РЕШЕНИЕ
№ 182
гр. Пловдив , 21.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Славка Г. Димитрова
Членове:Нина И. Кузманова
Веселин Д. Хаджиев
Секретар:Андреана Т. Динкова
Прокурор:Костадин Димитров Паскалев (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20205300601721 по описа за 2020 година
Производство по глава XXI от НПК.
С Присъда № 19/22.06.2020 г., постановена по НЧХД № 197/2019г.,
Районен съд – Асеновград е признал подсъдимия Т. Р. Р. с ЕГН **********
за ВИНОВЕН в това, че на 09.09.2018 г. в гр.А.д, обл. П., е причинил леки
телесни повреди на повече от едно лице, а именно: е причинил лека телесна
повреда на Д. В. К., изразяваща се в кръвонасядане по лявото бедро и
кръвонасядане по дясното бедро, което е довело до болка и страдание, без
разстройство на здравето, както и че е причинил и лека телесна повреда на Н.
Ж. К. - разкъсно-контузна рана по горната устна, довело до разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, което е престъпление по
чл.131, ал.1, т.4, вр. чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК, като на основание на чл.78а,
ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание ГЛОБА в размер на 1500 /хиляда и петстотин/
лева в полза на държавата.
1
Подсъдимия Т. Р. Р. е осъден да заплати на частния тъжител и
граждански ищец Д. В. К. сумата от 400/четиристотин/ лева, представляваща
обезщетение за претърпените от тъжителката неимуществени вреди -
кръвонасядане по лявото бедро и кръвонасядане по дясното бедро, което е
довело до болка и страдание, без разстройство на здравето, в резултат на
извършеното спрямо нея на 09.09.2018 г. престъпление по чл.131, ал.1,т.4 вр.
чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК, ведно със законната лихва върху сумата от 400 лв.,
считано от датата на увреждането, а именно 09.09.2018 г. до окончателното
изплащане на същата, като за разликата над уважения размер до
претендирания размер от 1000лв. гражданският иск е отхвърлен, като
недоказан.
Подсъдимия Т. Р. Р. е осъден да заплати на частния тъжител и
граждански ищец Н. Ж. К. сумата от 700/седемстотин/ лева, представляваща
обезщетение за претърпените от тъжителя неимуществени вреди – разкъсно-
контузна рана по горната устна, довело до разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, повърхностна травма по окосмената част
на главата, което е довело до болка и страдание, без разстройство на здравето,
кръвонасядане и оток на горната устна, което е довело до болка и страдание,
без разстройство на здравето и охлузване на долната устна, което е довело до
болка и страдание, без разстройство на здравето, в резултат на извършеното
спрямо него на 09.09.2018 г. престъпление по чл.131, ал. 1,т.4 вр. чл. 130, ал. 1
и ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху сумата от 700 лв., считано от
датата на увреждането, а именно 09.09.2018 г. до окончателното изплащане на
същата, като за разликата над уважения размер до претендирания размер от
1500 лв. гражданският иска е отхвърлен, като недоказан.
Подсъдимия Т. Р. Р. е осъден и да заплати на частната тъжителка и
граждански ищец Д. В. К. сумата от 732 /седемстотин тридесет и два/ лева,
представляваща направени от нея разноски по водене на делото.
Подсъдимия Т. Р. Р. е осъден и да заплати на частния тъжител и
граждански ищец Н. Ж. К. сумата от 732 /седемстотин тридесет и два/ лева,
представляваща направени от него разноски по водене на делото.
Подсъдимия Т. Р. Р. е осъден да заплати сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща държавна такса върху уважените размери на гражданските
2
искове, в полза на държавния бюджет, по сметка на Районен съд –
Асеновград.
Срещу Присъдата е постъпила въззивна жалба и допълнителна
въззивна жалба от адв. А П - защитник на подсъдимия Т. Р. В жалбата се
твърди, че първостепенният съд е направил неправилен анализа на събраните
по делото доказателства, въз основа на което е възприел фактическа
обстановка, която не кореспондира със действителната. Излагат се
съображения, че фактическите изводи на Районния съд не почиват на
задълбочен анализ на доказателствата, така както изисква чл.305, ал.3 от
НПК.
Иска се отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за
невиновен. Алтернативно се прави искане за приложение на чл.9, ал.2 от НК,
ако въззивният съд приеме, че има данни за извършено престъпление.
