Решение по дело №1253/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, във връзка с чл. 38, ал. 8 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Образувано по жалбата на В. И. Й. с постоянен адрес гр. Септември, [улица] и К. К. Й. с постоянен адрес гр. Септември, [улица], подадена чрез адв. С., против Решение № ППН-01-30/2023/05.09.2024 г. на Комисията за защита на личните данни в частта, в която на основание чл. 58, §2, б. „г“ и за нарушение на чл. 5, §1, б. „в“ от Регламент (ЕС) 679/2016 г. административният орган е издал разпореждане за демонтиране на камера № 4.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение. Посочва се, че същото е издадено при нарушение на административнопроизводствените правила. Излагат се доводи за това и се прави искане за отмяна на оспореното решение, алтернативно се прави искане за връщане на преписката на КЗЛД за ново произнасяне и замяна на мярката с друга по-лека.

В съдебно заседание жалбоподателите, редовно призовани, се представляват от надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат, който устно и в писмени бележки излага подробни съображения за отмяна на оспореното решение, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски.

Ответната страна – Комисия за защита на личните данни не се представлява в съдебно заседание. В представени писмени бележи с вх. № 3119/01.04.2025 г., процесуалният представител на ответника по изложени съображения оспорва жалбата и прави искане същата да бъде отхвърлена, съответно потвърдено решението на Комисията за защита на личните данни. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателите.

Административен съд – Пазарджик, след като обсъди сочените в жалбата възражения, становищата на страните и във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство по чл. 38 от ЗЗЛД е започнало по жалба на И. Й.. В жалбата се твърдяло незаконосъобразно извършвано видеонаблюдение от жалбоподателите. Същите поставили камера „от тяхната страна твърде високо и с голям наклон“, която камера обхващала дворното й място и входа към къщата й близнак.

Във връзка с подадената жалба е извършена проверка на 18.10.2023 г. на адрес гр. Септември, [улица] от служители към администрацията на КЗЛД, чийто констатации са обективирани в Констативен акт № ППН-02-140/05.03.2024 г. Установено е, че на адреса се намират два урегулирани поземлени имота – УПИ VIII 1750 и УПИ IX 1750. В УПИ VIII 1750 са построени триетажна жилищна сграда – къща близнак, три гаража, барбекю, масивна постройка, лятна кухня и селскостопанска постройка, а в УПИ IX 1750 – едноетажна жилищна сграда – къща, гараж, тоалетна, лятна кухня, селскостопанска постройка и масивна сграда – кафе аперитив. Имотите са съсобствени, но се обитавали съгласно разпределено право на ползване, както от И. Г. Й. и нейното семейство, така и от жалбоподателите В. Й. и К. Й..

Констатирано е, че е изградена система за видеонаблюдение, състояща се от 11 (единадесет) броя камери за видеонаблюдение - марка Dahua, видеорекордер марка: Dahua, модел: DHI-NVR4116HS. Видеорекордерът е присъединен към локална компютърна мрежа, изградена в имота и се съхранява в изолирано помещение с контролиран достъп в жилището на В. и К. Й.. Видеонаблюдението е изградено през 2021 г. от жалбоподателите, с цел превантивна охранителна дейност на семейството, дома и имуществото им.

Установено е, че не се извършва запис с видеокадри, тъй като видеодекодерът не е снабден с твърд диск (HDD), а видеокамерите - с карти памет (SD). Не се извършва предаване и запис на моментни снимки и видеокадри от образа на отдалеченото устройство. (FTP/Cloud сървър, E-mail и друго място за съхранение на данни).

Достъп до изходящия образ в реално време и записите с видеокадри се осъществява само отдалечено от В. и К. Й., посредством инсталирано софтуерно приложение на мобилните им телефони.

Проверяващите са описали пространственото разположение на видеокамерите в проверявания имот и обхват на видеонаблюдение:

Камера № 1 е монтирана на метален стълб, разположен на югоизточния ъгъл на УПИ IX 1750 и заснема фасадата на масивната сграда – кафе аперитив на В. и К. Й., площадката пред същата сграда, входа към поземления имот откъм [улица], както и прилежащата част от същата улица, тротоара и зелените площи.

Камера № 2 е разположена на фасадата на западната страна на къщата близнак в УПИ VIII 1750, насочена е и заснема вътрешния двор на същия поземлен имот, както и малка част от граничещия в посока север друг съседен имот.

Камера № 3 е разположена на фасадата от северната страна на къщата близнак в УПИ VIII 1750, насочена е и заснема покрита част от вътрешния двор на същия поземлен имот.

