О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София, 22.11.2019 год.
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание
на деветнадесет и втори ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ИВАНОВА
БОРЯНА ГАЩАРОВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Гащарова
ч. гр. дело № 748 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 274, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 248, ал.
3 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 5719/2019 г., депозирана от К.Н.И.
против определение от 09.09.2019 г., постановено по гр. д. № 1423/2018 г. по
описа на Районен съд – Ихтиман, с което е отхвърлена молба за изменение на
решение № 69/24.04.2019 г. в частта за разноските по същото гражданско дело.
Определението е обжалваното от жалбоподателя с оплакванията, че е
неправилно, като излага доводи, че с поведението си не е дал повод за завеждане
на иска. Моли съда обжалваното разпореждане да бъде отменено.
Софийският окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Частната
жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима- подадена от
надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1
от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
На 17.09.2018
г. в Районен съд-Ихтиман е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх. № 3761/17.09.2018 г., от Земеделски институт
гр. С.З. чрез пълномощника адв. Д.Ш.-Б. срещу
длъжника К.Н.И.. Образувано е ч.гр.дело № 1058/2018 г. по описа на РС-Ихтиман,
като е издадена Заповед № 747/27.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК против длъжника К.Н.И. за сумата 4 780 лева – неплатена
продажна цена, от които 2 880,00 лева - продажна цена за 720 боря еднодневни пуйчета, за продажбата на които е издадена фактура №
6157/11.05.2017 г. и 1900,00 лева - продажна цена за 775 бр. еднодневни пилета
и 320 броя еднодневни пуйчета, за продажбата на които
е издадена фактура 6163/08.06.2017 г., ведно с законната лихва върху нея,
считано от 17.09.2018 г. до окончателно изплащане на задължението и сумата от
95,60 лева държавна такса и 390,00 лева-адвокатско възнаграждение.
Издадената заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника на 22.10.2018 г. (л.14 от
гр.д. № 1058/2018г.).
В срока по
чл. 414, ал. 2 от ГПК, на 02.11.2018 г., е депозирано възражение от длъжника
срещу издадената заповед с твърдението, че изложените обстоятелства в нея не
отговарят на действителната фактическа обстановка, поради което счита, че не
дължи заплащане на държавна такса и разноски за адвокатско възнаграждение (л. 15
от гр.д. № 1058/2018г.).
Заявителят е
предявил иск за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК,
поради което е образувано гражданско дело № 1423/2018 г. по описа на
РС-Ихтиман.
С
разпореждане от 12.12.2018 г., първоинстанционният
съд е указал изпращане на препис от исковата молба на ответника. Ответникът К.И.
е получил препис от исковата молба по гр. дело № 1423/2018 г. по описа на РС –
Ихтиман на 13.01.2019 г., видно от приложено по делото съобщение (л. 11 от гр.
дело № 1423/2018 г.).
На 11.02.2019
г. е входиран отговор на исковата молба по реда на
чл. 131 от ГПК от ответника, в който твърди, че на 28.12.2018 г. е платил
изцяло задължението си по фактура с № 6157 от 11.05.2018 г. на стойност 2880
лева и е направил частично плащане по фактура с № 6163 от 08.06.2017 г. в
размер на 350 лева. Посочва, че общо е внесъл в касата на ищцовото
дружество сумата от 3 230 лева.
На 21.03.2019
г. е входирана молба от ответника И. за прекратяване
на съдебното производство поради изплащане на цялото задължение към ищеца - З.и.З.
като към молбата са приложени следните документи: становище от ищеца, с което
потвърждава погасяването на задължението от ответника чрез плащане, приходен
касов ордер с № 885/28.12.2018 г., отразяващ плащане на сумата от 3 230 лева,
приходен касов ордер с № 94/20.03.2019 г., отразяващ плащане на сумата от 1550
лева, копие на касова книга на дружеството.
На 25.03.2019
г. е проведено открито съдебно заседание по гражданското дело, по време на
което е направено искане от ищеца за заплащане от ответника на такси и
адвокатско възнаграждение по заповедното и по гражданското дело. Ответникът е
оспорил искането за присъждане на разноски.
С решение №
69/24.04.2019 г. Районен съд-Ихтиман, първи състав е отхвърлил иска на
Земеделски институт-С.З. против К.Н.И. за
установяване на вземане в размер на 4780 лева, като погасен чрез плащане.
Ответникът е осъден да заплати направените от ищеца разноски в заповедното и в
исковото производство в общ размер на 971,20 лева.
С определение от 09.09.2019
г. Районен съд-Ихтиман,
първи състав е отхвърлил молбата на ответника за изменение на решението в
частта му за разноските.
При така установената фактическа обстановка
съдът направи следните изводи от правна страна:
Съгласно чл. 78,
ал. 1 и ал. 2 от ГПК, заплатените от ищеца такси и разноски по производството
се заплащат от ответника, съразмерно на уважената част от иска, а ако
ответникът не е дал с поведението си повод за завеждане на делото и признае
иска, разноските се възлагат от ищеца.