Постъпила е и въззивна жалба от адв. М П – повереник на частните
тъжители Д. К. и Н .К.
В жалбата се твърди, че първостепенният съд е приел правилна
фактическа обстановка, но е достигнал до неправилни фактически изводи за
квалификация на деянието. Излага се довод, че първостепенният съд е
допуснал нарушение на материалния закон, като неправилно е преценил
действията на подсъдимия като едно престъпление по чл.131, ал.4 вр. с
чл.130, ал.1 и ал.2 от НК и съответно неправилно е приложил разпоредбата на
чл.78а от НК,нарушавайки забраната на 78а, ал.6 от НК.
Иска се присъдата да бъде отменена в наказателната част, като се
постанови нова такава, с която подсъдимият Р. да бъде признат за виновен в
извършване на две отделни престъпления, за които да му бъдат наложени
отделни наказания, като на осн. чл.23, ал.1 от НК, му бъде определено едно
общо най-тежко наказания. Иска се също така и изменение на присъдата в
гражданската част, като се увеличи размера на присъденото обезщетение за
претърпените от тъжителите неимуществени вреди.
Искания за събиране на нови доказателства не са направени.
В съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция,
3
подсъдимия – редовно призован, не се явява. Представлява се от
упълномощен защитник - адв. П.
Страните поддържат жалбите си, нямат доказателствени искания.
Въззивният съд, като обсъди направените с жалбите оплаквания,
становищата на страните заявени пред настоящата инстанция и като извърши
цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно изискванията на чл.314,
ал.1 от НПК, намери жалбите на страните за НЕОСНОВАТЕЛНИ.
От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е
приел за установена следната фактическа обстановка.
Подсъдимият Т. Р. Р. е роден на 05.05.1985 г. в гр. А. българин,
български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование.
Управител на „Та.“ ЕООД. Живее в гр. А., ул. „Л. В.“ №** ЕГН **********
В началото на месец септември 2018 г. св. Г. А. Д. стопанисвала
ресторант „Б.“ в гр. А. По същото време, във въпросното заведение, като ***
работела тъжителката Д. В. К.. На 08.09.2018 г. вечерта, докато тъжителката
К. била на работа, при нея дошла св. Р.Ю. Ю. - нейна приятелка. Докато св.
Ю. била в ресторант „Б.“, станало ясно, че на 09.09. св. Д. има Рожден ден,
който тя имала намерение да отпразнува още в ранните часове и това да стане
в дискотека „Д.с“ в гр. А. Във връзка с горното, след приключване на
работното време, около 12.30-01.00 часа на 09.09.2018 г., тъжителката К. и св.
Ю.тишли в дискотека „Д.“, където седнали на столовете тип „щъркели“ на
бара. Около един час по късно към двете жени се присъединили св. Г. А. Д. и
нейния съпруг Г.Д. Д., като цялата компания консумирала алкохол. Същата
вечер, освен другите посетители, между които тъжителят Н. Ж. К., подс. Р.и
св. С.Х. К., в заведението се намирали св. М. И. Р.-работещ като портиер и
Г.З.С.-работещ като *** на нощния клуб. В резултат на еуфорията, вследствие
на приповдигнатото настроението и на създадената от персонала атмосфера, в
заведението било обичайно някои от клиентите да пръскат около себе си с
бира и други напитки. Това си позволила да направи и тъжителката К., която
още преди идването на свидетелите Г. и Г.Д.в нощния клуб, на няколко пъти
чрез разтръскване, изпразнила наоколо съдържанието на шишето с
консумираната от нея бира. Поведението на тъжителката К., било забелязано
4
от св. С. К., св. Р. и св. З. С. То било забелязано и от намиращия се на други
край на бара Т.Р.. Последния, въпреки че не бил пострадал от изпръсканата от
тъжителката течност, се подразнил, като за това оказало влияние и изпитания
от него алкохол. Тъжителката продължила да се забавлява по същия начин,
като в един момент минала близо до подс. Р.. Същия вече бил в достатъчна
степен зле настроен към тъжителката К. и решил да „овъзмезди“ нейното
своеволно поведение, по подобаващ според неговите разбирания начин. С
оглед замисленото, подс. Р. пропуснал покрай себе си тъжителката К., като в
следващия момент и нанесъл отзад ритник, който попаднал в горната област,
между двете бедра на пострадалата. Тъжителката отвърнала на удара на подс.
