на
РС-Троян. Съдът е приел,че е сезиран с трудов спор и съгласно правилото на чл.104,т.4 от
ГПК като първа инстанция спорът е подсъден на районен съд,а не на окръжен.Съдът е
приел,че следва да се съобрази направеният избор от ищеца-работник да предяви
претенцията си за разглеждане пред съда по мястото,където обичайно полага труда, което в
случая съвпада и със седалището на работодателя.
Постъпила е частна жалба срещу определението в тази част от „....“АД с ЕИК
...,със седалище и адрес на управление в гр.Троян, кв.“Велчевски“,представлявано от
Валентин Стаменов- изпълнителен директор, чрез адв.ЕМ. Д.-АК-Видин. Счита
определението в обжалваната част за неправилно и необосновано. Сочи,че цената на
исковете е общо 81 827лв.,при което съгласно чл.104,т.4 от ГПК спорът е подсъден на
окръжен съд като първа инстанция,съотв.компетентен да го разгледа е Окръжен съд-Ловеч,а
не РС-Троян. Сочи,че е направил възражението по чл.119 от ГПК в срок.
Моли да се отмени определението в обжалваната част и се приеме,че компетентен
да разгледа спора,съгласно правилата на родовата подсъдност,е ОС-Ловеч,а не РС-Троян.
В срок е постъпил отговор на частната жалба от Б. В. П. от с.Орешак,Ловешка
област,чрез адв.Н. Н. Д.-ШАК и адв.Жени Валентинова Тасева-КАК. Считат частната жалба
за допустима,но неоснователна.Споделя извода на първоинстанционния съд,че спорът е
трудов,поради което и по правилото на чл.104,т.4 от ГПК е посъден на районен съд,като
първа инстанция. Позовава се на правилото на чл.114 от ГПК и на упражнено от работника-
ищец право на избор да предяви иска си срещу работодателя пред съда,където обичайно
1
полага труда си,който в случая съвпада и със съда по седалището и адреса на управление на
ответника.
Претендира присъждане на разноски за производството на осн.чл.38,ал.1,т.2 от
ЗАдв.,съгласно приложен Списък по чл.80 от ГПК, в размер на 2 238.61лв. Към отговора е
приложен Договор за правна помощ от 26.07.2021г.,сключен между Б. В. П. и адв.Жени
Валентинова Тасева,с който й е възложено предоставяне на правна помощ, изразяваща се в
изготвяне на отговор на частната жалба и е уговорено възнаграждение по реда на
чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв.
По допустимостта.
Жалбоподателят е уведомен за атакувания съдебен акт на 30.06.2021г., а жалбата
е подадена на 07.07.2021г.- т.е.в рамките на законовия срок. Подадена е срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и от легитимирано лице. При горните констатации съставът
приема,че жалбата е допустима. Независимо,че липсва изрично указание за възможността за
обжалване на определението в частта по произнасянето на съда по подсъдността,
ответникът се е възползвал от законово предвидената му възможност и съгласно чл.121 от
ГПК е обжалвал съдебния акт в тази част.
По същество.
Установява се ,че РС-Троян е сезиран с иск на Б. В. П. от с.Орешак,Ловешка
област, срещу „....“АД с ЕИК ...,със седалище и адрес на управление в
гр.Троян,ЖК“Велчевски“,с правно основание чл.200 от КТ,вр.с чл.86 от ЗЗД. Предявена е
претенция за определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
60 000лв. и имуществени вреди в размер на 21 827лв., в резултат на злополука. Определя
злополуката като трудова,с оглед настъпването й при действието на трудово
правоотношение с ответника и в резултат на изпълнение на възложената й работа.
Към исковата молба са приложени медицински документи за обосноваване на
твърдените травми, лечение и разходи.
Приложени са и доказателства за развило се производство по 55,ал.1 от КСО. С
Решение №1040-10-1/08.01.2021г. Директорът на ТП на НОИ-Ловеч е отхвърлил жалбата на
П. и потвърдил Разпореждане №51041024/26.11.2020г. на длъжностното лице по чл.60,ал.1
от КСО при ТП на НОИ-Ловеч, с което злополуката е определена като трудова. Образувано
е адм.д.№22/2021г.по описа на АС-Ловеч по реда на чл.118 от КСО. С Молба с вх.
