Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 16.06.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в
публичното заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина
Чолакова
Бистра Бойн
при секретаря Св.Атанасова и с участие на прокурор
Д.Арнаудов от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Снежина
Чолакова КАНД № 135 по описа за 2021г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Д.И.К. ***,
срещу Решение № 260106/04.03.2021г.,
постановено по АНД № 30/2021г. по описа на Районен съд - гр.Шумен, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 20-0869-003158/12.10.2020г. на
Началник Сектор “Пътна полиция“ към
ОДМВР – град Шумен. С посоченото наказателно постановление на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 147, ал.1 от ЗДвП, на Д.И.К. е
наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева. Със същото решение съдът е
осъдил Д.И.К. да заплати в полза на ОДМВР-гр.Шумен юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
В касационната жалба се излагат
аргументи за незаконосъобразност на атакуваното решение, по същество свеждащи
се до издаването му в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Твърди се, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвид
наличието на противоречива информация досежно мястото, където е осъществена
проверката, при която е констатирано процесното нарушение. Навеждат се и доводи
за несъставомерност на санкционираната деятелност, доколкото задължението за
представяне на МПС на периодичен технически преглед е на собственика на МПС.
Въз основа на изложените аргументи се отправя искане за отмяна на въззивното
решение и за постановяване на ново решение по съществото на спора, отменящо
наказателното постановление. Заявява се и несъгласие с присъдените в полза на
ОДМВР-гр.Шумен разноски в размер на 80 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
В проведеното съдебно заседание касационната
жалбоподателка, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. В депозирано
писмено становище рег.№ ДА-01-1488/14.05.2021г., Д.К. поддържа жалбата по
изложените в нея съображения, като ги доразвива. В допълнение навежда аргументи
за противоречия между показанията на разпитаните свидетели и постановяване на
съдебния акт въз основа на предположения. Твърди също, че присъденото юрисконсултско
възнаграждение, ведно с наложеното административно наказание, ще я доведат до
нищета и мизерия в обстановката на пандемия.
Ответната страна –
ОДМВР-гр.Шумен, редовно призована, се представлява от главен юрисконсулт И.С.,
която излага аргументи за неоснователност на жалбата, въз основа на които
отправя искане за оставяне в сила на първоинстанционния съдебен акт и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура застъпва тезата, че жалбата е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна, поради което предлага решението на
районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл.
220 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна
страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния
съд, което я прави допустима.
Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХII от
АПК. Чл.218 от АПК свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет
на настоящото касационно производство, съдът намира касационната жалба,
депозирана от Д.И.К., за неоснователна,
по следните съображения:
С атакуваното решение е потвърдено Наказателно постановление №
20-0869-003158/12.10.2020г. на Началник Сектор“Пътна полиция“ към ОДМВР – град Шумен, с което на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 147, ал.1 от ЗДвП на Д.И.К.
е наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева и жалбоподателката е осъдена да
заплати в полза на ОДМВР-гр.Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева. Отговорността на Д.К. е ангажирана за това, че на 07.09.2020г. в
16.00 часа е управлявала МПС – «Мерцедес Е 220 ЦДИ» с рег.№ .... в гр.Шумен, в
Промишлена зона, срещу Строителна борса «Антас», в посока изхода на града,
собственост на «Г.К.»ЕООД, като управляваното от нея МПС не е било представено
на годишен технически преглед. За констатираното нарушение срещу нарушителката
бил съставен АУАН № 313661 от 07.09.2020г., в който актосъставителят описал, че
водачът управлява ППС, което не е представено на технически преглед,
съставляващо нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на съставения акт е
издадено процесното наказателно постановление, с което Д.К. е санкционирана на
основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.147, ал.1 от с.з. с административно
наказание «глоба» в размер на 20 лева.
Районният съд е установил
фактическата обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства
и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. Съдът е посочил, че
НП е издадено от компетентен орган и в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до
неговата отмяна. След преценка на доказателствения материал, е приел за
безспорно установено, че оспорващата е нарушила чл.147, ал.1 от ЗДвП, доколкото
управляваното от нея МПС не е било представено за периодичен технически преглед,
което правилно е квалифицирано от наказващия орган като съставомерно по чл.185
от ЗДвП. С оглед на това е заключил, че наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а нарушителката следва да заплати
на насрещната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева на
основание чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр.с чл.24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
За да постанови решението си,
Районен съд – гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален
ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с
наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е
спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от
районния съд с допустимите по закон доказателствени средства.