Камера № 4 е разположена под покрива на северозападния ъгъл на масивната сграда - кафе аперитив, насочена е и заснема западната фасада на сградата, входа към УПИ IX 1750 откъм [улица], ползван от жалбоподателите, както и входа към поземления имот откъм същата улица и част от двора, ползван от И. Й..

Камера № 5 е разположена под балкона на третия етаж от източната страна на къщата близнак в УПИ VIII 1750 откъм [улица], насочена е и заснема част от фасадата на къщата, балконите на първия и втория етаж, стълбището и входа на същия поземлен имот, ползвани от В. и К. Й..

Камера № 6 е разположена под покрива на северозападния ъгъл на масивната сграда - кафе аперитив на В. и К. Й. в УПИ IX 1750, насочена е и заснема задния вход на сградата, както и селскостопанската постройка в същия поземлен имот.

Камера № 7 е разположена на фасадата от южната страна на масивната сграда - кафе аперитив на В. и К. Й. в УПИ IX 1750. насочена е н заснема площадката пред входа на сградата, както и прилежащи части от улиците М. и С., тротоара и зелени площи.

Камера № 8 е разположена на метален стълб на югоизточния ъгъл на УПИ IX 1750, насочена е и заснема фасадата и входа на масивната сграда - кафе аперитив на В. и К. Й., част от площадката пред същата сграда, както и прилежаща част от улица ,.М.“ и тротоара.

Камера № 9 е разположена на балкона на втория етаж от източната страна на къщата близнак в УПИ VIII 1750 откъм [улица], насочена е и заснема част от фасадата на къщата, стълбището и входа на същия поземлен имот, ползвани от В. и К. Й., както и малка част от [улица].

Камера № 10 е разположена под покрива от източната страна на къщата близнак в УПИ VIII 1750 откъм [улица], насочена е и заснема балкона на третия етаж на къщата, ползван от В. н К. Й..

Камера № 11 е разположена под покрива в таванското помещение на къщата близнак в УПИ VIII 1750, насочена е и заснема вътрешността му.

Служителите на КЗЛД установили, че са налице информационни табели с изобразена на тях камера за видеонаблюдение и надпис, предупреждаващ за извършваното заснемане, които били разположени на видимо място на къщата и търговския обект на В. и К. Й..

Във връзка с извършената проверка и направените констатации относно всички камери, административният орган е приел, че с позиционирането на камери № 1, № 4, № 6, № 7 и № 8 е нарушен принципът за свеждане на данните до минимум по чл. 5. параграф 1, буква „в„ от Регламент 2016/679, съгласно който обработваните лични данни следва да бъдат подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват. Обработването на личните данни на И. Й., семейството и посетителите в имота й, както и на преминаващите по публичните площи ([улица]и [улица]) обосновават извод за прекомерност на обработването спрямо твърдяната охранителна цел - данните не са ограничени до необходимото във връзка с целите на обработване. Комисията преценила, че най-целесъобразната корективна мярка, която следва да се приложи за възстановяване на законосъобразното обработване на личните данни, е тази по чл. 58, пар. 2, буква „г“ от Регламента, като за целта жалбоподателите следвало да демонтират камера № 4, а камери № 1, № 6, № 7 и № 8 да бъдат пренасочени или съответно да бъдат използвани софтуерни технически средства за затъмняване на изходящия образ.

Въз основа на така проведеното административно производство, КЗЛД е постановила оспореното решение № ППН-01-30/2023/05.09.2024 г., с което на основание чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД е приела жалба с рег. №ППН-01-30 от 17.01.2023 г., подадена от И. Й. срещу В. и К. Й., за частично основателна, тъй като от събраните по преписката доказателства се установявало извършено нарушение на чл. 5, § 1, б. „в“ и от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г., а именно: осъществено незаконосъобразно обработване на лични данни от В. и К. Й., посредством изградена система за видеонаблюдение, по отношение на Камера № 1, № 4, № 6, №7, № 8. На основание чл. 58, § 2, б. „г" от Регламент /ЕС/ 2016/679 е разпоредено на администраторите В. и К. Й. да съобразят операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на регламента, като им е указано да демонтират камера № 4, а камери № 1, № 6, № 7 и № 8 да бъдат правилно позиционирани/пренасочени или да бъдат използвани софтуерни технически средства за затъмняване/замъгляване/маскиране на изходящия образ. На адресатите на акта /жалбоподатели по настоящото дело/ е даден срок от 10 дни, считано от влизане в сила на решението, за да предоставят конкретни доказателства за изпълнение на разпорежданията на комисията.