Р. с бутане в тялото. Непосредствено след това, между подс. Р. и тъжителката
К. възникнала разправия, като двамата си разменили остри реплики,
включително и псувни. Разправията им била забелязана от св. Р. Ю., която в
това време излизала от тоалетната. В последствие, тъжителката К. и св. Ю. се
събрали отново на местата си на бара, като при проведения разговор първата
се оплакала, че била ритната от подс. Р. Непосредствено след това, към
компанията на тъжителката К. и св. Ю., се присъединили и дошлите в
заведението свидетелите Г. и Г. Д. Всички те забелязали, че между
пострадалата и подс. Р. е налице напрежение, като двамата си разменяли от
разстояние мимики и обидни жестове, включая и показване на „средни“
пръсти. „Комуникацията“ между двамата била забелязана и от тъжителят Н.
Ж. К., който също се намирал в заведението. Той се познавал с тъжителката
Д. К., която била съпруга на негов братовчед. Тъжителят К. се намирал в
близост до бара където била тъжителката К, като в един момент тя му се
оплакала, че е ударена от подс. Р. Разговора между двамата бил забелязан и
от подс. Р., който в удобен за него момент отново решил да вземе
инициативата в свои ръце. В един времеви отрязък, когато вече Г. и Г. Д. си
били тръгнали от заведението, подс. Р. се намирал качен на един от двата
подиума, предназначен за танцьорките участващи в атракциите в заведението.
Докато той танцувал, пред него минал тъжителят Н. Ж. К.. Изненадващо,
както и при тъжителката К., подс. Р. нанесъл удар с крак, който попаднал в
гърдите тъжителят К. От това К. изгубил дъх, като се свлякъл на пода. Подс.
Р. използвал ситуацията и слизайки от подиума нанесъл два последователни
юмручни удара в главата на тъжителят К., единия от които попаднал в
окосмената част, а другия в областта на горната и долната устна. Това вече
5
наложило и намесата на св. М. И. Р., който извел навън единствено двамата
тъжители. Междувременно за случилото се в заведението бил подаден и
сигнал до ОДЧ в РУ Асеновград. На мястото бил изпратен полицейски екип,
в състава на който влизал св. В.Н. В., работещ като **. Отивайки пред
заведението, полицейските служители се запознали с обстоятелствата във
връзка с инцидента, като при проведените с двамата тъжители разговори,
последните се оплакали, че са били ударени от подсъдимия. Установеното в
хода на проверката било удостоверено в съставената от страна на
полицейските служители докладна записка от 09.09.2018 г., като това
наложило да се снемат обяснения на лицата пряко запознати и свързани със
случая, за което им било указано да се явят в сградата на РУ на МВР
Асеновград. За случая бил уведомен и св. Д. В.Т., който по това време бил
дежурен по управление. Същия снел обяснения на двамата тъжители, които
се оплакали, че докато са били в дискотека „Д.“ са били ударени от
подсъдимия. Св. Т. снел обяснения и от подс. Р., който отрекъл да е нанасял
удари на който и да е от двамата тъжители. Във връзка с установеното, на
09.09.2018 г., св. В. В.съставил спрямо двамата тъжители и подс. Р. протоколи
за предупреждение по чл.65 от ЗМВР. Във връзка с инцидента, в РУ на МВР
Асеновград била образувана преписка с рег.№ 239000-13097/18 г. По същата,
с постановление от 09.11.2018 г. на прокурор от РП Асеновград, била
възложена проверка на основание чл.145, ал.1, т.3 от ЗСВ. След снемане на
допълнителни обяснения, същата приключила с докладна записка от
12.12.2018 г. С постановление от 11.01.2019 г. на прокурор при РП
Асеновград било отказано образуването на досъдебно производство по
преписка №2270/2018 г. по описа на РП Асеновград /рег.№ 239000-13097/18
г. на РУ Асеновград/ поради липса на данни за извършено престъпление по
чл.131, ал.1,т.12 от НК /преписката е изискана и приложена към дело/.
Прокурорът счел, че липсват данни за извършено и друго престъпление от
общ характер, като са налице данни за извършени такива от частен характер.
Междувременно, частния тъжител Н. Ж. К. се почувствал недобре
здравословно, поради което още в 6.23 часа на 09.09.2018 г., той посетил
Спешно Отделение на „МБАЛ Асеновград“ ЕООД гр. Асеновград.