Изводите на районния съд за съставомерност на
санкционираната деятелност на плоскостта на приложения от наказващия орган
административнонаказателен състав по чл.185 от ЗДвП, във вр.с чл.147, ал.1 от
с.з., са съответни на приложимия материален закон. Съгласно чл.147, ал.1 от ЗДвП,
регистрираните МПС подлежат на
задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Цитираната разпоредба има
императивен характер, което означава, че всички МПС, в т.ч. и процесното,
подлежат на периодични технически прегледи. Редът и условията за провеждане на техническите
прегледи са регламентирани в Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства. В чл.38,
ал.1 от цитираната наредба е предвидено за превозните средства, успешно
преминали периодичен преглед, да се издава удостоверение за техническа
изправност, както и знак за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС. От събраните по делото
доказателства се установява, а и по същество не се оспорва от нарушителката, че
управляваният от нея автомобил не е преминал през такъв периодичен преглед, от
което следва, че последната го е управлявала при несъблюдаване на изискванията
на чл.147, ал.1 от ЗДвП. Доколкото в ЗДвП не е предвиден специален
административнонаказателен състав за управление на ППС, които не са преминали
през задължителния периодичен преглед за техническа изправност, правилно
наказващият орган, а впоследствие и първоинстанционният съд са приели, че
деятелността на Д.К. от обективна и субективна страна е съставомерна по чл.185
от ЗДвП, регламентиращ отговорност за нарушение на ЗДвП и на издадените въз
основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание. На последната е наложено административно
наказание, което е определено съобразно предвиденото в санкционната разпоредба
такова в абсолютен размер.
Обосновано районният съд е отхвърлил тезата на Д.К. за
допуснато съществено нарушение в хода на административнонаказателното
производство, изразяващо се в противоречие досежно мястото на извършване на
нарушението. Както в АУАН, така и в НП е посочено, че нарушението е извършено в
гр.Шумен, Промишлена зона, срещу строителна борса Антас, в посока изхода на
града“, като изписаният знак „+“ в НП съставлява техническа грешка и не
препятства възможността на нарушителката да разбере къде е извършила вмененото
й нарушение. Изложеното обосновава извода, че в хода на
административнонаказателното производство не е допуснато нарушение на чл.42,
т.3, респ. на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при описание на мястото на извършване на
санкционираното деяние. Същото са посочили
и двамата полицейски служители, извършили проверката, при разпита им
като свидетели в хода на въззивното съдебно производство, като допуснатите
противоречия при последващите им обяснения относно точното място на извършване
на нарушението са несъществени и се дължат на дадено различно описание относно
едни и същи обстоятелства, които по никакъв начин не са препятствали възможността
на нарушителката да разбере в какво нарушение е обвинена и да организира
защитата си в пълен обем.
Обосновано и в съответствие с приложимите
материалноправни разпоредби районният съд е присъдил в полза на ОДМВР-гр.Шумен
деловодни разноски. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по
чл.63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В ал.5 на същия законов текст е предвидено, че в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако
те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Според чл.37, ал.1 от Закона за правната
помощ, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а
именно – Наредба за заплащането на правната помощ. В чл.27е от посочената
наредба е предвидено, че възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания
е от 80 до 120 лв. В случая ОДМВР-гр.Шумен е била представлявана пред районния
съд от главен юрисконсулт И. С., редовно упълномощена съгласно Заповед № УРИ
372з-315 от 09.02.2017г., която своевременно е предявила искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, поради което правилно и при съобразяване
изхода на правния спор пред съответната инстанция, районният съд е присъдил
юрисконсултско възнаграждение в полза на страната, за която изходът на делото е
благоприятен. Конкретният размер на юрисконсултското възнаграждение е определен
при спазване на визираните в чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ параметри, като същото е в минималния предвиден от законодателя размер.
В обобщение на изложеното касационната съдебна инстанция приема,
че решението на Районен съд – гр.Шумен е валидно и допустимо. Същото е
постановено при
съблюдаване на относимите материалноправни разпоредби и при липса на допуснато
нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено
в сила, като законосъобразно.
В проведеното открито съдебно заседание пред касационната
съдебна инстанция ОДМВР-гр.Шумен е представлявана от процесуален представител –
главен юрисконсулт И. С., която в пледоарията си по съществото на спора е
направила искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за
касационната инстанция. С оглед изхода на делото и предвид своевременно
предявеното искане от ответната страна в този смисъл, на основание чл.63, ал.3
от ЗАНН, във вр.с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от НЗПП, в полза на
ОДМВР-гр.Шумен следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 80
(осемдесет) лева, представляващи определено в минималния размер юрисконсултско
възнаграждение за касационната съдебна инстанция, които следва да се възложат в
тежест на Д.И.К.. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че по
силата на чл.81 от ГПК, приложим съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН и чл.144 от АПК,
във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се
произнася и по искането за разноски, което означава, че при предявено искане за
разноски, съдът дължи произнасяне по същото във всяка инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК,
във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260106/04.03.2021г., постановено по АНД
№ 30/2021г. по описа на Районен съд - гр.Шумен.
ОСЪЖДА Д.И.К., ЕГН **********,***, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР
– гр.Шумен деловодни разноски в размер на 80 (осемдесет) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение за касационната съдебна инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 16.06.2021 г.