№2211/14.07.2021г. ищцата е уведомила РС-Троян, че поради оттегляне на подадената
жалба административното производство е прекратено,с молба този факт да се включи в
изготвения доклад по гражданското дело.
С отговора по реда на чл.131 от ГПК отв.“....“АД е заявило възражение за родова
неподсъдност на спора на районен съд Троян, обосновавайки се с общата цена на
пердявените искове и нормата на чл.104,т.4 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съставът прави следните изводи:
За определяне характера на спора меродавен е произходът на заявеното право. Не
се спори,че между страните има сключен трудов договор. Претенцията на ищцата се
основава именно на този трудов договор,като сезира отговорността на работодателя по
чл.200 от КТ и претендира определяне и присъждане на обезщетение за претърпени вреди в
резултата на трудова злополука. С оглед на така заявените факти и обстоятелства,въз основа
на които ищцата предявява претенцията си, основанието за сезиране на ответника-
2
работодател, то категорично спорът следва да се определи като трудов по см.на чл.357 от
ГПК. Няма основание за определянето му като друг,при неоспорваните от страните данни,че
злополуката е станала по време на упражняване на възложените й трудови функции.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният спор е трудов, поради
което на осн. чл. 104, т. 4 от ГПК за определяне на родовата подсъдност е приложимо
регламентираното изключение,като независимо от цената на иска родово компетентен да се
произнесе като първа инстанция е районният съд.
На следващо място за този вид спорове в нормата на чл.114 от ГПК е дадена
възможност на ищците-работници да избира между общата подсъдност на чл.105 от ГПК-по
седалището на работодателя,или по чл.114 от ГПК-пред съда,по мястото,където обичайно
полага труда си. В случая няма различие между двете места,поради което правилно искът е
предявен пред РС-Троян, където е седалището на работодателя,а също и мястото,където
ищцата е полагала труда си.
По изложените съображения съставът намира,че Определение №
207/15.06.2021г.,пост.по гр.д.№216/2021г.от РС-Троян,в частта, с която е оставено без
уважение възражението на отв.“....“АД за родова неподсъдност на спора на осн.чл.104,т.4 от
ГПК, следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
По разноските.
От пълномощниците на Б. В. П. се претендира определяне на възнаграждение на
осн.чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв.,вр.с чл.9,ал.1, чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г.на ВАС.
Съставът,като съобрази последиците от настоящето производство намира,че не
следва да се присъждат разноски. По правилото на чл.81 от ГПК такива се присъждат,когато
съдът се произнася с акт,с който делото приключва в съответната инстанция. С
постановяване на определението, във връзка с подсъдността на спора, делото не приключва
пред съответната инстанция по начин, изключващ последващото му разглеждане от нея.
Разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение, когато съответното производство не
приключва с акт, след който спорът продължава да бъде висящ. В правомощие на съда,
който има задължението да се произнесе по иска, е да разпредели отговорността за разноски
по чл. 78 ГПК, съобразно изхода му за всяка една от страните.
По изложените съображения настоящият състав не следва да се произнася по
искането за присъждане на разноски /в т.см. Опр.№50/25.01.2016г., пост.по
ч.т.д№3600/2015г. на II ТО на ВКС, Опр.№87/30.01.2015г. по ч.гр.д. №326/2015г.на IV ГО
на ВКС, Опр.№437/21.07.2015г. на ВКС по ч.т.д. №1732/2015г. на I ТО, Опр.
№69/02.02.2017г.,пост.по ч.т.д.№1621/2016г., I ТО на ВКС и др./.
Затова ОС-Ловеч
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №207/15.06.2021г.,постановено по гр.д.№
216/2021г. на РС-Троян, в частта,с която е оставено без уважение възражението на
отв.“....“АД за родова неподсъдност на спора на осн.чл.104,т.4 от ГПК, като правилно и
законосъобразно.
3
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4