Констатациите на прегледалите го лекари били удостоверени в съставените от
тях лист за преглед на пациент в СО № 010639/09.09.2018 г. и писмен
6
резултат от образно изследване № 13416 от Отделение по образна
диагностика. Докато тъжителят Н.К. бил в „МБАЛ Асеновград“, за случая
бил уведомен и неговия брат - св.А. Ж. К.. Той от своя страна също посетил
болницата, където установил, че заедно с брат му там се намират тъжителката
Д. К. и лицето К. Т. Св. А.К. научил от брат си, че е бил ударен от лицето
“Т.“, като това се случило в дискотека „Д.“, докато Н. и тъжителката К.са си
говорили на бара. Заявеното от Н.К., се е потвърждавало и външно от неговия
вид, предвид сцепените му и подути горна и долна устна. Самата тъжителка
също се оплакала на А. К., че е ударена от въпросното лице.
На 11.09.2018 г. частния тъжител Н. Ж. К. посетил УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД гр. Пловдив, където му бил извършен преглед от съдебен лекар
в Отделение по Съдебна медицина. Във връзка с това му било издадено
съдебно медицинско удостоверение №1066/2018 г.
На 12.09.2018 г. Отделението по Съдебна медицина към УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД гр. Пловдив, било посетено и от частната тъжителка Д.
В. К.. След извършен преглед от съдебен лекар, й било издадено съдебно
медицинско удостоверение №1069/2018 г.
От заключението на назначената и изготвената от д-р С. С. С.
спрямо тъжителят Н. Ж. К. СМЕ, както и от разпита на вещото лице, се
установява, че при инцидента станал на 09.09.2018 г. на тъжителя са били
причинени: повърхностна травма в окосмената част на главата, разкъсно-
контузна рана по горната устна, кръвонасядане и оток на горната устна,
охлузване на долната устна. Според вещото лице разкъсно-контузна рана по
горната устна, е причинила разстройство на здравето извън случаите на чл.128
и чл.129 от НК или налице е лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1
от НК. Останалите травми по отделно и по съвкупност причинили болка и
страдание без разстройство на здравето или налице е лека телесна повреда по
смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Според вещото лице, констатираните от него
травматични увреждания са причинени по най-общ механизъм - удар с или
върху твърд тъп предмет и е възможно да се получат по начина описан от
пострадалия в тъжбата по делото, а именно при нанасяне най-малко на два
удара, един в главата и един в областта на устата. Според вещото лице, е
непълно възможно пострадалия К. да е бил изритан в областта на гърдите и
7
това да не остави следа по неговото тяло.
От заключението на назначената и изготвената от д-р С. С. С.
спрямо тъжителката Д. В. К. СМЕ, както и от разпита на вещото лице, се
установява, че при инцидента станал на 09.09.2018 г. на тъжителката са били
причинени: кръвонасядане на кожата по лявото бедро с размери 9/3 см. и
кръвонасядане на кожата по дясното бедро с размери 3/2 см. Според вещото
лице тези две травми по отделно и по съвкупност са причинили болка и
страдание без разстройство на здравето или налице е лека телесна повреда по
смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Според вещото лице, констатираните от него
травматични увреждания са причинени по най-общ механизъм - удар с или
върху твърд тъп предмет, и е възможно да се получат по начина описан от
пострадалата в тъжбата по делото, а именно чрез нанесен удар с крак между
двете бедра. При това ударът е възможно да е бил нанесен, както отпред, а
така и отзад.
Изложената фактическа обстановка, Районният съд е приел за
установена от събраните по делото доказателства - свидетелските показания
на свидетелите РР.Ю.Ю.,М.И.Р.,С.Х.К., Г. З.С., А.Ж. К., Г.А. Д., Г. Д. Д. Д. В.
Т. и В. Н. В., обясненията на подс. Т. Р. Р., заключенията на вещото лице по
назначените две СМЕ и приложените по делото писмени доказателства.
Настоящата въззивна инстанция намира присъдата за правилна и
законосъобразна, като напълно споделя заключенията и правните изводи на
Районния съд.
Възприетата от Районния съд фактическа обстановка се подкрепя от
събраните по делото доказателства, а присъдата е постановена в съответствие
с материалния и процесуалния закон.
