Определение по дело №4678/2020 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№............

 

Гр. София, 12.06.2020 г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание   в следния състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА РАДЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА

                                                                                           ЦВЕТАНКА БЕНИНА                                                                                                                            

като разгледа докладваното от съдия Бенина частно гражданско дело № 4678/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК и чл. 32а ПВ.

 

                Образувано е по частна жалба с вх. № 18-00-60/27.05.2020г. на адв. К.Г.– в качеството му на процесуален представител на А.В.,*** срещу определение  с постановен отказ от 21.02.2020г. за вписване на молба по реда на чл. 362, ал. 2 ГПК за обезсилване на решение по иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. В жалбата са изложени доводи, че искането за вписване е било депозирано в изпълнение указанията на съда, произнесъл се като контролно-отменителна инстанция при обжалване на решение за обявяване договора за окончателен и указване внасяне на дължимата от купувача цена в определен за това срок. В подкрепа основателността на искането си сочи, че молбата по чл. 362, ал. 2 ГПК има характер на такава за отмяна на влязъл в сила съдебен акт и доколкото предмет на производството е правото да бъде сключен окончателен договор за продажба на недвижим имот и в този смисъл, приложима е разпоредбата на чл. 112, б. „к“ ЗС, във вр. чл. 11, б. „в“ от ПВ.

Частната жалба е депозирана в установения за това срок съобразно разпоредбата на чл. 274 ГПК от правнолегитимирана за това страна, като се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество, обаче, жалбата се явява неоснователна по следните съображения:   

            По заявление за вписване адресирано до Агенцията по вписванията от А.Н.В. с вх. рег. № 9397/21.02.2020г. относно въззивна жалба по гр.д.№ 6128/2019г. по описа на САС, ГО – 2 състав, е бил постановен отказ за това с определение на съдията по вписванията от  21.02.2020г.

            Видно от приложените към заявлението за вписване книжа, по постъпила въззивна жалба от молителя А.В. е било образувано в.гр.д.№ 6128/2019г. по описа на САС, ТО – 2 състав, като с разпореждане на съдията – докладчик е било указано вписване на молбата за обезсилване на влязлото в сила решение по гр.д.№ 5040/2016г. на СГС. Установява се, че предмет на предявения иск пред СГС е конститутивен такъв с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД – за обявяване на сключен между страните предварителен договор за продажба на недвижим имот за окончателен. Оплакванията на жалбоподателя пред въззивния съд касаят невнасяне от купувача на дължимата цена за имота в установения за това срок.

            Производството за сключване на окончателен договор е особено такова и е уредено в глава 31 от ГПК в чл. 362 и сл. ГПК. В чл. 362, ал. 2 ГПК е предвидена възможността решението, с което искът е бил уважен, да бъде обезсилено при неизпълнение от страната по договора на задължението й, в случая за плащане на цената за имота. Видно от текста на нормативните разпоредби, същите са предвидени за защита правото на купувача по предявен от него иск за обявяването на договора за окончателен. С оглед на това, и доколкото инициативата за завеждане на производството е у него, в неговата правна сфера е предвидено да настъпят и неблагоприятните последици при неизпълнение на задължението му да плати, а именно обезсилване на решението, с което искът му е бил уважен. В този смисъл, настоящият съдебен състав приема, че молбата на изправната страна по обявения вече за окончателен договор /продавача/ не представлява отделен иск, а представлява такава като част от производството, по която компетентен да се произнесе е първоинстанционният съд, постановил решението. Произнасянето по същата касае настъпване на правните последици от решението и обвързването на страните от тях, с оглед качеството им на страни по договора за продажба, с предвидените в него права и задължения.

            В случая искането за обезсилване на влязлото в сила решение не представлява и молба за отмяна по реда на чл. 303 ГПК, доколкото е заявено въз основа на специална процесуалноправна норма, изключваща приложението на общите такива.

            В чл. 11, б. „б“ ПВ е предвидено вписването на исковата молба по иск за обявяване на предварителен договор за окончателен, като съгласно чл. 14 ПВ подлежат на вписване и решенията въз основа на тях. Доколкото молбата за обезсилване на влязлото в сила решение представлява не представлява отделна искова молба, макар и касаеща правата върху недвижим имот, настоящият съдебен състав намира, че не подлежи на вписване. Оповестителното действие спрямо третите лица е било извършено с вписване на подлежащите на това книжа.

            По изложените съображения съдът приема, че обжалваният отказ на съдията по вписванията се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, съдът 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА ОТКАЗА на съдията по вписвания от 21.02.2020г. по заявление от А.Н.В. с вх. рег. № 9397/21.02.2020г. относно въззивна жалба, по която е образувано гр.д.№ 6128/2019г. по описа на САС, ГО – 2 състав, срещу определение по гр.д.№ 5040/2016г. на СГС, с което е отказано обезсилване на влязло в сила решение по реда на чл. 362, ал. 2 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                          

ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.