В съдебната
практика се приема, че когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и
този повод отпадне в хода на висящия процес, на ищеца се дължат разноски. В
този смисъл е определение № 98 от 20.02.2009 г. по гр.д. № 91/2009 г. на ВКС,
ІV г.о.; определение № 518 от 15.06.12 г. по ч.т.д. № 156/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.;
определение № 767/05.09.2012 г. по ч.т.д. № 251/12г. на ІІ т.о., които са
постановени в хипотеза на отказ от иска поради настъпило плащане от ответника в
хода на висящия процес.
В настоящият
случай, плащането е извършено след издаване на заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК и след като тя е била доведена до знанието
на длъжника, връчена му е на 22.10.2018 г. (л. 14 от гр.д. № 1058/2018 г.), при
което той на 02.11.2018 г. е възразил срещу нея, а на дати 28.12.2018 г. и 20.03.2019
г., е извършил плащанията на главницата. От изложеното се установява, че
плащането на задължението е извършено от длъжника в хода на процеса.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в
издадените от Земеделски
институт-С.З. фактури с № 6157/11.05.2017 г. и с № 6163/08.06.2017 г. не са
посочени начин и срок за плащане, поради което същите не би трябва да бъдат
приемани като доказателство за параметрите и начина на изпълнение на сделката.
Във фактура с № 6157/11.05.2017 г. с доставчик Земеделски институт-Ст. З. и
получател К.И., подписана от страните, е посочена дата на плащане 11.05.2017 г.,
т.е. денят за изпълнение на задължението е определен и жалбоподателят (длъжник)
е изпаднал в забава след изтичането му. Във фактура с № 6163/08.06.2017 г.
между същите страни, за сумата от 1900 лева действително не е посочена дата на
плащане, но това не води до посочените от жалбоподателя последици, тъй като
съставянето на фактура не е предпоставка за възникване на изискуемостта на
задължението за плащане, а има действието на покана по смисъла на чл. 84, ал. 2
от ЗЗД.
По отношение
на изложените възражения във връзка с устни договорки между страните по делото,
относно начина и срока на плащане, както и за проведените срещи след
уведомяването на жалбоподателя за издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, не са ангажирани никакви
доказателства в хода исковото производство, поради което няма как да бъдат
взети предвид от настоящият състав.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав, счита, че правилно първоинстанционният
съд е приел, че ответникът е станал повод за образуване на заповедно и исково
производство, възразявайки срещу заповедта за изпълнение и следва да понесе
разноските на ищеца в производство.
Съгласно
тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013
г. на ОСГТК, т. 12 съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Ищецът
претендира разноски в заповедното производство в общ размер на 485,60 лева
(четиристотин осемдесет и пет лева и шестдесет стотинки). Представено е
пълномощно за правна защита и съдействие № 0221392, с дата 23.08.2018 г., видно
от което е уговорено възнаграждение в размер на 390 лева, което е платено в
брой (л. 3). Представено е и платежно нареждане с дата 13.09.2018 г. за внесена
държавна такса в размер на 95,60 лева
Ищецът
претендира разноски в първоинстанционното производство
в общ размер на 485,60 лева (четиристотин осемдесет и пет лева и шестдесет
стотинки) за държавна такса в размер на 95,60 лева и за платено адвокатско
възнаграждение. Видно от договор за правна запита и съдействие № 0221411 с дата
05.12.2018 г., сключен между ищеца и адв. Д.Ш. ***, е
уговорено договорно възнаграждение в размер на 390 лева, което е следвало да
бъде платено по банкова сметка, ***е не е представено (л. 4 гр.д. 1423/18 г.). С оглед задължителните
указания дадени в т. 1 от тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да
се присъдят по правилата на чл. 78 от ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ
следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт
е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по
банков път. В случая, извършеното плащане следва да бъде документално
установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.
Поради
изложеното, на ищеца следва да бъде присъдени следните суми: в размер на 95,60
лв., представляваща внесена държавна такса за заповедното производство, 390
лева – платен адвокатски хонорар в заповедното производство и 95,60 лева, заплатена
държавна такса в исковото производство, съгласно приложена разписка с дата
10.12.2018 г. на л. 3 от делото или общо сумата в размер на 581,20 (петстотин
осемдесет и един лева и двадесет стотинки) лева.
С оглед
гореизложеното, Софийският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 09.09.2019
г. по гр. дело № 1423/2018 г. по описа на Районен съд – Ихтиман, първи състав, в частта, в която е отхвърлена молба на
К.Н.И., ЕГН: ********** за изменение на решение № 69 от 24.04.2019 г. по гр.
дело 1423/2018 г. по описа на същият съд, в частта за разноските, за сумата над
581,20 (петстотин осемдесет и един лева
и двадесет стотинки) лева до 971,20 (деветстотин
седемдесет и един лева и двадесет стотинки) лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение № 69 от 24.04.2019 г. по гр.
дело 1423/2018 г. по описа на РС-Ихтиман, в частта, в която К.Н.И., ЕГН: **********,
адрес: ***, е осъден да заплати на „Земеделски институт-С.З.“, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:***, разноски в размер над 581,20 (петстотин осемдесет и един лева и двадесет
стотинки) лева до 971,20 (деветстотин
седемдесет и един лева и двадесет стотинки) лева.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата
част.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.