От показанията на допуснатите и разпитани в хода на
първоинстанционното производство свидетели се очертават две версии за
случилото се на 08.09.2018 г. вечерта, в дискотека „Д.“ гр.Асеновград. Съдът
е съпоставил и анализирал показанията на свидетелите с писмените
доказателства по делото, като е стигнал до заключението, че показанията на
свидетелите посочени от защитата - Г.З.С.и М. И. Р. не следва да се ценят, не
само поради явно противоречие с останалите доказателства, но и поради това,
8
че същите са оскъдни и неточни. От показанията на посочените свидетели не
може да се изведе по категоричен начин заключението, че подсъдимият Т. Р.
не е извършил вменените му с тъжбата деяния. И двамата свидетели заявяват,
че си спомнят въпросната вечер, но не са видели подсъдимия да удря когото и
да било. Св. Р. е работил като *** в дискотеката, а св. С. като **. Както
правилно е посочил първоинстанционният съд, обичайната за този род
заведения обстановка – слабото осветление, силната музика, движението на
клиентите, както и служебните задължения на свидетелите не им позволяват
да следят всичко случващо се с конкретен клиент.
Св. Р., като отговарящ за пропускателния режим в заведението, се е
движел между входа на горния етаж и залата, и дори да е разговарял с
подсъдимия, не е бил непрекъснато в контакт с него. Също така заявява, че е
бил до подсъдимия 10-15 минути, след което е дощъл негов приятел, с когото
се е заговорил.
Същото се отнася и за св. С., който като управител е „наблюдавал
персонала, да няма конфликти и по принцип си обикалял заведението“.
Свидетелят е видял тъжителката К. да пръска с бира, но според него,
пръскането с напитки в заведението се случва често.
Показанията на св. С.К. също не допринасят за промяна на така
приетата от съда фактическата обстановка. От заявеното от свидетеля е
видно, че той не е видял някой да удря някого, както и че според него не
имало сбиване в заведението.
Твърденията на тези свидетели, че не са видели подсъдимия да удря
някого, дори и достоверни, не изключват възможността ситуацията да се е
развила така, както се твърди в тъжбите, тъй като никой от тях не е бил
непрекъснато до подсъдимия, заведението е било пълно с хора, а и се касае за
случка развиваща се в рамките на няколко секунди – нанасяне на ритник и
удар с юмрук. Тук напълно правилни се явяват разсъжденията на Районния
съд, че показанията на свидетелите Р., С. и К. остават неясни и нелогични.
Ако във въпросната вечер в дискотеката не е имало инцидент, защо
тъжителката К. е била изведена от заведението - при положение, че
пръскането с вода или напитки не е необичайно в това заведение, и защо в
последствие се е стигнало до обаждане на тел. 112 и посещение от страна
9
полицейски патрул.
От друга страна, показанията на св. Р. Ю. са последователни,
категорични и непротиворечиви. Същата е била до тоалетната и не е видяла
как подсъдимия рита тъжителката К., но е видяла, че последната е до
подсъдимия на бара. Веднага след това, когато се е върнала на масата,
тъжителката е съобщила за случилото се. Свидетелката е забелязала и
размяната на обидни жестове между подсъдимия и тъжителката.
Свидетелката Ю.е видяла и как подсъдимият Р. нанася на тъжителя К. удар с
крак в областта на гърдите, а след това и удар с юмрук в областта на лицето.
Заявеното от св. Ю. се подкрепя в голяма степен и от показанията на
свидетелите Г. Д. и Г. Д. Същите са пристигнали в заведението в един по-
късен момент и не са станали свидетели на нанасянето на удара /ритането/ от
страна на подсъдимия, в задните части на тъжителката К., но са разбрали за
случилото се от нея. Също така, св. Д. твърди, че е забелязал размяна на
жестове /показване на среден пръст/ между тъжителката К. и подсъдимия Р.
Показанията на свидетелите Р.Ю., Г. Д. и Г. Д. се подкрепят, макар и
косвено, и от показанията на св. А. К.– брат на тъжителя Н. К. От заявеното
от св. К.е видно, че същият не е бил в заведението, но е посетил брат си в
лечебното заведение, където последният е отишъл за преглед след инцидента.
Там свидетелят разбрал за случката и е забелязал нараняванията по лицето на
брат си.
Показанията на тъжителите и на свидетелите Р. Ю., Г. Д. Г. Д.и А. К.
се подкрепят и от писмените доказателства по делото. От заключенията на
СМЕ е видно, че на пострадалите са причинени наранявания, които
съответстват по време и начин да са нанесени така както се твърди от тях.