Каза се вече, че предмет на оспорване в настоящото производство е Решение № ППН-01-30/2023/05.09.2024 г. на Комисията за защита на личните данни, в частта в която на основание чл. 58, §2, б. „г“ и за нарушение на чл. 5, §1, б. „в“ от Регламент (ЕС) 679/2016 г. административният орган е издал разпореждане за демонтиране на камера № 4. Разпореденото от Комисията по отношение на камери № 1, № 6, № 7 и № 8, е изпълнено в срок, видно от приетите по делото протокол за извършена услуга от 01.10.2024 г., ведно със снимки към него /л.174 и сл. в делото/.

При така изложената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът приема от правна страна следното:

От приложените към преписката писмени доказателства се установява, че жалбата е депозирана в предвидения в чл.149, ал.1 АПК 14-дневен срок. Процесното решение е подлежащ на оспорване по реда на АПК административен акт на основание чл. 38, ал. 8 ЗЗЛД. Жалбата е подадена от лица с правен интерес – адресати на обжалваното решение и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Ето защо жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно изричната разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно ал.2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Обжалваното решение е издадено от компетентен колективен орган съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД, прието е при необходимия кворум и с необходимото мнозинство. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗЗЛД комисията е колегиален орган и се състои от председател и 4 членове, а решенията се вземат с мнозинство от общия брой на членовете (чл. 9, ал. 3). Същото следва да бъде подписано от всички членове, участвали в гласуването. Спазено е изискването за кворум, доколкото на проведените заседания са присъствали председателят и още двама от членовете на Комисията (чл. 8, ал. 6 от ПДКЗЛДНА). Лицата, присъствали на съответните заседания, са положили подписите си под оспорваното решение, взето с изискуемото мнозинство. В случая за оспореното решение е подписано от председателя и двама членове, поради което безспорно е формирано мнозинство и решението е валидно взето. В тази връзка не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 АПК.

Спазена е установената от закона форма – актът е писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването му. Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Оспореният акт съдържа ясна разпоредителна част, посочени са релевантните факти и обстоятелства и приложимите според административния орган правни норми, проявлението на които обосновава разпоредените от него правни последици. Наложена е мярка по чл. 58, § 2, б. „г“ от Регламент 2016/679 – разпореждане, адресирано до администратора или обработващия лични данни да съобразят операциите по обработване на данни с разпоредбите на настоящия регламент и, ако е целесъобразно, това да стане по указан начин и в определен срок.

Административният акт е постановен и при спазване на административнопроизводствените правила, установени с разпоредбите на чл. 38 и сл. от ЗЗЛД. Жалбоподателите В. и К. Й. са уведомени за административното производство на 13.03.2023 г. Същите са представили становище по наведените в жалбата твърдения. Няма допуснато нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

Съдът намира, че в производството пред административния орган са изследвани всички факти и обстоятелства, съответно са събрани всички относими доказателства, като правилно са определени параметрите на видеонаблюдението. Административният акт е издаден и в съответствие с материалния закон.

Видеонаблюдението като съвкупност от действия по записване и съхраняване, осъществявано с автоматично средство – система за видеонаблюдение, попада в обхвата на понятието „обработване“ по смисъла на чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, като данните в тази система позволяват идентифициране на физически лица по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Правилно административният орган е приел, че жалбоподателите осъществяват видеонаблюдение, при което имат качеството на администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679. Същият е определил целите на обработване на лични данни – охрана на лица и имущество и средствата за обработване – видеонаблюдение чрез повече от едно техническо средство (камера), т. е. чрез система за видеонаблюдение. Извършеното от жалбоподателите обработване на лични данни чрез видеонаблюдение с монтирани камери, е допустимо само при заснемане на собствения им имот, но не такова обхващащо части от други имоти, включително публични места (улица) извън процесния имот.

От събраните по делото писмени доказателства категорично се установи, че камера № 4 заснема както входната врата и двора на жалбоподателите, така и входната врата и значителна част от двора на И. Й.. Пространственото й разположение води до невъзможност за пренасочване на заснемането, което да обхваща само имота на жалбоподателите. Това налага извод за нарушение принципа, възведен в чл. 5, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) 2016/679, а именно личните данни следва да са подходящи, свързани с и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват. Обработването на лични данни извън обхвата на имота на жалбоподателите е извън необходимото за целта обработване. Ето защо съдът намира, че оспореното решение на КЗЛД е съобразено и с целта на закона, която е да се реализира правото на защита на лични данни и да се преустанови неправомерното обработване на лични данни.