На тъжителя Н. Ж. К., при инцидента станал на 09.09.2018 г. са били
причинени: повърхностна травма в окосмената част на главата, разкъсно-
контузна рана по горната устна, кръвонасядане и оток на горната устна,
охлузване на долната устна, които са причинили разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, или налице е лека телесна повреда
по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Останалите травми по отделно и по
съвкупност са причинили болка и страдание, без разстройство на здравето -
10
лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
На тъжителката Д. В. К., при инцидента станал на 09.09.2018 г. са
били причинени: кръвонасядане на кожата по лявото бедро с размери 9/3 см. и
кръвонасядане на кожата по дясното бедро с размери 3/2 см., като тези две
травми по отделно и по съвкупност са причинили болка и страдание, без
разстройство на здравето, или налице е лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.2 от НК.
И не на последно място, съдът е кредитирал и показанията на
полицейските служители В.Н. В. и Д. В.Т.в. Св. Т. се е срещнал с тъжителката
Д. К., която е искала да подаде жалба против подс. Т. Р., заради предизвикана
от последния разправия дискотека „Д.“. Непосредствено след това, св. Т. е
провел разговор и с подсъдимия, който пък от своя страна заявил, че
причината за скандала е поведението на тъжителката К., която се била
заяждала с него. Показанията на този свидетел, относно заявеното от
подсъдимия, още веднъж потвърждават, че все пак в дискотеката е имало
конфликт между тъжителката К. и подсъдимия, за разлика от заявеното от
свидетелите Р. и С., че във въпросната вечер подсъдимият не е имал
пререкание с никого.
Св. В. пък един от служителите отзовали се на сигнала за скандал
пред дискотеката, като в последствие е съставил спрямо двамата тъжители и
подс. Р. предупредителни протоколи по чл.65 от ЗМВР, след като всички са
били поканени и са се явили в полицейското управление.
Тези свидетели, освен че са служители на реда, са и
незаинтересовани от изхода на делото и за съда не остава съмнение за
достоверността на заявеното от тях.
При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че
подсъдимият Т. Р. Р. е осъществил от обективна и субективна страна, състава
на престъплението по чл.131, ал.1, т.4, вр. чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК, а
именно, че на 09.09.2018 г. в гр.Асеновград, обл. Пловдивска, е причинил
леки телесни повреди на повече от едно лице, а именно: е причинил лека
телесна повреда на Д. В. К., изразяваща се в кръвонасядане по лявото бедро и
кръвонасядане по дясното бедро, което е довело до болка и страдание, без
11
разстройство на здравето, както и, че е причинил лека телесна повреда на Н.
Ж. К. разкъсно-контузна рана по горната устна, довело до разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Настоящата въззивна инстанция намира възражението на защитата
на подсъдимия, че първостепенният съд е следвало да преквалифициране
деянието, като такова по чл.132, ал.1 от НК за неоснователно. За да се
приеме, че е налице основание за приложение привилегирован състав на
телесна повреда, следва от доказателствата по делото да е видно, че
пострадалият е предизвикал поведението на дееца с насилие, с тежка обида, с
клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е
било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови
ближни. В разглеждания случай, ако се приеме, че пострадалата К.е
напръскала подсъдимия Р. с напитка, та дори и умишлено, това действие,
макар и нередно, по никакъв начин не може да се приеме за тежка обида или
застрашаващо, било то подсъдимия или някой друг от присъстващите, още
повече, че от събраните по делото доказателства се установява, че пръскането
с напитки в процесното заведение е било честа практика сред клиентите му.
Неоснователно е и искането на защитата за приложение на чл.9, ал.2
от НК. Посочената законова норма визира две хипотези, при които деянието
не е престъпно, макар и да съдържа привидно признаците на съответен състав
на престъпление: когато то не е общественоопасно въобще и когато
обществената опасност на деянието е явно незначителна. В настоящия случай
деянието не може да бъде причислено към нито една от тези хипотези. При
преценката за наличие на обстоятелства, квалифициращи деянието като
малозначително, отделно от резултата от престъплението, следва да се
обсъдят времето, мястото, подбудите/причините и начинът на извършване
деянието, както и характеристиките на личността на дееца. Освен че
подсъдимият е нанесъл телесни повреди на две лица, от доказателствата по
делото е видно, че деянието е извършено на публично място, умишлено и
демонстрирайки явно неуважение към общоприетите норми на поведение.
Това важи в още по-голяма степен за нанесените не един, а два удара на
пострадалия К. като по отношение на последния няма дори основание да се
приеме, че е предизвикал това по какъвто и да е начин.
12
Възражението направеното от страна на повереника на двамата
тъжители, за признаване на подс. Р.за виновен в две отделни престъпления
също не може да бъде уважено.
Районният съд е изтъкнал съображения за квалифициране на
деянието на подсъдимия като едно престъпление, това по чл. 134, чл.1, т.4 –
причиняване на телесна повреда на повече от едно лице. Настоящата въззивна
инстанция споделя това становище, като намира, че то съответства на
материалния закон и е съобразено с практиката на върховната инстанция. В
тази връзка и Решение № 419/26.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2096/2011 г., I н.
о., НК „Когато деецът причинява телесни увреди на две или повече лица
едновременно (с едно или няколко телодвижения), с отделни деяния,
извършени въз основа на едно решение на дееца, както и когато решението
за причиняване на втората телесна повреда е взето по време на причиняване
на първата повреда или непосредствено след това, сме изправени пред едно
престъпление, изпълващо квалифицирания състав на чл. 131, ал. 1, т. 4 от
НК, което изключва приложението на правилата за съвкупността.“ В
разглеждания случай, поведението и действията на подсъдимия са
продиктувани от едно събитие, това че е бил напръскан с бира от
пострадалата К. след което той е взел едно решение да се саморазправи с нея,
а след като пострадалия К. отишъл да разговаря с К.и е станал индиректен
участник в разправията, да се саморазправи и с него. Правилно е отбелязал
първостепенният съд, че от доказателствата по делото „няма как да се
отграничат отделните моменти когато у дееца възниква умисъла да
извърши всяко едно от тези две деяния“. От показанията на тъжителите и
тези на свидетелката очевидец Ю., не може да се установи конкретния период
от време между нанасянето на удара/ритането на тъжителката К. и ударите по
тъжителя К. от страна на подсъдимия. С оглед така установената от съда
фактическа обстановка е логично да се приеме, че двете телесни повреди са
нанесени в един кратък интервал от време, продиктувани от едно решение на
подсъдимия, което обуславя и заключението за едно престъпление с
нарастващ интензитет на агресията.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия е
видно,че същият е осъждан в миналото, но е реабилитиран и са налице
материалноправните предпоставки за приложение на чл.78а от НК - ТР № 2
13
от 28.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г.
При определяне на наказанието, Асеновградският районен съд
правилно е съобразил и приложил разпоредбата на чл.78а от НК, като е
освободил подсъдимия Т. Р. от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание „Глоба” в полза на Държавата, в размер на 1500
/хиляда и пестстотин/ лева. При определяне размера на административното
наказание, съдът е взел предвид степента на обществената опасност на
деянието и дееца, отчел е вида, броя и характера на нанесените от
подсъдимия телесни повреди. Преценил е имотното състояние на Р., както и
лошите му характеристични данни - трудовата му ангажираност, семейното
му положение и чистото му съдебно минало. Така наложеното наказание,
настоящият състав намира за правилно, законосъобразно, справедливо и
съответстващо на целите на чл.36 от НК.
Присъдата е правилна и в гражданско осъдителната част, относно
присъдените на гражданските ищци обезщетения за претърпените от тях
неимуществени вреди. Настоящата въззивна инстанция не намира основание
да уважи искането на представителя на пострадалите за увеличаване на
присъдените обезщетения, като намира, че те съответстват на претърпените
от ищците болки, страдания и негативни преживявания, както и че са в
съответствие с наложените от съдилищата стандарти за обезщетяване на
подобни телесни увреждания, и не на последно място на разбирането за
справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД.
С оглед изхода на делото, присъдата е правилна и законосъобразно и
по отношение на възложените в тежест на осъдения Р. разноски. В
настоящото въззивно производство не са представени доказателства и не е
направено искане за присъждане на разноски, поради което и такива не
следва да се присъждат.
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира
да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно
основание за отмяна на атакуваната присъда.
С оглед на гореизложеното, настоящата въззивна инстанция прие да
потвърди изцяло обжалваната присъда, като правилна и законосъобразна,
14
поради което, и на основание чл.334, т.6 във вр. с чл.338 НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 19 от 22.06.2020 г., постановена по
НЧХД № 197/2019 г.по описа на Районен съд – Асеновград.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15