Корективната мярка по чл. 58, § 2, б. „г“ от Регламент (ЕС) 2016/679 съответства на нарушението и е насочена за преустановяване на неправилното обработване на лични данни, чрез съобразяване извършваните операции по обработването им по определен начин и срок. Не са налице основания нарушението да се квалифицира като маловажен случай, в резултат на което да се приложи чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Съгласно чл.28, ал.1 от ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Преценка дали допуснатото административно нарушение съставлява маловажен случай по смисъла на § 1, т.4 от допълнителните разпоредби на ЗАНН се прави по законосъобразност, в какъвто смисъл са постановките, дадени в ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, с оглед на засегнатите от деянието обществени отношения, липсата или незначителността на причинените в резултат на деянието общественоопасни последици, причините и условията, мотивирали извършителя да пристъпи към осъществяване на деянието, наличието или липсата на данни за други извършени нарушения, без значение дали нарушението е резултатно или формално. Процесното нарушение е формално, но с оглед значимостта на охраняваните със Закона за защита на личните данни обществени отношения – правото на неприкосновеност на личността и личния живот на гражданите чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните, признаците на извършеното от жалбоподателите административно нарушение не сочат на маловажност. ( В същия смисъл е решение № 5794 от 03.05.2018 Г. по адм. дело № 10061/2016 Г., V отд. на ВАС). Освен това самата редакция на чл.28, ал.1 от ЗАНН сочи на неприложимост на разпоредбата за процесния случай.

Липсват доказателства, които да водят до извод за прилагане на нормата на чл. 6 § 1 б. „е“ от Регламент (ЕС) 679/2016 – наличие на надделяващ легитимен интерес на администраторите. Поставянето на камерата е аргументирано с цел охрана и действително право на собственика е да монтира система за видеонаблюдение, за да охранява собствения си имот, посредством която да обработва лични данни на лицата, влизащи в неговия имот, в условията на информираност посредством поставени в имота указателни табели за извършваното видеонаблюдение. Недопустимо е обаче постигане на претендираната превантивна цел, включително по защита на здравето на лицата, за обработка на данните посредством видеонаблюдение с обхват, включващ чужди имоти, каквото е констатирано в конкретния случай. В тази връзка обработването на лични данни от субектите при ползване на собствените им имоти е прекомерно, като по този начин се нарушава регламентирания в чл. 5 § 1 б. „в“ от ОРЗД принцип за „Свеждане на данните до минимум“. Посредством видеонаблюдението, извършвано чрез камера № 4, В. и К. Й. може не само да идентифицират лицата, влизащи в имота на И. Й., но и да правят изводи относно ежедневните им навици и контакти, както и да съхраняват тази информация, без да са получили изрично информирано съгласие за това и без да има правно основание или преимуществен интерес. Ето защо извършването от жалбоподателите обработване на данните не е подходящо и не е ограничено до необходимото във връзка със защитата на собствеността им и здравето им.

Предвид изложеното, обжалваното Решение № ППН-01-30/2023/05.09.2024 г. на Комисията за защита на личните данни в обжалваната част - частта в която на основание чл. 58, §2, б. „г“ и за нарушение на чл. 5, §1, б. „в“ от Регламент (ЕС) 679/2016 г. административният орган е издал разпореждане за демонтиране на камера № 4, е законосъобразно, поради което жалбата на В. и К. Й., следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Неоснователни се явяват изложените доводи в жалбата, че решението е постановено при съществени нарушения на административно производствените правила. Липсва законен интерес на администратора от видеонаблюдението посредством камера № 4 и същото не е ограничено единствено до пространството пред входа на дома му. Не е налице и реална и опасна ситуация за защита на здравето и неприкосновеността, обуславящо видеонаблюдението посредством камера № 4.

Предвид изложените съображения и поради липса на пороци, водещи до незаконосъобразност на оспорения акт, жалбата – като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на спора, основателно е искането на пълномощника на ответника за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Същото съдът определя в размер на 100 лева, по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК.

С оглед изложените горе съображения и на основание чл.172, ал. 2, предл последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. И. Й. с постоянен адрес гр. Септември, [улица] и К. К. Й. с постоянен адрес гр. Септември, [улица], подадена чрез адв. С., против Решение № ППН-01-30/2023/05.09.2024 г. на Комисията за защита на личните данни, в обжалваната част – частта, в която на основание чл. 58, §2, б. „г“ и за нарушение на чл. 5, §1, б. „в“ от Регламент (ЕС) 679/2016 г. административният орган е издал разпореждане за демонтиране на камера № 4.

ОСЪЖДА В. И. Й. с постоянен адрес гр. Септември, [улица], [ЕГН] и К. К. Й. с постоянен адрес гр. Септември, [улица], [ЕГН], ДА ЗАПЛАТЯТ на Комисия за защита на личните данни сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.